№ 924
гр. Бургас, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201469 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Я. С. М., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 588/18.03.2024 г., издадено от директор на РДГ – Бургас, с
което на жалбоподателя на основание чл. 84 ал. 1 от ЗЛОД за нарушение на чл. 84 ал. 1,
предложение 3, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, е наложена глоба в размер от 150 лв., на
основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, а на
основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението- ловно оръжие
„Байкал“, модел МР153 12 кал. № *.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че са налице процесуална и материална незаконосъобразност.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично, като се представлява от адв. Р. Д. от АК-Бургас, който моли за отмяна на
постнаовлението, като доразвива доводите си в писмени бележки.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от адв. Ч.
и юрк. Д., които молят за потвърждаване на постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй
като постановлението е връчено на 28.03.2024 г., а жалбата е входирана на 01.04.2024 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
Жалбоподателят бил част от ловната дружинка на село *, която имала Разрешително за
групов лов № 020373 от 30.10.2023 г. за ловно стопански район *, ловище „Зеленище“, което
граничи с ДЛС – Ропотамо.
1
Във връзка с подавани сигнали за извършени нарушения по ЗЛОД до компетентните
контролни органи, свидетелят Ю. Ш. на длъжност гл. специалист в ЮИДП-Сливен заедно
със свои колеги, в това число и свидетелят * и техният колега – *, дошли на 11.11.2023 г. в
гр. Бургас, за да извършат проверка в ДЛС – Ропотамо с цел предотвратяване на незаконен
лов. Тримата служители на ЮИДП-Сливен се срещнали със служители от ДЛС – Ропотамо,
които ги взели с техни автомобили и ги отвели до ДЛС – Ропотамо. Свидетелите Ш., * и
колегата им Исмаилов слезли от автомобилите на черен горски път, който разделял двата
отдела в ДЛС – Ропотамо – отдел 183 и отдел 184. Свидетелите Ш. и * навлезли на около
200-300 метра навътре от горски път на територията на ДЛС – Ропотамо. Свидетелите
забелязали, че в близост до тяхното местоположение имало разпръсната царевица. Тъй като
това било характерно действие за примамване на дивеч, свидетелите се прикрили в гората с
оглед извършване на евентуална проверка, в случай на поява на ловци. * останал в началото
на отдела в близост до горския път, за да наблюдава и в случай че се появи някой да подаде
сигнал на свидетелите Ш. и *.
Сутринта на 11.11.2023 г. свидетелите Ш. и * чули лаене на кучета и разбрали, че се
извършва лов. След около един-два часа * се обадил по телефона на свидетеля Ш. и му
съобщил, че ловци с джипове навлизат по горския път. Последвало и второ обаждане като
този път Исмаилов предупредил свидетеля Ш., че ловците са слезли от джиповете и са
тръгнали пеша да навлизат в гората по черния горски път, където били позиционирани Ш. и
*, като носели оръжие в ръка. Свидетелят Ш. забелязал приближаващите ловци, като това
били ловците от ловната дружинка на село *, която имала Разрешително за групов лов №
020373 от 30.10.2023 г. за ловно стопански район *, ловище „Зеленище“. Сред ловците бил и
жалбоподателят Я. М.. Всички ловци вървели един след друг на разстояние метър, два един
от друг, и всички, включително и жалбоподателят, носели сглобено оръжие в ръка, което
било извадено от калъфите. Свидетелят Ш. забелязал, че в близост преминала кошута. В
този момент част от ловците надигнали оръжия и навлезли в близост до мястото, където
били свидетелите Ш. и *, като последният извикал, за да сигнализира, че има хора в
непосредствена близост до мястото на лова. Свидетелите Ш. и * се легитимирали, като
казали на ловците, че се намират извън ловната си територия. Двамата служители на
ЮИДП-СЛивен казали на ловците да се върнат до мястото, където били паркирали, където
им било разпоредено да оставят оръжията на капаците на автомобилите. Ловците прибрали
оръжията в предпазните калъфи. На място пристигнал и екип на МВР. На място били
изпратени и свидетелите О. П. и С. С. и двамата служители на РДГ –Бургас. Свидетелят Ш.
съставил констативен протокол серия ЮИДП -22 №001148/11.11.2023 г., в който описал
констатираните обстоятелства при извършване на проверката, включително, че
жалбоподателят ловува, като се движи извън населено място с извадено сглобено ловно
оръжие от калъф извън указаните места в представеното разрешително за групов лов.
При така установеното, на 14.11.2023 г. в сградата на РДГ – Бургас свидетелят Стоян
С. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия ЖОО № 0107436 за извършено нарушение по
чл. 84 ал. 1, предложение 3, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Впоследствие, на 18.03.2024 г.
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По делото се очертават две основни групи свидетелски показания. От една страна това
са показанията на св. Ш. и *, а от друга- показанията на св. * И.. Съдът кредитира
показанията на св. Ш. и св. *, като именно въз основа на техните показания беше изведена и
горепосочената фактическамобстановка. На първо място следва да се отбележи, че липсват
каквито и да е основания да се счита, че същите са по някакъв начин заинтересовани от
изхода на делото, докато св. И. е ръководител на ловната дружина, в която е бил и
жалбоподателят. Отделно от това, показанията на тези двама свидетели са много подробни,
включително и по отношение на факти, предхождащи срещата с ловците, като във всички
части показанията им са еднопосочни и непротиворечиви. В подкрепа на изложеното от
двамата проверяващи е и изложеното от актосъставителя Стоян С.. Макар и той да е дошъл
2
впоследствие, неговите показания също имат значение за оценката на доказателствения
материал. От една страна, от неговите показания става ясно, че пред него служителите на
ЮИДП-Сливен са изложили същите твърдения, които бяха изложени и в съдебно заседание.
На следващо място, С., като служител на РДГ-Бургас, на база на твърденията на двамата
свидетели, също е направил извод за извършено нарушение. Иначе казано, на база на
данните са това къде са се намирали ловците по време на проверката, неговото становище
очевдино също е, че те са били извън ловището, за което имат издадено разрешение. С оглед
изложеното, съдът не кредитира твърденията на св. И., които са коренно противоположни на
твърденията на Ш. и *. Отделно от това, изглежда странно самият ръководител на ловната
дружина да не посочва с категоричност какви са границите на ловището, посочено в
разрешителното, при положение, че твърди, че ловува в този район от четири години.
Отделно от това, звучи несериозно твърдението на този свидетел, че жалбоподателят не бил
запознат с границите на ловния район, а ги научавал от старите ловци, имайки предвид, че се
касае за боравене с огнестрелно оръжие.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът
намира, че вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Нарушението с всички свои индивидуализиращи белези е описано достатъчно ясно още при
съставянето на АУАН, като добавянето на още пояснения в издаденото постановлението не
представлява съществено процесуално нарушение. Не представлява и такова нарушение
липсата на конкретно обсъждане на възраженията на жалбоподателя. Очевидно наказващият
орган е приел изложената в констативния протокол и АУАН фактическа обстановка, като е
ирелевантно дали ще запише изрично, че не възприема възраженията, които са направени.
По същество съдът намира, че се установяват всички признаци на вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение.
Съгласно чл. чл. 84 ал. 1 ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет
за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън
определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от
50 до 400 лв. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица
извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е
заредено или не.
На първо място, от горепосочената фактическа обстановка става ясно, че на процесната
дата жалбоподателят е ловувал по смисъла на закона, тъй като се е движил с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие. Неоснователен е доводът в писмената защита за
3
недоказаност поради това че свидетелите не били посочили конкретно, че жалбоподателят се
в движил с извадено оръжие, а говорили общо за всички ловци. Очевидно не се касае за
много голяма група от хора, при което е напълно възможно да се прецени, че всикчи са били
извадили ловните си оръжия.
На второ място, жалбоподателят е притежавал заверен ловен билет и като част от
дружинката, ръководена от свидетеля * И. е бил включен в разрешително за групов лов,
съгласно което посочените в него ловци имат право да ловуват на 11.11.2023 г. в
ловностопански район *, ловище „Зеленище“, като отстрелят дивеч - дива свиня.
Накрая, най-съществено се явява обстоятелството дали жалбоподателят се е намирал
извън разрешеното за лов място. Както вече бе посочено, съдът кредитира показанията на
св. Ш. и св. * в тази част, като двамата преди извършването на проверката на 11.11.2023 г. са
се запознавали с карти на местността, т.е. същите са били наясно къде се намират. От своя
страна, актосъставителят също е преценил с оглед съобщените му данни, че ловците са се
намирали извън разрешената територия за лов. С. посочва как се преценят границите на
ловищата, като същият очевидно е запознат с тези граници, които макар и без конкретни
ориентири, са определяеми. В този смисъл, съдът намира, че и този признак от обективна
страна е налице.
Съставът намира, че нарушението е доказано и от субективна страна. Както бе
посочено по-горе, границите на ловната територия са определяеми. Освен това, касае за
дейност, представляваща източник на повишена опасност, при което се предполага, че
деецът е запознат с всички релевантни обстоятелства- какво да ловува, кога и къде. Ловците
би следвало да полагат съответните усилия да посрещат законовите изисквания за
извършване на дейността. Дори и да се приеме тезата на св. И., че той бил сигнализирал за
липсата на ясни граници, то след като ловът е бил извършван, може да се заключи, че се
касае най-малкото за евентуален умисъл, тъй като очевидно ловната дружина се е съгласила
с обстоятелството, че може да излезе и извън разрешената територия.
Според настоящия състав не може да се приеме, че се касае за маловажен слуай, тъй
като деяниетоне се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. Още веднъж следва да се посочи, че се
касае за дейност, източник на повишена опасност, като отклоняването от границите на
разрешената за лов територия неминуемо създава опасност за живота и здравето на други
лица.
При така установеното правилно АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 150 лева.
Размерът на наказанието е към предвидения в чл. 84, ал. 1 ЗЛОД минимум и е правилно
определен с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства. На основание чл. 94, ал. 1
ЗЛОД АНО е наложил и предвиденото кумулативно наказание „лишава от право на
ловуване“ за срок от три години, който срок е фиксиран от законодателя и не подлежи на
изменение. С оглед извършеното нарушение по чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, правилно е приложена и
разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗЛОД, като е било отнето в полза на държавата оръжието на
жалбоподателя, с което е ловувал, а именно- ловно оръжие „Байкал“, модел МР153, 12 кал.
№ *.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, като в хода на
производството са ангажирани доказателства за извършване на вмененото нарушение,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
4
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 588/18.03.2024 г., издадено от
директор на РДГ – Бургас, с което на Я. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 84 ал. 1 от
ЗЛОД за нарушение на чл. 84 ал. 1, предложение 3, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, е наложена
глоба в размер от 150 лв., на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за
срок от три години, а на основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД е отнето ловно оръжие „Байкал“,
модел МР153, 12 кал. № *.
ОСЪЖДА Я. С. М., ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция по горите
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5