№ 430
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК: *********, подадена чрез пълномощника юрисконсулт А.-П.,
против Решение № 227 от 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 11374 по
описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати
на Н. Н. Х., ЕГН: **********, сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – направени разходи в
производството по изпълнително дело № 1523/2011 г. по описа на ЧСИ
Людмила Мурджанова, рег. № 819, ведно със законната лихва върху сумата
от предявяването на иска – 04.09.2020 г., до окончателното ѝ плащане.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на така
постановеното решение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за
наличие на елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на
гаранционно обезпечителната отговорност на жалбоподателя. Оспорва се, в
условията на евентуалност, и размерът на причинената вреда, като се излагат
съображения за прекомерност на заплатеното от страна на ищеца адвокатско
възнаграждение за защита по изпълнителното дело. Иска се отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск изцяло като
неоснователен, а евентуално – отхвърлянето му за разликата над 50 лв. до
1
присъдения с решението размер от 500 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия Н. Н. Х., подаден чрез пълномощника му адвокат И.. В
отговора се изразява становище за неоснователност на жалбата и се отправя
молба за оставянето без уважение и за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против подлежащ
на обжалване съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на
разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Н.
Н. Х. против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД иск с правно основание
чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
му заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски в производството по
изп. дело № 1523/2011 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819,
ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска –
04.09.2020 г., до окончателното ѝ плащане.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
18.10.2010 г. срещу ищеца в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по ч.гр.д. №
16031/2010 г. по описа на РС – Пловдив по реда на чл. 417 ГПК са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 10000 лв.,
представляваща главница, дължима по договор за кредитна карта с
револвиращ кредит, сключен на 20.12.2008 г., и 2529,56 лв., представляваща
лихва, дължима за периода от 20.12.2008 г. до 13.10.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2010 г., до окончателното
плащане, както и за сумата от 250,59 лв. – разноски по делото, и 500,57 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По молба на банката до ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. № 819, въз основа на така издадения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 1523/2011 г. В хода на изпълнителното производство
2
по молба на ответното дружество на основание сключен договор за продажба
на вземания с взискателя „Банка ДСК“ ЕАД с постановление на съдебния
изпълнител от 19.08.2013 г. същото е конституирано като взискател, а
производството по отношение на досегашния взискател е прекратено. На
08.03.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД за конституирането му като взискател като частен
правоприемник на ответното дружество на основание сключен договор за
цесия. Молбата е оставена без движение от съдебния изпълнител с указания
за представяне на доказателства за връчено на длъжника уведомление за
извършената цесия по реда на чл. 99 ЗЗД и доказателства за прехвърленото
вземане. Видно от материалите по изпълнителното дело, такива доказателства
не са представени, като съответно не е налице постановен акт на съдебния
изпълнител за конституирането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД
като взискател по изпълнителното дело и за прекратяване на производството
по отношение на ответното дружество. От приложените към изпълнителното
дело молба от 21.03.2017 г. /л. 160/, пълномощно /л. 161/ и договор за правна
защита и съдействие /л. 182/ се установява, че в хода на същото ищецът се е
представлявал от адвокат Т.В., като за оказаната правна защита и съдействие
същият е заплатил сумата в размер на 500 лева. С Решение №1079 от
19.03.2019 г. по гр. д. № 5123 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., образувано
по подадена от ищеца против ответника по настоящото дело искова молба, е
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Н. Н. Х. не
дължи на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД като погасени по
давност сумата от 10 000 лв. – главница по договор за кредитна карта с
револвиращ кредит, сключен на 20.12.2008 г. между ищеца, като
кредитополучател, и „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитодател, както и сумата
от 2529,56 лв. – лихва за периода от 20.12.2008 г. до 13.10.2010 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 16031/2010 г. по описа на РС
- Пловдив. Така постановеното решение е потвърдено от въззивната
инстанция с Решение № 961 от 17.07.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1036
по описа на ОС – Пловдив за 2019 г., и е влязло в сила на 17.07.2019 г. На
11.03.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ищеца, подадена
чрез процесуалния му представител адв. В., за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, и за
присъждане на сторените в хода на производството разноски. Към молбата са
приложени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. С
постановление на съдебния изпълнител от 12.03.2020 г. изпълнителното
производство по дело № 1523/2011 г. по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. № 819, в сила от 03.06.2020 г., е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. В постановлението липсва произнасяне по
направеното от ищеца искане за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, причинени виновно другиму, а съгласно чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
3
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, с изключение на случая, когато причината за
прекратяването е извършено плащане след започването на изпълнителното
производство. По аргумент за противното от посочената разпоредба следва,
че в случаите като настоящия разноските по прекратеното изпълнително
производство не следва да останат за сметка на длъжника. В тези случаи в
полза на последния възниква облигационно вземане за възмездяване на
сторените от него по повод на изпълнителния процес разноски. Тези разноски
следва да бъдат понесени от взискателя по делото в качеството му на
насрещна страна по прекратеното изпълнително производство. Тъй като в
ГПК не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди
направените от длъжника разноски по изпълнението, като осъди взискателят
да му ги заплати, то следва да се приеме, че единствената възможност за
длъжника да получи възстановяване на същите е чрез предявяване на
претенцията му по общия исков ред. По делото безспорно се установява, че с
влязло в сила съдебно решение е бил уважен предявения от длъжника
иск за установяване на недължимост на вземанията на взискателя по
изпълнителното производство, като последният продължително време
след влизане в сила на решението не е поискал прекратяването на
последното, поради което ищецът е направил разходи, изразяващи се в
сторени разноски за адвокатско възнаграждение, които произтичат от
необходимостта да ангажира правна защита по воденото срещу него
изпълнително производство, подлежащо на прекратяване. Ето защо и
предвид установените фактически обстоятелства по правния спор, въззивният
съд намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника.
По възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение: Така направеното възражение е допустимо и следва да бъде
разгледано в настоящото производство, тъй като ответникът не е имал
възможност да го направи в самото изпълнително производство. Разгледано
по същество, същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът по
искане на насрещната страна може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 ЗА. В случая минималният размер на възнаграждението следва да се
определи по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Според посочената разпоредба за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело при парични вземания над 1000 лв. възнаграждението е
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Така, изчислен по
посочения по-горе ред, минималният размер на адвокатското възнаграждение
4
възлиза на 452,95 лв. В случая действително процесното изпълнително дело
не се отличава с особена фактическа или правна сложност, а извършените от
пълномощника на ищеца действия по изпълнителното дело са по неговото
проучване, получаване и депозиране на документи. Следва да се отбележи, че
предвидените по цитираната наредба размери са само долна граница, под
която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях
правна помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента. С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че размерът на уговореното и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение от 500 лв., който не надвишава значително
минимално предвидения такъв, не може да се определи като прекомерен,
поради което и направеното от ответника възражение се явява неоснователно.
При този изход на спора и с оглед неоснователността на подадената
въззивна жалба на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Същият следва да бъде осъден да заплати сторените от въззиваемата страна
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227 от 09.03.2021 г., постановено по гр. д.
№ 11374 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, да
заплати на Н. Н. Х., ЕГН: **********, сумата от 300 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5