Р Е Ш Е Н И
Е №
І-40
град Бургас
,19.06.2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.................тридесети май …………..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Сияна
Димитрова
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 1774 по описа
за
2017 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на В. и А. Й. – ответници по гр.д. № 7374/2014 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 946/05.07.2017 год. постановено по същото дело ,с което е въззивниците –ответници са осъдени да предадат на ищеца В.Ч. от с. И. ,община С. собствения му недвижим имот –самостоятелен обект с идентификатор 67800.503.31.1.30 по КК на гр.С.,“М.“,с площ от 72 кв.м. ,представляващ апартамент ** на ет. *, с посочени граници ,като е отхвърлено възражението на въззивниците за правото им на задържане во имота до заплащане на направени от тях подобрения на стойност 24 500 лв.,като същевременно въззивниците са осъдени да заплатят на ищеца и сумата от 6 288 лв.-обезщетение за неоснователно ползване на описания самостоятелен обект през периода 22.10.2009г.-22.10.2012 г. и е отхвърлен иска им против ищеца за заплащане на 12 000 евро –частичен иск от платената цена в размер на 36 820,15 лв. по сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.04.2009 г.,както и за заплащане на сумата от 24 500 лв.-на осн.чл. 72 ал. 1 ЗС –като увеличената стойност на процесния имот вследствие на извършени от ищците по насрещния иск – ответници по първоначалния като добросъвестни владелци подобрения в имота и евентуалния иск по чл. 74 ал. 1 ЗС –като по-малката измежду семата на направените разноски за извършените от тях като недобросъвестни владелци подобрения в имота и сумата ,с която се е увеличила стоъността на имота вследствие с тези подобрения .
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за неправилно,необосновано и незаконосъобразно .
Сочи се на първо място ,че неправилно е прието от съда ,че въззивниците-ответници по първоначалния иск не са придобили имота по давност ,тъй като не са добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 ЗС.Подчертава се ,че в хода на съдебното производство не се е установило ,че те са знаели за порока в пълномощното ,с което е сключена нищожната сделка по нот. акт № **/**.**.20** г. ,поради което се явяват добросъвестни владелци
Счита се също ,че неправилно е уважена претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 6288 лв. – обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот за периода от 22.10.2009 г. до 22.10.2012 г.,като в това отношение първостепенният съд не е обсъдил твърденията в писмения отговор на ответниците ,че са получили владението въз основа на предварителен договор ..От съдържанието на предварителния договор /включително и от разпита на свидетел / се е установило ,че продавачът по този договор се е задължил да предаде на купувача владението върху имота ,а последният е започнал да извършва довършителни работи .В този случай купувачът има правата по чл. 71 и чл. 72 ЗС ,тъй като е приравнен на добросъвестен владелец-т.е. последният има право да ползва вещта и да получава добивите,които е дала до предявяване на иска за връщането й,поради което искът с правно основание чл. 59 ЗС е неоснователен и неправилно е бил уважен .
Оспорва се и извода ,че искът на въззивниците за заплащане на сумата от 12 000 евро е неоснователен ,доколкото предварителният договор и към настоящия момент не е развален .Обосновава се тезата ,че в случая насрещната искова молба на ответниците с изявлението на кредитора за дължимо незабавно изпълнение ,съдържащо се в претенцията за връщане на даденото по договора като последица от неговото разваляне,следва да се приеме като покана за изпълнение и предупреждение за разваляне на сделката по смисъла на чл. 87 ал. 1 ЗЗД –затова от момента на получаване на препис от насрещния иск В.Ч. е уведомен за искането на въззивниците да им бъде върната платената по договора цена с оглед неговото неизпълнение и съдържащото се в него изявление за разваляне на сделката /доколкото в общата хипотеза на чл. 87 ал.1 ЗЗД развалянето на договора поражда последици и ако изявлението не съдържа определен срок за изпълнение/.С исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор ,независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение ,не е посочен никакъв срок ,или посоченият срок е неподходящ.Договорът се счита за развален ,ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на обективно подходящия за съответната престания срок./цинирана е и съдебна практика/.
Оспорва се и извода,че липсата на доказателства за извършена от пълномощника на ищеца отчетна сделка било основание да се приеме ,че ищецът не е получил сумата от 19 987 евро ,представляваща първата вноска от предварителния договор .Излагат се подробни аргументи относно твърденията на въззивниците за извършеното плащане ,като се подчертава ,че в чл.6 ал. 2 т. 1 от договора изрично е посочено ,че договорът служи като разписка и доказателство за плащане на сумата и с оглед разпоредбата на чл.36 ал. 2 ЗЗД последиците от правните действия ,които извършва представителят,възникват направо за представлявания-те.е. задължението да върне сумата възниква за продавача Ч. ,без значение какви са вътрешните отношения между пърномощника и упълномощителя..Подчертава се и това ,че ищецът не е оспорил изрично получаването на сумите ,нито достоверността на датите на представените документи .Съдът е излязъл извън правомощията си при преценка на документите ,като е приел ,че споразумението от 20.08.2009 г. няма достоверна дата по отношение на ищеца /без да е открита и нарочна процедура по оспорване достоверността на датата на този документ и не е дадена възможност на въззивниците да представят доказателства в тази връзка/.Затова се счита претенцията за заплащане на сумата 12 000 евро –част от заплатената продажна цена ,за основателна и доказана в пълен размер .
Оспорва се възражението за неизпълнен договор ,доколкото между двете задължения има неразривна връзка.
Подробно е обсъден и иска за заплащане на подобренията в процесния имот и предявеното право на задържане.,като отново се сочи ,че въззивниците владеят имота въз основа на предварителния договор и като такива имат права ,приравнени с тези на довросъвестни владелци .Сочи се ,че неправилно е отхвърлено искането за повторна техническа експертиза с оглед несъгласието с посочените от експерта цети за материали и труд за подобренията . Обосновава се основателността и на евентуално предявения иск с правно основание чл. 74 ЗС,като се счита неправилен изводът на съда ,че въззивниците не са установили реално извършване на разноски .
Моли се за отмяната на атакуваното решение и постановяване на ново ,с което се отхвърли изцяло предявения иск и се уважат предявените насрещни искове ,ведно с възраженията към тях.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения отговор по реда на чл. 263 от ГПК въззиваемия ищци чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакувания акт
не са допуснати сочените в нея нарушения.
Подчертава се ,че ответниците нямат качеството на добросъвестни владелци ,доколкото владението е придобито чрез нищожна правна сделка и то от лице без представителна власт ,а недобросъвестността на купувача била очевидна ,тъй като още при сключване на сделката било видно ,че представителят няма представителна власт и че се купува имот ,ипотекиран в полза на трето лице .Затова се твърди ,че ответниците са се обогатили в резултат на противоправните и законово укорими действие-нищожна покупка от лице без представителна власт ,при което не биха могли да черпят права от своето противоправно поведение.
Оспорва се позитията на въззивниците по повод претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД,като се сочи ,че в хода на делото ответниците не са установили валидно правно основание за ползването на имота през исковия период.Размерът на претенцията е безспорно установен според въззиваемия ,включително и от заключението на техническата експертиза ,поради което в тази част решението е правилно според него.
Сочи се ,че неустановяването на извършените плащания на първите три вноски по предварителния договор в полза на ищеца било достатъчно основание да се приеме за неоснователно и насрещното възражение на ответниците за неизпълнен договор ,още повече ,че не са налице и оставалите предпоставки за уважаване на подобна молба-тъй като задължението на ответниците да върнат имота произтича от относителната недействителност на окончателния договор за продажба ,а претенцията на ответниците произтича от евентуално неизпълнение на задължения по предварителния договор. Счита се, че след като ищецът не бил получил продажната цена лично ,или чрез валидно упълномощени трети лица,не би следвало на осн.чл.34 ЗЗД да носи отговорността за това ,с което трети неупълномощени лица са се обогатили ..Той не е получил нито лично ,нито чрез пълномощника ,действащ без представителна власт ,сумата от 25 000 лв./каквато е посочената цена в нотариалния акт /,както и нито една от посочените по т.н. предварителен договор от 14.04.2009 г. вноски не е отчетена на ищеца от т.нар пълномощник А. Т. .Липсата на достоверни дати на частните документи сочат на тяхната неистинност и невярност . Посочва се ,че ищецът е имал подписан предварителен договор с лицето И. В. ,но за друг апартамент /не за процесния / и представените вноски бележки удостоверявали плащането на задълженията на В. за покупката на ап. 13 и няма нищо общо с плащането на цената на ап. 31 . Всички писмени доказателства ,установяващи според въззивната страна „плащания „, са били оспорени от въззиваемия на осн.чл. 193 ГПК.
Отново се отпорват твърденията на извършени подобрения в имота за сочената сума в размер на 24 500 лв.,като се твърди ,че в имота не са извършвани никакви допълнителни ремонтни работи ,а към датата на сключване на нищожната сделка 22.10.2009 г. имотът е бил изцяло построен и степента на довършеност към този момент е включвала всичко описано от ответниците .
Моли
се за потвърждаване на решението.
И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били обективно и субективно съединени искове , като предявените главни обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД ,а предавените насрещни искове са с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД,чл. 72 ал. 1 и чл. 74 ал. 1 от ЗС ,заедно с възражение за неизпълнен предварителен договор с правно основание чл. 90 ал. 1 ЗЗД и възражение за право на задължане на осн.чл. 72 ал. 3 от ЗС.
Безспорно е било установено по делото ,че по силата на нот. акт № *** /**.0*.20** г. по н.д. № ***/20** г. ищецът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот –апартамент № 31 на ет. * в жилищната сграда в гр. С. ,местността „М. ,с площ от 71,70 кв.в., понастоящем –имот с идентификатор 67800.503.31.30 по КК на гр. С.
Няма спор също ,че на 15.08.2009 г. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота между ищеца В.Ч. ,действащ чрез пълномощника си А. Т. И. и ответника В.Й. ,като при сключването му пълномощникът се е легитимирал с пълномощно от 01.04.2009 г..
На 22.10.2009 г. е сключен окончателния договор за покупко-продажба на имота-с нот. акт № **,н.д. № ***/20** г. ,с който ищецът ,отново чрез пълномощника А. И. , легитимиран със същото пълномощно от 01.04.2009 г. , е продал на ответника Й. процесния имот за цена от 25 000 лева,която сума пълномощникът е заявил ,че е получил изцяло и в брой от купувача.
С влязло в сила решение по гр.д. № 106/2015 г. по описа на БОС , е прието за установено по отношение на страните в настоящото производство ,че този договор за покупко-продажба ,сключен с нот. акт № **/20** г. е недействителен по отношение на ищеца Ч. , тъй като пълномощното на А. И. е било със срок до 10.10.2009 г. ,поради което договорът е сключен от лице без представителна власт за продавача и той не е потвърдил така извършените за негова сметка действия.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел ,че договорът за покупко-продажба на имота не е породил своето вещно-прехвърлително действие ,поради което правото на собственост на икеца върху процесния имот не е било придобито от ответниците и претенцията по чл. 108 от ЗС се явява основателна .
Настоящият съдебен състав споделя този извод на първостепенния съд и препраща изцяло към изложените в тази връзка мотиви на решението ,към които предпраща изцяло на осн.чл. 272 от ГПК .
Правилен
е изводът ,че ответниците не са
добросъвестни владелци на имота и не
могат да се ползват от кратката 5-годишна давност за придобиването му , доколкото
не са налице предпоставките по чл. 70 ЗС .Както правилно е посочил районният
съд , макар и ответниците да са установили
владението си върху имота въз основа на договор за покупко-продажба
,сключен в необходимата нотариална форма ,това правно основание не е било годно
да ги направи собственици ,тъй като договорът е сключен от лице без
представителна власт за продавача и не би могъл да има вещно-прехвърлителен
ефект .При това липсата на представителна власт е била очевидна и ясна при
сключването на договора ,тъй като произтича от изтеклия срок на пълномощното ,с
което се е легитимирал продавачът по сделката .Затова неоснователно е
възражението ,че приобретателят не е знаел
за недостатъците на пълномощното /те
не са му били известни/,доколкото изтеклото пълномощно е
представено по сделката и му е било
известно .Що се касае до твърденията ,че
ответниците са установили владението
върху имота въз основа на
предварителния договор за покупко-продажба ,при което са приравнени на
добросъвестни владелци ,тук следва да се посочи ,че с правата по чл. 71 ЗС се ползува
добросъвестният владелец. Такъв е само владелецът, който владее вещта при
условията на чл. 70, ал. 1 ЗС. Владелецът по предварителен договор не се
обхваща от визираното от закона понятие на добросъвестен владелец. Верно е ,че с изрична
норма той е приравнен за някои от правата на добросъвестен владелец. Това са
именно правата по чл. 71 и 72 ЗС. Владелецът по предварителен договор не се
ползува от останалите права, които законът свързва с добросъвестното владение/затова
и правилно е било отхвърлено
възражението за право на задържане /. Тъй като владелецът не е собственик на вещта, която владее, по
отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. 93 ЗС. Плодовете,
прирастът, наемът, ползите от вещта ще принадлежат на собственика. Чрез
разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС се отстранява действието на чл. 93 ЗС и
владелецът придобива добивите и останалите ползи от вещта. Правата по чл. 71 ЗС
владелецът ще ползува доколкото владението му се основава на онези основания,
които е визирал законът. Предварителният договор за продажба е правно
основание, възведено от закона като основание за правата по чл. 71 ЗС.
Разпоредбата ще се прилага по отношение на владелец, доколкото е налице такъв
договор. Той обаче не може да ползува добивите, ако предварителният договор
бъде развален или унищожен, поради ретроактивното действие на развалянето и
унищожаването. Последните заличават всички правни последици, които законните
свързват с правните сделки (чл. 88, ал. 1 33Д). С развалянето на предварителния
договор отпадат и правата, свързани с него съобразно чл. 71 ЗС. Целият период
на владение, основан на разваления предварителен договор, е в същност владение
без основание, т. е. недобросъвестно владение, и владелецът не може да задържи
плодовете и другите добиви, получени през времето до развалянето на
предварителния договор. Той ще ги дължи съгласно чл. 73, ал. 1 ЗС. /като
чл.70, ал. 3 3С има предвид
действителен предварителен договор /.При тези съждения ,ако се приеме
тезата на въззивната страна ,че предварителният договор/който не е обявен за
недействителен / следва да се счита за развален /най-късно с предявяване на
насрещния иск за връщане на полученото по него /,то ответниците като
недобросъвестни владелци не биха могли да задържат плодовете и другите добиви ,получени през времето до развалянето на предварителния
договор .Затова и правилно е била
уважена претенцията за заплащане на обезщетение за неоснователното ползване на
процесния имот за исковия период – от 22.10.2009 г. до 22.10.2012 г. Следва да се подчертае също ,че добросъвестното владение, като вид
владение, притежава наред с белезите на рода си - фактическа власт, господство
на едно лице върху определена вещ и намерение за своене на същата, и специфични
такива - наличието на юридическо основание и субективна добросъвестност на
владелеца, които го отличават от обикновеното, т. н. недобросъвестно владение.
Разграничаването на видовете владение е свързано с различни правни последици,
едно от проявленията на които е и настоящият спор за въведеното в
производството по ревандикационния иск възражение за право на задържане на
имота до заплащане от собственика на подобренията в него, извършени от
владелеца. Спорът дали същият е добросъвестен или недобросъвестен обуславя и
извода по това възражение. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС съдържа
определението за добросъвестно владение - когато владелецът владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена, т. е.
наред със субективната добросъвестност следва да е налице и юридическото
основание, като обективен елемент, представляващ акт с вещноправни последици.
Субективната добросъвестност представлява незнание на владелеца на пороците на
юридическото основание, като законът в чл. 70, ал. 2 ЗС въвежда презумпцията за
предположение на добросъвестността до доказване на противното, като доказването
е в тежест на страната, която иска да отхвърли последиците на добросъвестното
владение.
След като законът предвижда предположението за наличие на добросъвестност, то при успешно доказване на противното следва липсата на добросъвестност - или липса на юридическо основание, вкл. и унищожаването му, респ. отмяната му с обратна сила, или липса на субективна добросъвестност по отношение на пороците на юридическото основание.Както стана дума по-горе ,в случая липсата на представителна власт за продавача е била явна при сключването на процесния договор ,затова ответниците не могат да твърдят добросъвестност ,за да се възползват от кратката давност .
Що се касае до
претенцията за връщане на платеното по предварителния договор и възражението за
неизпълнен договор ,следва да се посочи ,че по делото не е било установено по безспорен начин,че твърдяните плащания по предварителния
договор са били извършени от ответниците
на ищеца по първоначалния иск . От една
страна –няма спор ,че уговорената по предварителния договор първа вноска от 19 987 евро не е платена на ищеца ,а на наговия
пълномощник –А. И. и по делото липсват
доказателства за извършена от негова страна отчетна сделка –т.е.пълномощникът
да е предал на упълномощителя си това
,което е получил при изпълнение на поръчката .Това е така ,защото за пълномощника се е породило
задължението да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и
за негова сметка /чл. 284, ал. 2 ЗЗД/. Задължението за отчитане на сумата е
възникнало в момента на нейното получаване. Затова правилно е прието от
съда ,че не е било установено по делото ищецът да е получил сумата от 19 987 евро .Що се касае до
другите две вноски по предварителния договор ,то правилен е анализът на
районния съд на представените две
вносни бележки от Банка „Пиреос“.Същите
удостоверяват извършени плащания от трето за спора лице-И. К. в полза на ищеца Ч. ,като в тях /както и в представеното удостоверение
от банката / се сочи ,че вносителят е
посочил като основание за плащане
съответно захранване на сметката
и погасяване на кредит.При наличието на оспорване от страна на ищеца на твърденията на
ответниците ,че това плащане е станало
по силата на споразумение между ответника
Й. и третото лице К. ,като плащането да
става чрез погасяване на задължението на Й. към Ч. по предварителния договор
,то в тежест на ответната страна /ищец по насрещния иск / е провеждането на
пълно и главно доказване на твърдението за погасяване на паричните й задължения по предварителния
договор с ищеца чрез плащане от трето
лице /при условие ,че представеният по делото частен документ –споразумение от
20.08.2009 г. към договор за паричен
заем от 05.01.2009 г. ,между Й. и третото лице К. е бил оспорен
от ищеца и действително няма
достоверна дата по отношение на ищеца /
От друга страна ,няма спор ,че че между страните по предварителен договор се създават само облигационни отношения.Затова неустановяването на извършените плащания на първите три вноски по предварителния договор в полза на ищеца ,е достатъчно основание да се приеме за неоснователно насрещното възражение на ответниците за неизпълнен договор с правно основание чл. 90 ал. 1 ЗЗД.Независимо от това ,настоящият съдебен състав счита за основателно и възражението на въззиваемата страна ,че не са налице и останалите материалноправни предпоставки за уважаване на подобно възражение .Това е така ,защото претендираните насрещни вземания на страните в производството не произтичат от едно и също правоотношение-задължението на ответниците да върнат имота на ищеца произтича от относителната недействителност на окончателния договор за покупко-продажба на имота , а претендираното от ответниците вземане -от евентуалното неизпълнение на облигационните задължения на ищеца по предварителния договор . Освен това-ако насрещната страна, счита, че ищецът е неизправен, тя може да се брани с възражение за неизпълнен двустранен договор съгласно чл. 90 ЗЗД.С други думи –възражението по чл. 90 ал. 1 може да се прави само по действителен и действащ двустранен договор ,като се твърди неизправност на насрещната страна по договора .В случая обаче няма установена неизправност от страна на ищеца ,за да може да бъде направено подобно възражение.Верно е ,че сключеният окончателен договор е бил обявен за относително недействителен по отношение на продавача ,но по силата на действителния предварителен договор купувачът е можел да поиска наново обявяването му за окончателен на осн.чл. 19 ал. 3 от ЗЗД .Няма данни ищецът-продавач да е изпаднал в забава по отношение на задължението за сключване на окончателен договор. Поставяне в забава не е налице, тъй като за това е необходимо да бъде определен ден и час за явяване пред нотариуса, в който изправната страна да се е явила с готов проект за нотариален акт и всички книжа, удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона за извършване на прехвърлителната сделка, и другата страна да не се е явила, без уважителна причина или да се е явила, но да е отказала изповядването на сделката. .Като се има предвид това ,както и изложеното от първоинстанционния съд ,настоящият съдебен състав счита изводът за неоснователност на възражението за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД за правилен .
По иска за заплащане на сумата от 24 500 лв. –извършени подобрения в имота ,независимо от приетото допълнително от настоящия съдебен състав заключение по назначената съдебно-техническа експертиза относно стойността на извършени СМР в процесния имот съгласно твърденията на ищците по насрещния иск ,стойността на вложените разноски и увеличената стойност на имота влествие подобренията в него ,,заключението на първостепенния съд в тази връзка остава непроменено :не се установява по безспорен начин по делото ,че ищците по насрещния иск са сторили някакви разноски за твърдяните подобрения ,с които да е намалял техния патримониум ,т.е. довело е до тяхното обедняване .Не са представени нито платежни документи , нито други доказателства за извършени ремонтни работи в апартамента ,още по-малко за твърдяните в насрещната искова молба .Следва да се посочи и обстоятелството ,че в предварителния договор за продажба е посочено ,че към датата на сключването му апартаментът е във степен на завършеност“груб строеж „ и задълженията за довършването му в пълен обем са на продавача ,като едва тогава ще бъдат изплатени изцяло парите за апартамента /която цена явно е съобразена именно със степента на завършеност на имота-чл.8 от договора /От представените по делото към отговора по насрещната искова молба 75 бр. строителни книжа за извършени СМР се установява,че към датата на недействителния окончателен договор -22.10.2009 г. апартаментът е бил изцяло завършен и степента на довършване е включвала всички описаните в насрещния иск ремонтни работи ,извършени от фирмата –строител в цялата жилищна сграда /а не конкретно от ответниците – ищци по насрещния иск /В крайна сметка не са представени доказателства ,установяващи действителното извършване на твърдяните подобрения в имота ,както и размера на направените от ответниците – насрещни ищци разноски за подобни подобрения .Разпитаните в тази връзка свидетели са твърде неясни и липсва категоричност относно обстоятелствата ,твърдяни от ответниците .Затова и изводът за неустановеност на обедняването на ответниците –ищци по насрещния иск и реалното намаляване на ищуществото им с направените от тях разноски за подобренията ,е правилен .За установяване размера на подобренията не е достатъчно само назначаване на експертиза ,установяваща средния размер на твърдяните подобрения , а представяне на доказателства за действително извършени разноски за конкретни подобрения ,каквито не са представени по делото .Ето защо и в тази част атакуваното решение следва да бъде потвърдено .
Като има предвид горното ,Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 946/05.07.2017 г. постановено по гр.д. № 7374/2014 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.