Решение по дело №16487/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

             

Номер              30.04.2018г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                               СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16487 по описа за 2017г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 30.09.2017г., гр.д.52681/16г., СРС, 28 с-в отхвърля предявените от М.П.К. против „Ю.“ АД, П.Г.П. и Д.Б.Ч. искове с правно основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД за сумата 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от завеждане срещу него на нчд 13441/07г., СРС, 111 с-в и сумата 150 лв. – направени разноски за адвокат по същото дело, като осъжда ищеца да заплати на П.П. сумата 250 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца М.П.К.. Счита, че първоинстанционният съд не зачита обвързващата сила на влязлата в сила присъда съгласно чл.300 ГПК, с която се оневинява настоящият ищец за повдигнатото му от частните тъжители и настоящи ответници обвинение в изнасяне на клеветнически твърдения за тях в журналистическа статия. В нарушение на посочената разпоредба не само се обсъждат отново фактите, преклудирани с присъдата, но и същите са превратно и незадълбочено обсъдени. Претърпените от ищеца душевни болки и страдания, влошено здравословно състояние и професионални проблеми се установяват от свидетелските показания, медицинската документация и трудовото досие. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемите – ответниците по исковете „Ю.“ АД, П.Г.П. и Д.Б.Ч. оспорват жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

Предмет на спора са претърпените от ищеца М.П.К. неимуществени и имуществени вреди от незаконно повдигнатото му с частна тъжба от 19.03.2007г., подадена от настоящите ответници П.Г.П. и Д.Б.Ч., обвинение за клевета по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, за което впоследствие е оправдан.

С влязла в сила на 28.01.2010г. присъда от 29.05.2009г., нчхд 13441/07г., СРС, 111 с-в, потвърдена с решение от 28.01.2010г., внчхд 4769/09г., СГС, 12 възз. с-в, подсъдимият и настоящ ищец е признат за невиновен в това, че на 18-19.12.2006г. в бр.249/3688/ХV на вестник „Нощен труд“ в статия озаглавена „Спасяват ски сезона с оръдие за изкуствена…“, с подзаглавие „Застилат Банско със сняг-химикал“, чрез печатни произведения е разгласил позорни обстоятелства за честта и достойнството на частните тъжители, като членове на съвета на директорите при „Ю.“ АД (настоящ ответник) чрез думите: „…заради изкуствения сняг са хванати хиляди кубици вода от река Бъндерица и така всичко живо надолу – растенията, животните и банскалии са обречени на суша и жажда; в продукта се слагат химикали, за да издържи до пролетта. Тези препарати остават в почвата, когато изкуственият сняг се стопи; 70-те оръдия харчат яко електроенергия, а тя е безценна за претрупаното с хотели Банско…затова батареята на „Ю.“ АД ще обстрелва националния парк Пирин. Милионерите вложили в хотели и лифтове не знаят да губят пари. Поголовното изсичане на гори за ски-писти над Банско, за което „Нощен труд“ алармира от 2004г., е причина навлезлият сняг да не се задържа“.

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Затова въззивният съд при зачитане на задължителната сила на присъдата е недопустимо да обсъжда доказателствата относно преклудираните факти. 

Ищецът е обект на наказателно преследване в продължение на почти 3 години през периода от подаване на частната тъжба на 19.03.2007г. до влизане в сила на оправдаталната присъда на 28.01.2010г.

По повод причинените в тази връзка вреди на ищеца, следва да се ангажира гражданската деликтна отговорност на ответниците - физически лица П.Г.П. и Д.Б.Ч., които като частни тъжители неоснователно инициират наказателното производство.

Ответникът „Ю.“ АД не е бил частен тъжител, нито проявява  противоправно поведение и вина, предвид качеството си на юридическо лице, поради което исковете по чл.45, ал.1 ЗЗД спрямо него са неоснователни само поради тези мотиви.

 Законодателят предвижда сравнително леко наказание за престъплението от частен характер клевета, разпространена чрез печатно произведение по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 НК - глоба от 3 000 лв. до 10 000 лв. и обществено порицание, както и за разгласяване на позорно обстоятелство по чл.147, ал.1, пр.1 НК -  глоба от 3 000 лв. до 7 000 лв. и обществено порицание

Чрез гласните доказателства се установява негативното психологическо състояние и поведение на ищеца, които са в рамките на обичайното, типичното и предполагаемото в сходни ситуации. Според свидетеля П. Бучков, колега и приятел на ищеца, последният става по-мрачен, по-подтиснат, дори нетрудоспособен през определен период, изпада в тежка депресия, започва да приема успокоителни лекарства, не може да спи. Свидетелят Г.Ж., съсед и приятел на ищеца, изяснява, че приятелят му трудно понасял ситуацията на неизвестност и несправедливост, поради което се променя. Докато преди е бил жизнерадостен, по-весел, по-отговорен и дружелюбен, с течение на времето се свива, започва дори да се състарява, става подтиснат, по-блед, по-унил, оплаква се от безсъние и изпада в депресия.

Извън доказаните обичайни неимуществени вреди, не се доказват с категоричност превишаващи ги, допълнителни, специфични и по-тежки неимуществени вреди. Същите не се предполагат за разлика от обичайните, а подлежат на пълно доказване от ищеца, каквото не е успешно проведено, въпреки разпределената доказателствената тежест със съдебния доклад от 14.07.2015г. по реда на чл.154, ал.1 ГПК. Недостатъчни за доказване на пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между неоснователно воденото наказателно производство и твърдяното влошено здравословно състояние на ищеца, свързано с диагностициран захарен диабет и маниеров синдром, са показанията на двамата свидетели в същия смисъл и медицинското направление от 20.05.2014г. на АГ ППМП „Здраве 14“ ООД с вписана диагноза захарен диабет. Свидетелските показания в  частта за заболяванията са косвени като основани на опосредени впечатления от разкази на ищеца и съпругата му. Медицинското направление е издадено повече от 4 години след благоприятния за ищеца изход на наказателното дело. За провеждането на успешно доказване са необходими специални медицински знания, с които свидетелите и съдът не разполагат. При липса на съдебно-медицинска експертиза, само въз основа на свидетелските показания и медицинското направление, не се доказва с категоричност, воденото наказателно производство да представлява единствено условие, без което здравословните проблеми не биха настъпили при нормално стечение на обстоятелствата по смисъла на чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Недоказано е наличието на подобна причинно-следствената връзка между противоправност и вредоносен резултат, свързан с твърдените професионални проблеми на ищеца – загуба на  работодателско доверие, понижаване в длъжност и уволнение. Показанията за тези факти на свидетелите отново са основани не на техните непосредствени впечатления за колегиалните отношения в редакцията на вестника, а на данни от ищеца и трети лица. Свидетелят Бучков вече не е полагал труд като журналист в същия вестник по време на публикуване на статията на 18-19.12.2006г. и подаване на частната тъжба на 19.03.2007г., а свидетелятЖ. е съсед на ищеца.

От документите към трудовото досие на ищеца също не се установява твърдяното намалено работодателско доверие, уронен авторитет или служебно понижение. Напротив, с допълнитело споразумение от 03.06.2008г. към трудовия договор на ищеца, работодателят „М. Х.“ АД увеличава на 1 600 лв. основната му работна заплата, която до тогава е била 1 500 лв. по силата на допълнително споразумение от 31.05.2006г.

Действително с допълнително споразумение от 08.05.2009г. ищецът е преназначен от заеманата до тогава длъжност „отговорен редактор“ на вестник „Нощен труд“ на нова длъжност „редактор“ в отдел „Правен“ на вестник „Труд“. В обясненията си по чл.176, ал.1 ГПК от о.с.з. 12.04.2017г., ищецът признава неизгодните за него факти по смисъла на чл.175 ГПК, че преназначаването е свързано със закриване на вестник „Нощен труд“ и че други негови колеги, работили в светския отдел на спрения вестник, са били съкратени. Не се установява, доколко към същия момент, биват преназначени журналисти, работили извън светския отдел на закрития вестник, доколко тогава действащото щатно разписание за вестник „Труд“ изобщо е предвиждало длъжност, еднаква или сходна по трудови функции на дотогава заеманата от ищеца „отговорен редактор“ в закрития вестник, както и коя от двете длъжности включва повече ръководни правомощия.

Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено чрез предизвестие № 172/27.12.2012г., връчено на 07.01.2013г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, поради съкращаване на щата и времево следва с близо 3 години влизането в сила на оправдателната присъда.

С оглед изложеното, не се установява пряка причинно-следствена връзка между  наказателно производство по обвинение в клевета с преназначаването на нова длъжност и с прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца.

При определяне на обезщетението съразмерно търпения емоционален дискомфорт от ищеца, въззивният съд съобразява продължителността от почти 3 години на неоснователно водения наказателен процес по обвинение в престъпление от частен характер за клевета, сравнително лекото предвиждано наказание глоба от 3 000 лв. до 7 000 лв., съответно 10 000 лв. и обществено порицание, характерът, обемът и интензитът на преживените обичайни душевни болки и страдания, социалното положение на ищеца, неговата възраст и обществено-икономическия критерий за справедливост към момента на търпените неимуществени вреди. На тази база, по реда на чл.52 ЗЗД, въззивният съд определя обезщетение от общо 4 500 лв. за неимуществените вреди. До този размер искът по чл.45, ал.1 ЗЗД спрямо ответниците П.П. и Д.Ч. е доказан, а над него следва да се отхвърли. Искът следва да се отхвърли като изцяло неоснователен спрямо ответника „Ю.“ АД.

При липсата на каквито и да било конкретни оплаквания в жалбата срещу формираните в решението фактически и доказателствени изводи относно иска по чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди  и след съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът при условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на решението в тази част.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени в частта, с която се отхвърлят предявените срещу П.П. и Д.Ч. искове за неимуществени вреди до размера от 4 500 лв. и тази за разноските, като вместо него се постанови друго, с което същите искове срещу тези ответници се уважат до посочения размер. Решението следва да се потвърди в останалата част.

Ищецът пред първа инстанция установява разноски от 450 лв. – д.т., 450 лв. – депозит за СТЕ, а пред въззивна – 203 лв. за д.т. и 1 000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците П.П. и Д.Ч. му дължат сумата  617 лв. – разноски  за двете инстанции.

 

Исковете спрямо отв- ФЛ са основателни за 44 %.

 

Въззиваемите не претендират и не установяват реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

 

 

В договора за правна защита и съдействие пред първа инстанция е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание „социално слаб“, съответстващо на чл.38, ал.1, т.2 ЗА (материално затруднено лице). Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право на сумата 545 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред първа инстанция, съразмерно уважената част от иска.        

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 30.09.2017г., гр.д.52681/16г., СРС, 28 с-в в частта, с която отхвърля предявените от М.П.К. против П.Г.П. и Д.Б.Ч. искове с правно основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД до размера от 4 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от завеждане срещу него на нчд 13441/07г., СРС, 111 с-в и осъжда М.П.К. да заплати на П.Г.П. сумата 250 лв. – разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН ********** и Д.Б.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят на М.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.45, ал.1 ЗЗД сумата                      4 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от завеждане срещу него на нчхд 13441/07г., СРС, 111 с-в, ведно със законна лихва, считано от 19.03.2007г., когато е подадена частната тъжба и сумата 617 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН ********** и Д.Б.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Г.А.С., САК, с адрес: ***, кантора 201 сумата 545 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред първа инстанция на М.П.К..

ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.09.2017г., гр.д.52681/16г., СРС, 28 с-в в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните в частта относно иска за обезщетение за неимуществени вреди, а в останалата част е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.