№ 284
гр. София , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 21- ва НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура
Благоевград и по жалба на частния обвинител Н.К. чрез повереника адв. Е. Б.,
срещу присъда № 4690/30.10.2019г. постановена от Окръжен съд Благоевград,
НО, 8 – ми състав, по нохд № 279/2015, с която подсъдимите С.П. и М.В. са
признати за невиновни, за това, че всеки от тях отделно, в независимо
съпричинителство, на 19.05.2013 година в село ***, общ. Х., обл. *** и като
преди това:
На 07.03.2013г. при извършване на периодичен обход /оглед/ на ел.
съоръжение въздушна линия ниско напрежение клон А в района на
Трафопост-5, с. *** нарушили правилата на: чл. 203, т.2 от Наредба № 16-
116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на електрообзавеждането,
чл.774, ал.1 от Наредба № 9/09.06.2004 г. за техническата експлоатация на
електрически централи и мрежи и чл.72, т.4 от Правилника за безопасност
и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V / обн.
ДВ, бр.21 от 11.03.2005г./ , и
На 22.04.2013г. при посещение по повод на аварийно повикване за
1
нередности в ел. съоръжение въздушна линия-ниско напрежение на
Трафопост-5 - село *** от въздушно отклонение от стълб № 17 - клон А на
Трафопост-5 до Основно училище „Никола Вапцаров“ с.*** нарушили
правилата на: чл.774, ал.1 от Наредба № 9/09.06.2004 г. з а техническата
експлоатация на електрически централи и мрежи и чл.72, т.4 от Правилника
за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение
до 1000 V / обн. ДВ, бр.21 от 11.03.2005г./
причинили по непредпазливост смъртта на А. Й. К., на 10г., поради
немарливо изпълнение на дейност представляваща източник на
повишена опасност - работа с електрически съоръжения в
електроразпределителната мрежа като ел. монтьор в „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД с месторабота Регионално звено - гр. ***, поради което и на
основание чл. 304 НПК съдът ги оправдал по така повдигнатото им
обвинение за престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2 от НК.
С протеста прокурорът заявява недоволство от оправдателната
присъда, която счита за неправилна и незаконосъобразна. Представя доводи,
че съдът е тълкувал доказателствата превратно, че изводите му, че
подсъдимите не са извършили нарушения са неверни. Изразява несъгласие с
довода, че подсъдимите не са имали обективна възможност да възприемат
реалното състояние на проводниците. Намира доказателствения анализ на
съда в тази част за погрешен. Погрешни били и мотивите на съда за липса на
причинно – следствена връзка между вменените нарушения и настъпилия
резултат. Прокурорът развива съображения в подкрепа точно на обратната
теза. Определя обвинението като подкрепено от събраните по делото
доказателства. Прави искане присъдата да се отмени и вместо нея постанови
нова, с която подсъдимите се признаят за виновни и им се наложат наказания
при условията на чл. 66, ал.1 НК.
С жалбата повереникът също заявява недоволство от оправдателната
присъда, която счита за незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
Представя съображения за неправилно проведен от съда доказателствен
анализ, с превратно и едностранчиво тълкуване и игнориране на част от
доказателствения материал, който не бил обсъден цялостно. Така съдът приел
грешни изводи, че деянията на подсъдимите били несъставомерни. Също като
прокурора повереникът представя обвинението като доказано и прави искане
присъдата да се отмени, а вместо нея подсъдимите бъдат признати за виновни
и наказани с ефективно наказание в размер определен към максималния
предвиден в закона.
Въззивното производство протича за втори пореден път.
2
Първоначално, по така подадените протест и жалба и по образуваното
внохд № 221/20 по описа на САС, е постановено Решение №
10291/04.09.2020г. на САС, НО, 7 – ми състав, с което присъдата е
потвърдена изцяло.
След обжалване от повереник на частния обвинител и протестиране от
прокурора е постановено Решение № 185 от 18.01.2021г. на ВКС, второ
наказателно отделение, по к.н.д. № 898/20, с което решението на САС е
отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
съд от стадия на съдебното заседание.
В решението си касационният съд е приел, че предходната въззивна
инстанция е допуснала логически грешки при съвкупната оценка на
изяснените обстоятелства. Допуснала е нарушение и на материалния закон.
Това е така, защото причинно – следствената връзка между бездействието на
подсъдимите и настъпилия противоправен резултат не е следвало да се
оценява като прекъсната от другите фактори, каквито се установяват и които
са: хвърляне на тръба по проводниците, метална тел опряна до оградата,
липсващо платно от конструкцията на оградата и електропрекъсвач с по-
силно съпротивление.
Според решението на касационната инстанция подсъдимите е следвало
да предвидят състоянието на проводниците като напълно реална възможност
за възникване на инцидента. Те са били длъжни да заявят състоянието
надлежно, но двукратно са пропуснали да го сторят. Ако проводниците не са
били в състоянието, в което са били, а именно - с нарушена цялост, не би се
стигнало до късо съединение, респективно - до общественоопасните
последици.
Развитите съображения на ВКС, респективно указанията по
приложение на закона са в посока, че поведението на подсъдимите е
първопричина за настъпилата смърт на детето. С това въззивният съд бива
насочен към различно материалноправно разрешение от възприетото в
отмененото решение.
В съдебно заседание пред настоящия съд прокурорът представител
на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста по съображенията в
него. Твърди, че процесните проводници били компрометирани и така били
реална и предвидима опасност. Подсъдимите не са заявили този факт, а са
били длъжни. По този начин са поставили началото на причинно –
следствения процес довел до състовомерната последица, в чийто ход
хвърлянето на тръба по проводниците било само усложнение на ситуацията.
Поддържа искането за осъждане на подсъдимите и наказването им с лишаване
3
от свобода при условията на чл. 66, ал.1 НК.
Повереникът на частния обвинител пледира подаденият протест и
жалба срещу присъдата да бъдат уважени. Отделя внимание на факта на
повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция като поставя
акцент на указанията на ВКС дадени в отменителното решение. Видно от тях
по делото били допуснати множество пропуски и били игнорирани от
предходния състав на второинстанционния съд релевантните за наказателната
отговорност обстоятелства. Повереникът възразява срещу тезата на
първостепенния съд, че подсъдимите били изпълнили всички свои
задължения и че по никакъв начин това тяхно бездействие не било свързано с
настъпилата смърт на детето. Аргументира и наличната причинно –
следствена връзка, позовавайки се на съдебна практика относно причината
като „необходимо условие“ за настъпване на резултата.
Изразява пълно съгласие с обвинителната теза като правилна и
обоснована. При анализа на доказателствата специално място отделя на
всички технически експертизи, без допуснатата от въззивния съд, които
напълно подкрепяли извода за виновно поведение на подсъдимите. За
потвърждаване на този извод отново стъпва на отменителното решение на
ВКС, съгласно което, ако подсъдимите били изпълнили задълженията си,
нямало да носят отговорност за резултата.
Повереникът изтъква като грешно разбирането на първостепенния съд
за материалния закон, изявено в смесването на обстоятелства, които само
смекчават отговорността, с обстоятелства, които оневиняват подсъдимите.
Обръща внимание, че присъдата е постановена от мнозинството на съдебния
състав формирано от съдебните заседатели, които не били провели така
представеното разграничение. Според повереника съдебните заседатели
погрешно били приели, че след като са налице и други допринасящи за
смъртта на детето факти, то подсъдимите са невинни. Но затова пък били
указанията на ВКС, който поправял тази съдебна грешка.
Повереникът възразява срещу искането на защитника съдът да съобрази
като меродавна последно назначената техническа експертиза, която намира за
погрешна и необоснована. Аргументира, че тя противоречи на експертизите
на поне пет други вещи лица, които всички се обединявали около
заключението за компрометираност на проводниците и тяхната нарушена
цялост и че именно това е довело и до късото съединение. Освен това
уточнява, че ВКС не бил давал указания за събиране на нови доказателства.
Настоява, че подсъдимите не са изпълнили служебните си задължения.
Въпреки проблемите в изолацията на проводниците, не са предприели
4
никакви мерки.
Поддържа искането си за отмяна на присъдата.
Защитникът на подсъдимите моли въззивният съд да постанови
решение, с което да потвърди присъдата. Внимание отделя на събраните нови
доказателства при повторното разглеждане на делото. Като се отчете и
тяхното значение, намира, че правилността на присъдата е потвърдена
безспорно. Изразява несъгласие с тезата на касационната инстанция, че при
решаване на въпроса за отговорността на подсъдимите съдът следва да
изключи другите причини, стоящи извън дейността на подсъдимите и довели
до резултата, а да ги третира като релевантни само за степента на
отговорност.
Внимание отделя и на въпросите за отговорността на други длъжностни
лица, сред които били общински служители, училищно ръководство и
учители, които имали отношение към инцидента. Наред с това стояло и
поведението на лицето, хвърлило металната тръба срещу проводниците.
Поставя особен акцент върху последната допусната от въззивния съд
техническа експертиза като най-относима и отговаряща на правилата на
науката, техниката и практическия опит. Моли да бъдат зачетени именно
нейните изводи. Подкрепя напълно аргументите на първоинстанционния съд
за значението на всички странични и привходящи причинни фактори, чиято
верига подробно описва. Аргументира още, че нито един от тези привходящи
фактори не би могъл да попадне в кръга на предвидимите от подсъдимите
обстоятелства. Цялата тази верига била обективно непредвидима. Изразява
несъгласие с тезата на обвинението, че подсъдимите са нарушили служебни
задължения и са предизвикали резултата. Аргументира това с положения
изведени от допуснатата от въззивния съд техническа експертиза. Развива
съображения, че проводниците са били напълно технически годни да
изпълняват преназначението си и в този си вид, в който са се намирали към
процесния период и не е имало причина за тяхната подмяна.
В дуплика срещу речта на повереника, защитникът аргументира, че
независимо от указанията на ВКС, въззивният съд не е ограничен във
възможността да събира нови доказателства, които, така събрани, следва да
бъдат преценени, както и че количеството експерти не е критерий за качество
на експертното мнение.
Пледира въззивният съд да извърши нова преценка на всички
доказателства по делото и като съобрази указанията и на ВКС да потвърди
присъдата.
5
В лична защита двамата подсъдими се присъединяват към защитника
си.
В последна дума молят присъдата да се потвърди.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните,
материалите по делото, указанията на ВКС по приложение на закона и
служебно подложи присъдата на цялостна проверка по реда на чл. 314 НПК,
прие следното:
Протестът и жалбата са неоснователни.
За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съдебно
следствие в чийто ход е събрал част от необходимите за изясняване на
обективната истина доказателства с оглед изискуемата степен на яснота,
пълнота и категоричност. В хода на съдебното следствие е допуснал отделни
пропуски свързани с процеса на изслушване и приемане на назначени
експертизи. Очевидно поради техния немалък брой, а и поради сложните
процесуални и доказателствени въпроси, които междувременно са поставили
и съдът е следвало да решава, при което непосредствено след изслушване на
една експертиза и без да се произнесе по приемането й е пристъпвал към
друга, е пропуснал да съобрази, че част от така изслушаните експертизи
междувременно са останали неприети.
По друга част от експертизите, а именно – компютърните, изготвени от
вещото лице Н. Х., съдът е формулирал, че приема експертизата, но по начин
да не се разбира коя точно от двете.
Част от разпитите на свидетелите са проведени схематично, при което
важни обстоятелства, присъстващи в показанията им в досъдебното
производство и върху които са стъпили изготвени в хода на досъдебното
производство експертизи, но показания пропуснати в съдебното следствие, са
останали извън формално приобщения доказателствен материал.
Изложените недостатъци са коригирани от въззивния като равностоен
съд по установяване на фактите и събиране и проверка на доказателства.
По тези съображения въззивната инстанция по реда на чл. 327 НПК и в
допуснатото съдебно следствие прочете и прие без разпит на вещите лица
съдебно – психиатрична експертиза за св. Н. Б. /л. 91, т. 2 ДП/, две
компютърно – техническите експертизи на вещото лице Н. Х. /л. 52, т. 7 ДП и
на л. 112, т. 7 ДП./
С оглед искане на защитата, проведе разпит на вещото лице Г.Я. и така
6
прие изготвените от него пожаро-техническа и допълнителна пожаро-
техническа експертиза. /л. 102 – 106, т. 2 ДП и на л. 407 – 410, т. 2 нохд/
Експертът Г.Я. представи по искане на въззивния съд и заключението по
допълнително поставена от окръжния съд задача с протокол определение на
окръжния съд /л. 22 внохд/
Прочете по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал.1, т. 4 НПК показания на
починалия св. А. К. /л. 140, т. 1 ДП/, чийто показания, но без формалното им
приобщаване, първостепенният съд е ползвал. Допусна и проведе
допълнителни разпити на св. П., с прочетени показания от л. 7, т. 7 ДП, л.
14, т. 7 ДП и св. И.С. с прочетени показания на основание чл. 281, ал. 5 НПК
от л. 131, т. 1 ДП.
За несъмненото установяване на главния въпрос – състоянието на
проводниците към момента на инкриминираните проверки, значението и
отношението му към предмета на делото и с оглед на правилното му
решаване, въззивният съд назначи допълнителна съдебно-техническа
експертиза в областта на електроенергетиката, изготвена от проф. д-р инж.
П.Д. от Електротехническия факултет на Технически университет София.
Съдържанието на експертизата се явява от особено значение за
изясняване на проблематиката на изолацията на проводниците като фактор за
електробезопасност, на промишлените й характеристики, служебно
предназначение и на механизма на процесната електрозлополука.
Експертизата ги показва в максимална прецизност, недвусмисленост и
категоричност, от ракурс, различен от проведените до нея, и налагащ изцяло
нов подход към разглеждане на въпроса за виновността на подсъдимите.
Така събрания нов доказателствен материал със следващите се
доказателствени, фактически и правни изводи, и при фактически положения,
които само донякъде съвпадат с тези приети от първостепенния съд, е и
основата, но не само, за определяне на присъдата като правилна, макар и по
съображения частично различни от тези на постановилия я съд, а така съща и
по изцяло нови съображения.
Доколкото този съд с оглед на новоприобщения доказателствен
материал достигна до различни фактически положения от тези на окръжния, в
по-голямата част възприети и от предходния въззивен състав, независимо от
предимно техническото и експертно естество на фактите, указанията на
касационната инстанция по приложението на материалния закон изгубват
обвързващото си значение.
И най-вече, доколкото именно фактологията приета от предходния
7
въззивен състав е била тази на вниманието на ВКС, от значение е това, че е
налице разлика във възприетите от настоящия въззивен състав факти и тези
възприети от предходния, по въпроса на представената от експертизите на в.
л. П., Б. и К. хипотеза, че ако изолацията на проводниците е била здрава, късо
съединение е нямало да настъпи. По този въпрос настоящата инстанция се
присъединява към доводите на първостепенния съд, че хипотезата е
недоказана и остава с природата си на предположение. Още повече поради
твърде относителния характер на понятието „здрава“ /„напълно запазена“/ и
„нарушена“ изолация, тъй като и в тези положения са налице количествени и
качествени разлики и степени. Което и прави нещата нееднозначни, тъй като
те се не се намират на два полюсни края, а са въпрос на процеси и различни
степени на изменения претърпявани в техния ход. Не без значение за така
възприетото от настоящия съд са и редица положения от новата техническа
експертиза проведена от в.л. проф. Д..
И по втори фактически въпрос настоящата инстанция се разграничава
от приетото от предходния въззивен състав и той е дали състоянието на
изолацията като „износена“ се намира в причинно – следствената верига,
довела до късото съединение, по начин, че ако не е било това състояние,
което пък от своя страна да е налагало подмяна на проводниците, резултатът
не би настъпил. Още повече, че по делото фактът на степен на износеност на
изолацията, която да обосновава нормативна задължителност, а и чисто
фактическа преценка, за подмяна, не е установен.
Към вече различното значение на указанията на ВКС, което те
придобиват поради новото доказване и частично новата фактология, следва
да се добави и това, че указанията не могат да са свързани с, да намират
отражение върху и да подменят резултата от вътрешното убеждение на
решаващия съд като изграден върху обективно и всестранно разследване и
автономна доказателствена интерпретация.
В резултат на проведеното от първостепенния съд разследване, както и
на допълнителното въззивно такова, изяснената фактическа обстановка в по-
голямата част се явява тази установена от окръжния съд и отразена в
мотивите на присъдата. Като цяло релевантните за обвинението факти,
сведени до фактите на инцидента с жертвата и техническите причини за
настъпилата смърт са и безспорни.
За друга част от описаните от първата инстанция факти настоящият съд
не се съгласи, че се явяват категорични и верни, поради което и ги изведе от
процесната фактология. За разлика от първостепенния съд, този не се съгласи,
че е установено, че отклонението на електрическата мрежа до ОУ „Никола
8
Вапцаров“, с. ***, изпълнено с поставянето на стълб 17А и четирите броя ел.
проводници, било осъществено не по-късно от 1957 г., т.е. че проводниците
са датирали именно от тази година.
От друга страна, напълно обосновано е приетото от окръжния съд, че
състоянието на проводниците, макар влошено, и изразяващо се в промяна във
времето на структурата и цвета на изолацията, която постепенно се
втвърдила, станала чуплива и изсветляла, не е било толкова крайно, колкото е
описано от прокурора, при което изолацията да е била силно напукана,
изпаднала и да липсва. Макар че и този въпрос, както ще се покаже по-натам,
няма значението да определя съставомерност или не на деянието на
подсъдимите, доколкото по степен на електробезопасност изолираните
проводници се приравняват на неизолираните и от тях не се очаква
поведение, което съществено да противостои на възможността от инциденти,
привеждащи ги в авариен режим на работа.
Наред с това, по отношение на точния механизъм, по който е протекло
късото съединение в момента на хвърлянето на металната тръба към
проводниците и респективно механизма на засягане на пострадалото дете,
настоящата инстанция прие като много по-прецизни положенията описани в
назначената от него допълнителна, с елементи на повторна, съдебно –
техническа експертиза на вещото лице проф. П.Д.. С оглед на това фактите и
в тази част намират относително различно представяне, макар и близко до
отразеното в мотивите на присъдата, доколкото механизмът не се променя
коренно. Като такъв той и не би могъл да бъде представен като същински
различен. Разликата е в избора на техническо-терминологично описание,
прецизното представяне на хронологията на физичните процеси, и качеството
да предаде експертно и научно по-точно случилото се.
Заедно с това, настоящият съд не намери необходимост в изложението
на редица факти касаещи времето след процесния инцидент и предприетите
от дружеството стопанисващо електропреносната мрежа осигурителни и
обезопасяващи мероприятия, на които първостепенният съд е отделил място,
доколкото тези факти излизат извън рамките на обвинението. По същия начин
ирелевантно се явява и описанието на различните видове мерки, които
дружеството е следвало да вземе преди инцидента, доколкото не то се явява
субект на вменените задължения, респективно не се търси отговорност нито
на лице ръководещо дейността му, нито пък на самото дружество като
юридическо лице.
Към отразените като настъпили факти от страна на първостепенния съд,
настоящият добави по реда на чл. 316 НПК /относно възможността на съда да
9
установява нови фактически положения/, като възприети от него и редица
допълнителни и важни за предмета на делото свързани с точните наблюдения
и описание на състоянието на проводниците иззети след инцидента на
19.05.2013г., като веществени доказателства, доколкото това състояние е от
особена важност и служи като показател за състоянието на проводниците към
момента на процесните обходи, и като елемент от главния факт. Тези
положения служат съответно за проверка на съответните твърдения в
обвинителния акт, и изложението им се налага, доколкото окръжният съд в
тази част е представил фактологията по-схематично.
Новоизложени са и фактите относно виждането на дружеството ЧЕЗ по
въпроса дали процесните проводници са подлежали на подмяна. От
показаното отношение става ясно, че дружеството ги възприема като
технически годни и че за него не е съществувала причина за подмяна, тъй
като, наред с другото, до датата на инцидента – 19.05.2013г., проводниците не
са претърпявали нито едно скъсване и снаждане.
По фактите:
Относно служебното положение на двамата подсъдими:
Двамата подсъдими М.В. и С.П., към процесния период през 2013г.,
работели като ел. монтьори в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, /наричано
по – натам за краткост „ЧЕЗ“/, с месторабота Регионално звено - гр. ***,
назначени с трудови договори, подс. В. – от 1996г., а подс. П. – от 2003г. И
двамата били запознати с обема от служебни задължения съгласно
съответната длъжностна характеристика, а именно - да участват в
поддържането и експлоатацията на електрическите съоръжения в
електроразпределителната мрежа, в ремонтни и възстановителни работи.
/длъжностна характеристика за подс. В. – л. 171, т. 8 ДП и за подс. П. – на л.
173, т. 8 ДП/
Подсъдимите изпълнявали стриктно служебните си задължения.
Ползвали се с авторитет сред своите колеги и ръководството на
предприятието.
Организация и поддържане на електрическата мрежа на с. ***:
10
В „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, съгласно нормативните
изисквания, била създадена организация за провеждане на ежегодни обходи
на електрическите съоръжения от въздушна линия ниско напрежение и
трафопостовете. Тези периодични обходи се извършвали от ел. монтьори,
определени от ръководителя на съответното регионално звено.
За електрическата мрежа в района на с. ***, община гр. Х., вкл. и за
трафопост №5 в населеното място, отговаряли трима служители от
оперативен център на ЧЕЗ в гр. *** - свидетелите А. Т., И. К. и Ф. Г.. В
изпълнение на преките си служебни задължения те извършвали и годишни
обходи, резултатите от които нанасяли в съответни протоколи.
Такива били съставени за 2011 г. и 2012г. За това време посочените
свидетели не констатирали проблеми със състоянието на изграждащите
електрическата мрежа елементи - трафопост, стълбове, проводници,
включително такива свързани с провеса на последните или с тяхната
изолация.
По правило, при обходите всички забележки се отразявали в „обходни
листа“ по групи съоръжения. Забележките нетърпящи отлагане се
отстранявали незабавно, а останалите - в планов порядък, като изискуемите
срокове за текущи и основни ремонти били: за въздушни електропроводни
линии – основен ремонт най- малко веднъж на 12 години. /писмо- отговор на
ЧЕЗ на л. 2, т. 4 ДП/
Организация и устройство на ел. захранването на основно училище
„Н. Вапцаров“:
Основно училище „Никола Вапцаров“ в с. *** /или наричано още
„училището“/ било захранено с електрическа енергия посредством въздушно
отклонение от мрежа - ниско напрежение от стълб № 17, клон А на трафопост
-5 с използване на междинен дървен стълб № 17А, намиращ се в двора на
училището. На стълб № 17А, на който имало надпис „Т-5а-17А- 1957“, били
монтирани четири броя куки и изолатори ниско напрежение, на които били
окачени четири броя проводници, стигащи до фасадата на училищната сграда.
Три от тях били фазови проводници - изолирани, тип ПВО 6 MM2
(рекордомани). Проводниците били разположени отдолу нагоре
11
зигзагообразно, като най-горният бил нулев, а останалите три - фазови.
Между железобетонен стълб № 17, намиращ се извън училищния двор
от другата страна на улицата и дървения стълб № 17А имало също четири
броя проводника. Разстоянието между двата стълба било 12,30 м.
Българският държавен стандарт БДС 6766-81 „Проводници с изолация и
обвивка за въздушно окачване“ определял експлоатационната дълготрайност
на проводника с изолация и обвивка за въздушно окачване (ПВО) така: „не
повече от 10 години при спазване на условията на експлоатация по БДС 6766-
81, но може да бъде повече, като се определя от техническото състояние на
проводниците“.
Мрежата НН към ТП-1 в с. *** влязла в баланса на съществуващото
електроснабдително предприятие през 1948 година.
Съгласно номера на междинния дървен стълб (Т-5а-17А-1957)
въздушното отклонение за електрическо захранване на училището било
изградено през 1957г. Тази информация обаче сама по себе си е неотносима
към изолираните ПВО.
Преди влизането в сила на Закона за техническите изисквания към
продуктите /обн. ДВ, бр. 86 от 01.10.1999г./, съгласно известната практика,
редовно производство на ПВО 1x6, както и на всеки друг проводник или
кабел в страната, не е можело да започне преди техническите изисквания на
националните стандарти да влязат в сила:
(1) за ПВО - БДС 6766 - 81;
(2) за медното жило - БДС 904 - 84;
(3) за ПВХ- пластификатите (изолационен и защитен) - БДС 5792 - 84.
Изхождайки от тези положения, установява се, че изолираните
проводници не са били закупени и въведени в експлоатация преди 1984г. ,
т.е. 27 години след монтирането на стоманобетонния стълб № 17, от който
започва въздушното отклонение. Т.е. най-ранният възможен момент на
закупуване и монтиране на проводниците е 1984г.
Също така, по отношение на горния ляв проводник „нула“ (защитен),
между стълб № 17А и училището, който бил заменен с нов изолиран
въздушно окачен проводник тип ПВ-А1 (БДС 3405-90), съгласно писмо ДОС
211/08.01.2014г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, което поема
задължението „да експлоатира и поддържа съществуващата мрежа“ от
13.08.2004г., не е възлагало на свои служители да заменят този проводник.
12
Така се установява, че тази замяна е станала преди 13.08.2004 година, отпреди
ЧЕЗ да започне стопанисването на мрежата.
Състояние на проводниците:
В резултат на дългогодишната експлоатация, а и поначало поради това,
че фабрично изолацията на проводниците не е устойчива на напукване и не се
изпитва за такова, проводниците към момента на процесните проверки от
07.03.2013 и 22.04.20213г. и към 18.05.2013г. - датата на късото съединение,
били с втвърдена, нееластична, склонна към разрушаване чрез напукване, с
напуквания на места, сива на цвят, чувствителна към инциденти, изолация.
Това състояние условно може да се нарече и „компрометирано“, каквато
терминология използва и обвинението. Не се установява обаче положението с
проводниците да е било толкова тежко, че изолацията да е била „силно“
напукана и на места да е липсвала. Категорични и обективни доказателства за
този факт липсват. Проводниците били с изтекъл вече срок на
експлоатационна годност. Независимо от това, съгласно нормативния режим
те можели да продължават да се използват, но след преценка на тяхното
техническо състояние, която била конкретна. Конкретната преценка за
процесните проводници е, че те са били технически годни да продължават да
се експлоатират, независимо от изтеклия фабричен експлоатационен срок.
През периода от 13.08.2004г. до 18.05.2013г. не била извършвана смяна
на въздушните проводници на отклонението. Това са почти девет години на
експлоатация и стопанисване на мрежата и на въздушното отклонение от
страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД без да са правени замени на
въздушни проводници.
Съгласно отговор от ЧЕЗ от 17.05.2017г., за предприятието не е и имало
необходимост от подмяна на проводниците, тъй като те отговаряли на
техническите изисквания за безопасна експлоатация. Това е така, доколкото
съгласно чл. 772 от Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническата
експлоатация на електрическите централи и мрежи, било напълно допустимо
проводниците да са претърпели до две прекъсвания, с направените съответно
две наставки, при спазване на изискванията на чл. 459 от Наредба № 3 от
09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии, че съединението на проводници се изпълнява със съединителни и
специални клеми /муфи/. Към датата на инцидента 19.05.2013г. обаче
процесните проводници не били претърпявали нито едно скъсване,
13
респективно - нито едно снаждане и, според дружеството ЧЕЗ, били напълно
годни и са отговаряли на техническите изисквания за безопасна експлоатация.
/л. 561, т. 2 нохд/
Начин на електрическо захранване на училището и ел. защита на
проводниците:
Електрическото захранване до електромерното табло вътре в сградата
на училището с. *** ставало чрез съществуващо /заварено/ въздушно
отклонение изградено далече преди 2004г. /и преди влизането в действие на
Наредба № 3/09.06.2013./
Електрическата мрежа захранваща с електрическа енергия училището
била осигурена срещу евентуално претоварване чрез монтиран в трафопост №
5 автоматичен прекъсвач с номинални ток и напрежение 500А и 500V. Други
прекъсвачи от този трафопост до сградата на училището не били монтирани.
Автоматичният прекъсвач, който защитавал клона А на уредбата НН на
трафопост № 5 бил тип А3-500А с вградена термична защита за максимален
ток с параметри 320/500/А и електромагнитна защита при късо съединение с
параметри 3200/5000А. Тази защита осигурявала от претоварване и къси
съединения само ел. апаратурата в таблото НН на трафопоста, не и
проводниците на клона,. При къси съединения по проводниковата линия на
клон А защитата на автомат А3-500А само щяла ги отчете като товар, но
нямало да изключи, което и станало при злополуката на 19.05.2013г.
При съществуващата конфигурация на линиите ниско напрежение в
страната, заложено в проектирането преди много десетилетия и при по –
малки товари технически не било възможно да се предпази мрежата от къси
съединения. Това било възможно за настоящия случай, единствено ако
електромерното табло било изнесено извън границата на собствеността на
абоната, при уличната мрежа, с което захранването вече ще се санкционира и
ще има възможност за сигурно предпазване въвода посредством предпазител
в таблото. /единична експертиза на в.л. П. - л. 131, т. 2 ДП, т. 3/
Изграждане на спортна площадка в училищния двор:
14
През 2011г., в разрез с нормативните изисквания, без нужните
строителни книжа и съгласувания с ЧЕЗ, в двора на училището в с.*** била
изградена правоъгълна спортна площадка за футбол.
Около училищния двор имало монтирана ограда висока 1,50 м. В
основата си тя била желязобетонна, а в горната си част - метална.
Състоянието й към датата на процесния инцидент - 19.05.2013г. не било
изрядно. Две от металните платна от конструкцията й липсвали. Това, както
ще се види по-натам, попаднало като елемент в причинно-следствения
процес довел до инцидента на 19.05.2013г.
Около спортната площадка също имало ограда, която представлявала
метална мрежа, с височина 4,20 метра, закачена за метални тръби,. Откъм
улицата оградата на спортната площадка отстояла на 60 см. от оградата на
училищния двор.
Поради това че официално площадката не била въведена в
експлоатация, входната врата на оградата стояла заключена с катинар.
Независимо от това площадката се използвала от децата за игра. Те се
промъквали под мрежата на място, на което тя не била закачена за металната
тръба.
Извън спортната площадка, но в двора на училището, на 96 см. от
оградата му се намирал дървеният стълб № 17А. На него на около 2 м. под
двата долни изолатора била прикрепена поцинкована стоманизирана тел –
убан (ф 2 мм.), висяща надолу покрай стълба, която била чужда за
електрическата мрежа. Тази тел опирала до горния ръб на металната част на
училищната ограда и краят й стигал до уличния тротоар. Предназначението
на същата първоначално било да служи за опора на прокаран по стълбовете
до училището телефонен кабел.
И тази тел, подобно на липсващите два сегмента от оградата на
училището, както ще се види по – натам, попаднала като елемент в причинно-
следствения процес, довел до фаталния инцидент.
Извършване от подсъдимите на редовен периодичен обход на ел.
мрежата на 07.03.2013г.:
На 07.03.2013г. ръководителят на Регионално звено на ЧЕЗ, гр. *** -
свид. Г.П. възложил на подсъдимите да извършват периодичен обход и оглед
15
на въздушната линия - ниско напрежение, трафопост № 5, с. ***. За целта
била съставена работна карта № 5 от 07.03.2013г./карта на л. 91, т. 4 ДП/
По правило, периодичният обход и оглед се извършвал най-малко
веднъж годишно в сроковете определени с вътрешна инструкция на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД. Той се извършвал без изключване на
напрежението.
Огледът на въздушни линии се извършвал от земята без качване върху
стълб или конструкция /чл. 413 от Правилника за здраве и безопасност от
24.04.2004/.
По правило при обходите, винаги се приема, че въздушната линия е под
напрежение. Обхождащите се движат встрани на трасето за избягване на
опасност от поражение на електрически ток от паднал на земята или
провиснал проводник.
За разлика от огледа при обход, върховият оглед на въздушните линии
НН се извършва с изключване на напрежението и качване върху стълб или
конструкция. Върховите огледи не се включват в периодичните огледи, а се
извършват само при необходимост, доколкото изискват изключване на
напрежението.
На 07.03.2013г. подсъдимите извършили обхода. Той протекъл като
подсъдимите заели позиция в близост до проводниците, огледали ги и
преценили положението визуално. Констатациите нанесли в протокол.
Констатациите били, че провесът отговаря на нормативно определения
минимален от 6 м. Подсъдимите не констатирали нарушения на изолацията.
При това в клетката на протокола: „Рекордомани с остаряла /негодна /
изолация“, вписали „няма“. /протокол на л. 14, т. 3 ДП/
Запалване на огън в сервитута на въздушното отклонение:
В средата на месец април 2013г. в училището се провело мероприятие
по събиране на отпадъци, част от националната инициатива „Да изчистим
България за един ден“. Ръководител на мероприятието бил св. И.С., учител
по физика.
Събраните от учениците хартии, пластмасови изделия и паднали клони
били натрупани в училищния двор на място с диаметър около 1,5-2м.,
отстоящо на около 3-4 м. от най-близкия край от електропроводната
16
въздушна линия, захранваща училищната сграда, след което били запалени.
Височината на пламъка била около 2 м., във фазата на пламъчно горене.
Огънят бил запален на разстояние около 5,30 м. от дървения стълб
№17А и на 3,00 м. от въздушното отклонение, в зоната на сервитута на
въздушното отклонение, където по-късно при оглед било намерено огнището
му с размери 1,50 х 1,90 м. Огнището било обособено върху циментова
основа, което не позволявало разпространяването на горенето вън от него,
така че може да се приеме, че основата на запаления огън съвпадала с
останалото след това видимо огнище.
За зоната на сервитута на въздушното отклонение, в която бил запален
огънят, законът изрично забранявал палене - чл. 14, ал. 7 от Наредба №
16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. Зоната на сервитута,
при въздушни мрежи НН обхваща ивици от двете страни на въздушното
отклонение, с ширина 4,5 м. (или 1,5м. откъм сгради).
Забраната за палене на огън в зоната на сервитута на въздушните линии
и отклонения се основава не на опасността изолацията да бъде запалена, а на
възможното влошаване на служебните характеристики на термопластичната
ПВХ-изолация, както и било в процесния случай.
Неправомерното палене на огън в зоната на сервитута на въздушното
отклонение между стълб №17А и въвода в сградата на училището се
установява експертно /техническа експертиза на в.л. проф. Д./ като
предпоставка за необратимо ускорено стареене на термопластичната ПВХ
изолация, която подложена на такова въздействие става твърда, трошлива и
склонна към разрушаване чрез образуване на пукнатини. Това може да доведе
до нарушаване на целостта на термопластичната изолация и влошаване на
изолационните й свойства.
Максималното провисване на най-долния от проводниците за въздушно
окачване определяло минимално разстояние (провес) до земята от 6 м., който
се измерва и контролира. При пламък с височина около 2 м., между пламъка и
най-долния от проводниците е останало достатъчно място /около 4 м./, което
определя непрякото термохимично въздействие на огъня - чрез загретия
въздух, който се издига нагоре.
От експертна гледна точка температурата непосредствено над пламъка е
най-висока - тя може да достигне много бързо до 500 °С. Именно над тази
зона се образува поток от горещ въздух, чиято температура може да достигне
до 260 °С. Освен това огънят не гори непосредствено под въздушното
отклонение, а встрани, макар и в зоната на сервитута.
17
Огънят е оказал необратимо термохимично въздействие върху ПВХ-
изолацията, което е намалило устойчивостта й на разрушаване чрез
образуване на пукнатини и е ускорило нейното стареене. Огънят е оказал
отрицателно влияние върху стареенето на ПВХ-обвивките на ПВО 1x6 в по-
голяма степен на долните проводници, които се намирали в близост до огъня.
Същевременно обаче, изолационният и защитният пластификати били
термично стабилизирани чрез добавянето на инхибитор на отделения
хлороводород като забавител на стареенето, което осигурявало термичната
устойчивост при преработване (екструзия) и при експлоатация, включително
при пряк контакт е пламък.
При това проводниците, независимо от отрицателното въздействие на
запаления огън като ускоряващи стареенето, продължили да бъдат
експлоатационно годни.
Извънреден обход на мрежата от св. С. К. и св. Л. А.:
На неустановена дата в периода 11-20.04.2013г. по повод сигнал от св.
Л. Я. за провиснали кабели през двора на училището, на място били
изпратени служителите на ЧЕЗ - св. С. К. и св. Л. А.. Те извършили
извънреден оглед на въздушното отклонение при стоманобетонния стълб №
17, от клон А на Трафопост № 5, със задача измерване на минималния провес
на изолираните ПВО и оценяване на техническото им състояние.
Св. К. и св. А. констатирали, че отстоянието между проводниците и
между тях и прилежащия терен било в норма. Минималният провес от 6 м.
бил осигурен и нямало „голямо“ провисване на изолираните ПВО. Заедно с
това проверили и изолацията на рекордоманите, но също не констатирали
нарушения на нейната цялост.
Извънреден обход на ел. мрежата на 22.04.2013г. от подсъдимите:
На 22.04.2013г., около 21,11ч., св. А. М. сигнализирала диспечерския
център на ЧЕЗ за проблеми с мрежата през и до училището. Свидетелката
била забелязала искрене в проводниците, както и че осветлението в дома й
станало променливо и примигвало. Искрене било забелязано и от съпруга на
18
св. М. – св. Т. М..
В съставения по сигнала на св. М. билет било отразено, че касае
сплетени и скъсани проводници, падащи на земята, искрене, с молба за
обезопасяване на минувачите. /л. 181, т. 8 ДП/
В отговор на подадения сигнал, веднага на същата дата - 22.04.2013г.,
подсъдимите В. и П., като дежурни служители, посетили обекта. Това било
въздушното отклонение на въздушната мрежа - ниско напрежение от стълб №
17 - клон А на Трафопост № 5 до училище „Никола Вапцаров“. При
проверката установили, че проводниците не били скъсани, а само сплетени.
Изчакали, за да открият откъде идва искренето, но такова нямало.
Изключили напрежението от трафопоста, подпрели стълба до оградата и с
диелектрична щанга разплели проводниците. В тъмнината проверили на око
отстоянието на проводниците, след което включили напрежението.
При този оглед се установило сплитане на ПВО, но не било
наблюдавано междуфазно или земно късо съединение и не били забелязани
следи от късо съединение след сплитането. Нещо повече, при сплитането
дори не били наблюдавани частични разряди („искри“) – микроразрядите
непосредствено преди отстраняването на аварията, което говорело за добро
техническо състояние на изолацията на ПВО.
Наред с това, технически, при разплитането на изолираните ПВО с
изолационната щанга върху изолацията на проводниците по правило се оказва
локално външно механично въздействие, което при „компрометирана“
изолация би трябвало да доведе до напукване и разпадане на изолацията.
Такова в случая също не било наблюдавано, а въздушното отклонение било
върнато в нормална експлоатация.
Устно в 21.20 часа подс. В. докладвал на дежурния диспечер, че са
отстранили сплитане на проводници. В диспечерският дневник било отразено,
че причината за това сплитане е метеорологична.
В работна карта за извънреден труд № 44/22.04.2013 г. подсъдимите П.
и В. отразили в изготвения отчет във връзка с регистрирания сигнал №
666967, че за времето от 22.20 часа до 22.30 часа са извършили разплитане на
проводници.
Причини за сплитанията на проводници:
19
Най-често като причина за сплитане на ПВО експертно се посочват
метеорологичните условия в района на въздушния електропровод, които
увеличават вероятността от сплитане на ПВО:
(1) всички външни фактори, които натоварват механично и удължават
проводниците - ниските температури и вятъра, които предизвикват
обледеняване на проводниците през зимата, високите температури и вятъра
през лятото.
(2) силният вятър, който най-често предизвиква самото сплитане.
(3) природно бедствие - ураган, земетресение, пожари.
Ненапразно извънредните огледи и обходи на въздушни
електропроводи или на отделни участъци от тях се извършват по
разпореждане в случаите на природни или стихийни бедствия в даден район
от трасето на въздушния електропровод.
При тези обходи се следи на първо място за:
(1) скъсани или провиснали проводници;
(2) сплетени проводници.
Дейностите по отстраняването на тези неизправности на въздушните
електропроводи от гледна точка на безопасност се извършват задължително с
пълно изключване на напрежението.
По правило, сплитането на ПВО открито при обходи и огледи незабавно
се отстранява в хода на техническото обслужване като се регистрира по
установения ред. Техническото обслужване (разплитане) се извършва
задължително с изключване на напрежението и използването на
допълнителни технически средства - стълба или друга конструкция,
изолирана щанга. Приема се, че дори изключеният ПВО е под напрежение, от
гледна точка на безопасността при работа.
Сплитането на ПВО се придружава често с „искрене“ и има макар и
ниска вероятност сплитането да предизвика късо съединение в мястото на
електрическия контакт, което в най-тежките случаи да доведе до термично
„скъсване“ на единия, или на двата проводника, и въвеждане на въздушното
отклонение в авариен режим на работа.
Данните за сплитането на ПВО на въздушното отклонение от
извънредния обход и оглед извършен на 22.04.2013г. показват следното:
(1) няма скъсани ПВО от отклонението в резултат на регистрираното
20
сплитане.
(2) няма регистрирани следи от късо съединение между ПВО, които
да са довели до нарушаване на целостта на изолацията.
(3) въпреки сигнала за скъсан проводник и наличието на „искри“, при
огледа на мястото на сплитане не е установено „искрене“, т.е. микроразряди
и разряди по повърхността на проводниците - огледът е реализиран в
тъмнина, което осигурява добри условия на наблюдение.
(4) огледът на проводниците при разплитането, осъществено с помощта
на изолационна щанга и стълба, позволява да бъде направено заключението,
че техническото състояние (целостта на изолацията) на проводниците ги
прави годни за нормална експлоатация.
Важна причина за сплитане е провисването, т.е. минимално допустимия
провес на ПВО, което също така е оценявано и измервано, при проведените
обходи и огледи - то отговаря на нормирания минимален провес от 6 м.
Така установеното, включително и от експертна гледна точка,
техническо състояние на проводниците ПВХ 1x6, определено от състоянието
на ПВХ-изолационната и защитната обвивки и контролирания провес,
показва, че те са били годни за нормална експлоатация.
Инцидент с хвърляне на метална тръба срещу проводниците:
На 18.05.2013г., около 17.00 часа - 18.00 ч. на спортната площадка,
намираща се в двора на училището около десетина момчета играели футбол.
В един момент топката излязла от игрището и паднала в бетонните основи на
строеж намиращ се в близост. Едно от момчетата отишло да я вземе. Видяло
метална тръба с дължина 2, 87 м. и тегло около 4,5 кг., която заедно с топката
взело и отнесло на спортната площадка.
Непълнолетният св. Н. Б. решил да махне тръбата от игрището, взел я и
я хвърлил с две ръце над оградата с височина 4,20 м. към въздушното
електропроводно отклонение от мрежата НН изпълнено с изолирани
проводници за въздушно окачване (ПВО), захранващо училищната сграда.
Минималното разстояние между най-долния проводник и земя, т.н.
минимален провес, било 6,00 м., т.е. проводникът бил на височина само около
1,80 м. над оградата на спортната площадка.
21
Поначало законът в нормата на чл. 14, т. 6 от Наредба № 16 от 9 юни
2004г. за сервитутите на енергийните обекти изрично забранява в
сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение
и преобразуване на електрическата енергия всякакви действия на трети лица
върху съоръженията на енергийните обекти. Св. Б. с хвърлянето на тръбата
срещу проводниците извършил забранено от закона действие.
Механизъм на последвалото късо съединение:
След хвърлянето на тръбата последвала среща между нея и въздушното
електропроводно отклонение, което до този момент работило в нормален
режим на работа.
Тръбата преминала над оградата, ударила първо левия долен /гледан с
лице към училището/ изолиран проводник (рекордоман, ПВО 1x6) - втора
фаза, /или още това бил проводникът, който излизал от десен долен изолатор,
ако се наблюдава с гръб към училището/, а след това и втория долен фазов
проводник (също рекордоман, ПВО 1x6) – трета фаза, приплъзнала се
надлъжно по тях, нарушила механичната и изолационната им обвивка и
осъществила междуфазово късо съединение.
Това определило последиците за неустойчивата на напукване,
втвърдената и склонна, вече податлива на разрушаване чрез напукване
кабелна обвивка, станала още по-чувствителна в резултат на
продължителната експлоатация, в мястото на механичен контакт с металната
тръба.
При този удар стоманената тръба огънала под недопустим радиус ,
многократно по-малък от допустимия радиус на огъване на ПВО (при
неподвижен монтаж) и разрушила чрез образуване на пукнатини в
опъновата зона на ПВХ-обвивките - защитната и изолационната, и така
предизвикала междуфазно късо съединение, което впоследствие разрушило
термически в още по-голяма степен изолационните обвивки в мястото на
подвижния контакт.
Системата „проводник-тръба-проводник“ реагирала еластично като
отхвърлила обратно стоманената тръба, при което между тръбата и левия /с
лице към училището/ долен проводник (втора фаза) електрическата верига на
късото съединение се разкъсала като между стоманената тръба и проводника
възникнала електрическа дъга, която се подхранвала от тока на късо
22
съединение.
При съприкосновението на тръбата с първия най-долен, а впоследствие
и с втория фазови проводници, и в последствие и при съприкосновението и
възникналото макар и за кратко време триене между двата проводника, на
мястото на съприкосновението между тях възникнало късо съединение.
В резултат на това електрическата дъга „срязала“ термично въздушно
окачения проводник около средата между стълб № 17А и въвода върху
фасадата на училищната сграда. Частта на „скъсания“ изолиран въздушно
окачен проводник (втора фаза) откъм страната на училището попаднала върху
другия въздушно окачен проводник (трета фаза) и в най-лошия случай
останала под потенциала на трета фаза без друго участие нататък във
веригата от събития.
В същото време частта от скъсания проводник откъм страната на
дървения стълб № 17А провиснала по стълба към земята, като се допирала
трайно до поцинкована стоманена тел повита около дървения стълб, отстояща
на разстояние около 1,5 м. от долния изолатор на стълба. Свободният край на
повитата около стълба поцинкована тел висяла свободно по стълба и опирала
до металната ограда на училището, която, в тази си част, попаднала под
напрежението на скъсания проводник (втора фаза).
През металната ограда на училището започнал да протича ток на земно
съединение, който обаче поради ниската си стойност не могъл да бъде
изключен от автоматичния мощностен прекъсвач в трафопост ТП-5, с. ***.
Разстоянието между двете огради - заземената ограда на спортната
площадка и намиращата се под напрежението на втора фаза метална част на
оградата на училището била около 5Н60 cm. Въздушното отклонение при
стълб № 17А останало да работи в авариен режим - при скъсан фазов
проводник и трайно земно съединение.
По проводника останали следи и те били от две къси съединения.
Първото междуфазно късо съединение било причина за „скъсването“ на
най-долния въздушно окачен проводник (втора фаза) и пораждането на
второ трайно земно късо съединение, което продължило повече от едно
денонощие и станало причина за тежката електрозлополука.
Дружеството „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не било уведомено за
случилото се на 18.05.2013г., т.е. за влизането на въздушното отклонение
трайно в авариен режим на работа, което е могло да предотврати
електрозлополуката на следващия ден.
23
Злополука следваща инцидента с късото съединение, от която
загива А. К.:
На следващия ден, 19.05.2013 год. все още въздушното отклонение
при дървения стълб № 17А продължавало да работи в авариен режим - при
скъсан фазов проводник и трайно земно съединение през оградата на
училището.
На същия ден, 19.05.2013г., около 19:00 часа, на спортната площадка
отново се намирали момчета, които играели футбол, сред които бил и А. К.. В
един момент футболната топка попаднала извън двора на училището. Тъй
като площадката била заключена, две от момчетата повдигнали отдолу
металната мрежа на оградата и помогнали на А. К. да се промъкне под нея.
После К. прескочил и оградата на училището. Взел топката и я хвърлил към
другите на спортната площадка.
След това стъпил с единия крак в декоративния кръг на металната част
на ограда, опрял се с голия си крак до нея и с едната си ръка се хванал здраво
за горната й част, с което попаднал под потенциала на оградата, участваща в
електрическата верига на трайното земно съединение съществуващо повече
от денонощие.
Със свободната си ръка момчето се хванало за металната мрежа на
заземената ограда на спортната площадка, за да се прехвърли над металната
част на оградата на училището. В този момент се осъществила
електрозлополука чрез еднофазно директно допиране до тоководеща част
намираща се под напрежение спрямо земя (втора фаза), при което през детето
протекъл електрически ток.
Големината на тока (очевидно неотпускащ), продължителността на
действието – над 20 сек. /съгласно експертиза на в.л. П., а посочена като 0,2
сек в експертизата на в.л. Д., последното вероятно дължащо се на техническа
грешка/, приложеното допирно напрежение, надвишаващо допустимото
допирно променливо напрежение (50 V АС), честотата (50 Hz), пътят на тока
през тялото, включващ сърдечната област, съпротивлението на тялото и
физическото състояние (интензивна игра, възбуда, изпотяване) в съвкупност
създали необходимите условия за настъпване на тежка електротравма. Токът
продължил да протича до момента, в който ръката, която се била вкопчила
конвулсивно в мрежата на оградата на спортната площадка се отпуснала и
тялото на момчето паднало на земята от височината на училищната ограда.
24
Присъстващи на мястото на инцидента свидетели започнали да оказват
първа помощ на пострадалия. Дошлите на място св. Б., св. М. и А. П. го
качили в автомобила на М. и потеглили към болницата. По пътя срещнали
извиканата линейка на ЦСМП гр. Гоце Делчев, на която подали сигнал да
спре. Св. д-р А. К. на място също оказал неотложна медицинска помощ на
детето, но без резултат. В един момент само констатирал настъпилата смърт.
При проведените оглед и аутопсията на трупа на А. К. била
констатирана електротравма – следи от обгаряне, оток с кръвонасядане по
горен клепач вляво, охлузвания по долната устна и по лявата мишница,
ехкимоза по лигавицата на очните ябълки, повишена капилярна
пропускливост под епикарда, оток на мозъка и белите дробове, изразен
венозен застой на вътрешните органи. По тялото били установени и
охлузвания.
Смъртта на А. К. се дължала на остра сърдечно съдова недостатъчност
от действието на електрическия ток. Настъпила е бързо, макар не моментално
и е била неизбежна.
Констатираната линейна електрометка с обгаряне на повърхността по
пръстите на лявата ръка като вид разположение и форма добре отговаряла на
входящото място на електрическия ток, а електрометката под коляното
вдясно - на изходящо място на електрическия ток.
Наличието на влага /изпотяване след тичане или висока температура/,
незначителната дебелина на кожата на мястото на протичане на
електрическия ток и липсата на други материали (плат от дрехи или обувки)
на същите места, т.е. оголване на кожата на входящото и съответно
изходящото място на протичане на електрическия ток, намалявали
съпротивлението R на тялото и били фактор, способстващ силата (А) на
протичането му.
Установените охлузвания по челото и лицето и мишницата вляво се
дължали на кос удар/и с или върху твърди тъпи предмети с нехарактерна
повърхност. Такива предмети могли да бъдат заобикалящи части от оградата
и терена на земната повърхност. Същите добре отговаряли да са получени
при падане на лявата страна по време на инцидента от известна, неголяма
височина. Падането се дължало на рефлекторно отхвърляне и отпускане на
мускулатурата на тялото от токовия удар в момента, когато е било на
известна височина.
Първоначални действия по разследването след електрозлополуката
25
и техните констатации:
Целият клон А бил изключен от трафопоста № 5 (с. ***) едва след
електрозлополуката, в 19:30 часа на 19.05.2013 год. от пристигналия на място
дежурен екип, с което се прекратило съществуващото трайно земно късо
съединение. Това станало след подаване на сигнал за събитието в СДЗ-Юг
Благоевград в 19:04 часа. Дежурната група получила този сигнал от дежурния
диспечер в 19:15 часа. Изключила клон А от трафопоста № 5 и осъществила
аварийното изключване на въздушното отклонение.
Аварийното изключване станало около 26 минути след подаването на
сигнала и след като тялото на момчето вече било изтеглено изпод металната
мрежа на спортната площадка.
Оглед на местопроизшествието от 19.05.2013г.:
На мястото на инцидента, на 19.05.2013г. от 21.20 до 22.30ч. бил
проведен оглед от орган по разследването.
Било установено, че на дървения стълб „Т-5А 17 1957“ към училището
имало монтирани проводници, три от които опънати и закачени, а четвъртият
– скъсан по средата, като двата му края висели на земята. Това бил скъсаният
проводник идващ от десен долен изолатор /с посока на наблюдение с гръб
към училището или „ляв“, ако посоката е с лице към училището/.
От фасадата на училището до 13-я метър в посока дървения стълб и на 3
м. от оградата на спортната площадка се намерил единият край на скъсания
кабел, който край бил оголен около 30 см. От края на този кабел се отразяло и
иззело парче от 60 см. /обект № 2/
Другият край на скъсания проводник се намерил да виси от дървения
стълб надолу на земята покрай стълба. Краят му опирал на земята като до 4-я
метър от земята нагоре бил обгорял. От края му се отразяло и иззело парче
около 90 см. /обект № 3/.
На дървения стълб от двата долни изолатора висяла изгоряла изолация
от проводник, около 2 м. дължина. Останалата част от изолацията се
намерила на тротоара в основата на училищната ограда и се иззела. /обект №
4/
26
На 2 м. от долните изолатори на дървения стълб се намерила вързана
тел. Краят й бил върху металната ограда на училището и продължавала по
бетонната ограда като опирала на тротоара по цялата му широчина. От тази
тел се иззело парче 6 м. /протокол на оглед на л. 2, т. 1 ДП/
Допълнителен оглед на местопроизшествието от 20.05.2013г.:
На следващия ден - 20.05.2013г., от 10.40 до 12.00ч. бил извършен
допълнителен оглед на местопроизшествието.
Тогава се видяло, че по десния долен проводник /с лице към
училището/, т.е. нескъсания долен проводник, до 4-я метър от дървения стълб
в посока училището няма изолация. След това на около 6,50 м. от началото на
изолатора на същия проводник се виждала 20 см. провиснала изолация. На
дървения стълб от долен десен изолатор /в посока училището/ висяло парче
изолация от около 2 м. дължина.
От дясната страна на вратата на приземния етаж на училището се
виждало разпределителното табло, от което стърчал скъсан проводник. От
изолаторите закачени за фасадата на училището проводниците влизали
директно на главното разпределително табло.
От положение с лице към училището, четирите проводника които
идвали от дървения стълб към училището, били разпределени така: горен ляв
- „нула“, а останалите три – „фаза“, от тях - долният ляв, скъсан проводник
бил „фаза“.
Останалата висяща част от скъсания проводник на дървения стълб се
отрязала с дължина 3,90 м. и иззела като обект № 2.
Служители на ЧЕЗ отрязали и останалите три проводника свързани за
фасадата на училището и дървения стълб. Иззел се долният десен проводник
/с лице към училището, т.е. нескъсания долен проводник/ и заедно с горния
десен проводник „фаза“ също иззет, запечатани като обект № 3, горният ляв
проводник - „нула“ - обект № 4.
Иззело се и парчето проводник от левия долен изолатор /с лице към
училището/, висящо на изолатора /обект № 5/.
Иззели се също така и всички четири проводника свързващи дървения
стълб и желязо-бетонния стълб от отсрещната страна на улицата – обект № 6.
27
За тези проводници, от приложения към протокола за този оглед
фотоалбум, се наблюдава на снимка № 8 нарушена изолация /отлепена/ на
горния десен проводник между дървения стълб и бетонния на отсрещната
страна на улицата.
От огнището на описания вече по – горе запален огън по време на
инициативата, на 5,30 м. от дървения стълб в посока училището и на около 3
м. в дясно от проводниците с размери 1,5/1,9 м. се иззели парченца въглени.
/протокол на оглед на л. 11, т. 1 ДП/.
Оглед на проводниците иззети с протокол за оглед на
местопроизшествието от 19.05.2013г.:
При проведен оглед на проводниците , иззети с протокол от
19.05.2013г. се установило следното:
- парчето от скъсания проводник от фасадата на училището с дължина
от около 90 см. – проводникът бил напълно оголен, без изолация.
- парчето от около 60 см. от скъсания проводник, идващ от дървения
стълб – проводникът бил наполовина оголен от страната на прекъсването, а
от другата – се наблюдавала напукана изолация. От мястото на
прекъсването в продължение на 6 см. се наблюдавала непрекъсната бразда на
стопяване
- седем парчета изолация намерена на земята - обект № 4 - по всички
парчета са наблюдавала стопена бразда по цялата дължина. Изолацията била
твърда и лесно чуплива.
- парче от скъсания проводник идващ от фасадата на училището с
дължина 13,40 м. - проводникът бил с нарушена изолация по цялата
дължина. Изолацията била твърда, лесно чуплива, сива на цвят, без следи
от опушване. /протокол за оглед на веществени доказателства на л. 48, т. 1
ДП/
Оглед на проводниците иззети с протокол за оглед на
местопроизшествието с протокол от 20.05.2013г.:
28
При проведен оглед на проводниците, иззети с протокол от
20.05.2013г. се установило следното:
- парче от скъсания проводник с дължина 3,90 м. висящ на дървения
стълб срязан в двата края с остър режещ предмет / обект № 2/ - в единия му
край се наблюдава в продължение на 1,20 м. стопена или напълно изгоряла
изолация, а в останалата част – липсва изолация.
- парчета от проводника от десен горен и десен долен свалени от
дървения стълб и фасадата на училището /нескъсаните проводници обект №
3/, от които:
Десният долен проводник, с дължина 24,70м. в единия си край до 5 м.
бил с напълно липсваща изолация, между 5 и 12 м. - имало участъци със
стопена изолация и до 24,70 м. изолацията била твърда, чуплива, и
ронлива.
Десният горен проводник бил с дължина 24,80 м. на 16,90м. от единия
край се наблюдава 8 см участък със стопена и напълно обгоряла изолация,
от едната страна се наблюдавала около 2 см. обгаряне и стопяване на
медния проводник вътре. По дължина на целия проводник се наблюдавали
малки участъци нарушена изолация, както и изолацията била твърда,
неластична и напукана, сива на цвят.
- Горният ляв проводник /обект № 4/ бил с дължина 24,80 м.
едножичен меден проводник, с черна изолация, ненарушена по цялата си
дължина, изолацията била еластична.
- Две парчета от скъсания проводник /долен ляв съгласно
означението от протокола за оглед, т.е. с лице към училището/ свалени от
фасадата на училището.
Първото парче било с дължина – 2,93 м. като в единия край до 2,3м.
липсвала изолация, до 2,93 м. изолацията била частично нарушена,
твърда, напукана, на места изгоряла.
Второто парче било с дължина 3 м. покрито с изолация, но напукана,
твърда и на места с нарушена цялост.
- Проводници свалени от дървения стълб - 4 бр., отиващи към
железобетонния стълб на отсрещната страна на улицата - те били навити на
руло и не било възможно да се измери дължината им. Изолацията им била
сива, нарушена на места, на места без изолация, със стърчаща изолация,
лесно ронлива, без следи от опушване.
29
В обобщение на наблюдаваното може да се каже, че скъсаният
проводник е претърпял най – голямо въздействие от инцидента с късото
съединение, с оголване и падане на изолацията.
Останалите фазови проводници – също били с нарушения. Долният
десен проводник бил в различните участъци с частично липсваща, със
стопена, както и с твърда, чуплива, и ронлива изолация.
Горният десен проводник бил в различните участъци със стопена и
напълно обгоряла или с нарушена изолация, както и изолацията била твърда,
нееластична и напукана, сива на цвят.
Единствено горният ляв проводник /„нула“/ бил с ненарушена
изолация.
Проводниците иззети от страна на мрежата, която не е претърпяла
инцидента, обаче също били в лошо състояние на изолацията.
При това може да се приеме, че проводниците в процесния участък
преди инцидента на 19.05.2013г. били с: нарушена, твърда, нееластична,
напукана, лесно ронлива, сива на цвят, изолация.
Съгласно описания вече механизъм на реагиране на проводниците, от
удара на тръбата изолацията се пропукала, а от последвалото късо
съединение обгоряла и изпаднала.
Както това бе вече отбелязано, не може да се каже обаче, че на места
изолацията била „силно“ напукана и липсвала напълно, каквото е
обвинителното твърдение. Липсващата изолация е наблюдава едва след
късото съединение. Състоянието на проводниците след претърпяното от тях
електровъздействие на късото съединение, при което прегарят и се стопяват,
не може да е категоричен показател за състоянието им преди това, точно по
този критерий, макар с категоричност да се приема, че изолацията била
нарушена. В този смисъл е и приетата от въззивния съд техническа
експертиза на проф. Д., предмет на обсъждане по – нататък.
До същия извод, т.е. за отхвърляне на твърдението за липсваща
напълно изолация, макар и само въз основа на доказателствения материал
пред него, в който техническата експертиза на проф. Д. не е била включена,
обосновано е стигнал и окръжният съд.
Механизъм на късото съединение и особености на участвалите в
него проводници от технико – експертна гледна точка:
30
Към 18.05.2013 год., датата, на която се стигнало до „скъсване“ на един
от изолираните проводници за въздушно окачване /ПВО/, между дървения
стълб № 17А и сградата на основно училище „Никола Вапцаров“, с. ***,
електрическото захранване на училището (до електромерното табло,
находящо се в сградата) било осъществено чрез въздушно трифазно
четирипроводно отклонение от стоманобетонния стълб № 17, от въздушната
линия, клон А на Трафопост № 5, с. ***.
Въздушна линия с изолирани проводници е линията, предназначена за
разпределение на електрическа енергия, посредством изолирани проводници
за въздушно окачване /ПВО/, разположени на открито, закрепени с помощта
на изолатори и арматура към стълбове.
Въздушните електропроводни линии (по механични показатели) се
оразмеряват за работа в режимите:
(1) нормален - проводниците не са прекъснати (скъсани);
(2) авариен - проводниците са скъсани напълно или частично;
(3) монтажен режим /съгласно чл. 448 от Наредба № 3/09.06.2004г./
Сградата на училището била захранена трифазно с изолирани
проводници за въздушно окачване (тип ПВО 1x6) - трите фазови
проводници; ниско напрежение НН - Uo/U:0,6/l kV; с поливинил-хлоридни
(ПВХ-) изолационна и защитна обвивки и медно жило, със сечение 6 mm2;
тип „рекордоман“, съгласно БДС 6766-81.
За изолация на тези проводници се използва материал, който е
устойчив на атмосферни въздействия, ултравиолетови лъчи и влиянието на
озона в продължение на целия експлоатационен период на въздушната линия
с изолирани проводници. /чл. 762 на Наредба № 3/09.06.2004./
Поради това че дължината на отклонението от въздушната линия от
стоманобетонния стълб № 17 до въвода в сградата на училището била повече
от 25 м., допълнително бил монтиран дървен стълб № 17А, съгласно /чл. 457,
ал. 4 от Наредба № 3/09.06.2004./
Единствено между дървения стълб № 17А и училището горният ляв
проводник (защитен) бил заменен с нов изолиран въздушно окачен
проводник ПВ-А1 с едно жило и сечение 6 mm2 (1x6) ниско напрежение
450/750 V (рекордоман) по БДС 3405-90.
31
Изолираните проводници за въздушно окачване за ниско напрежение с
ПВХ-изолация и медно жило са предназначени за свързване на промишлени и
жилищни електрически инсталации към въздушната електроразпределителна
мрежа. Монтират се неподвижно върху електрически изолатори. Подходящи
са за работа при нормално замърсена атмосферна среда като е необходимо да
се осигури защита от механични повреди.
Конструкцията на проводника за въздушно окачване ПВО 1x6. съгласно
БДС 6766-81, се състои от:
а) тоководещо плътно медно жило: сечение - 6 mm2, клас 1, по БДС
904-84, IEC 60 228;
б) изолационна обвивка: от ПВХ-пластификат, И-2, клас 1, с нормални
електроизолационни качества за максимална температура +70 °С, по БДС
5792-84;
в) защитна обвивка: от ПВХ-пластификат, с нормална
студоустойчивост до -35 °С и максимална работна температура +70 °С, по
БДС 5792-84. Цвят на изолацията: черен.
Експлоатационните условия, при които изолираните проводници за
въздушно окачване ПВО 1x6 работят (каталози на „Филкаб“ АД и
„Гамакабел“ АД), формират технически характеристики за работа при
определено напрежение, температури на нагряване и на околната среда,
съпротивление, съгласно БДС 6766-81.
Изолационната обвивка (покривка) на ПВО 1x6 е от изолационен
ПВХ пластификат, клас 1 (изолационен), И-2, съгласно БДС 5792-84.
Изолационният ПВХ-пластификат е предназначен за работна
температура +70°С. За да се потвърди неговата дълготрайност, пластификатът
се изпитва на ускорено стареене за 168 часа при температура +100 + 2 °С,
след което якостта на опън на ПВХ-пластификата е допустимо да нарасне с не
повече от 20 %, а относителното удължение да намалее с не повече от 20 %.
Устойчивостта на напукване на изолационния ПВХ-пластификат не
се контролира, т.е. той не е устойчив на напукване.
Изолационният ПВХ - пластификат трябва да отговаря на специфични
технически изисквания за якост на опън, специфично обемно съпротивление,
електрическа якост, студоустойчивост -30 °С.
Защитната обвивка на изолираното жило е предназначена за
механична, светлинна, химическа или друга защита и представлява
32
обвивка от пластмаса. Защитната обвивка е от ПВХ-пластификат клас 2, за
защитна обвивка, П-1, съгласно БДС 5792-84.
Защитният ПВХ-пластификат трябва да отговаря на редица технически
изисквания за якост на опън, относително удължение, топлинна деформация,
загуба на маса, студоустойчивост.
Изолираните ПВО са предназначени за неподвижен монтаж на открито,
на преки атмосферни влияния. Монтират се неподвижно върху изолатори,
включително и защитният проводник. Минималният радиус на огъване при
монтаж е R = 6х D, където D е външният диаметър на кабела съгласно БДС
6766-81. Производителите обаче имат право да предявят свои по-високи
изисквания към продукта, например съгласно каталозите на „Филкаб“ АД и
„Гамакабел“ (България), минималният радиус на огъване е R = 15 х D.
Граничната температура на монтаж е не по-ниска от -150 С.
Минималното разстоянието от проводниците до земята при най-голямо
провисване не бива да бъде под 6 м. /в съответствие с чл. 475 от Наредба №
3/09.06.2004 год./
Експлоатационната дълготрайност на изолираните ПВО е не по-
малка от 10 години при спазване на условията на експлоатация - определя се
от техническото състояние на проводниците БДС 6766-81.
Служебното предназначение на изолираните ПВО се формулира чрез
сравнение с неизолираните ПВО по следните показатели:
а) намаляване на вероятността за късо съединение между
проводниците, водещо до „скъсването“ им
б) намаляване на вероятността за електрически контакт на
проводниците с дървета
в) намаляване на вероятността за късо съединение между
проводниците, проводниците и металната арматура предизвикано от
птици с достатъчно големи криле;
г) предотвратяване в много от случаите на травми и смърт на
хора при случаен допир до проводник
д) намаляване на броя на авариите по въздушните линии и
въздушните отклонения.
Изолираните ПВО са предназначени да заместят неизолираните ПВО
при изпълнението на въздушни отклонения с напрежение до 1000 V.
33
Въздушните електропроводни линии с напрежение до 1000 V могат да бъдат
изпълнени с неизолирани проводници, но въздушните отклонения от
въздушната линия към потребителите се изпълняват с изолирани проводници
за въздушно окачване съгласно чл. 446 от Наредба № 3/09.06.2004г.
Един преглед на техническите характеристики на ПВХ-изолираните
ПВО разкрива следните основни недостатъци:
а) проводниците ПВО са подходящи за работа на открито, при
нормално замърсена атмосферна среда, но е необходимо да се осигури
защита от механични повреди
б) устойчивостта на напукване на изолационния и защитния ПВХ-
пластификати не се контролира, тъй като те не са устойчиви на напукване
в) изолационната и защитната ПВХ - обвивки са силно топлинно
зависими, т.е. те са податливи на топлинно стареене, с втвърдяване на
обвивката и силно намаляване на еластичността и пластичността
г) изолираните ПВО са силно зависими от температурата на
токопроводимите жила, тъй като те са в контакт с изолационната и
защитната обвивки, които от своя страна са силно чувствителни към топлина
- максимално допустимата температура на нагряване на токопроводимите
жила, която при нормална експлоатация не трябва да превишава +70 °С
д) проводниците изпадат в критично състояние при режим на късо
съединение, поради което максимално допустимата температура на
нагряване на токопроводимите жила не трябва да превишава +160 °С. При
типовите изпитвания това критично състояние се достига само за 5 секунди.
Устойчивостта на напукване на тези пластификати още повече намалява
в резултат на топлинно стареене и по време на експлоатация.
Изолационната и защитната ПВХ обвивки на ПВО не са устойчиви на
механични въздействия, на повишени експлоатационни температури, на
големи токове на претоварване и къси съединения, които загряват медното
жило и на термохимичното действие на електрическа дъга. Изолираните ПВО
са устойчиви единствено на въздействието на пламък.
Изолационната обвивка на ПВО (рекордоман) не може да осигури
необходимото (нормираното) изолационното ниво, поради което изолираните
ПВО се окачват неподвижно върху носещи изолатори и отстоят на същото
разстояние един от друг - хоризонтално и вертикално, както неизолираните
ПВО. Неутралният проводник също така се закрепва върху изолатори. /в
34
съответствие с чл. 464, ал. 1 и 2 и чл. 467, ал. 2 от Наредба № 3/09.06.2004
год./
Единствено изолационната обвивка заедно с въздушната изолация
между ПВО, между ПВО и заземените части на стълбовете и носещите
въжета, осигуряват необходимото изолационно ниво.
Между два изолирани ПВО, между ПВО и заземените части винаги
трябва да бъде осигурено разстояние, т.е. да участва въздушната изолация.
Това означава, че:
(1) недопустим е директен допир до фазен ПВО
(2) недопустимо е изолираните ПВО да се допират помежду си, да се
усукват и сплитат
(3) недопустимо е изолираните ПВО да се допират до заземени части
на стълбовете и носещите въжета
(4) недопустимо е изолираните ПВО да се допират до дървета и
сгради.
Този факт е отразен още в действащия Правилник за безопасност и
здраве при работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи, обн. ДВ, бр. 34 от
27.04.2004 год., в сила от 28.08.2004 год.:
а) работата по въздушни електропроводни линии с неизолирани
проводници за напрежение до 1000 V се извършва с пълно или частично
изключване на напрежението, с наряд или нареждане (чл. 272, ал. 1)
б) работата по отклонение (рекордоман) от въздушна линия се
извършва с наряд (писмено нареждане), с изключване на напрежението, най-
малко от две лица трета квалификационна група (чл. 290, ал. 1)
в) при отстраняване на авария се допуска работата по отклонение от
въздушната линия с (устно) нареждане (чл. 290, ал. 2)
г) работата по въздушни кабелни линии (ВКЛ) с напрежение до 1000
V се извършва без изключване на напрежението, с ползване на диелектрични
ръкавици и специализирани инструменти, от персонал, преминал обучение за
работа по въздушни кабелни линии (чл. 302.)
Експлоатационната дълготрайност на изолираните ПВО се ограничава
до 10 години и то при спазване на условията на експлоатация.
35
Въпреки това обаче стандартът БДС 6766-81 определя
експлоатационната дълготрайност в зависимост от техническото състояние на
проводниците, което трябва да се следи при техническо обслужване на
въздушното отклонение.
Следят се визуално и/или инструментално:
(1) провисването на изолирания ПВО, тъй като провесът определя
вероятността за допир и сплитане на проводниците от въздушното
отклонение за допир до заземени части на стълбовете, до дървета и клони.
(2) целостта на обвивките по протежение на ПВО, тъй като те
определят ограничаването на токовете на междуфазно, еднофазно и земно
къси съединения и предотвратяват скъсването/прекъсването на ПВО,
което въвежда отклонението в авариен режим на работа.
Едва след като се въвежда използването на въздушни кабелни линии с
усукани изолирани проводници (ВКЛ) с изолационна обвивка от топлинен
клас Y (до 90 °С) от ретикулиран (омрежен) полиетилен с черен цвят, БДС
HD 626 S1, става възможна работа по въздушни кабелни линии без
изключване на напрежението.
Съгласно чл. 722 от Наредба № 3/09.06.2004: „Изолацията на фазите на
кабели на въздушни кабелни линии се изпълнява от ретикулиран полиетилен
и осигурява изолационното ниво между кабелите на отделните фази и спрямо
заземените части на стълбовете и носещите въжета
Тези норми отразяват един много важен факт: изолационната обвивка
на ПВО (рекордоман) от ПВХ-пластификат не може да осигури
изолационното ниво между два фазови проводника спрямо защитния
проводник и спрямо заземените части на стълбовете и носещите въжета.
Изолационната обвивка от ПВХ пластификат не се приема като
защита срещу директен допир до тоководещото жило на проводника,
поради което работата по тези въздушни отклонения се извършва със
задължително изключване на напрежението и писмено нареждане (наряд),
при това от две лица с трета квалификационна група.
На практика въздушните отклонения с изолирани проводници и
неизолирани въздушно окачени проводници (рекордомани) се
разглеждат по еднакъв начин от гледна точка на електробезопасност и
осигуряване на изолационното ниво между фазовите проводници на
въздушното отклонение, между фазовите проводници и защитния проводник,
както и спрямо заземените части на стълбовете и носещите въжета.
36
От разпита на в.л. проф. Д. в съдебно заседание, допълнително в по-
достъпна за неспециалиста форма, се изяснява, че изолираните проводници
само намаляват авариите и предотвратяват някои от случаите, но не
защитават абсолютно. Те предотвратяват много малък процент от нещастните
случаи, макар все пак да са по-добри от неизолираните проводници. При
изолираните проводници, поради това, че има изолация, дори при частичен
разряд е по-трудно да се стигне до късо съединение в сравнение с
неизолираните проводници, но няма гаранция, че късо съединение пак няма
да се получи. Нивото на защита не е обезпечено с 95% или 99%.
Наред с това, не се отрича, че термохимичното въздействие върху
проводниците в процеса на експлоатацията им и тяхното стареене има принос
към опасностите, но това не означава, че проводниците следва
безапелационно да бъдат извадени от употреба след 10 години, тъй като те
могат да продължават да са технически годни и да служат безпроблемно при
успоредно проследяване на тяхното състояние. Още повече че, теоретично,
съвременната изолация позволява 25 години експлоатация, а голият
проводник – 45 години. При конкретната обстановка и състояние на
процесните проводници нищо не е принуждавало дружеството ЧЕЗ да ги
замени. Друг е въпросът при настъпване на авария, когато наистина вече би
имало основание за такава смяна. /разпит на в.л. на л. 180 внохд/
Съгласно експертизата на в.л. проф Д., от действащата нормативна
уредба следва, че хвърлянето на електропроводимата стоманена тръба срещу
ПВО (рекордоман) между дървения стълб № 17А и сградата на училището
трябва да се възприеме като хвърляне на стоманена тръба срещу въздушно
отклонение изпълнено с неизолирани проводници.
Очакваните последици - междуфазното късо съединение, скъсването на
проводника от възникналата електрическа дъга и появата на трайно земно
съединение т.е. преминаването на въздушното отклонение в авариен режим
на работа, трябва да се възприемат като предвидими и закономерни.
Доброто състояние на изолационната обвивка от ПВХ-пластификат
не може да се приеме като основание за други очаквания характерни за
случаите на осигурено изолационно ниво, както е при случая на използване
на въздушни кабели с усукани проводници и изолация от ретикулиран
полиетилен.
Изолираните ПВО се монтират върху изолатори, като при определяне
на техническото им състояние са проверява провисването спрямо земя и
разстоянието помежду им по въздух - хоризонтално и вертикално.
37
Изолационното ниво при въздушни отклонения с изолирани ПВО се
определя не само от твърдата изолационна обвивка на двата проводника,
но и от въздушната изолация между тях. То зависи от разстоянието между
проводниците и от състоянието на въздуха - сух, влажен, мъгла, дъжд,
атмосферно налягане, климат.
Неминуемо при сближаване на двата изолирани ПВО се стига до
определено минимално разстояние, при което въздушният диелектрик ще
пробие електрически - ще се получи частичен електрически пробив и разряд,
първоначално искров, а след това дъгов, върху много малка площ, тъй като
двата проводника се допират винаги в точка. Твърдата изолация остава
електрически здрава. Видимо това се определя като „искра“.
При това „искренето“ се повтаря на всеки полупериод от изменение на
напрежението, когато моментната стойност надвиши пробивното напрежение
на въздуха - това са така наречените микроразряди, видими като „искри“.
Ето защо, не се допуска усукването на изолираните ПВО (не само с
ПВХ- изолация), за разлика от изолираните кабели за въздушно окачване с
усукани проводници, изолирани с ретикулиран полиетилен.
Недопустимо е нарушаването на изолационните разстояния между
проводниците по въздух, а сплетеното състояние на два фазови изолирани
ПВО (напрежение АС 400 V rms) се отстранява незабавно.
Една от задачите на извънредните огледи и обходи на въздушните
електропроводи, или на отделни участъци от тях, е откриването на сплитания
и отстраняването им, в случаите на:
(1) природни или стихийни бедствия, в даден район от трасето на
въздушния електропровод
(2) автоматично изключване от защита - за откриване мястото на
повредата, когато ПВХ изолацията е разрушена от микроразрядите и се е
появило междуфазно късо съединение;
(3) успешни повторни включвания, ако е необходимо - след
отстраняване на сплитането в съответствие с чл. 770 от Наредба №
9/09.06.2004.
Същите разсъждения могат да бъдат отнесени и към случаите на
нарушаване на въздушната изолация спрямо защитния изолиран ПВО или
спрямо заземените части.
Най-тежък остава случаят на нарушаване на въздушната изолация и
38
сплитане на два фазови изолирани ПВО, които с голяма вероятност могат да
доведат до междуфазно късо съединение и авариен режим на работа на
въздушното отклонение в резултат на възникване на електрическа дъга.
При това, поради малките токове на късо съединение и дългите
въздушни линии в селските и вилните райони, защитният прекъсвач с
максимално токова и термична защити най-често не може да изключи сам.
Това обаче не е неговото предназначение. Разбираемо е защо са толкова
важни извънредните огледи и обходи при природни и стихийни бедствия в
района на въздушното отклонение.
Тази формулировка става разбираема след като се знае, че тези
проводници се монтират и експлоатират както неизолираните проводници.
Причината е в това, че не осигуряват сами по себе си необходимото
изолационно ниво.
Съгласно българския държавен стандарт БДС 6766-81 „Проводници с
изолация и обвивка за въздушно окачване“ експлоатационната дълготрайност
на проводника с изолация и обвивка за въздушно окачване е „не повече от 10
години при спазване на условията на експлоатация по БДС 6766-81, но може
да бъде повече, като се определя от техническото състояние на
проводниците“. Няма ограничение за времето в повече. То се определя
единствено от техническото състояние на проводника.
С оглед на това, че времето на въвеждане в експлоатация на въздушното
отклонение остава неизвестно и на това, че през последните девет години на
експлоатация (13.08.2004-18.05.2013) на въздушното отклонение, няма
регистрирана замяна на въздушни проводници, то експлотационната
дълготрайност на процесните проводници с изолация и обвивка за въздушно
окачване съгласно БДС 6766-81 се определя единствено от тяхното
техническо състояние.
Това е така, защото десетте години на експлоатация на ПВО 1x6,
определящи експлоатационната дълготрайност на изолираните ПВО при
спазване на условията на експлоатация съгласно БДС 6766-81 за процесните
проводници са изтекли.
А техническото състояние определящо годността за експлоатация на
изолираните проводници за въздушно окачване ПВО 1x6 mm2 ce е
установявало и на 07.03.2013, и между 11 и 20.04.2013 год., и на 22.04.2013г.
Запаленият огън по време на мероприятието „Да изчистим България за
един ден“ като намиращ се в зоната на сервитута на въздушното отклонение е
повлиял на изолацията на въздушните проводници ПВС, но независимо от
39
това техническото им състояние е осигурило нормален режим на работа на
електрозахранването след това.
Едва хвърлената метална тръба е привела въздушните проводници
в негодно за експлоатация състояние - скъсан проводник на втора фаза, а
въздушното отклонение - в авариен режим на работа, с поддържане на
трайно земно съединение, довело до процесната електрозлополука.
Изводи за състоянието на проводниците като технически годно и като
извън причината за настъпилия инцидент са били възприети и от работната
група на ДКЕВР, извършила проверка на случая, в констативен протокол №
Е-15/23.05.2013г., съгласно чл. 80 от Закона за енергетиката.
Работната група не е открила причини, поради които злополуката на
19.05.2013г. да може да се свърже с експлоатационното обслужване на
линията при периодичния (на 07.03.2013г.) и аварийния (на 22.04.2013 год.)
обход за оценка на техническото състояние на изолацията. Не е открила
пропуски в лицензионната дейност на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
като цяло.
Техническото състояние на проводниците, което е осигурявало
нормален режим на работа на електрозахранването е било налице и към месец
март и април 2013 година и в частност към датите 07.03.2013 и 22.04.2013
година.
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД е било създало организация за
провеждане на периодични и аварийни обходи на въздушните линии и
въздушните отклонения, което позволява да се следи ефикасно техническото
състояние на изолираните ПВО.
Установява се от заключението на допълнителната съдебно- техническа
експертиза на в.л. проф. П.Д., че дори лошата, напълно компроментирана
и твърда изолация на ПВО може да осигури нормален режим на работа
на въздушното отклонение, тъй като в частност този случай може да бъде
отнесен към въздушно отклонение с неизолирани ПВО.
Значението на извънредните огледи при природни бедствия е за
определяне на вероятността за възникване на междуфазно и еднофазни или
земни къси съединения, резултат от пълен електрически пробив на
изолацията - на въздушната и на твърдата изолация.
Не се е налагало фазовите изолирани проводници за въздушно
окачване ПВО 1x6 с технически характеристики и показатели на качеството
съгласно БДС 6766-81 да се подменят към датите на проведените обходи и
40
прегледи и измервания – 07.03.2013г. и 22.04.2013г., както и към датата
18.05.2013 год., когато въздушното отклонение е изведено в авариен режим
на работа от неправомерно хвърлен стоманен прът срещу долните два фазови
ПВО.
Значение на начина на механично приобщаване на проводниците
като веществени доказателства:
Експлоатационната годност на проводниците към процесните дати на
проверките от страна на двамата подсъдими не се опровергава и от
състоянието, в което е намерен проводникът претърпял термичното
въздействие от късото съединение след хвърлянето на металната тръба –
веществено доказателство.
При съставяне на този извод въззивният съд отчете установеното в
приетата от него техническа експертиза изготвена от в.л. проф. Д., че
свалянето, навиването и начинът на съхранение на изолираните ПВО като
веществени доказателства по делото е довело несъмнено до нарушаване на
целостта на изолацията на ПВО, подложени на термичното действие на
токовете на късо съединение, така че да се стигне до състоянието, в което те
се намират като веществени доказателства.
Тук трябва да се добави обстоятелството, че те са били многократно
обект на физическа манипулация по време на многобройните съдебно-
технически експертизи, което също е допринесло неволно за състоянието, в
което се намират. По време на съхранението тези проводници многократно са
премествани, което означава също така, че са понесли допълнителни
механични въздействия. Всичко това се отнася основно за ПВХ-обвивките на
изолирания проводник тип ПВО 1x6 - изолационната и защитната, на фаза 2,
които са претърпели преди това:
(1) термичното въздействие от тока на междуфазно късо съединение,
докато са още в хоризонтално положение - изолацията не само се е разтопила
и провиснала като проводникът е преминал през нея, но дори се отчупила и
често се оказва напълно отделена от проводника. /Фиг. 3, 4, 5, 7 и 9,
Приложение 1 към техническата експертиза по внохд/
(2) термичното действие на тока и на междуфазното, и на трайното
земно (около 24 часа) съединение /Фиг. 4, Приложение 1 към същата
експертиза/
41
(3) вижда се състоянието на същите проводници, които са били в
опънато състояние, монтирани в междустълбието, но при вземането на проба,
съхранението и ползването са претърпели недопустими механически
въздействия - навивани са на ръка, - ,.на длан“ или „на лакът“, мачкани и
деформирани са механически /Фиг. 3, 4, 5, 6, 7 и 9, Приложение 1/.
За сравнение е показано състоянието на парче от най-горния (ляв)
защитен изолиран проводник за въздушно окачване тип „рекордоман“, ПВ-А1
(БДС 3405-90), който не е претърпял термичното действие на тока на късо
съединение, но също така е намотан „на лакът“.
Разликата е съществена:
(а) при намотаването се осъществява почти кръгово намотаване около
лакътя, тъй като медният проводник не е отвърнат - той е еластичен и се
съпротивлява при деформирането
(б) изолационната обвивка е в добро техническо състояние — тя е
цялостна, дори при завършващото повиване около снопа, което очевидно е
при недопустим радиус на огъване /Фиг. 8./
Като се отчетат характеристиките на изолирания проводник за
въздушно окачване тип ПВО 1x6, съгласно БДС 6766-81, историята на
неговата експлоатация, която включва доказано повече от девет години в
експлоатация, като част от въздушното отклонение, понесеното недопустимо
термично въздействие на тока на междуфазно късо съединение, а отделни
части от проводника и на тока на трайно (около 24 часа) земно съединение,
недопустимият начин на вземане на проби чрез свободно намотаване „на
ръка“ или дори „на длан“, без подпора, включително на много места при
недопустим радиус на огъване, допълнителното механично въздействие при
преместване и манипулиране по време на множеството технически
експертизи, става очевидно, че състоянието, в което парчетата от ПВО 1x6 се
намират като веществени доказателства няма нищо общо с техническото им
състояние преди хвърлянето на стоманената безшевна тръба на 18.05.2013
година.
Медното жило на проводниците е меко и се огъва лесно, включително
по недопустим начин за ПВХ-обвивките с вече нарушена от действието на
токовете на късо съединение цялост. Освен това ПВХ-обвивките,
изолационната и защитната, са намалили съществено своята устойчивост на
разрушаване чрез пукнатинообразуване, което допълнително ги разрушава
при вземането на проби, съхранението и ползването при експертиза.
Основателно се допуска от експертизата, че нарушеният от късото
42
съединение проводник, що се отнася до цялостността, се е намирал в същото
състояние като описания по – горе незасегнат от късо съединение такъв.
Аргументи за това допускане са, че двата проводника са с еднаква
конструкция, близки технически характеристики, време на експлоатация
повече от десет години и еднакво предназначение.
Експертно обосноваване на механизма на късото съединение:
Това че прекъсването на медното жило на въздушно окачения
проводник на втора фаза, което привежда въздушното отклонение между
дървения стълб № 17А и сградата на училището в авариен режим на работа,
не е причинено от режещ предмет и не е резултат на механично скъсване
(разрушаване), а е резултат от породеното междуфазно късо съединение се
извежда съдебно-трасологичната експертиза, проведена от в.л. В. Щ..
Но изводът на експертизата, че върху металната тръба се констатират
следи от късото съединение и, респективно, механизмът на късото
съединение е допир на металната тръба до долния фазов проводник само, без
контакт с другия долен фазов проводник, се оказва неточен и опроверган от
експертизите на в.л. доц. Ф. и в.л. проф. Д.. Такива изводи обосновано е
споделил и окръжният съд.
Трасологичната експертиза /л. 120, т. 2 ДП,/ изготвена от в.л. В. Щ. е
изследвала следите върху парчетата от скъсания проводник, обект № 2 и № 3
иззети с протокола за оглед от 19.05. 2013г., респективно следите върху
металната тръба.
За парчето проводник обект № 2, отрязано от края на висящия кабел от
фасадата на училището се установява, че от единия му край – по продължение
на 4 см. се наблюдава ясно изразена трасологична следа от стопяване на
кабела и образуване на нагар и стопилки.
По парчето проводник обект № 3 отрязан от висящия кабел от дървения
стълб от единия му край по продължение на 6 см. също се наблюдава ясно
изразена трасологична следа от стопяване на кабела и образуване на нагара и
стопилки.
Металната тръба, хвърлена срещу проводниците е стоманена безшевна
тръба, боядисана в бяло, с тегло около 4,5 кг. и дължина 286 cм. По нея се
наблюдава на 70 до 80 см. измерена от единия край, трасологична следа с
43
размери около 10 см., която е вдлъбнатина върху повърхността, с ширина 2
мм.
Според вещото лице, по продължение на цялата следа се наблюдават
следи от опушване и прегаряне на метала. Тази следа съвпада по ширина с
външния диаметър на медното жило на проводника. Следата е образувана от
„прегарянето“ на метала - наблюдават се следи от опушване и прегаряне на
метала. Термически разрушеното покритие от бяла боя прави много ясни и
видими всички следи.
Според в.л. Щ., тази следа свидетелства за това, че хвърлената
стоманена тръба е предизвикала междуфазното (метално) късо съединение,
което е довело до „скъсване“ на проводника на втора фаза и авариен режим на
работа на въздушното отклонение между стълб № 17А и сградата на
училището в продължение на повече от денонощие.
Категорично се установява, че прекъсването на медните проводници –
обект № 2 и № 3 не е породено от режещ предмет, а е резултат от породено
окъсяване.
Експертно обосноваване на приноса за късото съединение на удара
по проводниците с метална тръба
Новите положения показани в техническата експертиза на в.л. проф. Д.
са относно значението на прегъването на проводника под определен радиус
предизвикано от удара от тръбата.
Минималният допустим радиус на огъване при неподвижен монтаж по
стандарт е Rdon.cm = 6x4,8 = 28,8 mm. Минималният допустим радиус на
огъване е, по каталог: Я доп.кат = 15x4,8= 72 mm. Това демонстрира по-
високите изисквания на производителите към монтажа, който трябва да се
извърши, при статично натоварване на проводника.
Когато хвърлената стоманена тръба, с тегло около 4,5 кг, осъществи
ударно (динамично) огъване на проводника ПВО 1x6, получените пукнатини
и дефекти в двете ПВХ-обвивки, и най-вече в изолационната обвивка, зависят
съществено от кривина на огъване около тръбата, с радиус Rmp = Dmp/2.
44
Този радиус на кривината на огъване е само: Rmp = Dmpi2 — 26,9/2 = 13,45
mm. Очевидно е, че този радиус на огъване е много по-малък от минималния
радиус на огъване, и по стандарт, и по каталог: Rmp = 13,45 < 28,80 < 72,00
mm.
Този радиус на ударно огъване е многократно по-малък от минималния
радиус на (квазистатично) огъване при монтаж: около 2,14 пъти по стандарт,
и 5,35 пъти по каталог. Радиусът на ударно (динамично) огъване около
стоманената тръба е многократно по-малък от допустимия при монтаж на
проводник ПВО 1x6.
При този механизъм, при който проводникът е подложен на огъване
с радиус многократно по-малък от допустимия при монтаж, ударното
механично огъване на изолационната (и защитната) обвивка на ПВО от
хвърления стоманен прът с тегло около 4,5 кг. дефинитивно води до
образуването на пукнатини и необратимо разрушаване на ПВХ-
обвивките на ПВО в резултат на следните утежняващи обстоятелства:
а) проводникът, като цяло е натоварен на ударно (динамично)
огъване, около хвърлената стоманена тръба.
б) ударното огъване се осъществява около тръбата, имаща кривина с
недопустимо малък радиус, дори при условията на неподвижен монтаж.
в) силата на удара е достатъчна (масата е 4,5 кг.), за да огъне част от
проводника върху металната тръба, която го тегли напред, увличайки го след
себе си.
При тези условия дори проводник неподложен на експлоатация и
стареене ще бъде подложен на недопустими вътрешни напрежения в
опъновата зона на огъване, което с голяма вероятност ще доведе до
разрушаване на изолацията и до образуването на разкъсвания и
пукнатини.
Движението на хвърлената стоманена тръба чрез приплъзване по
проводника по време на ударното (динамично) взаимодействие също така
създава условия за механично нарушаване на целостта на изолацията по
дължината на проводника, електрически пробив на твърдата изолация и
възникване на множество елементарни дъги, което се потвърждава от
трасологическия анализ на тръбата.
Хвърлената дълга и тежка метална тръба срещу проводниците на
въздушното отклонение, която предизвиква наблюдаваното междуфазно късо
съединение с поява на електрическа дъга и като следствие на това трайно
45
земно съединение продължило повече от едно денонощие, е пряката причина
за появата на следите върху стоманената тръба и двете части на проводника
на втора фаза, които могат да бъдат наблюдавани и са били обект на
трасологична експертиза.
Това че в механизма на злополуката са участвали две къси съединения,
описани в обстоятелствената част по-горе, се извежда и от следите, които са
оставили върху иззетите веществени доказателства - частите от скъсания
проводник, стоманената тел, участвала във второто късо съединение, и
стоманената тръба, предизвикала първото междуфазно късо съединение.
Двете къси съединения са били разрушителни по различен начин за
изолацията на фазовия проводник, за стоманената тел и за медното жило. Те
същевременно са заличили всички следи от предшестващи външни влияния, а
именно:
(1) частичните разряди и микродъги, предизвикани от допирането и
сплитането на проводници;
(2) термохимичното действие на неправомерно запаления огън в зоната
на сервитута на въздушното отклонение.
Причина за възникването на междуфазовото късо съединение е
разрушената локално изолационна обвивка на долните два изолирани
проводници на въздушното отклонение между дървения стълб № 17А и
сградата на училището предизвикана от хвърлената дълга и тежка стоманена
тръба от спортната площадка на 18.05.2013г.
Късото съединение действа още по-разрушително поради
приплъзването на металната тръба по дължината на проводниците напред по
посока на хвърлянето и обратно назад, което предизвиква множество
микроразряди. Това е причината за бързото нарастване на тока на късо
съединение.
Установява се от огледа на веществените доказателства, че
разрушаването на изолационната обвивка на проводниците за въздушно
скачване намиращи се в зоната на действие на електрическата дъга
предизвикала „скъсването“ на медното жило на проводника (втора фаза) е
изцяло резултат от термичното действие на електрическата дъга. Наблюдават
се следи от стопяване и обгаряне до овъгляване на ПВХ пластификата -
наблюдава се образуването на „нагар“ с характерен черен цвят.
„Скъсването“ на медното жило на изолирания проводник за въздушно
окачване втора фаза от възникналата електрическа дъга захранена от тока на
46
късо съединение на междуфазното късо съединение, е отразено при
трасологичната експертиза.
В същото време, в тази изследвана зона, съгласно техническата
експертиза, няма следи от характерното за ПВХ - пластификати разрушаване
на изолацията чрез образуване на пукнатини в резултат на стареене под
действието на външни фактори.
В обобщение: хвърлената стоманена тръба става причина за
възникналото междуфазово късо съединение, появата на електрическа дъга
между стоманената тръба и проводника на втора фаза, която термически
„скъсва“ жилото на въздушния проводник и привежда въздушното
отклонение в авариен режим на работа, характеризиращ се е трайно земно
съединение. Хвърлената тръба се явява и пряка причина за „скъсването“ на
фазовия въздушен проводник.
Фактът, че при удара стоманената тръба огъва под недопустим радиус,
многократно по- малък от допустимия радиус на огъване на ПВО (при
неподвижен монтаж), разрушава чрез образуване на пукнатини в опъновата
зона на ПВХ-обвивките - защитната и изолационната, и предизвиква
междуфазно късо съединение, което впоследствие разрушава термически, в
още по-голяма степен изолационните обвивки, в мястото на подвижния
контакт.
Експертно обосноваване на приноса за късото съединение и на
други фактори:
Били са налице и други предпоставки, съгласно експертизата на в.л. Д.,
създадени от експлоатацията на проводниците за въздушно окачване с неясна
продължителност, които да направят още по-вероятно разрушаването на
изолационната обвивка и пораждането на междуфазно късо съединение, и
те са:
- топлинното въздействие, на което са били подложени проводниците
по време на неправомерно запаления в зоната на сервитута на въздушното
отклонение между стълб № 17А и сградата на училището огън по време на
инициативата „Да изчистим България за един ден“ , с размери на огнището:
1,90 х 2,00 м., и височина на пламъците около 2 м., който със своето
термохимично въздействие сигурно е ускорил стареенето на изолацията, но
не я направил негодна за експлоатация - не се е стигнало до запалване и
47
горене
- неизвестно колко дългата експлоатация (и стареене) на
електрическата изолация на проводниците - доказано, повече от девет години
- множеството сплитания на проводниците, по метеорологични
причини, по време на цялата им експлоатация.
Тогава и при въздействието на всички тези фактори, разрушаването на
изолационната и защитната обвивки на фазовите проводници за въздушно
окачване и появата на междуфазно късо съединение в степента, в която е
наблюдавано при трасологичната експертиза, е лесно обяснимо.
Експертно обосноваване на приноса за електрозлополуката на
19.05.2013г. на други фактори:
За настъпване на електрозлополуката на 19.05.2013г., от която е загинал
А. К. е допринесло обстоятелството на нарушената цялост на металната
част на оградата на училищния двор. Липсваща част от оградата е
позволявала на децата да влизат в училищния двор без инциденти, докато
падналият проводник превръща останалата част от металната ограда в част от
електрическата верига на трайното земно съединение на втора фаза от
въздушното отклонение.
Ако първото метално декоративно платно е било на мястото си в
металната част на оградата, потенциалите на металната мрежа на спортната
площадка и на металната част на оградата на училището са щели да бъдат
изравнени и детето е нямало да попадне под опасно високото допирно
напрежение, независимо от съществуването на аварийния режим на работа на
въздушното отклонение.
Следващият фактор участвал в механизма на електрозлополуката е
термичният изключвател на автоматичния мощностен прекъсвач А3 ,
трифазен, настроен на номинален ток 500 А, т.е. той няма да изключи при
продължително действащите токове на трайното земно съединение със
стойности под 500 А.
Известно е, че апаратите за защита се избират с изключвателна
способност съответстваща на максималния ток на късо съединение в
началото на защитавания участък на мрежата.
48
Прекъсвачът А3 представлява автоматичен въздушен прекъсвач,
проектиран да изпълнява функциите на главен прекъсвач в електрически
табла за защита от късо съединение и претоварване по ток на мощни
електрически консуматори. Той осигурява надеждно разделяне на веригите
при напрежения до 690 V и комутиране на токове от 40 до 1 600 А.
Прекъсвачът защитава от претоварване и къси съединения изходните
клеми и монтираната апаратура в табло НН на трафопоста. Прекъсвачът не
може да защити изолираните проводниците на клона от претоварване и къси
съединения, включително на въздушното отклонение, тъй като малките
товари (товарът на училището е само 6 kW) и трайното претоварване от
токове са под 500 А, включително тока на трайното земно съединение и се
възприемат от защитата на прекъсвача като нормален товар и той не
изключва.
На следващо място, големите токове на късо съединение трябва да
надвишат стойността 5000 А, за да се задейства максималнотоковата защита
на прекъсвача. Поради относително голямата дължина на клоновете в селски
и вилни райони, съпротивлението на линията не позволява да се достигнат
посочените стойности (500/5000 А), поради което токът на късо съединение и
в двата случая, се възприема като нормален електрически товар и
автоматичният прекъсвач не изключва.
Именно по този начин е протекла и се е развила електрозлополуката -
въздушното отклонение е останало под напрежение почти цяло денонощие,
въпреки късото съединение между две от фазите, станало на 18.05.2013 год. и
съществуващото повече от денонощие трайно земно съединение при
дървения стълб 17А.
Клонът А е бил изключен от трафопоста едва след електрозлополуката,
в 19:30 часа на 19.05.2013 год. от пристигналия на място дежурен екип, с
което се прекратило съществуващото земно съединение.
По доказателствата:
Що се отнася до събраните пред него доказателства, въззивният съд
кредитира изцяло назначената в съдебно следствие пред него и изготвена от
в.л. проф. Д. експертиза, като изготвена от експерт с призната квалификация и
постижения в науката, и като резултат от задълбочено и обстойно
разглеждане на поставените въпроси, с обосновани отговори на особеностите
49
и предназначението на процесните проводници, в аспекта на всички
материали по делото и съответната нормативна регламентация.
По същество тази експертиза не отрича достигнатите отговори в
предходните касаещи състоянието на проводниците, макар това да е условно,
тъй като това състояние не се представя в такава тежка форма, в която това е
направено от преходните технически експертизи. Във всеки случай
състоянието на проводниците и след десетата година на експлоатация е
установено като технически годно.
Експертизата не опровергава, че проводниците са в приложение от
дълго време, повече от десет години, при това е категорично, че през
последните девет години от тази експлоатация те са били стопанисвани от
ЧЕЗ, без да се подменят, и което като цяло е довело до неизбежното им
остаряване и до наблюдаваното състояние на тяхната изолационна обвивка -
втвърдена, склонна към напукване и чувствителна към инциденти.
Налице е сходство с останалите технически експертизи /на в.л. П., К. и
Б./, по отношение на механизма на електрозлополуката сведен до
въздействието на удара с тръбата, последвалото късо съединение и протичане
на ток през металната тел – у-бан и училищната ограда. Това, което
съществено отличава последната и назначена от въззивната инстанция
техническа експертиза от предходните обаче е заключението, че състоянието
на проводниците не е налагало тяхната подмяна поради принципните
различия, които са заложени в разбирането на тяхното предназначение.
От тази експертиза въззивният съд прие и факта на малко по-
различното тегло на стоманената тръба, което е незначително повече от
отразеното от прокурора. Теглото на тръбата изчислено от в.л. проф. Д. и
възприето от този съд е около 4,5кг., незначително повече от приетото от
първостепенния - 3,960 кг. , въз основа на приетите от него технически
експертизи.
За първи път имено експертизата изготвена от в.л. проф. Д. показва
действителното значение на изтеклото време на експлоатация на
проводниците и на състоянието на изолацията в ракурса на въпроса
съставлява ли изолацията действителна гаранция за безопасност и каква
точно безопасност покрива, съставлява ли превантивна мярка срещу
възможни инциденти, и ако да – какви точно? Налице ли са категорични
нормативни и професионални критерии, които да разкриват, че точно
състоянието на изолацията е отговорно за сигурността и безопасността на
проводниците и че състоянието е такова, че те непременно е следвало да
бъдат подменени.
50
Въззивната инстанция се съгласява с анализа проведен от тази
експертиза и нейния отговор, че състоянието на проводниците, макар и
използвани от дълго време, не е пречело те да продължат да се използват,
включително и от гледна точка на степента на безопасност, която този тип
изолация поначало предполага.
Става ясно от това изследване, че изолационната и защитната ПВХ
обвивки на ПВО не са устойчиви на механични въздействия, на повишени
експлоатационни температури, на големи токове на претоварване и къси
съединения, които загряват медното жило и на термохимичното действие на
електрическа дъга. Изолираните ПВО са устойчиви единствено на
въздействието на пламък.
Изолираните проводници от типа на процесните следва да се осигурят
със защита срещу механични повреди, тяхната устойчивост на напукване не
се контролира, те са податливи на топлинно стареене, с втвърдяване на
обвивката и силно намаляване на еластичността и пластичността, силно
зависими са от температурата на токопроводимите жила, изпадат в критично
състояние при режим на късо съединение.
При така изложеното, няма как в обхвата на контрол от страна на ел.
монтьорите по поддържане на мрежата да влизат въпроси поначало
изключени от обхвата на промишлените изпитвания на проводниците, които
чисто фабрично не са произведени така, че да издържат на изпитвания от рода
на изложените. ПВХ-обвивките стареят интензивно, като се втърдяват и губят
своята гъвкавост и пластичност. Тъй като устойчивостта на напукване на ПВХ
обвивките не се контролира, и те са неустойчиви на разрушаване чрез
пукнатинообразуване, за тяхната сигурност са въведени допълнителни
изисквания за монтаж - неподвижен монтаж на открито върху порцеланови
изолатори, така както това се прави и за неизолираните ПВО. Също така
трябва да се следва и минимален радиус на огъване при монтаж.
Изолационната обвивка на проводник за въздушно окачване
(рекордоман) от ПВХ-пластификат не може да осигури изолационно ниво
между два фазови проводника, спрямо защитния проводник и спрямо
заземените части на стълбовете и носещите въжета и не се приема като
защита срещу директен допир до тоководещото жило на проводника. Затова и
работата по тези въздушни отклонения се извършва със задължително
изключване на напрежението.
Стъпвайки на спецификата на процесния тип проводници, експертизата
на проф. Д. се отличава от проведените и приети технически такива в
съдебното производство пред окръжния съд по основния въпрос – подлежали
51
ли са проводниците от стълба № 17 до училището, поради това, че са били с
нарушена от годините изолация, на подмяна.
Въззивният съд споделя приетото от контролирания, че проводниците
не са подлежали на подмяна, респективно подсъдимите не е следвало да
правят такова предложение до ръководството на ЧЕЗ.
В допълнение към аргументацията на окръжния съд следва да
отбележи, че въззивният приема напълно заключението на назначената от
него експертиза, че проводниците не са подлежали на подмяна и са били
технически годни. Този отговор се извежда от разработването на
комплексната проблематика по ясен и недвусмислен начин. На първо място
експертизата еднозначно показва технически годното състояние на
проводниците, независимо от дългата им експлоатация. При това тя не
пренебрегва обективно наблюдаваните характеристики на изолацията -
втвърдена, нееластична, податлива на напукване. На следващо място – при
отговора, че не е била налице дефинитивна необходимост от подмяна на
проводниците, въззивният съд намери, че следва да се отчита като особено
важен въпросът – каква защита принципно предполага тази изолация и попада
ли осигуряването на този тип защита в сферата на предназначението на тези
проводници и техния контрол за годност.
Именно това е новото и различно положение, задълбочено и убедително
изведено и показано в новата експертиза, която надгражда и разширява, но и
специфицира обема на изследване на предходните експертизи, самите те -
технически стеснени и съсредоточени върху въпроса за подмяната най-вече
поради остаряването на изолацията.
С това като цяло предходните експертизи водят към следното
разрешение: моментът на дължимата подмяна на проводниците съвпада с
момента на изтичането на срока на тяхната експлоатационна дълготрайност и
който срок в случая е бил изтекъл и независимо и от тяхното допускане за
конкретна преценка на техническото състояние. Това е така, защото, в чисто
нормативно – експлоатационно отношение, производителят е заложил, че
проводниците вече са компрометирани и се налага да бъдат извадени от
употреба. В такъв случай задължението за подмяна става автоматично,
произтичащо от факта на изтичане на фабричния срок на годност и стои в
задълженията на органите на управление на дружеството – собственик.
Преценката на състоянието на проводниците обаче след този момент,
при нормативна допустимост те да продължават да се използват, е преценка
надхвърляща и различна от фабрично заложеното остаряване на
проводниците и тя е дали те, въпреки че са достатъчно остарели и
52
компрометирани, могат да служат все още по предназначение. При това,
преценката, че проводниците не са годни, а не, че са опасни, само поради
изтичане срока на експлоатация, очевидно не попада в кръга въпроси за
преценка, която вече след изтичане на фабричния срок, става съвсем
казуистично – конкретна.
Очевидно всички експертизи предхождащи последната пренебрегват
въпроса: за какво поначало е предназначена изолацията, какъв обем
електробезопасност осигурява и най-вече въпроса: приравнени ли са, точно от
гледна точка на електробезопасността, проводниците с процесния тип
изолация на проводниците без изолация. Тук именно и последната експертиза
дава нова основа и нова отправна точка на анализа на съда, така щото той да
може да реши правилно и въпроса за границите на очаквано от подсъдимите
поведение и въпроса за дължимата мяра, с която се преценява това
поведение.
При това изходно положение и с оглед различния критерий по въпроса
за годността, критично и като вярно само донякъде настоящата инстанция
възприема заключението на единичната експертиза на в.л. П., че
изолацията на проводниците била напълно компрометирана. / л. 130, т.2 ДП/.
И този експерт изяснява как проводниците не са устойчиви на слънчева
радиация и полимерът на изолацията получава вторична полимеризация,
което води до разрушаването му. Т.е. разрушенията са резултат на външните
атмосферни влияния и на несъвършенствата на този тип изолация. Като
обосновани могат да се приемат изводите на тази експертиза, доколкото
съответстват и на наблюденията от веществените доказателства, че
изолацията е прегоряла от атмосферните влияния и напукана.
Като беше вече отбелязано обаче, не се установява категорично
изолацията до инцидента от 19.05.2013г., на места да е липсвала напълно.
Експертът П. стъпва на състоянието на проводниците след претърпения
инцидент, когато действително се наблюдават такава картина, но доколко
липсващата изолация съответства на положението и отпреди въздействието на
късото съединение, остава спорно.
Що се отнася до състоянието на четирите проводници свързващи
дървения стълб с отсрещната страна на улицата, твърдението за изпаднала
изолация, следва да се посочи, че това състояние е наблюдавано след
навиването на проводниците като веществени доказателства и дори
невъзможността им да се отвият, така че да се измерят. Съгласно
техническата експертиза на проф. Д., подобно неправилно третиране на
проводниците обуславя допълнителни поражения върху изолацията при
53
състоянието, в което така или иначе се намирала вследствие годините
експлоатация.
Внимание следва да се обърне на извода на в.л. П., от единичната
експертиза, че проводникът е прекъснат в резултат на външна намеса без да е
налице неизправност в ел. системата. /заключение на л. 132, т. 2 ДП/. Този
извод е верен, потвърден от всички останали доказателства.
При изследването от това вещо лице като верен се приема и изводът,
че с годините изолацията губи еластичност, става твърда и трошлива, че
изолацията на процесните проводници е била нарушена с годините и е
подлежала на подмяна, но това е подмяната, която се е следвала именно
поради закономерното им остаряване. Тя не се обоснова като промяна
наложена поради изпадане на проводниците в технически негодно състояние
след изтичане на експлоатационния период на годност. Самият експерт не
твърди, че проводниците са престанали да бъдат технически годни.
Що се отнася до въпроса дали ако проводникът е бил с нова
/ненарушена/ изолация, хвърлената срещу него тръба не би довела до късото
съединение и скъсването му, настоящият съд напълно се съгласява с
аргументите на контролирания, че положителният отговор на експертизата на
вещото лице П. не се явява несъмнен и няма как да бъде еднозначно възприет.
/заключение на единична експертиза на л. 135, т. 2 ДП и заключение т. 5 от
допълнителна експертиза на в.л. П. на л. 145, т. 2 ДП/
Както вярно отбелязва окръжният съд, този отговор в своята същност е
емпиричен, направен на базата на опита на вещото лице като ел. техник, но не
въз основа на съответни научни изследвания или експерименти. При тази
аргументация настоящата инстанция също намира отговора за съдържащ
неприемлива степен на предполагаемост. Поведението на проводника, макар
и с по-нова изолация, не би могло да бъде точно прогнозирано, без
съответния проведен експеримент изцяло възпроизвеждащ елементите на
обстановката.
Тук е уместно да се добави и заключението от техническата експертиза
на проф. Д., че в условията на огъването на проводника след удара на тръбата
в него с радиус много по-малък от допустимия, при натоварване от ударно
(динамично) огъване около хвърлената стоманена тръба и достатъчна сила на
удара при маса на тръбата от 4,5 кг., такава че да огъне част от проводника
върху металната тръба и да го тегли напред, увличайки го след себе си, дори
проводник, неподложен на експлоатация и стареене, ще бъде подложен на
недопустими вътрешни напрежения, в опъновата зона на огъване, което с
голяма вероятност ще доведе до разрушаване на изолацията и до
54
образуването на разкъсвания и пукнатини.
Движението на хвърлената стоманена тръба чрез приплъзване по
проводника по време на ударното (динамично) взаимодействие също така
създава условия за механично нарушаване на целостта на изолацията по
дължината на проводника, електрически пробив на твърдата изолация и
възникване на множество елементарни дъги, което се потвърждава от
трасологическия анализ на тръбата.
По същия начин се разглежда и отговорът на т. 4 от допълнителната
експертиза на вещото лице П. /л. 145, т. 2 ДП/, че ако изолацията на
проводниците на отклонението за училището е изправна, не е възможно да се
получи късо съединение между два от проводниците и прекъсване на един от
тях.
В едната си част тази допълнителната експертиза е без доказателствена
стойност за делото, тъй като се свежда до посочване на това кои правила от
нормативни актове са приложими към случая, кои от тях са нарушени и какво
поведение се е следвало от подсъдимите и от предприятието ЧЕЗ, т.е.
предоставя се правно мнение. /допълнителна експертиза на в.л. П. на л. 142, т.
2 ДП./
От друга страна обаче експертът не е надхвърлил самоволно
необходимостта от показване на специални, инженерни, знания и не е
показал неразбиране на естеството на експертното изследване по принцип,
тъй като неговите отговори са по съответни поставени от органа на
разследване въпроси точно в този смисъл.
Въз основа на новите доказателства по делото, в частност техническата
експертиза на проф. Д., като опроверган и необоснован се приема от
въззивната инстанция изводът на тройната техническа експертиза на в.л. Б., К.
и П., /л. 150, т.2 ДП/, че проводниците са били ползвани в течение на
десетилетия – повече от петдесет години.
Установява се в хода на въззивното производство, че изолираните
проводници не са били закупени и въведени в експлоатация преди 1984г., т.е.
27 години след монтирането на стоманобетонния стълб № 17 /през 1957г./ и
най-ранният възможен момент на закупуване и монтиране на проводниците е
1984г. С оглед на това, състоянието на проводниците, макар нарушено и във
вида, който бе вече описан, не се явява резултат от петдесетгодишна
експлоатация.
И тази експертиза повтаря заключенията, до които достигат единичните
на в.л. П., при което оценката на доказателственото й значение не се
55
различава.
В такъв случай изводите, които могат да се направят от заключението
на в.л. проф. Д. са два:
Първият е, че състоянието на процесните проводници, независимо като
достатъчно експлоатирани и остарели, не се явява в сигурно-доказана и
безспорна обуславяща връзка с настъпилото късо съединение.
Въззивният съд се съгласява, че поради вече изтеклия срок на годност и
влошените характеристики, проводникът е бил по-уязвим на въздействия от
рода на процесното и резултатът на късото съединение се явява по-лесно
постижим. Въпреки това, не е категорично, че проводник и с по – нова
изолация, или изолация също остаряла, но все още в срока на годност, не би
бил податлив на късо съединение по същия начин, както и в процесния
инцидент. Връзката – състояние на изолацията и късо съединение не е
установена като безусловна и закономерна, доколкото не е сигурно, че и
изолация в друг вид /по-нова/ не би довела до същия резултат.
Не е опровергана категорично възможността резултатът на късото
съединение да би могъл да се получи и при проводник с по-нова изолация. И
съвсем неясен става отговорът в случая на проводник, който се намира все
още в срока си на фабрична годност, поради което и дори теоретично не се
налага неговата подмяна, но въпреки това, предвид поначало бързото му
стареене, изолацията му вече не е такава, каквато е била в началото на
експлоатационния период, както тук вече се установи - в началото на
десетгодишния такъв. В този случай връзката между необходимостта от
подмяна на проводника и разрушаването на изолацията от удара с метална
тръба, именно защото не е бил подменен, се изгубва съвсем. А за резултата на
късото съединение на процесния проводник безспорна роля е имала силата на
удара и неговата динамика.
И вторият извод е, че при новоизясненото положение, че изолираният
проводник с типа процесна изолация не осигурява електробезопасност
различна от тази на неизолираните проводници, без значение остава
отговорът – предположение на инж. П., че при проводници с изправна
изолация хвърлената тръба не би довела до късо съединение между тях. И
това е така, защото поначало подсъдимите не са имали задължение да
преценяват такава защита. Мярата на дължимо поведение, каквато в тази част
техническите експертизи на в.л. инж. П., инж. Б. и инж. К. налагат, е мярата
на „необходимата грижа“, при която условията, в които при всички
положения резултатът би бил предотвратен се представят като дължими
условия, граничещи с обективната отговорност, надскачаща чисто
56
професионалните и нормативно определени задължения.
По отношение на останалите експертизи – компютърни и
трасологическа, не се наблюдават нарушения в преценката на окръжния съд
на тяхната обоснованост и правилност и те основателно са приети като
релевантен доказателствен материал. Не повдига спорни въпроси и съдебно –
медицинската експертиза, приета като източник на факти за медицинските
причини за смъртта на А. К..
Аналогично, правилно първостепенният съд е оценил доказателствената
стойност и на съдебно – психиатричните експертизи на свидетелите
непълнолетни лица с предмет годност дават показания.
Няма основания за съмнение в правилността и на основната пожаро-
техническа експертиза, назначена в досъдебното производство, допълнителна
пожаро - техническа експертиза, както и тази по допълнително поставена
задача, назначени в съдебното производство пред окръжния съд, изготвени от
в.л. Г.Я., занимаващи се с вероятната причина за възникване на огнището в
двора на училището, въпроса дали запаленият огън по време на националната
инициатива в двора на училището е могъл да доведе до нарушение –
запалване, и получила отрицателен отговор. Този отговор настоящата
инстанция постави до изследването проведено и от назначената от него
техническа експертиза, която обосновано допълва и пояснява, че
проводниците по принцип са устойчиви на въздействието на пламък и се
изпитват за това по БДС IEC 60332-1.
Същевременно забраната за палене на огън в зоната на сервитута на
въздушните линии и отклонения се основава не на опасността изолацията да
бъде запалена, а на възможното влошаване на служебните характеристики на
термопластичната ПВХ изолация. Става ясно, при това, че огънят е оказал
необратимо термохимично въздействие върху ПВХ-изолацията, което е
намалило устойчивостта й на образуване на пукнатини и е ускорило нейното
стареене, но не е нарушило целостта и техническата й годност за
експлоатация.
Принципно правилно е отношението на окръжния съд към
доказателственото значение и на експертизата на в.л. Ф., която той е
възприел и кредитирал в една част - само по въпроса дали по тръбата има
следи от късо съединение, поради което по този въпрос не е споделил
заключението на експертизата на в.л. Щ..
Съгласно експертизата изготвена от в.л. Ф., при внимателното визуално
обследване на повърхността на металната тръба не се откриват никакви
57
промени характерни за случаи при въздействие на късо съединение.
Късото съединение /КС/ се определя като всяко непредвидено в
нормалната експлоатация съединяване между фазовите тоководи на трифазна
система или между фазов токовод и нулев проводник или между фазов
токовод и земя в система с ефективно заземяване. Токът при късото
съединение може да достигне за милисекунди стойност хиляди пъти по –
висока от нормалната за системата. Температурата на образуващата се
електрическа дъга е много висока, причинявайки разтопяване на металните
повърхности и изолацията. Дори и малки дъги могат да изпарят значително
количество материал от точката на допир. /експертиза на л. 985, т. 4 нохд/.
Според възприетите от окръжния съд факти обаче, очевидно той не е
споделил представената от в.л. Ф. хипотеза на механизма на късото
съединение като контакт между тръбата и само единия от фазовите
проводници. Окръжният съд е възприел механизма описан от единичната и
тройната експертиза на в.л. П., Б. и К., потвърдена и от експертизата на в.л.
проф. Д..
И експертизата на в.л. Ф., подобно на предходните показва състоянието
на претърпелия късото съединение скъсан проводник, наблюдаван като
веществено доказателство, но и като цяло на проводниците, доколкото не ги
е индивидуализирал стриктно, но което се вижда от приложения
фотоматериал.
И в съдебното заседание коментарът на вещото лице е, че изолацията на
проводниците е компрометирана, много стара, падала, даже когато изваждали
проводниците се чупела.
Настоящата инстанция намира за правилно към коментара проведен от
това вещо лице, да добави изследванията и наблюденията и от техническата
експертиза на проф. Д. и условията, която тя поставя при преценката на
състоянието на проводниците. А тази преценка не може да бъде еднозначна и
не може да се проведе без да се отчитат няколко момента, настъпили по време
и след инцидента и свързани със състоянието, което проводниците добиват
именно поради инцидента, а така също и поради начина, по който са
механично приобщавани като веществени доказателства.
В този план, въззивната инстанция изцяло възприема аргументацията на
контролирания съд, че състоянието, в което проводниците, както тези
подложени на термичното въздействие от късото съединение, така и другите,
които не са били подложени на такова въздействие, изобщо не е състоянието,
което те са имали в момента преди да бъдат свалени от стълба и приложени
58
като веществени доказателства по делото, поради което не би могло да бъде
сигурен критерий. Поради това, съвсем обосновано съдът прави уговорката за
лошия вид, който проводниците са добили само поради начина, по който са
свалени, съхранявани и предавани като веществени доказателства, и който
силно е изкривил първоначалната картина.
Този довод на съда намира подкрепа и в заключението на в.л. Д..
Съгласно него, част от проводниците са претърпели термично въздействие от
късото съединение, докато са още в хоризонтално положение, при което
изолацията не само се е разтопила и провиснала, но дори се отчупила и често
се оказва напълно отделена от проводника.
Експертизата е показала състоянието на проводниците, които са били в
опънато състояние, монтирани в междустълбието, преди вземането им като
веществени доказателства и след това. При вземането на проба, съхранението
и ползването те са претърпели недопустими механически въздействия -
навивани са на ръка, ,.на длан“ или „на лакът“, мачкани и деформирани
механически.
Свалянето, навиването и начинът на съхранение на изолираните ПВО
като веществени доказателства по делото е довело несъмнено до нарушаване
на целостта на изолацията на ПВО, подложени на термичното действие на
токовете на късо съединение, така че да се стигне до състоянието, в което те
се намират като веществени доказателства.
За да направи сравнение между претърпелия късо съединение и
непретърпелия такова проводник и как се отразява намотаването им при
изземването като веществени доказателства, експертизата е показала
състоянието на парче от най-горния (ляв) защитен изолиран проводник за
въздушно окачване тип „рекордоман“, ПВ-А1 (БДС 3405-90), който не е
претърпял термичното действие на тока на късо съединение, но също така е
намотан „на лакът“. Показала е съществената разлика: при намотаването на
непретърпелия късо съединение проводник се осъществява почти кръгово
намотаване около лакътя, тъй като медният проводник не е отвърнат - той е
еластичен и се съпротивлява при деформирането, изолационната обвивка е в
добро техническо състояние — тя е цялостна, дори при завършващото
повиване около снопа, което очевидно е при недопустим радиус на огъване.
С това се дава отговор и на възражението в протеста, че окръжният съд
неправилно бил приел като причина за състоянието на проводниците
механичните действия с тях като веществени доказателства. Напротив,
окръжният съд правилно е отчел това положение като относимо към вида на
проводниците при огледите им като веществени доказателства. И обратно, в
59
случай, че го бе пренебрегнал, би оставил без внимание важен елемент от
фактическата обстановка от значение за проверка на обвинителното
твърдение и би получил непълна представа за обективната истина. Още
повече, че е пресилено твърдението на прокурора клонящо към това, че съдът
е приел боравеното с веществените доказателства като единствена причина за
лошото им състояние. От мотивите на съда не се извежда такъв извод.
Извежда се, че третирането им като веществени доказателства е само фактор
допълнително изменящ първоначалното състояние и който фактор не може да
се пренебрегне. Това положение бе красноречиво изложено и в новите
събрани от въззивния съд доказателства относно недопустимия радиус на
огъване на проводниците. Красноречиво е и това, че органът на досъдебното
разследване поради навиването на част от иззетите проводници, макар не тези
претърпели инцидента, а тези свързващи дървения стълб с отсрещната страна
на улицата, не е бил в състояние да ги разгъне и премери.
Това сравнително съпоставяне говори, че макар изолацията на
проводниците да е била достатъчно остаряла, тя не е била в такова тежко
негодно състояние. Последното е характерно за проводниците претърпели
късото съединение, но не е показател за състоянието преди това.
Това и дава повод на експерта проф. Д. да даде заключение, че: като се
отчетат характеристиките на изолирания проводник за въздушно окачване
тип ПВО 1x6, съгласно БДС 6766-81, историята на неговата експлоатация,
която включва доказано повече от девет години в експлоатация, като част от
въздушното отклонение, понесеното недопустимо термично въздействие на
тока на междуфазно късо съединение, а отделни части от проводника и на
тока на трайно (около 24 часа) земно съединение, недопустимият начин на
вземане на проби, чрез свободно намотаване „на ръка“ или дори „на длан“,
без подпора, включително на много места при недопустим радиус на огъване,
допълнителното механично въздействие при преместване и манипулиране по
време на множеството СИТЕ, става очевидно, че състоянието, в което
парчетата от ПВО 1x6 се намират като веществени доказателства няма
нищо общо с техническото им състояние преди хвърлянето на
стоманената безшевна тръба на 18.05.2013 година.
Разгръщането на тези фактически положения като изведени от
веществените доказателствени средства по делото, а така също и от
експертизата на проф. Д., дават основание и на този съд, още повече да се
съгласи с доводите на първия, че съответната изходна база, която вещите
лица П., Б. и К. са използвали в тройната техническа експертиза от
досъдебното производство, за да предадат механизъм на прекъсването на
проводника решаващо поради отпаднала частично или изцяло изолация, като
60
некоректен.
Експертното изследване на в.л. проф. Д., наличният веществен
доказателствен материал – фотоалбуми, показващи картината на мястото на
събитието и проводниците, както и спецификата на изземването им като
веществени доказателства, дават основание показанията на свидетелите
служители на „ЧЕЗ България“ АД относно тяхното състояние като годно,
приемливо и осигуряващо нормална експлоатация, респективно - неналагащо
извънредни мерки, да се оценят като напълно достоверни, още повече като
направени от професионална гледна точка. В този смисъл са показанията на
св. Л. А. и св. Г.П..
Независимо от данните за влошеното състояние на проводниците с
оглед тяхното остаряване, не се установява крайно, спешно и извънредно
състояние, което да налага незабавната подмяна, такава, че към датата на
инцидента – 18.05.2013г., новите проводници вече да са факт, защото, според
обвинението, само тогава, инцидентът е нямало да настъпи.
Такова състояние не се извежда и от доказателствата, на които
подробно окръжният съд се е спрял.
Така, съгласно показанията на св. В. П.¸ който възприел проводниците
след злополуката, проводникът претърпял инцидента, имал изолация, макар
действително да била напукана. /л. 117, т. 1 нохд/. Съгласно показанията на
св. А. Д., който също отишъл на мястото на инцидента, видът на кабелите бил
хубав, те били годни за употреба, облицовани, не е видял нарушена изолация,
за него изолацията била добра и не е видял да има оголени участъци по
рекордомана. / л. 120, т. 1 нохд/. Съгласно показанията на св. Л. А., участвал в
обхода на неустановена дата между 11 - 20.04.2013г. рекордоманите били
нормални като регула, изолацията също била нормална. / л. 122, т. 1 нохд/.
Съгласно показанията на св. Г.П., ръководител оперативен център *** към
ЧЕЗ, скъсаният кабел си имал добра изолация /л. 125, т. 1 нохд/. Съгласно
показанията на св. Г. К., ученик, един от играещите на площадката, скъсаният
кабел бил оголен в скъсаната част, но нагоре имал изолация. /л. 197, т. 1
нохд/. Според показанията на св. А. А., директор на училището от
19.09.2011г. до 25.02.2013г., той не бил виждал проблеми с кабелите, не е
забелязал да има прекъснат кабел, не е забелязал изолацията да е отпусната и
виси. /л. 257, т.1 нохд/. Св. Л. Я., разглеждала проводниците след инцидента,
ги описва само като „стари“ и с „нарушения на цвета“ / л. 424, т. 2 нохд/.
Съгласно показанията на св. П. И., зам.-ръководител направление регион
Благоевград, посетил мястото на инцидента, разстоянието между фазите,
които не били иззети, отговаряло на изискванията, изолацията си стояла
61
между стълб 17а и конзолата на училището и двете фази били с изолация. /л.
461, т. 2 нохд/.
Това състояние естествено не изключва възможността от настъпване на
различни инциденти, тъй като проводниците са били достатъчно остарели,
като: преплитане, искрене, пукане и други, докладвани в сигналите до ЧЕЗ,
респективно и тези показания, що се отнася до наблюденията на такива
инциденти, също са достоверни.
С това се дава отговор и на възраженията в протеста срещу липсата на
съобразяване от съда на показанията на свидетели за лошото състояние на
изолацията – напукана и изпаднала. Окръжният съд е съобразил всички
релевантни показания, но не сами за себе си, а в системата им и свързаността
им с останалите. Именно при тази свързаност се стига до приемането, че
състоянието на проводниците не е еднозначно, а е такова и поради
претърпяването на късото съединение.
Назначените от първостепенния съд допълнителни технически
експертизи не изменят с нищо изложеното от фактическа страна и
направените доказателствени изводи. Това са пожаро-техническа експертиза
на в.л. Г.Я. /л. 407, т. 2 нохд/, която повтаря вече известни положения, и
допълнителна техническа експертиза на в.л. К., Б. и П. /л. 506, т. 2 нохд/.
Експертизите са обосновани и няма причини да не бъдат приети и за верни.
Специално допълнителната техническа експертиза е и без принос за
изясняване на фактите по делото, доколкото, макар технически интересна,
отговаря на поставени въпроси извън стриктния предмет на делото, а именно:
– относно нормативно изискване за съпротивление на естествен заземител и
какво е било съпротивлението на оградата като естествен заземител.
Аналогично е положението и с техническата експертиза изготвена от
в.л. А. Ф., Б. Б. и С. П. / л. 801, т. 3 нохд/, която макар и вярна, не допринася с
конкретна доказателствена стойност за изясняване предмета на делото, с
който няма пряка връзка, а и доколкото включва въпроси или за следващи
инцидента факти, или за принципни законови положения.
От допълнителната техническа експертиза от същите вещи лица се
установява, че дружеството ЧЕЗ /което е и в синхрон с писмото - отговора за
относно състоянието на проводниците, като неналагащо подмяна/, за периода
2009 – 2013г. не е предвиждало инвестиционни вложения за изнасяне на ел.
табла и подмяна на отклонения към абонати. Също така за този период за с.
*** за модернизиране на мрежата НН били разходвани минимални средства,
което било следствие на политиката за минимални разходи на ЧЕЗ – само
при неотложна необходимост - аварии. За същия този период дружеството не
62
било предвиждало и изнасяне на ел. таблото на училището, което било
направено едва след инцидента от 19.05.2013г. /експертиза на л. 914, т. 3
нохд/.
Събраните гласните доказателства не повдигат въпроси и вярно са
възприети при изграждане на фактическите изводи следващи се от тях,
доколкото са еднозначни по отношение на сигналите отправяни към ЧЕЗ за
преплитане и корекция на проводниците, на случая със запаления огън, на
играта на децата преди и по време на процесната електрозлополука, на
провежданите редовни и извънредни обходи на електрическата мрежа и
констатациите от тях.
Коректно окръжният съд е очертал отделните групи гласни
доказателствени средства според отразените събития в показанията, а именно:
свидетелите непълнолетни деца от играта на спортната площадка - Х. Т., Г. К.,
Д. И., Д. Ш., Г. А., В. Ч., Н. Ш., Л. М., А. И. и Н. Б.. На групата свидетели - А.
А., А. Б., И. С., В. К., В. Ч., Л. Я., както живеещите в близост до училището А.
М. и Т. М., относно особености на мрежата над училището, на площадката, на
инициативата за запалване на огън. На групата свидетели: В. П., А. Д., Л. А.,
С. К., А. Т., И. К., Ф. Г., Г.П., П. И. и Ф. Й. относно начина на изпълнение на
служебни задължения на работниците от ЧЕЗ и конкретно за процесните
проверки и нещастния инцидент. Чрез друга група свидетели служители на
ДКЕВР - И. Б., Е. К. и И. И., се установяват факти по служебна проверка след
инцидента. Чрез групата на свидетелите И. Б., И. М., И. П. и д-р А. К., както и
майката на детето Н.К. се установяват действия по оказана първа помощ.
Идентично е положението и с писмените доказателства и
доказателствени средства, детайлно изложени в мотивите на присъдата, чието
повторение не е необходимо.
При изясняване на установената по делото фактическа обстановка,
вярно окръжният съд е преценил и доказателствената стойност на
обясненията на подсъдимите без да пропуска двуякото им качество – и на
защитно, и на доказателствено средство. Правилно съдът е намерил, че
обясненията са достоверни и правдиво отразяват фактите на извършените от
подсъдимите проверки. Обясненията имат отношение основно към начина, по
който подсъдимите се уверявали в състоянието на проводниците, вкл. и
тяхната регула, а именно чрез визуален преглед. Обясненията са
съдържателни и за начина, по който подсъдимите са процедирали при
отстраняване на преплитането на проводниците в извънредния обход на
22.04.2013г., по сигнал за искрене, каквото обаче не било наблюдавано.
63
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, правните изводи на
окръжния съд за невиновност на двамата подсъдими по предявеното им
обвинение са верни, макар не по всички споделени от съда съображения, а
също така и по непоказани от него съображения.
Съставът на чл. 123, ал.1 НК, предвижда отговорност за този, който при
изпълнение на занятие или друга правнорегламентирана дейност, източник на
повишена опасност, поради незнание или немарливо изпълнение, причини
другиму смърт.
Извън съмнение е, че подсъдимите са годни субекти на престъплението,
тъй като са работници, на които е възложено изпълнение на дейност, която е
правнорегламентирана и категорично е източник на повишена опасност.
Всяка дейност включваща работа с електрическа енергия предполага дори
при малка допусната грешка, да могат да настъпят последици опасни за
човешкото здраве и живот. Работата с електрически мрежи и съоръжения е
една високорискова дейност, което може да се приеме и като ноторно
известно положение.
Обективно подсъдимите по време на проверките – и на 07.03.2013г. и на
22.04.2013г. са изпълнявали такава дейност.
От всички признаци на вменения престъпен състав, само този относно
субекта и относно елемент от обективната страна на престъпния състав, а
именно - изпълнение на правнорегламентирана дейност източник на
повишена опасност, отговарят на закона и са налице.
И на двамата подсъдими е вменена формата на изпълнително деяние –
„немарливо изпълнение“ на дейността. Тя обхваща невнимателното и
повърхностно изпълнение, без достатъчно впрягане на усилията, волята и
знанията на извършителите и с пренебрегване в качественото и
количественото изпълнение на професионални задължения. В случая се
вменява такава немарливост, при която подсъдимите не са изпълнили
задължения, които са имали в качеството им на работници отговорни за
поддръжката на електрическата мрежа.
Формулата на обвинението, независимо от неколкократното повторение
на типа задължения, които подсъдимите са имали според припокриващи се
различни специални норми, както и усложнената конструкция, се свежда до
два типа бездействие – първо: пропуск да констатират лошото състояние на
64
проводниците, което обобщено било: прегоряла от атмосферните влияния
изолация, силно напукана по цялото протежение на проводниците, както и на
места напълно липсваща. И второ: пропуск да уведомят за това състояние,
което според прокурора представлява сериозна и непосредствена опасност,
прекия си ръководител или работодателя си.
Това обвинение, отнесено към установеното от фактическа страна, се
очертава като необосновано по няколко направления.
Доколкото обвинението предполага бездействие подсъдимите да
изпълнят редица задължения, въпросът за виновността следва да намери
разрешение чрез отговора, на първо място, относно дължимата мяра на
поведение.
Съгласно вменения престъпен състав на чл. 123, ал. 1 НК, подсъдимите
са били длъжни и са могли, с оглед на редица конкретни специални норми, да
преценят състоянието на проводниците като негодно и налагащо тяхната
подмяна. Те е следвало да уведомят по надлежния начин ръководството на
дружеството, което вече оттам нататък е отговорно да прецени подадения
сигнал и предприеме съответните мерки. Според прокурора подсъдимите
виновно бездействали да изпълнят тези си задължения.
При така очертаното от прокурора, дължимата мяра отнесена към
поведението на подсъдимите стои в преценката дали състоянието на
проводниците е позволявало и занапред изпълнение на тяхната функция като
такива и то по безопасния начин, който поначало е заложен за този тип
проводници. И на второ място – ако се отговори положително на въпроса за
дължимата мяра на поведение – тази налагаща подсъдимите да преценят
състоянието на проводниците като негодно, следва да се потърси второто
измерение на дължимо поведение, а именно – кое по-точно в състоянието на
проводниците е налагало такава преценка и по какъв критерий се е налагала.
Съществувал ли е точен и нормативен измерител на степента на качествено
нарушение на функцията на проводниците, и то с оглед на предмета на
обвинението – такъв от гледна точка на тяхната безопасност, който да е
задължавал подсъдимите да преценят, че проводниците са престанали да
бъдат безопасни и непременно следва да бъдат подменени. Този измерител
същевременно, с оглед стандартите на дължимо поведение, следва да е ясен и
достатъчно конкретен, а не абстрактен и неопределим, такъв оставен на
изцяло субективна и неподатлива на контрол преценка.
При изяснения главен факт по делото - този свързан с годността на
проводниците да изпълняват предназначението си, и още – налагало ли е това
състояние непременната преценка, че то не отговаря на възможността да
65
функционират, и имали ли са задължение подсъдимите да го преценят като
негодно, включително от гледна точка на безопасността, въпросът за тяхната
отговорност получава категорично отрицателен отговор.
Подсъдимите не са имали задължение да преценяват състоянието на
проводниците като различно от това, което е могло да осигури по-
нататъшното им функциониране именно по начина, по който са
функционирали дотогава и по дължимата мяра за безопасност, която тези
проводници поначало осигуряват.
Установи се, като нов факт по делото с оглед на новоназначената и
приета от въззивната инстанция техническа експертиза, че след изтичане на
експлоатационната годност на проводниците, те не престават да носят
качеството „годни“ за експлоатация, но това качество следва да се преценява
конкретно, с оглед на техническото състояние и по предвидените за това
начин и ред – при редовни или извънредни, аварийни огледи и обходи.
Установи се също така, че процесният тип проводници промишлено не е
произведен и изпълнен като безопасен тип проводници, включително и от
гледна точка на тяхната изолация, поради което те следва да се монтират
неподвижно, при съответната степен на провес и при съответното въздушно
отстояние между тях. Нещо повече, процесният тип проводници е сравним по
степента на безопасност, която осигурява, с неизолирания тип проводници.
При това положение – какво е точно качеството на изолацията не се явява от
решаващо значение за нормалното и сигурно функциониране на
проводниците, така че да не представляват риск за хората. А те не
представляват риск, само ако са монтирани неподвижно, с предвиденото
въздушно отстояние и провес. Отсъствието на риск не стои непременно в
състоянието на тяхната изолация и не се предопределя от него. Това именно и
обяснява защо при инциденти, които въвеждат мрежата в авариен режим на
работа – при скъсване, сплитане, къси съединения или други, положението на
проводниците следва непременно да се коригира по начин, по който да
започнат да функционират отново нормално, но който не предполага
непременно тяхната подмяна. Както бе вече отбелязано, нормативно
допустимо е дори при скъсване проводникът да се поправи чрез снаждане.
Именно на тази възможност се позовава и дружеството ЧЕЗ в неговата
преценка относно пределната експлоатационна граница.
Остаряването на проводниците с оглед многогодишното използване,
водещо до втърдяване, неустойчивост на напукване и по – голяма
чувствителност към инциденти, с една дума – компрометираната им
изолация, такава каквато се установява от всички технически експертизи, а
66
тя е компрометирана, защото е достатъчно остаряла, не води до извод, че
проводниците са престанали да са технически годни да служат по
предназначение, именно която преценка най-вече стои в обсега на
професионалната преценка на подсъдимите като работници по поддържането
на мрежата. А изводът, че проводниците могат да продължат да се използват
и след десетата година почива на приравняването им по степен на
обезопасяване на неизолираните проводници, доколкото се монтират по един
и същ начин.
И още – че безопасността на проводниците се осигурява не толкова от
тяхната изолационна обвивка, а и от начина, по който са монтирани и че дори
и тогава те не са напълно безопасни, доколкото налагат при работа с тях, без
значение на състоянието на изолацията, електрическото захранване да се
изключва.
Експертно се установи, че на практика въздушните отклонения с
изолирани проводници и неизолирани въздушно окачени проводници
(рекордомани) се разглеждат по еднакъв начин от гледна точка на
електробезопасността и осигуряването на изолационното ниво между
фазовите проводници на въздушното отклонение, между фазовите
проводници и защитния проводник, както и спрямо заземените части на
стълбовете и носещите въжета.
От това положение следва, че хвърлянето на стоманена тръба срещу
проводниците за въздушно окачване (рекордоман) между дървения стълб №
17А и сградата на училището, е хвърляне на стоманена (електропроводима)
тръба като срещу въздушно отклонение изпълнено с неизолирани
проводници.
В такъв случай, дори доброто състоянието на изолационната обвивка от
ПВХ - пластификат не може да се приеме като основание за други
очаквания, характерни за случаите на осигурено изолационно ниво, както
е при случая на използване на въздушни кабели с усукани проводници и
изолация от рекрутиран (омрежен) полиетилен.
При това положение, да се изисква от подсъдимите да преценяват
състоянието на проводниците, което е било такова, че все още е позволявало
функционирането им, като състояние, което изисква тяхната подмяна, защото
са престанали да бъдат безопасни, не отговаря на нормативната и дължима
мяра на поведение, а представлява свръхизискване, неподлежащо на
конкретни, ясни и прецизни критерии. И това е така, доколкото този тип
изолация по принцип не се свързва с безопасност различна от тази при
неизолираните проводници и не се преценява непременно от такава гледна
67
точка.
Да се изисква от подсъдимите да са преценили състоянието на
проводниците като негодно с оглед последвалата верига от събития означава
те да са били длъжни да го преценят като уязвимо на инциденти, срещу
които не биха издържали и би последвало късо съединение, което би ги
направило вече наистина опасни за хората. Подсъдимите не са имали обаче
такива задължения, защото поначало, типът изолация на проводниците не е
предназначен да издържа непременно всякакви инциденти в абсолютното
число от тези случаи и не осигурява електробезопасност по-голяма от тази на
неизолираните проводници, въпрос, който бе вече достатъчно разяснен. Още
по-малко изолацията следва да се преценява по стандарта дали би издържала
насочени удари с тежки предмети, какъвто е случаят с хвърлената тръба.
От своя страна хвърлянето на металната тръба срещу проводниците се
явява недопустимо и забранено от закона действие. Съгласно нормата на чл.
14, т. 6 от Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните
обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси,
министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и
благоустройството, „в сервитутната зона на енергиен обект за производство,
пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се
допуска: действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти“.
Очевидно разумът на закона е, че срещу подобни действия съответните
съоръжения нямат изградената съответна и сигурна степен на защита и те се
явяват рискови действия. И в разума на тази забрана въпросът колко стара е
електропреносната мрежа се явява ирелевантен, без правно значение за
очакваното и изисквано от третите лица поведение. Забраната е срещу
действия по отношение на всякакво състояние на подобни съоръжения,
включително и новоинсталирани.
Ето защо, такова забранено от закона действие, не би могло да влиза в
нормалната предвидимост за опасности и респективно съответна на тях
степен на защита и електробезопасност на електропреносната мрежа.
И при това положение, подсъдимите нямат правното задължение да
предвиждат забранени от закона човешки действия и произтичащите от тях
опасности с оглед преценката дали състоянието на изолацията е готова да ги
предотврати.
Процесната изолация не е безопасна по начина на по-съвременните
типове изолация /като това е добре показано в експертизата на проф. Д./ и е
податлива на инциденти по същия начин, както и неизолираните проводници,
68
поради което и се монтира като тях. При това, дори и монтирани тези
проводници продължават да се считат опасни, което и налага при директна
работа с тях да се изключва напрежението. Ето защо, изолацията като не
осигурява защита при директен допир, означава че проводниците стават
действително опасни за хората в случаите, когато те биха могли да имат такъв
допир. А това са случаите на скъсани проводници, което означава случаите
след инциденти довели до такова скъсване. Това означава, че за да се
преценят проводниците като опасни за хората, следва да се прецени, че
изолацията не е вече сигурна защита срещу инциденти. Но, както това бе вече
показано и в експертизата, този тип изолация поначало не е сигурна защита
срещу инциденти, поради което и не би могла да се преценява от тази гледна
точка. Тя не е такава и в по – ново състояние, не е такава и в по износено
състояние. Ето защо, дори и в износено състояние проводниците могат да
продължават да се използват, стига да са монтирани по надлежния начин, при
сходна степен на електробезопасност с неизолираните проводници.
Проводниците от типа на процесните съответно са податливи и на
външни въздействия, които могат да ги приведат в авариен режим на работа,
когато това опасно поначало състояние става конкретно опасно и за хората.
Ето защо, както и експертизата на проф. Д. показва, е толкова важно
след всякакви поводи, които биха могли да доведат действително до
негодност на мрежата – като преплитане на проводниците и тяхното скъсване,
поводи привеждащи мрежата в авариен режим, а именно: природни бедствия,
неблагоприятни метеорологични условия – вятър, буря, снеговалеж,
стопанисващият мрежата субект е длъжен да провери състоянието й чрез
извънредни обходи и да вземе съответните мерки при нужда.
Точно такъв е бил случаят и на 22.04.2013г., когато подсъдимите са
отстранили преплитането, но не е имало причина да преценяват друго.
Подмяна на проводниците с нови, в порядъка на извънредна и спешна мярка,
както релевира обвинението, очевидно не се е налагала само поради това, че
проводниците са били остарели, податливи на напукване, преплитащи се, без
обаче да са функционално негодни, а и за да са безопасни се монтират по
същия начин както неизолираните проводници.
Това, което подсъдимите е следвало да контролират и осигурят е между
два изолирани ПВО, между ПВО и заземените части, да е налице минимално
разстояние по въздух, т.е. въздухът да участва като изолация.
Тъй като този тип проводници не позволява да има директен допир до
фазно ПВО, подсъдимите не са били длъжни да търсят защита и срещу такъв
допир конкретно чрез ново качество на същия тип изолация, след като
69
нормативно такава защита не е включена. Защитата се осигурява по друг
начин - чрез неподвижен монтаж и предвидено въздушно отстояние.
Също така, след като е вече известно, че е недопустимо изолираните
ПВО да се допират помежду си, да се усукват и сплитат, това предполага, че в
служебните задължения на подсъдимите попадат действия по
освобождаването на проводниците от сплитане и усукване, каквито действия
те конкретно по делото са и провели.
Също така, недопустимо е, съгласно приетата от този съд експертиза,
изолираните ПВО да се допират до заземени части на стълбовете. Това
действително е конкретно и непосредствено опасно състояние. За да е налице
такова допиране, се предполага преди това да е бил настъпил инцидент,
привел мрежата в авариен режим на работа, което състояние, за да може да
бъде преустановено, следва да е станало достояние на съответното
предприятие, така че да може да го отстрани.
В случая обаче, никой не е известил ЧЕЗ за инцидента на 18.05.2013г.
Същевременно, поради особености на защитата, която прекъсвачът е давал,
електрозахранването не е било изключено. Това е препятствало ЧЕЗ да узнае
за аварията своевременно и е обусловило опасното положение, при което
скъсаният проводник да продължава да провежда ток през оградата, без
срещу това да могат да се вземат мерки.
А именно срещу това състояние, като действително конкретно и
непосредствено опасно, служителите на ЧЕЗ са могли и е следвало да вземат
мерки, тъй като едва тогава проводниците са били приведени и са се
намирали в негодното състояние, създаващо пряка и непосредствена
опасност.
Съгласно експертизата, едва използването на въздушни кабелни
линии с усукани изолирани проводници (ВКЛ), с изолационна обвивка от
топлинен клас Y (до 90 °С) на материала - омрежен полиетилен с черен цвят,
БДС HD 626 S1, е напълно безопасно и прави възможна работа по
въздушната кабелна линия без изключване на напрежението.
На следващо място, и донякъде тази проблематика бе вече показана по-
горе, не може да се приеме, че подсъдимите са имали задължение да преценят
състоянието на изолацията като негодно и проводниците като подлежащи на
подмяна, доколкото, независимо от установените качествени признаци –
нееластична, втвърдена, ронлива, сива на цвят, на места напукана изолация,
такива задължения, следва да са подчинени на сигурни, обективни, а не
субективни критерии, според които да може да се провери дали действително
70
проводниците е следвало да бъдат сменени, и действително ли по никакъв
начин не е можело и е било забранено да продължават да се експлоатират.
Точно такива задължения спрямо подсъдимите не са установени.
Още повече такива задължения не са установени и поради приравнените
степен на безопасност на двата типа – изолирани и неизолирани проводници,
при което поначало точно този тип изолирани проводници не се разглеждат
като напълно сигурни в защитата си. Те са технологично несъвършени, не
изключват напълно рискове от инциденти, поради което и се налагат
допълнителни защитни мерки при монтаж.
При така изложеното, не е налице първото необходимо условие за
обективна съставомерност на деянието, а именно - не са налице неизпълнени
служебни задължения от страна на подсъдимите.
Макар положителният отговор на въпроса дали подсъдимите са
изпълнили служебните си задължения и оттук – за липсата на обективна
съставомерност, да прави излишно разсъждаването върху субективната
страна на деянието, следва да се отбележи, че такава не е налице и на свое
отделно и самостоятелно основание.
Това е така доколкото дори при неизпълнение на дължими грижи,
деецът е отговорен за настъпилите вследствие на това последици, само
доколкото тези последици се явяват типична, предвидима причинна
последица на неизпълнението и доколкото могат да се обхванат от
субективното му предвиждане на един нормален и средно обичаен,
прогнозируем кръг от обстоятелства със злополучен характер, явяващи се
пряка и непосредствена последица именно от неизпълнените грижи.
Установено е в съдебната доктрина и практика, че „степента на
дължима грижа на специалистите не може да се определя в зависимост от
съвсем случайни нарушения в нормалното протичане на професионалната
деятелност…Специалистите не само че не са длъжни, но и нямат право да
съобразяват дейността си с възможността за настъпване на такива случайни и
редки неприятности.“ /„Професионална непредпазливост в наказателното
право на НРБ“, К. Л., изд. Наука и изкуство, 1958г., стр. 116/.
Изложеното показва дължимата разлика, която съдът следва да
провежда между т.нар. „необходима грижа“ и „дължима грижа“. Тъкмо
последната е тази от значение за определяне на съставомерността на
деянието. Не и „необходимата грижа“, насочена към това да предотвратява по
всякакъв начин всякакви последствия и то непременно да ги предотвратява,
без значение какво е било дължимото и възможното поведение и вменяването
71
на която грижа граничи с обективната отговорност. Именно при
„необходимата грижа“ само фактът на настъпване на последиците като
резултат вече е достатъчен да се приеме, че съответният деец не е направил
необходимото те да не настъпят, че е виновен. Тогава без значение за дееца
би била степента на дължимост на определени грижи, както и
предвидимостта на последиците. Правилото при нея е, че след като са налице
последици, има непременно и виновен.
Именно до такъв тип мяра недопустимо обаче би се свел процесният
случай, ако непременно от подсъдимите би се търсило и би им се вменявало
задължение за предвиждане на конкретните последици, именно с оглед на
които те е следвало да вземат мерки, каквито очевидно не са се налагали.
Признаването им за виновни за бездействие, поради което и е настъпил
процесният резултат, тогава би се приравнило на признаването им за
обективно отговорни, само защото са настъпили определени последици,
абстрахирайки се от строго нормативното и дължимо поведение, и
игнорирайки нормалното предвидимото за случая.
А случаят е такъв, че не само, че подсъдимите не са бездействали да
изпълнят вменените им задължения, тъй като обективно – не са имали такива
задължения, поради което и не са били длъжни да предвидят последиците, но
и субективно - не са могли да ги предвидят. Не са могли да предвидят
конкретната усложнена събитийна верига, подчинена повече на някакъв „зъл
сценарий“ отколкото на логика на инцидента, и която верига е довела до
фаталните последици. А тази верига още с началото си - с хвърлянето на
металната тръба срещу проводниците, е излязла извън нормалните средни и
обичайно предвидими последици за типа вменени нарушения, дори и да се
допусне, че такива е имало.
Безопасността на изолацията на проводниците, освен че не съставлява
абсолютна защита срещу увеждане, доколкото такава защита може да е само
изключването на мрежата от електрическото захранване, поначало не е
предвидена за защита срещу човешки действия насочени срещу тяхната
цялост, така щото да предполагат и съответни предпазни мерки.
Проводниковата изолация не е предвидена и не служи за защита срещу
противоправни, без значение виновни или не, увреждащи действия. Тя е
предвидена като защита, и то относителна, в непълна степен, намаляваща
вероятността от аварии, срещу събития от случаен характер, такива извън
съзнателните човешки действия и обичайно сведени до природни явления,
летеж на птици и метеорологични условия, след което би могъл да е налице и
случаен контакт на хората с проводника. Но и в такъв случай, отново ще се
72
припомни, че точно този тип изолация на ПВО не съставлява решаващата
предпазна мярка.
И след като този тип изолация не е предвиден да е абсолютната
предпазна мярка, то влошеното й качество, дори след години експлоатация,
какъвто е случаят, стига да е налице годност на проводниците технически да
изпълняват функцията си и да е налице степен на предотвратимост на аварии
и електробезопасност поначало присъща на този тип изолация, не е налагало
тяхната подмяна.
Подсъдимите не са били длъжни, нито са имали възможност да
предвидят процесния тип събития, именно като извънреден и да го съобразят
от гледна точка на състоянието на изолацията на проводниците и дали тя и в
този случай би изпълнява своята защитна функция, а ако не - да вземат мерки
и непременно ги подменят.
А този извънреден кръг събития се свежда до: хвърляне на тръба,
довело до късото съединение и „скъсване“ на проводника, ударът на тръбата
в проводника довел до необичайно малък радиус на сгъване, за какъвто той не
е предвиден и който довежда до пропукване на изолацията и късото
съединение, това, че между скъсания проводник и оградата на училището би
могъл да се получи контакт осигурен от случайно намиращата се там тел, и че
през оградата ще преминава ток поради липсващите две звена в
конструкцията й.
Независимо от съгласието с крайния изход на делото, следва да се
отбележи несъгласието на въззивната инстанция с някои положения,
възприети от мнозинството на окръжния съд.
Неоснователна е аргументацията на оправдателната присъда, че от
подсъдимите не е следвало да се изисква установяване на състоянието на
проводниците, тъй като това не отговаряло на установената практика, при
която те само визуално оглеждали проводниците, поради което и нямало как
да установят това състояние. Аргументът е несъстоятелен, тъй като в случай,
че законът действително изисква от подсъдимите да проверяват
действителното състояние на електрическата мрежа, възприетата от тях
практика, при която не са напълно в състояние да изпълнят това изискване не
може да бъде факт, изключващ задълженията им. Те, така или иначе, си
остават неизпълнени. Подсъдимите е следвало да се придържат към метод на
проверката, който да осигури и им позволи запознаване с реалното
положение, каквито задължения са и имали. Поначало, каквато и да е
практика, която е носител на недотам стриктно изпълнение на задълженията,
макар и широко прилагана и утвърдена, не може да е оневиняваща.
73
Но в случая, тази аргументация е и без значение, тъй като не се
установи подсъдимите да са били действително задължени да стигнат до
констатации, каквито прокурорът търси от тях – за подмяна на проводниците.
Не се установи, че и само визуалната оценка на проводниците не е осигурила
достатъчна представа за тяхното състояние. Напротив, установи се, че тя е
била достатъчна. Отделен е въпросът дали представата на подсъдимите за
състоянието на проводниците е трябвало да бъде друга представа, а не
тяхната.
Не аргументът за начина на оглеждане е меродавният аргумент за
отхвърляне на основателността на обвинението.
Това е така, доколкото състоянието на проводниците, такова каквото е
установено по делото, не е било такова, което да налага да бъдат оценени като
непосредствено опасни, такива, които трябва да бъдат незабавно подменени,
нито пък попада в кръга обстоятелства, които поначало попадат в обхвата на
електробезопасност на проводниците, което бе вече подробно изложено по –
горе.
Независимо че по-силният аргумент срещу обвинението е този, че то
вменява на подсъдимите несъществуващи задължения и е несъставомерно,
въззивната инстанция се съгласява с изводите на окръжния съд, че по делото
не е и безспорно установен фактът, на който прокурорът основно се позовава,
а именно: не е доказано, било към първата, било към втората проверка
проведени от подсъдимите, че проводниците са били с изолация точно
такава, каквато прокурорът описва - прегоряла от атмосферните влияния,
силно напукана по цялото протежение на проводниците, както и на места
напълно липсваща, така че да налага незабавната им подмяна, като
присъстващи едновременно положения. И пак ще се припомни, че това е с
уговорката, че не се релевира обективен и конкретен показател и стандарт за
такова остаряване, което да налага непременно изваждане на проводниците от
употреба.
Все пак тази недоказаност има относителен характер, произтичащ от
това, че проводниците не са се намирали в добро състояние, тъй като са били
достатъчно остарели, което е било прието за установено и от първата
инстанция, но пък, доколкото са преценени като технически годни да
продължават да функционират, тяхното състояние не се е преценявало като
такова, което да налага незабавната им подмяна.
Да, изолацията е била прегоряла от атмосферните влияния, тъй като
безспорно е била в употреба от дълги години, повече от десет и това
състояние е достигнато естествено и закономерно, още повече поради
74
несъвършенствата поначало на този тип изолация, каквито вече се описаха.
При това тя е станала и склонна към напукване, както се посочва и от
техническата експертиза на проф. Д.. Но това състояние на изолацията не е
постигнато внезапно, продължавало е неопределено дълго време по време на
тяхната експлоатация и особено след изтичане на десетгодишния промишлен
срок на годност.
Фактът, че проводниците са стари и не са подменяни е бил известен на
дружеството ЧЕЗ, което независимо от това се е позовавало на преценката за
тяхната техническа годност и не е заложило в годишната си програма
подмяната им. Нещо повече, дружеството не е виждало причина за тяхната
подмяна, тъй като до инцидента от 18.05.2013г., те не са претърпявали
скъсвания, респективно не са били снаждани и то два пъти, само когато е
трябвало да бъдат подменени.
Независимо от остаряването на проводниците, и преди годината на
обходите проведени от подсъдимите, състоянието е преценявано от други
служители на дружеството като технически годно, и това е било известно
респективно и на самото дружество, тъй като резултатите от всички обходи се
регистрират в съответни работни карти и протоколи. Като такова състоянието
е било преценено и от колеги на подсъдимите - св. К. и св. А., в проверката
през 11-20 април 2013г. А тази проверка е следвала първата проверка
проведена от подсъдимите – на 07.03.2013г., за която именно прокурорът
вменява, че подсъдимите е следвало да преценят състоянието на
проводниците като негодно и да искат спешната подмяна. Разбираемо е, че
без да са налице извънредни събития, които да влияят на състоянието на
проводниците, то, такова каквото е констатирано в периода 11-20 април
2013г., е било и такова, каквото е констатирано на 07.03.2013г.
Тази хронология само повдига въпроса за критериите следвани от
прокурора и защо състояние на проводниците към 07.03.2013г., след като е
ясно, че то е било продължително, неизменно и устойчиво присъстващо след
изтичане на срока на годност, трябва да налага спешна подмяна, но такава
необходимост не е намерена да съществува при следващата, по - късна
проверка в периода 11-20 април 2013г.
Отговорът на този въпрос не интересува толкова делото, но се повдига
само да покаже относителната несъстоятелност и липсата на
последователност в логиката на обвинителната теза, клоняща към това да
търси виновност за инцидента от 19.05.2013г., без да държи или като държи
малко сметка за реалните задължения и отговорности.
Още по-малко са настъпили събития, които да правят необходима
75
незабавната подмяна на проводниците при следващата проверка от
подсъдимите – съвсем скоро след тази проведена от св. К. и св. А. на 11-
20.04.2013г., а именно - на 22.04.2013г. Проводниците за това време не са
изпаднали в по–лошо състояние от това, в което са били и в периода 11-
20.04.2013г., а и поначало са имали. Случилият се инцидент, който
подсъдимите е следвало да отстранят е бил сведен само до преплитане на
проводниците, при същото им състояние, в което те са се намирали хронично,
или поне в достатъчно неопределено дълго време дотогава.
Ето защо, и на това ново основание, въззивната инстанция прие, че
независимо от влошеното поради остаряване състояние на проводниците,
нищо не е говорило на подсъдимите, че е налице причина, която да налага
незабавната им подмяна, че е налице причина по-голяма от причината за
тяхната планова подмяна изобщо, доколкото в този вид проводниците са
функционирали неопределено и достатъчно дълго време дотогава, както и са
продължавали да функционират успешно в същия си вид и към датата на
процесните обходи.
И нищо не е налагало подсъдимите да преценяват състоянието на
проводниците като такова, за което да уведомяват ръководството на
дружеството ЧЕЗ, което първо: е било наясно, че проводниците са стари, тъй
като е било наясно, че изобщо не ги е подменяло от началото на приемането
на електропреносната мрежа, и второ: не е имало разбиране, че състоянието
на проводниците налага тяхната подмяна, освен ако не са претърпели два
пъти скъсвания и снаждания и че дотогава проводниците са технически
годни.
При така изложеното, настоящата инстанция приема, че спрямо
дружеството ЧЕЗ е била показана достатъчна причина за стратегическа
подмяна на проводниците, подмяна по принцип, заложена като план и
политика на дружеството поради експлоатационното, но и морално
остаряване на електрическата мрежа, както и поради редицата недопустими
положения с оглед близостта на училището и детската спортна площадка,
при което степента на обезопасяване да бъде съобразена с модерните
технологии, но и с по-съвършените нормативни положения, без значение, че
те не са обхващали заварените случаи. Не е била показана обаче причина
насочена само и единствено към обикновените служители ел. монтьори за
необходимост от подмяна на проводниците преценени като пряка и
непосредствена опасност и в спешен и извънреден порядък, каквито
обвинението претендира.
В потвърждение на изложеното е и писмо от „ЧЕЗ Разпределение
76
България“ АД от 22.10.2013г. по отношение на експлоатацията, поддръжката
и ремонта на въздушната електроразпределителна мрежа, в което се посочва,
че при обходите всички забележки се отразяват в „обходни листа“ по групи
съоръжения. Забележките нетърпящи отлагане се отстраняват незабавно, а
останалите - в планов порядък, като изискуемите срокове за текущи и
основни ремонти са: за въздушни електропроводни линии – основен ремонт
най- малко веднъж на 12 години. /писма на л. 2, т. 4 ДП/
Не се установява фактическа необходимост, нито нормативна
задължителност, налагащи бърза подмяна на проводниците като
непосредствена опасност, така че до 18.05.2013г. да са монтирани нови, тъй
като само това според обвинението е щяло да предотврати късото съединение.
По експертен път се установява от заключението на техническата
експертиза на проф. Д., че ПВХ-изолацията старее, тя става все по-твърда и
склонна към напукване, нейната пукнатиноустойчивост намалява в резултат
на експлоатацията, която в случая е над 10 години.
Същевременно обаче, на 22.04.2013г. при сплитането на ПВО не е
наблюдавано междуфазно или земно късо съединение, няма забелязани следи
от късо съединение след сплитането. При сплитането не са наблюдавани
частични разряди („искри“) - микроразрядите, непосредствено преди
отстраняването на аварията, което говори за добро техническо състояние на
изолацията на ПВО.
Ще се припомни отново, че свалянето, навиването и начинът на
съхранение на изолираните ПВО като веществени доказателства по делото, е
довело несъмнено до нарушаване на целостта на изолацията на ПВО,
подложени на термичното действие на токовете на късо съединение, така че
да се стигне до състоянието, в което те се намират като веществени
доказателства и че видът, който проводниците са имали след механичното им
приобщаване като веществени доказателства, не е този, който са имали преди
това.
Всичко изложено дава основание на техническата експертиза на проф.
Д. да заключи, че не се е налагало фазовите изолирани проводници за
въздушно окачване ПВО 1x6, с технически характеристики и показатели на
качеството, съгласно БДС 6766-81, да се подменят, към датите на проведените
обходи и прегледи, и измервания, както и към датата 18.05.2013 год., когато
въздушното отклонение е изведено в авариен режим на работа от
неправомерно хвърлен стоманен прът срещу долните два фазови ПВО с който
извод, и с оглед на множеството вече изложени аргументи по горе, този съд
напълно се съгласява.
77
И накрая, въззивната инстанция се съгласява с довода на първия съд, че
не е налице извършено от подсъдимите деяние, което да е довело до смъртта
на детето, като това е, веднъж поради липса на пряка причинно- следствена
връзка между вмененото задължение, в какъвто аспект основно окръжният
съд развива тезата си, но и не по-малко поради това, че подсъдимите не са
извършили нарушение на специалните правила вменяващи им задължения по
смисъла релевиран от прокурора.
За да отрече причинно-следствена връзка между деянието на
подсъдимите и резултата, на което основание като меродавно за присъдата в
крайна сметка окръжният съд се спира, и специално в аспекта на състоянието
на проводниците, той е следвало да обоснове, че скъсването на проводника не
е било непременно поради неговото състояние.
Макар да липсва такъв ясно изразен конкретен довод на съда, все пак
става ясно, че той не е приел за доказано /докато точно обратното е споделила
предходната въззивна инстанция/, че проводникът се е скъсал, точно защото
е бил в такова състояние, доводи в какъвто смисъл е изложил при коментара
на тройната съдебно техническа експертиза на в.л. П., К. и Б.. В този коментар
съдът отхвърля тезата, че ако проводникът е бил с ненарушена цялост, е
нямало също да бъде скъсан. Оттук се извежда и заключението, че скъсването
на проводника не е признато от съда като намиращо се в сигурна и
категорично доказана пряка връзка с влошеното състояние на изолацията,
такава че, ако проводниците са били с друга изолация, дори по – нова, макар
не най – нова, този същият резултат със сигурност е нямало да настъпи.
Въпреки че обосновано се допуска влошеното състояние на изолацията да е
улеснило късото съединение, без да го прави обвързано само с точно това
състояние.
Действително, това на отделно основание отнема пряката причинно –
следствена връзка между инкриминираното състояние на проводниците и
крайните последици. Съответно между вмененото задължение на
подсъдимите да докладват за това състояние на проводниците, респективно
да бъдат сменени, и последиците също липсва пряка и закономерна
причинно-следствена връзка. Това е така, доколкото и при различно
състояние на проводниците, при което на подсъдимите не би могло да се
вмени такова задължение, резултатът пак би могъл да е този.
След като вмененото задължение за подмяна на проводниците не стои в
пряка причинно-следствена връзка с последиците и след като от страна на
подсъдимите не е налице противоправно и виновно деяние, всички останали
фактори участващи в причинно-следствената верига, извън приетата от
78
обвинението, и оставаща спорна, роля на изолацията, нямат значението на
смекчаващи отговорността обстоятелства, както релевира защитата, а само на
участници в механизма на настъпване на резултата.
Тези изводи не претърпяват промени с оглед аргументите на защитата
извлечени от съдебната практика – Р. № 104/2016, по н.д. № 377/2016 на III
н.о. на ВКС, относно причинната връзка като „необходимо условие“. Съдът
не отрича верността на това и доктринално, и практическо безспорно
положение. Според него, „причинната връзка между дадено деяние и
определен престъпен резултат съществува, щом като деянието е такава
обективна предпоставка, без която съобразно характера на развиващия се
процес престъпните последици не биха настъпили“.
Също така не отрича, че изолацията е била такава, че е поддала на удара
с металната тръба, пропукала се е, оголила, което и позволило по-натам
протичането на късото съединение с последващите обгаряне и изпадане. Не
отрича, че остарялата изолация е с влошени характеристики и улеснява този
процес. Отрича обаче конкретната изолация да се явява такъв елемент от
веригата събития, без която последиците не биха настъпили. Да се припише
точно на това състояние на изолацията ролята на обуславяща причина за
резултата изисква да е безспорно установено, че при всяко друго състояние,
или поне такова, което външно не е носило белезите на конкретното, и което
според обвинението не би изисквало инкриминираните задължение за
действие на подсъдимите, такова късо съединение не би се получило. Такова
обективно положение обаче не е установено.
И отново следва да се припомни, че този въпрос се явява само една от
страните на комплексната проблематика, която цялостно обосновава извода
за невиновност на подсъдимите.
На следващо място, второ самостоятелно основание за същия изход е и
това, че подсъдимите не са извършили вменените нарушения, в частност, те
не са бездействали противоправно и липсва деяние по смисъла на чл. 123, ал.1
НК.
И тази теза, макар не много дефинитивно показана, може да бъде
изведена от мотивите на първоинстанционния съд, доколкото той не се
съгласява, че състоянието на проводниците е било толкова крайно лошо, че е
трябвало да бъде отразено като такова от подсъдимите и че е налагало
тяхната подмяна. Напротив, съдът ясно е възприел, че проводниците са
продължавали да бъдат технически годни за експлоатиране. Следователно
съдът, напълно вярно, не се е съгласил с обвинението, че подсъдимите са
бездействали да изпълнят свои служебни задължения.
79
Наред с това, окръжният съд пространно и вярно е показал мястото и
значението на многобройните фактори от събитийната верига, довела до
фаталния резултат на смъртта на детето. Тази верига показва
последователността от причините и обективно допринася да се разбере
случилото се.
Що се касае до правното значение на тази верига, то е такова повече в
аспекта на изясняване на възможно субективно отношение към крайния
резултат на сложното причиняване и в анализа дали, дори да се приеме, че и
състоянието на проводниците е участвало в това причиняване, случилото се е
закономерен и предвидим резултат, така че да може обуслови съответно
виновно отношение.
Именно в този план аргументите на окръжния съд показват как, в
субективно отношение, дори да се приеме, че подсъдимите са имали
задължение да оценят и докладват състоянието на проводниците по
съответния ред /а те не са имали/, в никакъв случай не са били длъжни и не са
могли да предвидят конкретните последици именно като пряко,
непосредствено и закономерно произтичащи от бездействието. Такъв е
аргументът за значението на неправомерно изградената спортна площадка, на
неправомерно преминаващите над нея проводници на мрежата, на лошата
поддръжка на училищната ограда оставена с липсващи звена, на висящия
кабел – у-бан, на удара от металната тръба, на защитата на клон „А“ в
трафопоста чрез прекъсвач, разчетен да реагира само на големи натоварвания,
който не е реагирал на конкретното земно съединение и не е изключил, на
неподаването на сигнал до ЧЕЗ за възникналата аварийна ситуация.
Самостоятелни доводи по тези въпроси въззивната инстанция вече разви
по- горе.
При това положение, верен е резултатът на оправдаване на
подсъдимите, макар и не поради приетото от окръжния съд основание на чл.
15 НК за „случайно деяние“, изключващо виновността на дееца. Това е така
доколкото институтът на чл. 15 НК предполага извършено деяние, с което
обективно да са причинени опасните последици, но те не са причинени
виновно. При „случайното деяние“ деецът или обективно не е бил длъжен,
или субективно не е имал възможност да предвиди последиците, които е
причинил. Сам окръжният съд обаче е приел, че не е налице изискуемата
причинно-следствена връзка между вмененото на подсъдимите бездействие и
резултата, респективно – те не са го причинили, т.е. липсва деяние. Това е
така, доколкото не е отхвърлена категорично възможността същият този
резултат да настъпи и при положение, което изобщо не е свързано с
80
вменените на подсъдимите задължения и тяхното бездействие, което, освен
другото е и вторичен въпрос, тъй като на първо място се установи, че
подсъдимите не са имали такива задължения.
Така съгласно Решение № 767 от 11.11.1991 г. по н. д. № 648/1991 г., I
н. о. на ВС, „непредпазливото деяние по чл. 11, ал. 3, пр. 1 и „случайното
деяние“ по чл. 15 НК са деяния, причинени от дееца. И двете деяния
причиняват дадени общественоопасни последици. Различието между тях
се изразява в наличието или липсата на виновна причинна връзка.“ Също и
съгласно Решение № 659 по н. д. № 502/1993 г. I н. о. на ВС, се посочва, че
„небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо
вината обстоятелство. Общото между двете хипотези е, че деецът обективно
е причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал това.“
А в случая вмененото деяние обективно не е извършено и подсъдимите
не са причинявали вменените им последици.
Не само изложените съображения, показващи най- вече материалната
несъстоятелност на търсената от подсъдимите отговорност, са от значение за
обосноваване на необосноваността на обвинението. Не по-малко важен по
значение е и въпросът за съставомерността на обвинението стриктно по
вменените на подсъдимите специални норми.
По този въпрос и в допълнение към мотивите на първия съд, които в
тази част не носят особена съдържателност и анализ на природата на правните
задължения stricto sensu, въззивната инстанция намери за нужно да отбележи
следното:
И на двамата подсъдими като задължение валидно само за редовния
обход на 07.03.2013г . е вменено правилото на ч л. 203, т.2 от Наредба №16-
116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на електрообзавеждането.
Обвинението е несъставомерно.
Прокурорът заявява в обвинителния акт, че подсъдимите не са
установили реалното състояние на проводниците, а е трябвало. Те не са
констатирали, че рекордоманите са с остаряла /негодна/ изолация, което не
съответствало на изискванията за използване на изолирани проводници за
отклонение от въздушната линия - ниско напрежение към потребителите
съгласно чл. 446, ал.1 от Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на
електрическите уредби и електропроводни линии.
Вместо това в протокола за обход на въздушна линия - ниско
напрежение от 07.03.2013 г. в раздел VI - срещу рекордомани с остаряла
81
/негодна/ изолация вписали - „няма“.
Нормата на чл. 203, т. 2 от Наредба № 16-116/08.02.2008г. възлага при
периодичен оглед на въздушната линия да се установи състоянието на
проводниците и големината на провесите им. Нормата създава задължение за
установяване не на всякакво състояние на проводниците или състояние в
абстрактен и неопределен смисъл /в какъвто го е вменил прокурорът/, а
строго конкретно състояние, и то е: има ли проводници с прегорели и с
накъсани жички и разрегулирани проводници.
По делото не се установява подсъдимите да не се изпълнили това
задължение при обхода на 07.03.2013г. Още повече, че обвинението и не
твърди проводниците да са били с прегорели или накъсани жички и не търси
от подсъдимите да са установили точно това, а твърди, че изолацията била
силно напукана и на места паднала, което не е идентично на това да има
прегорели или накъсани жички. Не се установява и проводниците да са били
разрегулирани. Това не се и твърди от прокурора.
На второ място, след като прокурорът вменява задължение на
подсъдимите да установят състоянието на проводниците като изобщо
негодно, и в частност негодност на изолацията /при цялата неопределеност на
това състояние и липса на ясно дефиниране/, той е вменил, че това състояние
на изолацията, за което подсъдимите е следвало да следят, е следвало да
отговаря на изискванията за използване на изолирани проводници за
отклонение от въздушната линия - ниско напрежение към потребителите
съгласно чл. 446 ал.1 от Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на
електрическите уредби и електропроводни линии.
Нормата на чл. 446, ал.1 от Наредбата е систематично разположена в
раздел I, наименован „Област на приложение. Определения“, на глава XIV
наименована „Въздушни електропроводни линии с напрежение до 1000 V“.
Нормата е обща и визира абстрактно предмета на регулация на глава
XIV, а именно, че изискванията в тази глава се отнасят за въздушни
електропроводни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V изпълнени с
неизолирани проводници, както и с изолирани проводници за отклонение от
ВЛ към потребителите.
Очевидно е, че нормата не е конкретна, не създава ясни, определяеми и
точни права и задължения. Тя само показва приложното поле на тази част на
нормативния акт, чийто конкретни изисквания, каквито и да са те, очевидно
се намират на друго място. Нормата на чл. 446, ал.1 от Наредбата и не
съдържа диспозитивна част, към която да може да се отнесе определен
82
фактически състав, и в частност – не урежда никакви конкретни правила на
поведение.
При така изложеното, обвинението, че подсъдимите следвало да
установят негодното състояние на изолацията на проводниците по силата на
цитираните вменените норми е несъставомерно. Нормите не създават такива
задължения.
След като това е така, то и обвинението, че подсъдимите вместо да
установят гореизложеното, /а те не са имали стриктно правно задължение да
го установяват/ вписали в протокола за обход на въздушна линия - ниско
напрежение от 07.03.2013г. в раздел VI - срещу рекордомани с остаряла
/негодна/ изолация - „няма“, не предпоставя годна задължителност и е
лишено от нормативно основание. Нещо повече, няма релевирани конкретно
определени нормативни стандарти, по силата на които подсъдимите е
следвало да определят изолацията като негодна. Още повече след като е
установено, че дори след изтичане на срока на експлоатационната годност
изолацията може да продължи да се използва с преценката на състоянието й
като технически годно.
И още, обвинението не релевира нормативни стандарти за това, дори и
да се определи изолацията като „негодна“ /при цялата субективност на
преценката/, кое е дължимото поведение, което тази преценка ангажира, от
какъв правен режим се извлича то, кой е задълженият субект и обвързано ли е
непременно с преценка за подмяна на проводниците, до какъвто смисъл, в
крайна сметка прокурорът свежда тезата си.
По този начин, соченото от прокурора дължимо поведение, а именно -
да се сменят проводниците поради негодност, се явява дължимо по негово
собствено усмотрение, не и по силата на правна задължителност, която
вменява.
По-натам, също по случай обхода на 07.03.2013г ., но и за извънредния
такъв на 22.04.2013г., прокурорът заявява, че подсъдимите са нарушили и
нормата на чл.774, ал.1 от Наредба № 9/09.06.2004г. за техническата
експлоатация на електрически централи и мрежи.
По-точно, те пак не са установили, че изолацията е негодна, този път
обаче това е формулирано с други изрази: те не са регистрирали по
установения ред дефектите и неизправностите на въздушния
електропровод - състоянието на изолацията на проводниците
/рекордоманите/.
И по-натам, подсъдимите следвало в отчета към работна карта №
83
5/07.03.2013г. да посочат, а не са, че изолацията на проводниците е прегоряла
от атмосферните влияния, силно напукана по цялото протежение на
проводниците, както и че на места същата напълно е липсвала, което не
съответства на изискванията за използване на изолирани проводници за
отклонение от въздушната линия - ниско напрежение към потребителите,
отново съгласно чл. 446, ал.1 от Наредба №3/09.06.2004г. за устройството
на електрическите уредби и електропроводни линии.
Правилото на чл. 774, ал.1 от Наредба № 3/09.06.2004г, въвежда
задължение дефектите и неизправностите на въздушните електропроводи
/ВЕ/ открити при огледите и профилактичните проверки и измервания да се
регистрират по установения ред.
Нормата създава относително годно правило за поведение от страна на
съответните служители провеждащи проверките, доколкото има частично
ясна и не напълно конкретна повеля за действие в определената хипотеза.
Не се установява обаче подсъдимите да не са изпълнили и това
задължение. По-конкретно, не се установява да е бил налице фактически
състав, който да се подвежда под хипотезиса на нормата и да създава
задължение за такова регистриране.
Нормата вменява да се регистрират „дефекти“ и „неизправности“ по
установения ред. Обвинението не навежда конкретност, която да служи за
определяне на понятията, така че да се разбере на какво основание
подсъдимите е следвало да преценят състоянието на изолацията като
„дефект“ и като „неизправност“. Още повече при данните, че проводниците
са изпълнявали нормално функциите си за въздушен пренос. Те са били
остарели, със съответните изменения, което това положение предполага,
респективно – по-уязвими на инциденти от степента на уязвимост, която така
или иначе тези проводници са имали. Независимо от това са били технически
годни.
При така установеното от фактическа страна, не може да се приеме
еднозначно, че остарялото състояние на изолацията, втвърдена и склонна към
напукване, и което състояние си е било трайно и продължително такова,
естествен резултат от експлоатацията през годините, без да е категорично, че
изолацията била „силно“ напукана и на места липсвала, а дори и така, е
следвало да се оцени от подсъдимите като „дефект“ и „неизправност“,
открити при проверките ad hoc, възникнали точно и само към момента на
тези проверки и налагащи реакция във връзка точно и само с тези проверки.
Още повече, че понятията „дефект“ и „неизправност“ предполагат
84
първо и задължително: цялостна или частична невъзможност на съответното
съоръжение да функционира, и второ, но не задължително: поради тяхното
наличие, да е създадено конкретно опасно положение в експлоатацията на
съответното съоръжение.
Но в случая само износеното и дори да се нарече „компрометирано“
състояние на изолацията на проводниците само по себе си не съставлява нито
невъзможност проводниците да изпълняват предназначението си, т.е. да
функционират, нито предпоставят конкретна и непосредствена опасност за
гражданите. Такава опасност би била налице само при аварийна ситуация
откриваща риск от пряк допир с проводниците. Още повече като се има
предвид тъждествеността на нивото на електробезопасност на тези
проводници с неизолираните.
Конкретното състояние на проводниците е било такова, че е следвало да
се преценява най-общо като основание за планирана подмяна поради това, че
експлоатационният срок на годност е бил изтекъл и се повишава уязвимостта
към инциденти, привеждащи мрежата в авариен режим на работа. Тази
преценка попада в общото стопанското поведение на съответния
икономически оператор, в светлината на съвременните много по-сигурни и
безопасни технологии.
По-натам, обвинението в частта, че състоянието на проводниците
следвало да се регистрира и защото не съответствало на изискванията на чл.
446, ал.1 от Наредба № 3/09.06.2004г. е несъставомерно, тъй като, както вече
се аргументира, нормата на чл. 446, ал.1 не вменява никакви конкретни
задължения, нито указва стандартите, на които проводниците следва да
отговорят, т.е. какви изисквания нормативно са уредени за тях, така че да се
прецени имали ли са „дефекти“ или „неизправности“ и какви.
На следващо място, вменената норма не носи и причинно- следствена
свързаност с процесните последици, доколкото по никакъв начин не показва,
дори да бъдат регистрирани съответните „дефекти“ и „неизправности“, как
следва и как биха били преценени от ръководството на дружеството и следва
ли и биха ли преценени като основание за подмяна на проводниците. Такава
нормативна свързаност не е налице, респективно – няма как от нарушението
на това задължение, принципно, да може да се обуслови търсената причинно-
следствена връзка. Аргументът засилва значението си като се постави до
показаното вече разбиране на дружеството ЧЕЗ за типа причини считани от
него за основания за подмяна на проводниците. Сред тях не се намира
остаряването на изолацията с всичките присъщи на това външни признаци,
стига проводниците да продължават да са технически годни.
85
Следващото нарушение вменено на подсъдимите и за двата обхода – на
07.03.2013г. и на 22.04.2013г., е на чл. 72, т.4 от Правилника за безопасност
и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V /
обн. ДВ, бр.21 от 11.03.2005г./.
Според обвинението, дължимото, но неспазено, поведение на
подсъдимите изведено от тази норма е да информират незабавно прекия си
ръководител или работодателя за всяка възникнала ситуация при работа, за
която имат основателни причини да смятат, че представлява сериозна и
непосредствена опасност за безопасността и здравето, както и за всяка
неизправност на защитните средства, а именно - че изолацията на
проводниците от въздушно отклонение от стълб № 17-клон А на Трафопост-5
до Основно училище „Никола Вапцаров“ с. *** е прегоряла от атмосферните
влияния, силно напукана по цялото протежение на проводниците, както и че
на места същата напълно е липсвала, което не съответства на изискванията за
използване на изолирани проводници за отклонение от Въздушната линия -
ниско напрежение към потребителите съгласно чл.446, ал.1 от Наредба №
3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводни
линии. Подсъдимите отново са бездействали да извършат действията, които
вменената норма ги е задължавала да извършат.
И това обвинение е несъставомерно. Вменената норма е от акт, който не
регулира обществените отношения предмет на делото и е неприложима към
него.
Съгласно чл. 1 от Правилника, с него се определят минималните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа по електрообзавеждането на потребители на електрическа енергия за
напрежение до 1000 V, наричани по-нататък „потребител“, независимо от
формата на собственост на средствата за производство.
Правилникът е нормативен акт с предмет на регулиране отношенията
между работници и работодател при определянето на минималните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа по електрообзавеждането на потребители на електрическа енергия за
напрежение до 1000 V.
„Потребител“ по смисъла на правилника е самият „работодател“, в
чиято тежест е създаването на безопасни условия на труд. Този смисъл е
заложен в определението на пар.1, т. 5 от ДР на Правилника, че „потребител
на електрическа енергия“ е всяко предприятие по смисъла на т. 2, което
използва електрическа енергия и електрообзавеждането му е присъединено
към електрическа мрежа. Определението препраща към понятието за
86
„предприятие“, което съгласно пар.1, т. 2 на ДР е всяко място - предприятие,
учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни,
където се извършва производствена и непроизводствена дейност.
Разглеждането именно на работодателя като потребител е показано и в
правилото на чл. 3 от Правилника.
Обект на защита с този нормативен акт е безопасността и здравето на
работниците, които боравят и си служат в своята ежедневна трудова дейност
с електрообзавеждане, което по смисъла на пар. 1, т. 6 ДР на Правилника е
„съвкупността от електрически машини, апарати, устройства, линии,
предназначени за производство, преобразуване, разпределение и потребление
на електрическа енергия“.
Правилникът не регулира обществени отношения касаещи
безопасността изобщо на гражданите, на гражданите като трети лица и като
субекти странични на въпросите по безопасността на труда като елемент от
трудовите отношения в сферата на електропроизводството. Правилникът се
явява специален акт от областта на трудовото законодателство, включващо
правна уредба на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд.
Аргумент за това, че обектът на регулация на Правилника са трудовите
отношения и специално въпросите по осигуряване на безопасност на труда е
нормата на пар. 2 от ПЗР на Правилника, указващ, че той се издава от
министъра на труда и социалната политика в упражняване на правомощие,
делегирано с чл. 276, ал. 1 от КТ, в който случай самостоятелно или
съвместно с други министри издава актове по осигуряването на здравословни
и безопасни условия на труд.
Съгласно чл. 72, т. 4 от Правилника, работниците в съответствие със
своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да информират
незабавно прекия си ръководител или работодателя за всяка възникнала
ситуация при работа, за която имат основателни причини да смятат, че
представлява сериозна и непосредствена опасност за безопасността и
здравето, както и за всяка неизправност на защитните средства.
Обвинението е несъставомерно, тъй като нормата няма за хипотеза
възникнала ситуация или работа, които да са опасност за трети лица,
граждани, извън системата на предприятието, а такива ситуации, които касаят
безопасните условия на труд. Този смисъл е вложен и в самото наименование
на нормативния акт като насочен към осигуряване на безопасността при
работа по електрообзавеждането. Нормата на чл. 6 от Правилника съдържа
специфициране на тази работа като – „техническата експлоатация и
оперативното обслужване на електрообзавеждането на потребителите на
87
електрическа енергия“.
Дори да се пристъпи към разширяване на смисъла вложен от
законодателя в нормата и да се приеме, че тя касае всякакви опасни ситуации,
включително и за неработници по електрообзавеждането /по принцип
недопустимо с оглед принципа за стриктно и дори стеснително тълкуване на
норми създаващи задължения и норми с наказателноправно съдържание/
нищо в ситуацията и на 07.03.2013г., и на 22.04.2013г. не е говорело на
подсъдимите, че състоянието на проводниците съставлява конкретно
възникнала ситуация представляваща сериозна и непосредствена опасност за
безопасността и здравето на хората.
Опасността, която действително е наблюдавана по време на обхода на
22.04.2013г. и която косвено съдържа опасност за късо съединение, е била
преплитане на проводниците, което обаче е било своевременно отстранено.
След привеждане на мрежата в надлежното състояние – с осигурения провес
и нужното отстояние на проводниците, тя е престанала да представлявала
опасност, дори опосредена.
Не е била налице и неизправност на „защитните средства“ по
смисъла на Правилника, за която подсъдимите също е следвало да докладват.
Анализът на обвинителната формула показва неправилното разбиране на
прокурора за понятието „защитни средства“ като обхващащо изолацията на
проводниците, очевидно схващана като тяхна защита. По смисъла на
Правилника обаче „защитните средства“ се явяват нещо съвсем различно от
така вложеното съдържание.
Съгласно нормата – дефиниция на пар. 1, т. 29 от Допълнителни
разпоредби на Правилника, по смисъла на този правилник „защитни
средства“ са колективните средства за защита и личните предпазни
средства, които, използвани самостоятелно или в комбинация помежду си,
предпазват персонала от поражение на електрически ток, от въздействие на
електрическа дъга и от продукти на нейното горене, от въздействие на
електромагнитно поле, както и от други опасности, произтичащи от
извършваната работа.“
Следователно „защитните средства“ са по функцията си ориентирани
към безопасността на персонала на работодателя, работещ с източниците на
електрическо напрежение, осигуряват се от работодателя и следва да
обезпечат условията за безопасност на труда.
Съгласно чл. 62 от Правилника, защитните средства се зачисляват на
работниците, а работниците от своя страна са длъжни да ги използват при
88
отделните видове работи. Нормата на чл. 65, т. 2 от Правилника съдържа
неизчерпателно уреждане на видовете лични защитни средства - ръкавици,
боти, килимчета. Правилото на чл. 67 от Правилника пък урежда
осигуряването на защитните средства, лични и колективни, като задължение
на работодателя. Следователно, „защитните средства“ по смисъла на
Правилника касаят, присъстват и имат своето правно значение само в
отношенията работодател - работник, съответно се явяват част от кръга
корелативни права и задължения на тези страни. Не касаят стандартите и
състоянието на произвежданите различни електрически съоръжения в най-
общ смисъл на приложение и потребление.
Извод от този анализ е, че нормата и на чл. 72, т. 4 от Правилника е
неприложима към процесния фактически състав, тя не урежда вменените на
подсъдимите задължения като извлечени от нейния смисъл.
Относно особеното мнение на председателя на съдебния състав:
На първо място ще се отбележи, че след като председателят на
постановилия присъдата съдебен състав е възприел всичко от мотивите на
мнозинството по отношение на доказателствата и фактите, както е подчертал
специално, различната правна оценка, която дава ще се намира в пълно
противоречие с изводите, които чисто логически биха следвали от тези факти.
Това е така, защото от факта, че няма доказана връзка между
състоянието на проводника и скъсването му – не може да се направи извод и
за пряка причина връзка с настъпилата смърт. И на следващо място – от факта
на технически годното състояние на проводниците, не може да се направи
логически извод, че подсъдимите са имали вменените им задължения изобщо,
тъй като не е имало предмет на такива задължения.
Като се остави настрана това вътрешно противоречие, става ясно от
особеното мнение, че като причина за смъртта на детето е възприето лошото
състояние на проводниците.
Част от мотивите на особеното мнение все пак се явяват верни. И те
вече бяха показани по-горе, а именно: по принцип несъстоятелна е
аргументацията, сведена до използване на възприета практика,
непозволяваща доброто и качествено изпълнение на нормативни задължения.
А това, ще се припомни, са част от съображенията на мнозинството на
съдебния състав при отхвърляне на тезата за виновно поведение на
89
подсъдимите. Обяснението е, че практиката, която са следвали не е
позволявала да обхванат напълно състоянието на изолацията.
Що се отнася до факта на състоянието на изолацията, по-конкретно
според председателя състоянието на кабелите е било толкова лошо, че именно
то е довело до късото съединение.
Този извод обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства,
независимо, че председателят на състава го е определил като безспорно
доказан. Това е така, защото бе вече показана логиката, при която не е
сигурно поведението на проводниците дори с по – нова, макар не най-нова
изолация, но например, намиращи се все още в експлоатационния срок на
годност, че ще е поведение, което непременно ще „издържи“ динамиката на
удара с металната тръба и по същия начин няма изолацията и на такива
проводници да бъде нарушена и по същия начин няма да доведе до
нежелателно късо съединение.
Това идва само да покаже извънредността на събитието с хвърлянето на
тръбата, самото то привело проводниците в негодно състояние. А поначало
изолацията не е предназначена за понасяне на всякакъв род обективни сили и
въздействия. Тя може само да намали риска от последиците от тях, не и да ги
изключи напълно. Освен това, не е предвидена за защита срещу форс
мажорни обстоятелства, каквито са извънредните природни явления, именно
поради което след такива задължително се провежда обход на мрежата за
проверка за сплетени или скъсани проводници. Такива обстоятелства са и
противоправните вредоносни действия на трети лица. А настъпилият с
проводниците инцидент на 18.05.2013г., когато срещу тях е хвърлена
металната тръба е именно такъв. Още по-малко на ел. техниците е възложено
да следят за състояние на изолацията годно да предотвратява последиците от
всякакви извънредни природни явления, събития и противоправни действия
на трети лица от рода на процесните. Такова изискване излиза извън рамките
на дължимото и възможно поведение. То и не подлежи на стандартизация по
обективно определими критерии.
Към аргументацията за това ще се добави и заключението на
експертизата назначена от въззивния съд, че от действащата нормативна
уредба следва, че хвърлянето на електропроводимата стоманена тръба срещу
ПВО (рекордоман), между дървения стълб № 17А и сградата на училището се
възприема като хвърляне на стоманена тръба срещу въздушно отклонение,
изпълнено с неизолирани проводници.
От тази експертиза още се и установява, че самото ударно механично
огъване на изолационната (и защитната) обвивка на ПВО от хвърления
90
стоманен прът с тегло около 4,5 кг. дефинитивно води до образуването на
пукнатини и необратимо разрушаване на ПВХ-обвивките на ПВО.
Верни са доводите на мнозинството на състава като противопоставими
на особеното мнение, че дори като остаряла, втвърдена и склонна към
напуквания, изолацията, въпреки всичко не е предназначена да понася удари
с такива предмети, с такава сила и под такъв радиус, /според експертизата на
проф. Д./, така че причината за настъпилия резултат да се търси точно в това
състояние, дори и такова.
Установи се експертно, че при тези условия, дори проводник,
неподложен на експлоатация и стареене, ще бъде подложен на недопустими
вътрешни напрежения в опъновата зона на огъване, което с голяма
вероятност ще доведе до разрушаване на изолацията и до образуването на
разкъсвания и пукнатини.
Особеното мнение се явява грешно и в частта на субективната страна на
деянието, като я опростява до това, че не е необходимо предвиждането на
последиците да обхваща всички възможни начини и привнесени
обстоятелства за настъпване на вредоносния резултат. Това по принцип е
така. Но особеното мнение, стъпвайки на едно доктринално коректно
положение, тъй като деецът наистина не би могъл да предвиди стриктната
конкретика на развиващата се ситуация, а само нейния по-общ смисъл, не
държи сметка, че предвиждането все пак следва да е сведено до
закономерните и пряко следващи се от дадено деяние резултати, не и крайно
нехарактерните, нетипични, външни и случайно привнесени фактори, а сред
тях и противоправни действия на трети лица, макар и всички те съвкупно и в
комплексното си въздействие да са обусловили резултата. А процесният
случай е именно такъв.
Като оборване на правилността на тезата на особеното мнение, следва
да се възприемат и всички вече развити от въззивния съд съображения по
съществото на обвинението, доколкото те на първо място и като меродавни
възприемат допълнителни и различни положения от споделените от първата
инстанция.
При цялостната служебна проверка на присъдата и конкретно по
възраженията на прокурора и повереника за допуснати съществени
процесуални нарушения, този съд не намери първостепенният съд да е
допуснал такива. Събраните от него доказателства са били оценявани според
действителния им смисъл, поотделно и в тяхната система, а както бе
91
показано, тяхната оценка се и споделя, следователно не се възприема като
грешна. Още повече, когато тази оценка е доразвита поради събраните от
въззивната инстанция нови доказателства, налагащи провеждане на ново
съпоставяне и нов съвкупен анализ, при който вече проведеният такъв на
първостепенния съд става само условно значим. Що се отнася до
приложението на материалния закон, той също се явява в краен резултат
правилен, при всички вече изложени аргументи за това.
По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Софийски
апелативен съд, наказателно отделение, 1- ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4690/30.10.2019г. постановена от
Окръжен съд Благоевград, НО, 8 – ми състав, по нохд № 279/2015.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд на РБългария, в 15 дневен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
92