О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...11.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.11.2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно частно търговско дело № 1486 по описа за 2016 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК, образувано
по възражение на К.М.Х. *** срещу
заповед за изпълнение № 6415/13.07.2010 г., издадена по реда на чл.417 ГПК по
ч.гр.дело № 10642/2010 г. на ВРС, основано на ненадлежно връчване на заповедта
за изпълнение съгласно чл.423, т.1 ГПК. Възражението е подадено на 07.07.2016
г. като са изложени твърдения за недължимост на сумите по заповедта за
изпълнение с доводи по същество, касаещи основанието на вземането, в т.ч. за
изтекла погасителна давност. В хода на администрирането на възражението в
изпълнение на дадени указания от заповедния съд молителят е уточнил с молба от
07.09.2016 г., че подаденото до ВРС възражение следва да се счита за такова по
реда на чл. 423 от ГПК в хипотезата по т.1 – ненадлежно връчване на заповедта
за изпълнение. С молба от 06.10.2016 г. се уточнява, че ненадлежното връчване
се изразява в неспазена процедура за връчване на призовки и съобщения чрез
работодател.
Длъжникът релевира твърдения, че е узнал за
издаването на заповедта за изпълнение на 29.06.2016 г, когато му е връчена
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ по ИД № 20167110400061. Това
изпълнително дело било второ по ред, образувано въз основа на изпълнителния
лист, издаден по ч.гр.дело № 10642/2010 г. на ВРС, след прекратяване на първото
изпълнително дело № 20103110400264, образувано въз основа на същия изпълнителен
лист.
Твърдението е, че извършеното по първото изп. дело № 20103110400264 връчване на заповедта за
изпълнение е нередовно, тъй като е извършено от лице, което няма качеството
връчител, по смисъла на чл. 42 от ГПК. Лицето Марияна Тодорова Стоянова,
подписало поканата за доброволно изпълнение като връчител, не било длъжностно
лице, а служител на работодателя на молителя и като такъв, нямало право да
удостовери връчването. Това от своя страна осуетило възможността на длъжника да
подаде възражението си в срок.
Моли за приемане на възражението, спиране на
допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 6415/13.07.2010
г. по ч.гр.дело № 10642/2010 г. на ВРС и
връщане на делото на ВРС за даване на указания на кредитора по чл. 415, ал. 1
от ГПК. Прави доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване от СИС при ВРС с удостоверение, от което да е видно дали лицето
Марияна Тодорова Стоянова има качеството призовкар.
Насрещната страна „Сосиете Женерал Експресбанк" АД изразява
становище за неоснователност на възражението.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, намира
за установено следното:
Възражението е подадено от легитимирано лице с правен
интерес в едномесечния срок по чл. 423 от ГПК, считано от датата на връчването
на уведомление по ИД № 20167110400061 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова,
поради което същото е допустимо.
Въз основа на заявление подадено от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, срещу К.М.Х. по реда на чл.417 ГПК е издадена заповед за
изпълнение № 6415/13.07.2010 г. по ч.гр.дело № 10642/2010 г. по описа на ВРС за
сумата 18934.87 лева, представляваща неиздължена главница по договор за кредит
от 24.04.2007г., сумата от 1221.75 лева, представляваща договорна лихва за
забава за периода от 30.11.2009г. до 07.07.2010 г., както и сумата от 47.36
лева, представляваща дължими такси по кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.07.2010 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 404.08.
Съобразно разпоредбата на чл. 418, ал. 5 от ГПК,
препис от заповедта за незабавно изпълнение,
следва да се връчи на длъжника от съдебния изпълнител. Връчването на заповедта
за изпълнение има съществено значение, доколкото от момента на връчването, за
длъжника започва да тече срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, в който може да
възрази срещу заповедта или срещу части от нея.
В едномесечен срок от узнаването за заповедта
длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде
възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в
деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде
възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее.
Хипотезата на чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК, за наличието
на която са наведени доводи във възражението, предполага привидност на иначе
редовно от външна страна връчване, т.е. когато съобщението за връчването е
оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание.
От приложената на л. 42 от ч.гр.д. № 10642/2010 г. на
ВРС, покана за доброволно изпълнение е видно, че същата, ведно с приложени
копия от изпълнителен лист и заповед за изпълнение е изпратена на адреса на
работодателя на длъжника фирма „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ – гр.
Варна, Летище Варна. На гърба на поканата е оформена разписка за връчването
и́ като на мястото обозначено като „връчител“ е изписано „Марияна Тодорова
Стоянова – Специалист ЧР“ и е положен подпис. На мястото обозначено като
„получател“ е изписано „К.М.Х.“ и също е положен подпис. Посочена е дата на
връчване 28.09.2010 г.
Съдът намира, че изписването на мястото на „връчител“
на имената на служител на работодателя на длъжника не опорочава връчването, тъй
като видно от изписаното в графата „получател“ поканата е получена лично от
длъжника К.М.Х.. Независимо от неясните изявления на молителя касаещи факта на
личното получаване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
20103110400264, в последната уточняваща молба от 06.10.2016 г. длъжникът не
твърди, че не е подписал разписката за връчване на поканата, а се позовава
единствено на липсата на качество на длъжностно лице на служителя на
работодателя. Липсва изрично недвусмислено твърдение, че имената и подписа на
получателя на поканата не са изписани, съответно положени от длъжника К.М.Х., а
възражението се свежда единствено до качеството на лицето, подписало се като
връчител. Съгласно чл. 46 от ГПК при връчване чрез работодател е достатъчно
работодателят да приеме съобщението със задължение за предаването му на
адресата. В случая е сторено нещо повече – поканата е получена лично от
длъжника.
С цел изключване на всякакво съмнение досежно момента
на узнаване за заповедта, настоящата
инстанция е изискала от ДСИ при ВРС да представи доказателства за източника от
който на 08.09.2010 г. и 11.10.2010 г. са постъпили суми за погасяване на
задълженията на длъжника К.М.Х. по изп. дело № 20103110400264, в частност дали се
касае за удръжки по наложен запор върху трудовото възнаграждение. Видно от
писмо вх. № 32649/25.11.2016 г. и приложените към същото доказателства, на
08.09.2010 г. и 11.10.2010 г. са постъпили суми от наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, удържани и преведени от същия работодател
– „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ – гр. Варна, чрез който е извършено
връчването на поканата за доброволно изпълнение и приложената към същата
заповед за изпълнение. Следователно, на 08.09.2010 г. – датата на първата
удръжка от трудовото възнаграждение, длъжникът е узнал за заповедта. Последвало
е и още едно удържане на сума на 11.10.2010 г.
От съвкупната преценка на доказателствата следва, че
не е доказано спазване на срока по чл.423, ал.1 от ГПК. Възражението е подадено
едва на 07.07.2016 г., докато узнаването за заповедта е станало още на 28.09.2010
г. – с връчването на ПДИ от работодателя на длъжника, или най-късно на
11.10.2010 г., когато е извършена втората удръжка от трудовото му
възнаграждение.
По изложените съображения, въззивният съд намира
възражението, с което е сезиран и с което се упражнява извънинстанционен
контрол върху акт в заповедното производство, за недопустимо, като подадено
извън законоустановения едномесечен срок.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх. № 35876/07.07.2016 г. по описа на ВРС, уточнено с
молба вх. № 46282/07.09.2016 г., на К.М.Х., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез
адвокат Десислава Георгиева, срещу заповед за изпълнение № 6415/13.07.2010 г., издадена по реда на чл.417 ГПК по
ч.гр.дело № 10642/2010 г. на ВРС, подадено по реда
на чл. 423, ал.1 от ГПК, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 1486/2016
г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.