Решение по дело №20739/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4747
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20231110120739
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4747
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110120739 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
********** е предявило срещу М. С. К. установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за сумата от 1288,99 лв., представляваща стойността на потребена
топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., в имот с
абонатен номер 27984, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
сумата от 241,95 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода 16.10.2020 г. – 07.12.2022 г., за сумата от 46,53
лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. –
30.04.2021 г., както и за сумата от 10,22 лв., лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. – 07.12.2022 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.01.2023 г. по
гр.д. № 71077/2022 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
1
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми, респ. на общата фактура за
дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на
дължимите суми: ***********", IBAN: ********** BIC: SOMBBGSF.
След изтичане на срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на
исковата молба, с който изразява становище за нередовност на исковата
молба. По същество оспорва исковете при твърдението, че не е обитавала
процесното жилище и не е потребила претендираното количество топлинна
енергия през процесния период. Оспорва качеството на доставяната в имота
топлинна енергия, като поддържа, че лирата в банята не функционира.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът ***********, редовно
призовано, се представлява от юрисконсулт ******. Поддържа исковете.
Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност.
Ответникът адв. М. К., редовно призован се явява лично. Прави
възражение, че не е ползвала имота, сумите са погасени по давност,
температурата, когато е ползвала парно била 16-17 градуса, което е студено
според нея и не е 20 градуса. Твърди, че при алтернативно отопление
температурата в апартамента е била по-голяма от колкото с ползване на
парно, а ответникът непрекъснато имал задължения. Прави възражение, че
майка й е ползвала апартамента и не отговаря за задълженията, въпреки че е
починала. Прави възражение, че ищецът предявява искове, тъй като
защитавала своите клиенти от ищеца и по този начин я затрупвала с дела, за
да не поема ангажименти като адвокат срещу ищеца.
Третото лице – помагач **********, редовно призовано не се явява и не
2
се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 71077/2022 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 1578/13.01.2023 г. (л.13 от заповедното дело) Заповедта е връчена на
01.02.2023 г., поради което срокът по чл.414 ГПК изтича на 01.03.2023 г. (л.15
от заповедното дело). Подадено е възражение на 28.02.2023 г. Същото е в
срока. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени
на ищеца на 23.03.2023 г. (л.22 от заповедното дело), поради което
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 23.03.2023 г.. Исковата
молба е подадена в съда на 21.04.2023 г. и в същата дата се представени
доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо
настоящото производство е допустимо.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявени са установителни искове, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи суми на ищеца, представляващи стойност
3
топлинна енергия и услуга по дялово разпределение
За да бъдат уважени исковете с правно квалификация чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи 1) възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответника, по силата на което 2) е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на 3) уговорената цена в претендирания
размер, както и 4) че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което 5) ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение
за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ.
датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
От представения и неоспорен нотариален акт за дарение на имот се
установи, че на 11.09.1991 г. М. С. К. е придобила процесния имот:
**********, чрез дарение. По-късно чрез няколко транслативни основания,
същата отново става собственик на апартамента като 1/3 по дарение през
01.06.2009 г., а останалите 2/3 по дарение от сделката от 11.09.1991 г. По
делото липсват доказателства, че майката на ответника е ползвател на имота,
поради което същата отговаряла за задълженията на имота. Такива
доказателства не са събрани и не ангажирани.
По делото е налице молба-декларация от ответника от 2001 г., адресира
до ищеца, съгласно която ответникът желая да й бъде открита партида за
процесния апартамент (л.24-25 от делото).
С оглед цитираните две доказателства, като правен извод съдът
направи, че към момента на предявяване на исковата молба и към момента на
процесните задължения, ответникът е собственик на процесния имот (л.15-23
от делото).
От представеното удостоверение за наследници се установи, че майката
4
на ответницата е починала на 23.01.2020 г., като наследници са ответницата и
нейният племенник Виктор Коев. По делото липсват доказателства, майката
на ответницата същата да е ползвател на имота, поради което задълженията
са в тежест на собственик на имота. Другият наследник на отговаря, тъй като
неговият праводател ********* (майка на ответницата) не е била собственик
или ползвател на имота за процесния период на възникване на задълженията
(л.74 от делото).
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на
процесния апартамент. Ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо ответникът е
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Доказана е първата
предпоставка за уважаване на иска.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът
напълно кредитира като пълна, достоверна и обоснована. От нейното
заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и показания за
топлинна енергия напълно съответства на показанията на уредите –
топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на топлинната
енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в
режим на етажна собственост и има сградна инсталация. Доказа се размера на
претендираната сума (л.102-108 от делото). Следователно, доказаха се
предпоставки от 2 до 4, а именно, че за процесния имот и период е доставяна
топлинна енергия, настъпил падеж на изискуемост, твърдяното количество е
правилно, цената е правилно изчисления според изискванията на закона,
претендираната сума съответства на изчислената, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице.
От представените документи от третото лице – помагач и от
документите към исковата молба се установи, че ищецът е сключил договор и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер (л.27-32, 84-88 от делото). Следователно се доказа и петата
предпоставка за уважавана на иска.
Ответникът не успя да докаже, че е платил процесната сума.
5
По възраженията на ответника
Съдът не приема нито едно от възраженията на ответника. Първо
същите са извън срока по чл.131 ГПК и са преклудирани. С няколко кратни
измъчения следва да се коментира, че е без правно значение ответникът как
се е отоплявал, колко е била температурата на въздуха, тъй като това засяга
качеството на услуга и са субективни възприятия. На следващо място е без
значение съседите на ответника как се отопляват, тъй като по делото има
СТЕ, която съдът е приел и кредитирал. Неоснователно е възражението, че
завеждането на дело пречи на ответникът да извършва действията си като
адвокат. В случая ответникът отговаря в лично качество, като наследник, а не
като адвокат.
В о.с.з. вещото лице отговори подробно на всички въпроси, като обясни
защо се приема температура от 19 градуса в апартаментите (същото е
нормативно определена), отговори, че отоплението от съседните апартаменти
не влияние при разпределяне на топлинна енергия, съгласно законите, че за
процесния имот и период, блокът има вертикална разпределителна мрежа.
Отговорите на вещото лице определят възраженията на ответника като
неоснователни.
С оглед изложеното съдът приема, че следва да бъде признато за
установено, че М. С. К., ЕГН **********, гр. *********** дължи на
***********, ЕИК ************ сумата от 1288,99 лв., представляваща
стойността на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до
м. 04.2021 г., в имот с абонатен номер 27984, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за сумата от 241,95 лв., обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва за периода 16.10.2020 г. –
07.12.2022 г., за сумата от 46,53 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., както и за сумата от
10,22 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
31.12.2019 г. – 07.12.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 13.01.2023 г. по гр.д. № 71077/2022 г. по описа на
СРС, 26 състав, по предявените от ********** обективно кумулативно
съединени установителни искове срещу М. С. К. с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
6
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът представя списък с разноски по чл.80 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът представя списък по чл.80 ГПК (л.118 от делото) Ищецът
е направил възражение за прекомерност. Същото се отнася само за
адвокатското възнаграждение. Неоснователно е възражението, тъй като
претендираното юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер.
По заповедното производство
Претендира се 31.75 лева държавна такса (л.) и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Следователно общият разход в заповедното
производство е 81.75 лева.
Ето защо М. С. К., ЕГН **********, гр. *********** следва да бъде
осъдена да заплати на ***********, ЕИК ************ сумата от 81.75 лева
(осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи
разноски в ч. гр. д. № 71077/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
По исковото производство
Претендира се 169.81 лева държавна такса (л.51 от делото), 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение и 250.00 лева депозит за вещо лице
(л.78 от делото). Юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер
по чл.25, ал.1 НЗПП.. Общият разход, който следва да се признае на ищеца в
исковото производство е 519.81 лева.
Ето защо М. С. К., ЕГН **********, гр. *********** следва да бъде
осъдена да заплати на ***********, ЕИК ************ сумата от 519.81 лева
(петстотин и деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки), представляващи
разноски в гр. д. № 20739/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявените от ***********,
ЕИК ************ срещу М. С. К., ЕГН **********, гр. ***********
7
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че М. С. К., ЕГН **********, гр. *********** дължи на
***********, ЕИК ************ сумата от 1288,99 лв., представляваща
стойността на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до
м. 04.2021 г., в имот с абонатен номер 27984, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за сумата от 241,95 лв., обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва за периода 16.10.2020 г. –
07.12.2022 г., за сумата от 46,53 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., както и за сумата от
10,22 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
31.12.2019 г. – 07.12.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 13.01.2023 г. по гр.д. № 71077/2022 г. по описа на
СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, гр. *********** да заплати на
***********, ЕИК ************ сумата от 81.75 лева (осемдесет и един
лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи разноски в ч. гр. д. №
71077/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, гр. *********** да заплати на
***********, ЕИК ************ сумата от 519.81 лева (петстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки), представляващи разноски в
гр. д. № 20739/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
**********, ЕИК *********, **************,, на страната на ищеца
***********, ЕИК **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8