Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ *9088/2018 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от П.Х. срещу К.П. и П.П.,
в качеството им на законни наследници на обещателя Б.Г., починала на
21.10.2018г., иск с правно осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД за
обявяване за окончателен сключения на 18.10.2018г. предварителен договор, по
силата на който Б.Г., чрез пълномощника си П.Х. е поела задължение да прехвърли
на П.Х. собствения си недвижим имот, придобит с договор за покупко
– продажба от 07.09.2018г., обективиран в НА № **, том
**, рег. № *****, дело № ***/2018г., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *****в
с. Б., Община А., Област В. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 –
18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот:
с. Б., Община А., Област В., п.к. ****, ул.”****” № * с площ 900 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор № *****, с номер по предходен
план УПИ № *****, образуван след промяна на дворищната регулация между УПИ № *****и
УПИ № *****, одобрена със заповед № *152/30.11.2010г. на Зам. Кмета на Община А.,
Област В. в кв. 52 по плана на селото, при граници: ПИ № *****, ПИ № *****, ПИ
№ *****, ПИ № *****, а съобразно скица № *5 – 491100 – 17.07.2018г.,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *****с площ от 900 кв.м. по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Б., ул.”****” № *, Община А., при съседи: ПИ № *****, ПИ
№ *****, ПИ № *****, ПИ № ***** за сумата от 3 400 лв.
Ищецът П.Х. поддържа,
че на 18.10.2018г. е сключил с Б.Г. предварителен договор за покупко - продажба, по силата на който обещателят, е поел
задължение да прехвърли в изискуемата от закона нотариална форма правото на
собственост върху процесния имот в срок до 19.11.2018г. срещу насрещно задължение
на купувача да заплати уговорената цена от 3 400 лв., платена в брой в
деня на сключването му.
При сключване на
договора обещателят Б.Г. е поел и задължение в деня на сключване на
окончателния договор да предостави на купувача или на негов пълномощник
следните оригинални документи: данъчна оценка, скица, нотариален акт,
декларации, както и всички други и необходими и изискуеми от закона документи в
срок не по-късно от 16.11.2018г., както и писмена справка за тежести върху
имота в оригинал, издадена от СВ в деня на сключване на окончателния договор
/чл. 2, ал. 1, б.”а”/.
На 21.10.2018г.
обещателят е починал, а конститутивният иск е насочен
срещу неговите родители, явяващи се законни наследници, придобили при равни
квоти от по ½ идеална част правото на собственост върху имота, предмет
на предварителния договор.
В исковата молба се
твърди още, че ответниците са отказали да сключат с купувача окончателен
договор в срок до 19.11.2018г., представяйки само част от изискуемите документи
– НА № **, том **, рег. № *****, дело № ***/2018г., скица и удостоверение за
данъчна оценка.
Отказът на ответниците
е обусловил правния интерес на купувача, явяващ се изправна по правоотношението
страна да предяви конститутивен иск за обявяването на
предварителния договор от 18.10.2018г. за окончателен.
Ответниците К.П. и П.П. оспорват предявения иск, излагайки следните съображения:
При сключване на
окончателния договор, обещателят е бил представляван от пълномощника си П.Х.,
въз основа на пълномощно, съставено в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, рег. № *****/18.10.2018г.,
извършена от О.Ш.,*** действие РС – Варна.
Поддържа се, че упълномощителната сделка е нищожна поради липса на
изискуемата от закона форма, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, тъй
като упълномощаването за сключване на договор в нотариална форма следва да бъде
направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието,
извършени едновременно, съгласно изискването на 37 ЗЗД, което в случая не е
изпълнено.
Така представеното от
ищеца пълномощно рег. № *****/18.10.2018г.,
не е заведено в специалната книга по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Наредба № 32 за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Релевирано е възражение
за нищожност на упълномощителната сделка, поради
липса на волеизявление и възражение за унищожаемост
на едностранната правна сделка, поради неспособност упълномощителят
да разбира значението на извършеното.
Твърди се, че подписът
и трите имена в посоченото пълномощно не са изпълнени от упълномощителя.
Б.Г. не е била в състояние още да положи подпис и да изпише собственоръчно трите
си имена, поради влошеното си здравословно състояние – шиен вертебрален
двустранен радикулурен и плекситен
в дясно синдром тежка степен с отпадъчни двигателна трофична
симптоматика с контрактура на всички пръсти на двете
ръце в крайна експетнзия с невъзможен хватателен процес и контрактура в
раменните стави, довело до определяне на 100 % нетрудоспособност с решение на
ТЕЛК. Отделно, упълномощителят не е бил и в състояние
разумно, съзнателно и свободно да формира и изрази волята си в сделката по
упълномощаване на П.Х.. Този факт се потвърждава от пълномощно съставено на
18.08.2017г., с което Б.Г. е упълномощила своята майка да извършва конкретни
действия, полагайки вместо подпис отпечатък от палеца на лявата си ръка.
Твърди се още, че
сключеният предварителен договор за покупко-продажба от 18.10.2018г. е нищожен
поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.
40 ЗЗД, поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител
и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес
на представлявания. Уговорената продажна цена от 3 400 лв. е в пъти
по-ниска от пазарната стойност на имота към деня на сключване на предварителния
договор.
В условие на
евентуалност, в случай, че упълномощителната сделка и
предварителния договор са действителни се оспорват твърдения, че купувачът по
договора е изправна страна, която е предала на обещателя по него продажната
цена от 3 400 лв.
Поддържа се, че
законните наследници на обещателя не са знаели за сключения от тяхната дъщеря
предварителен договор, поради което и в тяхна тежест не е възникнало задължение
за снабдяване на купувача с оригинали на документи във връзка с изповядване на
окончателната сделка.
Третото лице – помагач
на страната на ищеца О.Ш. изразява становище, че е спазено изискването за
форма, поради което възражението за нищожност, се явява неоснователно. Упълномощителят се е яви лично и е положил подпис под
направеното изявление, изписвайки собственоръчно и трите си имена.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл.
19, ал. 3 ЗЗД от П.Х. за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко – продажба, който е сключен на 18.10.2018г. с Б.Г..
Искът е предявен след
нейната смърт против наследниците й – К.П. и П.П..
При няколко наследници
със смъртта на продавача по предварителния договор за продажба на реална вещ
задължението му за прехвърляне на вещта се раздели между наследниците му и
всеки от тях поема такава част от задължението, каквато съответства на
получената от него идеална част от вещта. Купувачът може да иска от всеки от
наследниците прехвърляне само на притежаваната от наследника идеална част от
вещта. / ТР 53/01.06.1963г. по гр.д. № 40/63г. на ОСГК на ВС/.
Безспорно е, че страните по
предварителния договор Б.Г. и П.Х. са живели на съпружески фактически начала.
С решение на ТЕЛК от 19.09.2016г., е
определена 100 % трайно намалена неработоспособност на Б.Г., поради общо
заболяване, резултат от травма на нервите на горен крайник с двигателно трофична симптоматика /л. 60/.
На 18.09.2018г. на г – жа Г., е
поставена окончателна диагноза „увреждане на междупрешленните
дискове в шиен отдел с миелопатия”, след престой в МБАЛ
„СВЕТА МАРИНА” ЕАД - ВАРНА /л. 62/.
Считано от 11.10.2018г., въз основа
на трудов договор от 08.10.2018г., П.Х. е поел задължение да работи в Община
Варна – Район „Приморски” на длъжността личен асистент на Б.Г. /л. 141/.
Ангажираните писмени доказателства
установяват, че с договор за покупко – продажба от 07.09.2018г., за който е съставен НА №
**, том **, рег. № *****, дело № 686 от 2018г. /л. 7/, Б.Г., действаща чрез
пълномощника си П.Х., снабден с представителна власт въз основа на пълномощно
съставено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, рег. № *0193 и № *0194/28.08.2018г.
на нотариус О.Ш., е придобила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
№ 04426.502.748, находящ се в с. Б., ул.”****” № *, Община А. с площ 900 кв.м. при
уговорена продажна цена от 3 400 лв., платена напълно и в брой преди
сключване на сделката при данъчна оценка от 3 669, 60 лв.
С пълномощно, съставено в писмена
форма с нотариална заверка на подписа, рег. № *****/18.10.2018г., извършена от нотариус О.Ш., чиито оригинал е
представен по делото /л. 125/, Б.Г. е упълномощила П.Х. да управлява и да се
разпорежда, при условия и начини и правни способи, каквито намери за добре, без
ограничения и по негова преценка, включително да сключва предварителни и/или
окончателни договор за учредяване на право на строеж срещу обезщетение с
жилищни, търговски и/или гаражни площи и/или да извършва всякакви други
разпоредителни сделки, неизброяването на които не огранича техния обем,
включително и да договаря сам със себе си или с лица от които той е упълномощен
на друго основание, съгласно чл. 38 ЗЗД, включително да извършва делба по
необходимост, като извършва всички необходими и/или изискуеми по закон правни и
фактически действия пред и спрямо трети лица, вкл. пред нотариус, със
собствения й недвижим имот, придобит с договор за покупко
– продажба от 07.09.2018г. по НА №
**, том **, рег. № *****, дело № 686 от 2018г.
Съставеното пълномощно е подписано от
Б.Г., която наред с полагането на подпис, е изписала собственоръчно и трите си
имена.
Така съставеното пълномощно рег. № *****/18.10.2018г.
е вписано в общия регистър на нотариус О.Ш., но не и в специалната книга по чл.
4, ал. 1, т. 6 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните книги /л. 156 – л. 158/.
В деня на съставяне на упълномощителната сделка, Б.Г., действаща чрез пълномощника
си П.Х., снабден с пълномощно рег. № *****/18.10.2018г. на нотариус О.Ш., в
качеството на продавач и П.Х. в качеството на купувач, са сключили
предварителен договор за покупко – продажба на имота,
предмет на делото.
Със сключения договор, продавачът е
поел задължение да прехвърли на купувача в изискуемата от закона форма на
нотариален акт правото на собственост върху имота при уговорена цена от
3 400 лв., „платими в брой или по банков път по следния начин: 3 400
лв., представляващи продажната цена изцяло за горепосочения имот, платими от
продавача на купувача днес на 18.10.2018г. при сключване на настоящия
предварителен договор, който продавачът заяви, че е получил на същата дата
напълно и в брой” /чл. 1, ал. 1/ в срок до 19.11.2018г. /чл. 1, ал. 2/.
На 22.10.2018г. Б.Г. е починала и е оставила за свои законни
наследници родителите си – К.П. и П.П..
Със смъртта на наследодателя, правото
на собственост върху имота, предмет на делото, е преминало в патримониума на
неговите наследници при равни квоти от по ½ идеална части за всеки един
от тях, на осн. чл. 6 ЗН.
Законните наследници на наследодателя
са приели наследството мълчаливо, извършвайки действия на разпореждане със
собствен на тяхната дъщеря недвижим имот, представляващ апартамент , намиращ се
в *****, сключвайки договор за покупко – продажба на
19.11.2018г., за който е съставен нотариален акт, вписан в СВ на 19.11.2018г.
/л. 146/, изпълнявайки поети от обещателя Б.Г., действащ чрез пълномощника си П.Х.
с предварителен договор от 19.10.2018г. задължения /л. 115 и л. 142/.
Извършеното действие на разпореждане
с имот, принадлежащ на наследодателя несъмнено сочи намерението на законните
наследници да приемат наследството.
За упълномощаване с последиците по
чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е нужно
в пълномощното да са посочени вида на разпореждане, конкретни по вид сделки и
действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
/стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждането.
Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определя от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правната норма
изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на
даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС- т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016
г. по тълк. дело № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, видно от представеното пълномощно с
нотариална заверка на подписа, Б.Г. е изразила воля за упълномощаване на П.Х.
да управлява и да се разпорежда, при условия и начини и правни способи, каквито
намери за добре, без ограничения и по негова преценка. Касае се за пълномощно,
за което няма изрична правна норма, изискваща определено негово съдържание,
поради което това пълномощно напълно валидно учредява представителна власт в
полза на П.Х. да се разпорежда със собствения на Б.Г. недвижим имот,
включително и да сключва предварителни договори, представляващи действия на
управление, както и да договаря сам със себе си, за което представляваният е
дал съгласие, съобразно чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че
сключеният предварителен договор за продажба на недвижим имот от 18.10.2018г. е
в рамките на представителната власт на пълномощника на продавача - физическото
лице Б.Г..
По възраженията за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на предвидената от
закона форма
В първото съдебно заседание,
процесуалният представител на ответниците, е оттеглил своевременно заявените
възражения за нищожност на упълномощителната сделка,
поради липса на волеизявление, на осн. чл. 26, ал. 2,
предл. 2 вр. чл. 44 ЗЗД и това
за унищожаемост, на осн.
чл. 31 ЗЗД, по които в случая, съдът не дължи произнасяне /л. 169 и л. 174
гръб/. Писмените доказателства – медицинска документация и сравнителни образци
от подписа на обещателя, които са събрани във връзка с оттеглените възражения,
са неотносими към предмета на спора и не следва да
бъдат обсъждани.
В срока за отговор на исковата молба,
ответниците са релевирали възражение за нищожност на упълномощителната сделка, поради липса на изискуемата от
закона форма, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, тъй
като упълномощаването за сключване на договор в нотариална форма следва да бъде
направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието,
извършени едновременно, съгласно изискването на 37 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 37 ЗЗД посочва,
че упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена
форма, трябва да бъде следва да бъде дадена в същата форма. Предварителният
договор за сключване на окончателен, за който се изисква нотариална или нотариално
заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма /чл.19, ал.1 ЗЗД/.
Следователно, щом за предварителния договор се изисква писмената форма, то и
формата на упълномощителната сделка също следва да е
дадена в писмена форма, поради което тя в случая е спазена, а възражението за
нищожност е неоснователно.
По възражението за нищожност на
предварителния договор, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД
Съгласно заключението на първоначално
допуснатата съдебно – оценителна експертиза и от проведения разпит на вещото
лице, оспорена от ответниците, пазарната
стойност на имота, предмет на делото към деня на сключване на предварителния
договор, е 28 800 лв. или 14 725, 21 евро.
За да определи посочената стойност,
експертът е съобразил местоположението на имота, намиращ се в с. Б., което
обединява две села – **** и ****, което отстои на 2 км. от брега на Черно море,
в което се намира и Национален резерват
„Л.”.
В случая, незастроеният имот се
намира в покрайнините на Д.Б.. Уличната мрежа е с трайна настилка. Имотът е
водоснабден и електрифициран без канализация. Експертът е използвал още и офертни цени във в. „Варненски имоти”, в които се предлагат
недвижими имоти, но за период от около 6 месеца преди респ. след сделката. Не
са използвани данни от реално извършени сделки, поради невъзможност такава
информация да бъде предоставена от Служба по вписвания – Варна.
Експертът по допуснатата повторна
СОЕ, чието заключение страните не са оспорили, посочва, че пазарната стойност
на недвижимия имот, възлиза на 31 300 лв. или 16 003, 44 евро.
При определянето й е съобразено
местоположението на имота, в близост до пътя Варна – Бургас, обстоятелството,
че е незастроен, водоснабден и електрифициран, както и съществуващите офертни цени във в. „Варненски имоти” и интернет сайтове,
предлагащи имоти за продажба, както и цените, на които се предлагат имоти от ОбС – община А..
В случая, съдът кредитира
заключението на повторната СОЕ, тъй като при изготвянето му са използвани
повече източници на информация за цените на сходни на процесния имот недвижими
вещи и към момент, по-близък до деня на сделката.
Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип,
който може и да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива
са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. В
практиката на ВКС / решение № *19 от 22.03.2011 г. по гр.д.№ 485 от 2011 г. на
ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277 от 2008 г.
на ВКС, ГК, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/ се приема, че при
преценката дали една сделка е действителна поради нарушение на добрите нрави,
съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на
уговорените насрещни престации с пазарната стойност
на имота- предмет на сделката, а следва да тълкува волята на страните, за да
изясни действителните им отношения, да отчете взаимната им връзка и целта на
договора, както и че щом законът /ЗМДТ и ЗННД/ предвижда възможност /не
забранява/ недвижими имоти да се прехвърлят по цени по-ниски дори и от
данъчната им оценка, то в тези случаи не е налице нееквивалентност на престациите като основание за признаване на сделката за
нищожна поради нарушение на добрите нрави. По волята на страните цената на един
продаван недвижим имот може да бъде и по-ниска от данъчната му оценка.
В конкретния случай, такава
нееквивалентност на престациите не е налице, макар
пазарната цена да надхвърля продажната девет пъти. С предварителния договор от
18.10.2018г., обещателят е поел задължение да прехвърли правото на собственост
върху незастроеното дворно място при цена от 3 400 лв., идентична на
цената на придобиване при данъчна оценка от 3 366, 90 лв., в размер,
идентичен на данъчната оценка към деня на придобиването му от Бистра Господинова
– 07.09.2018г.
Предвид изложеното не може да се
приеме, че неравностойността на престациите е такава,
че да се свежда до фактическа липса на престация от
една от двете страни по договора. Съответно обещанието за продажба на имот на
цени близка до данъчната му оценка не представлява накърняване на добрите нрави
и съответно не е основание за прогласяване на нищожност на договора на това
основание.
Дори и възражението да се
квалифицира, като такова по чл. 40 ЗЗД, предвид твърденията, че пълномощникът е
действал във вреда на представлявания, то същото би било неоснователно, поради
недоказаност на обективния и субективен елемент от фактическия състав на тази
недействителност. В случая не се твърди и не се доказва, че конкретните пазарни
условия към 18.10.2018г. са позволявали предварителният договор да бъде сключен
при по-изгодни за упълномощителя условия или че той
поражда допълнителни условни задължения за Б.Г., каквито този тип договори обикновено
не влекат след себе си, нито че съгласявайки се с такава продажна цена на имота,
пълномощникът е целял да увреди упълномощителя.
Отделно от изложеното, следва да
бъдат съобразени от една страна близките отношения между обещателя и купувача, а
от друга, обстоятелството, че цената, на която е придобито правото на
собственост малко повече от месец преди сключване на предварителния договор от
3 400 лв., е идентична на тази, обективирана в съглашението от
18.10.2018г. – 3 400 лв.
По изправността на страните по
предварителния договор
В чл. 5 от предварителния договор е
обективирано изявлението на продавача, с което Б.Г., действаща чрез
пълномощника си, е декларирала, че е получила от купувача изцяло продажната
цена по чл. 1, ал. 1, в която част съглашението има силата и на разписка за
изплатената от купувача и получена от продавача продажна цена от 3 400 лв.
и друга разписка не се издава.
Изявлението на продавача съставлява
разписка, представляваща частен свидетелстващ документ, съдържащ признанието на
неизгоден за него факт на получаване на продажната цена. В тази част документът
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и доколкото
изявлението не е опровергано от други допустими доказателства, съдът приема, че
продажната цена от 3 400 лв. е платена, а купувачът се явява изправна по
делото страна.
Следва да бъде посочено, че въпросът
за вземането, касаещо цената на имота не е предмет на делото за обявяване на
предварителния договор по чл. 19 ал.3 ЗЗД за окончателен. Проверката за
неговото съществуването като вземане, законодателят свързва само с начина на
постановяване на решението т.е. дали ще бъде под условие или без условие за
доплащане на продажната цена. В този смисъл Решение № 28 от 01.07.2011 година по т.д. № 207/2010
година на ВКС-ТК , II т.о.
В случая, ищецът е бил снабден както с представителна да управлява и да
се разпорежда с имота, така и с правото да извършва фактически действия от
името и за сметка на упълномощителя /т. 4 от
пълномощното/, което несъмнено включва действията по получаване на продажната
цена.
Предаването на продажната цена на продавача Б.Г. от страна на купувача има
отношение само към отчетната сделка по чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното, налице са всички предпоставки на чл. 363 ГПК за
обявяване за окончателен на предварителен договор от 18.10.2018г. за
прехвърляне право на собственост за окончателен.
С оглед изхода на делото, ищецът П.Х.
следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Варна, на осн. чл. 364 ГПК дължимата,
съгласно т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД такса в размер на 74,
70 лв., а по сметка на Община А. местен данък в размер на 101 лв., на осн. чл. 14 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на Община А., Област В., на осн.
чл. 1, ал. 2 ЗМДТ.
В полза на ищеца П.Х. следва да се
присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на
1 055 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доколкото с исковата молба съдът не е
събрал в цялост дължимата за производството държавна такса за предявените субективно
съединени искове в размер на 100 лв., то ищецът следва да бъде осъден да
довнесе в полза на бюджета по сметка на ВРС такса от още 50 лв., на осн. чл. 77 ГПК.
На заинтересованите страни К.П. и П.П. следва да бъде указано, че по тяхно искане може да им бъде
върната сумата от 350 лв., представляваща депозит за СМЕ, чието заключение не е
изготвено, на осн. чл. 4 б от Закона за държавните
такси.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на
18.10.2018г. предварителен договор за продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ *****в с. Б., Община А., Област В. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 –
18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот:
с. Б., Община А., Област В., п.к. ****, ул.”****” № * с площ 900 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор № *****, с номер по предходен
план УПИ № *****, образуван след промяна на дворищната регулация между УПИ № *****и
УПИ № *****, одобрена със заповед № *152/30.11.2010г. на Зам. Кмета на Община А.,
Област В. в кв. 52 по плана на селото, при граници: ПИ № *****, ПИ № *****, ПИ
№ *****, ПИ № *****, а съобразно скица № *5 – 803153 – 01.11.2018г. по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на
АГКК поземлен имот с идентификатор № *****с
площ от 900 кв.м., находящ се в с. Б., ул.”****” № * при граници: № *****, № *****,
№ ***** и № ***** при цена от 3 400 лв. по предявените от П.М.Х., ЕГН **********,***
срещу К.Д.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН ********** ***, явяващи се законни
наследници на продавача Бистра П. Г., ЕГН **********, починал на 21.10.2018г. искове
с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 74, 70 лв. /седемдесет и четири лева и четиридесет ст./,
представляваща нотариална такса, съгласно чл. 8 от Тарифа за нотариалните такси
към ЗННД, на осн. чл. 364, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Община А.
сумата от 101 лв. /сто и един лева/,
представляваща дължим за прехвърляне на собствеността местен данък, на осн. чл. 14 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на Община А., Област В., на осн.
чл. 1, ал. 2 ЗМДТ.
ДА СЕ ВПИШЕ възбрана върху поземлен имот с идентификатор № *****с
площ от 900 кв.м., находящ се в с. Б., ул.”****” № * при граници: № *****, № *****,
№ ***** и № ***** до заплащане на възложените на П.М.Х., ЕГН **********,***
разноски по прехвърлянето му, на осн. чл. 346, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се издаде на ищеца П.М.Х., ЕГН ********** след
представяне на доказателства, че са платени разноските по прехвърлянето на
недвижимия имот и дължимите данъци и такси за него.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице – помагач О.Д.Ш. *** с район на действие Районен съд – Варна, рег. №
***, ******* на страната на ищеца П.М.Х., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща дължима за производството
държавна такса, на осн. чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН **********
и П.Г.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
на П.М.Х., ЕГН **********,*** сумата от 1 055
лв. /хиляда и петдесет и пет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на заинтересованите
страни К.Д.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН ********** ***, че недължимо
внесения депозит от 350 лв. за изготвяне на съдебно – медицинска експертиза
може да им бъде върнат по тяхно искане, на осн. чл. 4
б от Закона за държавните такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: