№ 2657
гр. София, 18.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Капка Павлова
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20241000502301 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 69370/17.06.2024 г., подадена от
„Юробанк България“ АД с ЕИК:********* чрез адвокат Д. М. срещу определение №
8156/28.05.2024 г., постановено по гр. дело № 8794/2023 г. по описа на Софийски градски
съд, с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател вх. № 50788/30.04.2024
г. за изменение на постановеното по делото решение № 2088/09.04.2024 г. в частта му за
разноските.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли апелативния съд да го отмени и постанови, че не се дължи адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца, поради липсата на договор за правна помощ и
съдействие, а в противен случай да бъде намалено под установения с Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
практиката на СЕС, инкорпорирана в решение от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-
427/16 и С-428/16. В условията на евентуалност – в случай, че не бъдат уважени
предходните две искания, моли да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение
до минималния размер.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК М. Г. П. с ЕГН ********** чрез адвокат А. Ч. е подала
отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна, поради което моли
апелативния съд да я отхвърли и потвърди обжалваното определение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с
доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт,
1
без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019
г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима –
депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за
неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на М. Г. П.
срещу „Юробанк България“ АД за признаване за установено, че не дължи на ответника
сумите по изпълнителен лист от 31.10.2012 г. по гр.д. № 48686/2012 г. по описа на СРС, 124
състав - 61 210.86 лева главница, ведно със законната лихва от 25.09.2013 г., на стойност 61
814.91 лева към 02.08.2023 г. като с постановено по делото решение № 2088/09.04.2024 г.
съдът е уважил изцяло предявения иск, както и е осъдил ответната банка да заплати на
ищцата сумата от 9 025 лева разноски по делото.
„Юробанк България“ АД е подало молба вх. на СГС № 50789/30.04.2024 г. с искане да
се измени постановеното по делото решение в частта за разноските като се поддържа, че
неправилно бил присъден претендираният размер на адвокатското възнаграждение за
оказана на ищцата правна помощ, тъй като не бил представен сключен между страните
договор за правна защита и съдействие. Излагат се доводи и за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна
сложност, а цената на иска била 61 2810.86 лева.
Насрещната страна М. Г. П. е изразила становище за неоснователност на молбата.
За да остави без уважение молбата с обжалваното определение, първоинстанционният
съд е приел, че направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение били
доказани, тъй като договорът за правна защита и съдействие бил неформален и писмената
форма била необходима само за неговото доказване, а не за действителността му, а размерът
на уговореното възнаграждение можело да бъде установено с всякакви писмени
доказателства. Изложил е съображения и че не била налице прекомерност на въпросното
адвокатско възнаграждение.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:
Неоснователен се явява доводът на частния жалбоподател, че не било доказано
извършването на разноските за адвокатско възнаграждение поради липса на писмен договор
за правна помощ и съдействие.
Съгласно трайно установената практика на ВКС по въпроса, изразена в определение №
1306/17.05.2024 г. по ч. търг. дело № 347/2024 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС, цитираните в него
съдебни актове и много други, която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, по
отношение на договора за правна помощ не е установена особена форма за действителност,
по аргумент от нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, поради което липсата на нарочен документ,
материализиращ сключен договор за правна защита не изключва възможността уговарянето
и заплащането на адвокатското възнаграждение да бъде доказвано и с други писмени
доказателства, като фактури, извлечения от сметки и др. Договорът за правна защита и
2
съдействие е неформален и писмената форма е необходима само за неговото доказване, а не
за действителността му. Размерът на уговореното възнаграждение може да бъде установено
с всякакви писмени доказателства. В настоящия случай по делото е приложена разписка от
06.01.2024 г. (л. 832), от която е видно, че ищцата М. Г. П. е заплатила на процесуалния си
представител адвокат А. Ч. възнаграждение в размер на 9 000 лева за оказаната от последния
правна защита и процесуално представителство, с оглед и на което следва да се приеме, че
ищцата действително е извършила така направените от нея разноски по делото.
Относно размера на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид
задължителния характер на даденото от СЕС с негово решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, че определените с Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне
на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за
заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5
ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС.
Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на
основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може
да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона относно конкретния
размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2,
изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия
адвокатски съвет за опреД.е на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В
разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на
адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав приема в случая, че при опреД.е
възнаграждението на процесуалния представител на ищцата, следва да се вземат предвид
конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило
юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия,
поетата отговорност от адвоката, но същевременно да се отчете фактическата и правна
сложност на делото. Поради това и с оглед спорния материален интерес при осъществената
защита (123 025.77 лв.) и като се вземат предвид и посочените по-горе критерии, които са
изпълнени в настоящия процес, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано
възнаграждението да е в размер на 9 000 лв., която сума съответства на справедливото по
размер, следващо се с оглед положения труд – проучване на две изпълни производства,
изготвяне и подаване до Софийски градски съд на искова молба, процесуално
представителство в исковото производство, анализ и събиране на доказателства, проучване
на съдебна практика и др.
Предвид така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На насрещната страна по частната жалба М. Г. П. не следва да се присъждат разноски
за настоящото производство, тъй като производството по допълване или изменение на
3
съдебния акт в частта за разноските няма характер на самостоятелно такова извън
същинския процесуален спор, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС, изразена
в определения: № 317/13.08.2020 г. по ч. т. д. № 744/2020 г. на ІІ-ро т.о.; № 136/19.03.2019 г.
по ч. т. д. № 2580/2018 г. на І-во т.о.; № 371/2.10.2019 г по гр. д. № 4383/2018 г. на ІІІ-то т.о. и
др.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 8156/28.05.2024 г., постановено по гр. дело № 8794/2023
г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на „Юробанк
България“ АД с ЕИК:********* вх. № 50788/30.04.2024 г. за изменение на постановеното по
делото решение № 2088/09.04.2024 г. в частта му за разноските.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4