РЕШЕНИЕ
№119
02.06.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесети май, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 168 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 1995/27.01.2020 г.,
подадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, срещу Решение № 74 от
20.01.2020 г. по гр. дело № 3300/2019 г., с което Районен съд Добрич е приел за
установено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, че уволнението на К.И.И. е
незаконно и е отменил заповед № ВИК-2835910#7/17.07.2019г. на изп. директор на
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по обективно
съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като е възстановил К.И.И. на
заеманата преди уволнението длъжност „технически организатор” в район Добрич -
2 .
Ответникът е депозирал жалба, в която се излагат
доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Изразява несъгласие със становището, че разпоредбата
на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е приложима само когато е настъпило изменение на
изискванията за изпълнение на конкретна длъжност, но след сключване на трудовия
договор. За да обори тази теза, въззивникът се позовава на практика на ВКС, в
която е прието, че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение, ако
служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, както
когато това несъответствие е налице при сключване на трудовия договор, така и
когато възникне в последващ момент. В тази връзка изтъква, че още в
длъжностната характеристика на К.И., при възникване на трудовото
правоотношение, е било предвидено изискването да притежава висше икономическо
образование, каквото ищцата няма. Оттук
прави извод, че уволнението на служителката на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ е законосъобразно.
Иска първоинстанционното решение да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с което претенциите на ищцата да бъдат отхвърлени.
Претендира и заплащане на разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание пред въззивния съд се представлява
от юрисконсулт Е.Т., която заявява, че поддържа жалбата. В писмената си защита
излага аргументи за неправилност на обжалваното решение, сходни с тези във
въззивната жалба.
Въззиваемата страна е подала отговор, в който се
противопоставя на изложеното в жалбата. По въпроса, поставен от въззивника, заявява,
че работодателят може да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение по
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, когато работникът не е притежавал необходимото образование
още при сключване на трудовия договор, но само ако такова изискване е
предвидено в нормативен акт. В настоящия казус изискването не е нормативно
закрепено, от което заключава, че уволнението е незаконосъобразно.
Прави искане решението на първата инстанция да бъде
потвърдено. Претендира и заплащане на разноски за въззивното производство.
Не се явява лично пред въззивната инстанция и не
изпраща представител. Пълномощникът на страната е депозирал молба, в която се
придържа към тезата, застъпена и в отговора.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че между тях е
възникнало трудово правоотношение през 2002 г.
С допълнително споразумение към трудов
договор № ТД 124 от 29.07.2016 г. (л. 23) К.И. е била назначена на длъжността „технически
организатор“ в район „Добрич – 2“. Споразумението е сключено с шестмесечен срок
на изпитване в полза на работодателя.
От приложената длъжностната характеристика
(л. 24 и 25) е видно, че за заемане на длъжността „технически организатор“ се
изисква служителят да има завършено висше икономическо образование, специалност
„счетоводство и контрол“.
На 08.07.2019 г. изпълнителният директор
на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е връчил на ищцата писмо (л. 18), с
което поискал да му предостави документи, удостоверяващи завършено образование
или придобита квалификация.
Не е спорно, че ищцата няма завършено
висше образование. От представеното свидетелството за професионална
квалификация (л. 76 и 77) се установява, че К.И. има придобита трета степен на
професионална квалификация по професия „оперативен счетоводител“, специалност
„оперативно счетоводство“. Изводимо от диплома № 007949 и удостоверение № 970
(л. 82 и 83), ищцата има и придобита квалификация за стругар и шлосер.
С покана ВиК-2835#2/10.07.2019 г. (л. 85) изпълнителния
директор на ответното дружество е предложил на К.И. да заеме длъжността „стругар“
към АТР. От изявлението става ясно, че ѝ е направено предложение за
промяна на длъжността, тъй като се налагало трудовият ѝ договор да бъде
прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Ищцата подала уведомление до изпълнителния
директор (л. 86), с което отказала да заеме длъжността „стругар“ към АТР в
дружеството.
Със заповед ВиК-2835#7/17.07.2019 г. (л. 5) трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ, считано от 18.07.2019 г. И. получила екземпляр от документа на
17.07.2019 г.
Видно от приложена справка, лицата,
заемащи длъжността „технически организатор“ в ответното дружество (л. 213), са Ж.В.,
С.М., Д.С., Д.Г., С.И., С.Х., К.С., М.Д.. От представените дипломи на
изброените служители, се извежда, че нито един няма завършено висше
икономическо образование, специалност „счетоводство и контрол“.
По делото е разпитан свидетелят К.С.. Същият
заявява, че е бил технически ръководител в ответното дружество. От преките си
наблюдения върху работата на ищцата изразява мнение, че за изпълнение на
задълженията ѝ, не е необходимо висше икономическо образование. Показанията
на свидетеля не могат да бъдат ползвани от съда при формиране на фактическите
си изводи. Това е така, защото в една част са неотносими към предмета на спора.
В останалата част не отразяват възприятията му относно настъпили факти, а
представляват мнение по релевантен въпрос.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
По главния иск в тежест на ответното
дружество е да докаже законността на уволнението посредством установяване на
следните релевантни факти: да е налице изменение на изискването за образование
за заемане на длъжността „технически организатор“, което изменение трябва да е
настъпило преди прекратяване на трудовото правоотношение; уволненият служител
да не е отговарял на новите изисквания; решението за въвеждане на нови
изисквания за заемане на длъжността да бъде взето по надлежния ред; заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношения трябва да бъде мотивирана.
Въззивният съд счита, че заповед
ВиК-2835#7/17.07.2019 г. (л. 5), с която
трудовото правоотношение между страните е било прекратено, е мотивирана в
достатъчна степен. Работодателят е посочил правното основание за уволнението –
чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ. В обстоятелствената част е изложил и
фактическите положения, наложили прекратяването – липса на завършено висше
икономическо образование по специалност „счетоводство
и контрол“ от ищцата. Не се спори, че К.И. не притежава необходимото
образование за заемане на длъжността.
На първо място следва да бъде посочено,
че това изискване за образование не е нормативно закрепено, а е въведено от
работодателя с длъжностната характеристика. В преобладаващата част от
практиката се поддържа становището, че когато работодателят е знаел, че
служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, не
може да го уволни на това основание, ако изискването за образование не се съдържа
в нормативен акт. В тази насока е Решение № 1627 от 26.11.2003 г. на ВКС по гр.
д. № 3072/2002 г., III г. о. Настоящият състав възприема именно тази част от практиката.
На следващо място съдът счита, че не е
настъпила, изискуемата за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ, промяна в изискването за образование. От представените доказателства се
установи, че още към момента на назначаване на К.И. на длъжността „технически
организатор“, с допълнително споразумение към трудов договор № ТД 124 от
29.07.2016 г., се е изисквало служителят да има завършено висше икономическо
образование, специалност „счетоводство и контрол“. Установи се, че К.И. не е
отговаряла на това изискване както към момента, в който е била назначена за „технически
организатор“, така и към момента на уволнението. Ищцата е била назначена за
„технически организатор“, въпреки че не притежава необходимото висше
икономическо образование, при знанието и без противопоставяне от страна на
работодателя. Следователно, за периода от назначаването до уволнението, по
отношение на изискването за образование е съществувало едно трайно състояние,
което е останало непроменено.
При липса на промяна в изискването за
образование и неустановеност на това изискване в нормативен акт, уволнителното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ не може да бъде
приложено.
Освен изложеното, въззивният състав
счита, че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото
правоотношение на К.И.. До този извод водят представените дипломи на останалите
служители, изпълняващи длъжността „технически организатор“ при ответното
дружество, тъй като е видно, че нито един от тях няма завършено висше
икономическо образование. Не са представени и доказателства някой от тях да е
уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т.
6, предл. първо от КТ.
Ето защо, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ следва да бъде уважен, като уволнението на К.И. бъде признато за
незаконно, а заповед ВиК-2835#7/17.07.2019 г. отменена.
При такова произнасяне относно главния
иск, акцесорният за възстановяване на ищцата на предишната работа, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, също се явява основателен, тъй като е
обусловен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Изложеното налага извода, че Решение №
74 от 20.01.2020 г. по гр. дело № 3300/2019 г., с което Районен съд Добрич е
уважил исковите претенции на К.И. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, е
правилно и законосъобразно, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник се поражда правото да
ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемата своевременно е направила
искане за присъждане на разноски в размер на 750, 00 лева. Приложила е договор
за правна защита и съдействие и разписки, от които се установява, че е заплатила
тази сума на пълномощника си адвокат М.Г. за изготвянето на отговор на жалбата,
инициирала въззивната проверка, както и за процесуално представителство пред
Окръжен съд Добрич.
На тази основа въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на К.И. направените пред въззивната инстанция разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 750, 00 лева.
С оглед на горното, Въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 74
от 20.01.2020 г. по гр. дело № 3300/2019 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, да заплати на К.И.И., с ЕГН **********,***,
сумата от 750, 00 лева, представляваща направени разноски във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.