№ 14284
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110174461 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., моли да се осъди ответникът Е. Н. П. да заплати
следните суми: 68.33 лв. главница, представляваща стойност на доставена и незаплатената
топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. - 30.04.2020 г., 9.12 лв. законна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 12.01.2021 г., 41.83 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 1.12.2017 г.-30.04.2020 г. и 6.81 лв. лихва за забава върху нея за периода 31.1.2018
г.-12.01.2021 г., и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Поддържа, че ответницата като
собственик до 19.4.2018 г. и ползвател до края на процесния период, е потребител на
топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабден имот – гараж № 8Б в гр. София,
ж.к. Дървеница, ...... Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с
доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи
условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно
изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна
енергия, която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа се, че за имота
са издадени такива изравнителни сметки. Ищецът претендира плащане на вземанията в
горепосочените размери и разноски.
1
Ответницата Е. П. е депозирала отговор в срок, в който оспорва исковете. Оспорва да е
клиент на ТЕ и възникването на облигационно отношение с ищеца. Оспорва да е поръчвала
и да й е доставяна ТЕ. Оспорва валидното възникване на договорни отношения с фирмата за
дялово разпределение. Твърди неравноправни клаузи в ОУ и липса на доказателства за
реално доставена ТЕ. Релевира възражение за изтекла давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Следователно, клиент на топлинна енергия по силата на закона е собственикът на
топлоснабдения имот, или когато е учредено вещно право на ползване – неговият ползвател.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост. В този смисъл правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. А по смисъла
на ал.6, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства обуславят извод, че през процесния период
страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, в
която ответницата е била собственик на имот - гараж № 8Б в гр. София, ж.к. Дървеница, .....,
а след 19.04.2018 г. – негов вещен ползвател. В тази насока са приетите по делото
удостоверение за граждански брак на Елена П. и Владислав Пенчовски, сключен 1961 г.,
нотариален акт за собственост върху гараж построен върху държавно място от 13.5.1988 г.,
видно от който Елена и Владислав Пенчовски придобили процесния гараж № 8 по време на
2
брака си, нотариален акт за дарение на недвижим имот, с който Емил Пенчовски дарил на
майка си собствената си ¼ идеална част от съсобствения им гараж, и договор за
прехвърляне на гаража срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 19.4.2018 г., с
който ответницата прехвърлила гаража на трето лице, запазвайки си пожизнено правото на
ползване върху имота. При конкуренция на вещни права, клиент на топлинна енергия се
явява лицето, което реално ползва топлинна енергия, т.е вещният ползвател, който и по
смисъла на ЗС дължи разноските за ползавне на имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, отношенията между страните по продажба на топлинна
енергия се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-
малко в един централен и в един местен ежедневник, без да е необходимо писмено приемане
от клиентите купувачи. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от
правото си по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Предвид изложеното, за процесния период между страните е бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът на ответницата, е
доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени
разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /от 2007 г. отменена и действаща от
2020 г., в които методиката е еднаква/. В сградата е въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия и избрана фирма, която да го извършва. В имота няма
отоплителни тела. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на водомер, като за процесния
период не е използвана топла вода. За имота единствено е начислена ТЕ отдадена от
сградната инсталация, която е разпределена между всички потребители пропорционално на
отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата. Сградната инсталация в сграда
етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и
тежестите от нея. Съгласно член 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване е обща етажна собственост, а съгласно член 145, ал. 2 и 3 от ЗЕ топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите
части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, и топлинната енергия за
отопление на имотите, като топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – ЕС, и чрез
топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Потребител на
услугата е етажната собственост, като титулярът на права върху индивидуалните обекти на
собственост не може да откаже да заплаща отдадената от сградна инсталация енергия
доставена до имота. Сумите са начислени съобразно нормативната уредба и действащите за
3
съответния период цени на ТЕ.
Не се твърди и доказа от ответницата да е заявила рекламации срещу извършеното дялово
разпределение в установените срокове /към ФДР/. Ето защо и съобразно заключението на
вещото лице, потребената в имота за процесния период ТЕ възлиза на общо 68.33 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на "Техем
сървисис" ЕООД с договор от 9.10.2001 г., сключен от упълномощен представител на
етажните собственици, „Техем сървисис“ ЕООД е осъществил услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период и ответницата дължи цената й,
която съласно представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на 41.83 лв.
за процесния период.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца. Задълженията за плащане на месечните вноски имат самостоятелен
характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и се
погасявят с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им.
Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. След като исковата молба е подадена на 30.12.2021 г., всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила до 30.12.2018 г., са погасени по давност. В случая
погасени по давност са вземанията за доставена ТЕ до 31.10.2018 г. /за последния месец
падежирало на 15.12.2018 г./. Дължима остава главница за ТЕ за периода 1.11.2018 г.-
30.04.2020 г. в размер на 49.28 лв. По отношение на услугата дялово разпределение,
предвид липсата на предвиден срок за плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на
съответния месец, за който се отнася, т.е. от деня, следващ месеца на извършване на
услугата. Погасено по давност се явява задължението за м.12.2017 г.-м.11.2018 г. вкл., при
което дължима остава главница за периода м.12.2018г.-м.04.2020 г. на стойност 24.97 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
4
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК на 6.58 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 12.1.2021 г., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответницата. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса /50 лв./, вещо лице /280 лв./ и юрисконсултско възнаграждение
/100 лв./, дължими от ответницата са 275.65 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, от направени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 в., на ответницата се дължат 107.68 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН **********, гр. София, ...., да заплати на „Т. София” ЕАД, с ЕИК
...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 49.28 лв. стойност на доставена топлинна енергия за
периода 1.11.2018 г.-30.04.2020 г., 6.58 лв. законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
12.1.2021 г., 24.97 лв. стойност на дялово разпределение за периода 01.12.2018г.-30.04.2020
г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба
– 30.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
5
заплащане на топлинна енергия за разликата над 49.28 лв. до предявените 68.33 лв. и за
периода 1.05.2017 г.-31.10.2018 г., за лихва за забава върху нея за разликата над 6.58 лв. до
предявените 9.12 лв. и за периода 15.09.2018 г.-14.09.2019 г., за дялово разпределение за
разликата над 24.97 лв. до предявените 41.83 лв. и за периода 1.12.2017 г.-30.11.2018 г. и
изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.81
лв. за периода 31.1.2018 г.-12.01.2021 г.,
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН **********, гр. София, ...., да заплати на „Т. София” ЕАД, с ЕИК
...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
275.65 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., да
заплати на Е. Н. П., ЕГН **********, гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата
от 107.68 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6