№ 351
гр. гр. Червен бряг, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20254440100857 по описа за 2025 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС - Червен бряг е постъпила искова молба от В. И. Т., с ЕГН ********** от гр. Червен
бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, чрез адв. Т. Т. от АК-Плевен против С. С. Т., с ЕГН
********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, с която на
основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения
между страните брак с всички произтичащи от това законни последици.
В исковата молба се сочи, че с ответника са сключили граждански брак на 21.12.1997г. в
Южна Африка, видно от удостоверение дубликат от 02.07.2025г., издадено от Община
Червен бряг, като от брака си нямат общи деца. Ищецът твърди, че не поддържа никакви
контакти с ответницата от 2003г. и не поддържат общо домакинство. Същите били разделени
от години и живеят самостоятелно. В. И. Т. твърди, че има друго семейство, за което се
грижи. Счита, че една от най-важните характеристики на брака, а именно съвместното
съжителство, липсва, при това от 2003г. Желае да се разведе възможно най- бързо, поради
което не търси вина. Не търси и лична издръжка от съпругата си. От брака им има
имущество в режим на СИО, което иска да се подели в настоящото производство и моли
съда да разгледа въпроса за подялба на движима вещ лек автомобил, марка и модел: „Нисан
примера", цвят: сив металик, с рег. номер ******, с номер на рама: ******, номер на
двигател: ******, регистриран със свидетелство ******, издадено от МВР, КАТ, сектор
„Пътна полиция", със застрахователна стойност 851лв. Желае тази движима вещ да остане
на него, тъй като съпругата му нямала принос в придобиването й.
1
Счита, че брака е непоправимо и дълбоко разстроен, същият е лишен от своето емоционално
и социално съдържание. Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати
сключеният между тях брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство без
съда да се произнася по въпроса за вината. Не възразява съпругата му да използва след
прекратяването на брака фамилното име Т..
ИЩЕЦА редовно призован, се явява лично и с адв. Т. Т. от ПлАК, който от името на
доверителя си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКА редовно призован, не се явява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от
приложеното удостоверение дубликат за сключен граждански брак, издаден въз основа на
акт за сключен граждански брак с № 0036/30.06.1998г., съставен в гр. Червен бряг, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, страните са сключили валиден граждански брак, от който брак
нямат деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на
страните в процеса.
В проведеното по делото о.с.з. ищеца изрази желание съда да постанови развод, тъй като
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за
вината, като разноските останат така както са направени от страните. В. И. Т., с ЕГН
********** претендира и към имущество в режим на СИО, като моли съда да разгледа
въпроса за подялба на движима вещ лек автомобил, марка и модел: „Нисан примера", цвят:
сив металик, с рег. номер ******, която движима вещ желае да остане негова собственост
след развода.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
чия е вината за това, фамилното име на ответника и подялба на движима вещ, която е
имущество в режим на СИО.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на
спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства. По иска с правна
квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по
делото, изразеното от ищцата становище и процесуалното поведение на ответника намира,
че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство,
брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е
настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от
възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна
привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за
полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и
изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът
приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не
2
биха могли да съжителстват заедно.
ДОСЕЖНО ВИНАТА, СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с
решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството
на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено,
поради което не е необходимо съдът да изследва този въпрос.
По въпроса за фамилното име:
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или,
законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по
отношение на която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския
брак е приела фамилното име на мъжа. Същата не е поискала и не е изразила претенции да
носи или не предбрачната си фамилия, поради което и единствено тя притежава
материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото
законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, което е променило
фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да продължи да носи
брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си такова, като съгласието или
несъгласието на другия съпруг в случая се явява ирелевантно.
В тази връзка, следва да се отбележи, още, че нормата на чл.53 СК е нова по съдържание и
макар и ясна при нейното тълкуване следва да се направи сравнителноправен анализ с
нормите уреждащи въпроса за името след прекратяване на брака в предходните два семейни
кодекса. Съгласно чл.103 СК от 1985 г./отм./ - “ Чл.103 (1) След развода съдът може да
постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен. (2) Ако
единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи
да носи същото име. (3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска
другият съпруг да престане да носи неговото име.” Съгласно чл.26 СК от 1968 г./отм./ - “Чл.
26. След развода съпругът не може да носи фамилното име на другия съпруг, когато
последният се противопостави, освен ако има важни причини за това. При изменение на
обстоятелствата съдебното решение относно запазването на фамилното име на единия
съпруг може да се измени по искане на другия съпруг”.
При анализа на трите правни норми – новата и тези по отменените кодекси, е видно, че
съгласието на единия съпруг за запазване фамилното му име от другия е заменено
изключително от волята на съпруга, приел името на първия, при прекратяването на брака.
Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на
съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака.
Предвид изложеното нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът,
приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване
на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. Ето защо, следва
да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да носи брачната си фамилия Т., до
изразяване на материалноправната й легитимация да заявява лично претенция си по чл. 53
3
СК.
По въпроса за подялбата на движима вещ, която е имущество в режим на СИО:
Правило, прогласено от Семейния кодекс е, че съпружеска имуществена общност /СИО/ е
това имущество, за придобиването на което и двамата съпрузи имат принос. Изрично
посочени като лично имущество са наследените движими вещи, придобити по време на
брака, както и тези, които са дарени. Лично имущество на съпрузите са и всички придобити
преди брака имоти и вещи.
С други думи, ако съпруг наследи от починали родители жилище, автомобил, парични
средства по депозити – те са негова лична собственост. По същия начин стои и въпросът,
когато тези неща са му прехвърлени чрез дарение. Тогава това имущество е лично и при
развод не се коментира неговата подялба.
В случая, значима е разпоредбата на чл. 33 от СК, която предвижда възможност правата,
придобити от всеки от съпрузите по време на брака, да са негово лично притежание, като се
допълва в цитираната разпоредба, че при прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг
има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака,
доколкото е допринесъл с труд, със средствата си и т.н. По делото не се установи по
категоричен начин, че ответника С. С. Т. е допринесла за придобиването на движима вещ -
лек автомобил, марка и модел: „Нисан примера", цвят: сив металик, с рег. номер ******.
В заключение и с оглед обстоятелството, че след фактическата раздяла на страните (през
2003г.) е придобито моторното превозно средство, както и липсата на изрично изразена
воля, от страна на ответника, съда приема, че същия следва да остане собственост на
съпруга, така както е придобит.
По разноските: Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Тъй като ищеца в настоящото
производство не претендира разноски по делото и моли съда да не се произнася по въпроса
за вината, настоящия съдебен състав не следва да се произнесе по същите, на основание и
чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси събирани от
съдилищата по реда на ГПК, в това производство се събира държавна такса в размер до 50
лв., но не по-малко от 20 лв. Предвид посоченото, по делото следва да бъде определена
държавна такса при допускане на развод поради това, че брака е дълбоко и непоправимо
разстроен, в размер на 50,00 /петдесет/ лв., която следва да се раздели между страните, като
се приспадне внесената от ищеца сума в размер на 25,00 лв. при завеждане на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 21.12.1997г., в Южна
Африка, видно от удостоверение дубликат за сключен граждански брак, издаден въз основа
на акт за сключен граждански брак с № 0036/30.06.1998г., съставен в гр. Червен бряг, общ.
4
Червен бряг, обл. Плевен граждански брак между В. И. Т., с ЕГН ********** от гр. Червен
бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен и С. С. Т., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без
съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи брачната си фамилия „Т.“, на
основание чл. 53 СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, движима вещ лек автомобил, марка и
модел: „Нисан примера", цвят: сив металик, с рег. номер ******, с номер на рама: ******,
номер на двигател: ******, регистриран със свидетелство ******, издадено от МВР, КАТ,
сектор „Пътна полиция", със застрахователна стойност 851лв. да остане в изключителна
собственост на В. И. Т., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА С. С. Т., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
****** да заплати по сметка на РС - Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за
развод в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5