Решение по дело №899/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        Номер   1786                   Година   17.12.2019                Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети октомври                                                                                 Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.              

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 899 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

 

Ищецът „С.“ О. твърди в поправената си искова молба, че стопанисвал - в -, с ИТН 2117176 и бил клиент на ответника от 26.01.2017 г., по силата на сключен между тях комбиниран договор за продажба и балансиране на електрическа енергия на краен клиент № 4085/26.01.2017 г. Съгласно чл. 3.2.1. от същия, фактурирането и плащането на доставяната му ответника ел.енергия се извършвало на база предоставените му от мрежовия оператор валидирани стойности от СТИ за съответния период с фактуриране до девето число на следващия месец и заплащане до 25-то число на месеца, в който била издадена фактурата. За март 2018 г. ответникът му издал фактура № **********/31.03.2018 г. и дебитно известие към същата с № **********/31.07.2018 г. Тази фактура платил на 18.04.2018 г. по банков път. Издаденото към нея дебитно известие било оспорено от него. Управителят му посетил офис на ответника, за да се информира за основанието на посочената в него сума. Отговорили му, че била дължима на основание издадено дебитно известие от Е. на ответника. Предоставили му копия от издадено от Е. на ответника дебитно известие № ********** към фактура № **********/31.03.2018 г. и писмо изх. № 7624699­1/04.04.2018 г. до ответника относно корекция на фактура, клиентски номер **********. Въпреки оспорването на дължимостта на процесната сума, от ответника му заявили, че при неплащането й доставката на ел. енергия до стопанисвания от ищеца имот щяла бъде преустановена. По тази причина платил на 30.04.2018 г. тази сума. След плащането й продължил да настоява да получи от ответника допълнителни разяснения за причината за издаването и начина на изчисляването й. В резултат на електронната му поща било изпратено писмо с прикачена към него таблица, в което ответникът заявявал, че на база получената информация от електроразпределителното дружество за съответния клиент се фактурирали количествата ел.енергия. В същото писмо се твърдяло, че от ответника не можели да кажат как била начислена допълнителната ел.енергия за март 2018 г. Ищецът стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми за ел. енергия към ответника. Представляващите го не били извършвали неправомерни действия, целящи да не плаща сметки за ел. енергия, нито знаели за извършване на подобно действие от друго лице. Допълнително начислената му ел.енергия била недължима и недължимо платена на ответника. Била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. На 30.03.2018 г. била извършена проверка на СТИ, отчитащо доставяната до обекта му ел.енергия, за която бил съставен протокол № 420059 от 30.03.2018 г. Тя била извършена в присъствие на представител на ищеца и полицейски служител. В протокола било отразено, че СТИ било с неправилна схема на свързване и при замерване с еталон отчело отклонение от -66,09 %. В предоставеното му писмо изх. № 7624699-1/04.04.2018 г. било посочено, че при проверката било установено, че измервателната група била с дадени на късо токови вериги, обстоятелство, което не било отразено в констативния протокол. В същия било записано, че се съставял, а проверката извършвала, на основание чл. 42 и 44 ПИКЕЕ, Обн. ДВ бр. 98/2013 г. С решение по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС ПИКЕЕ били отменени изцяло, с изключение на чл.48-51. Решението било в сила от 14.02.2017 г. Само това било достатъчно и самостоятелно основание да се приемело, че извършената корекция на сметката му била лишена от основание. С решение по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, като незаконосъобразни били отменени и чл. 48-51 ПИКЕЕ. Решението било потвърдено с решение от 01.02.2018 г., с което били отменени и останалите да действат разпоредби от ПИКЕЕ. Не ставало ясно и как била начислена допълнителната ел.енергия и определен периода на начисляването й. В изпратеното му от ответника писмо, самият той заявявал, че не бил наясно как се формирала процесната сума. От приложената към писмото таблица в Ексел било видно, че отразените в нея 18221 кВтч ел.енергия били изчислени по методика на ЕВН, като липсвала констатирана разлика между показанията старо/ново за процесния период. В тежест на доставчика на ел. енергия било да установи периода на грешното измерване/неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена енергия. Липсвала защита на потребителите при едностранна корекция на сметките им за минал период от дружеството монополист. В случая не ставало ясно и как ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ. Нямало и данни за виновно поведение на ищеца, от което да били настъпили вреди за ответника в причинна връзка с виновно действие/бездействие. Липсата на яснота за датата на неотчитане/неточно отчитане на ел.енергия можела да доведе до евентуално неоснователно обогатяване на ответника. Когато не била налице доказана нерегламентирана намеса в СТИ от потребителя и не бил посочен точния период на неотчитане, не можело да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното й изчисляване и коригиране за минал период било недопустимо, защото щяло да доведе до получаване на цена за недоставена енергия. В дебитното известие към фактурата липсвал "отчетен период". Нямало яснота как бил формиран. Единствено било посочено, че основание за издаване било „корекция". В този смисъл чл. 48 ПИКЕЕ, била неравноправна клауза. Тя противоречала и на чл. 82 ЗЗД, и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС принципи. Не можело нито с ПНА, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогирали разпоредби на закон или нарушавали конституционни принципи. Поради това посочената клауза била нищожна и не обвързвала с действието си страните и съда. Ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка. Съгласно посочената в исковата молба съдебна практика, със ЗИД ЗЕ ДВ 54/2012 г., било въведено законово основание крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал., т. 6 ЗЕ и в ОУ бил предвиден ред за уведомяване за корекция и при налични ПИКЕЕ, каквито в случая нямало. Не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребена ел. енергия. От друга страна в сключения между страните договор не фигурирала процедура, касаеща корекция на сметка за стар период.  Искането е да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 3641.21 лева, която недължимо платил на 30.04.2018 г. по дебитно известие № ********** към фактура № **********/31.03.2018 г., и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й. Претендира разноски.

 

          Ответникът Р. О. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в хода на делото по същество, редовно призован, не изпраща представител.

 

          Третото лице Е. – помагач на страната на привлеклия го ответник, оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли като неоснователен, с възражения и доводи, изложени подробно в представени по делото писмени становища, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

Страните не спорят, че ищецът и ответникът са в договорни отношения по сключения съгласно чл. 100, ал. 1 ЗЕ на 26.01.2017 г. комбиниран договор за продажба и балансиране на ел. енергия на краен клиент (л. 91-96). По силата му ответникът, като търговец, снабдява с такава енергия процесния обект на ищеца - в -, с ИТН 2117176, а последният е негов клиент на същата енергия. В договорни отношения по сключения между тях рамков договор от 15.02.2016 г. са и ответникът и подпомагащата го страна (л. 51-57). С него те са уредили отношенията си във връзка със снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти на ответника, присъединени към електроразпределителната мрежа на подпомагащата го страна. А като краен клиент, чийто горепосочен обект е присъединен към електроразпределителната мрежа на подпомагащата страна, ищецът има право да ползва същата мрежа при посочените в становището й по делото и задължителни за него и без приемане съгласно чл. 104а, ал. 4 ЗЕ публично известни общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е., одобрени с решение на ДКЕВР No ОУ - 014 от 10.05.2008 г., които макар и подпомагащата страна да не представи по делото, са публикувани на страницата й в интернет.

 

От представения от същата страна и неоспорен от главните страни констативен протокол № 420059/30.03.2018 г., се установява още, че на 30.03.2018 г. посочените в същия протокол двама служители на подпомагащата страна, в присъствието на съуправителя Г.Н.Г. на ищеца и посочения в същия протокол като свидетел полицейски служител, извършили проверка на електромера, находящ се в електромерно табло на фасадата на сградата на възстановителния дом за глухи в -, отчитащ доставената до този обект на ищеца на същия адрес ел. енергия (л. 87). При тази проверка същите служители установили посочената в този протокол промяна на схемата за свързване на този електромер по смисъла на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, БР. 98/2013 г., отм. ДВ, бр. 97/2018 г.), която възстановили (л. 87).

 

Въз основа на този протокол, подпомагащата страна предоставила на ответника заявка за нуждата от корекция на сметката на ищеца за разпределение на ел. енергия от 03.03.2018 г. до 30.03.2018 г. с общо 18221 кВтч на цена от 891.67 лева с ДДС вследствие на установеното с протокола неотчитане на цялото й количество, за която издала на ответника и дебитно известие от 31.03.2018 г. към издадената му фактура от същата дата (л. 73-75 и 88). Ответникът от своя страна издал на ищеца дебитно известие № **********/31.03.2018 г. към издадената му фактура № **********/31.03.2018 г., с което коригирал сметката му за ел. енергия и мрежови услуги за март с общо 3641 лева с ДДС (л. 71-72). Страните не спорят, че на 30.04.2018 г. ищецът е платил тази цена на ответника, видно и от представеното по делото преводно нареждане (л. 17).

 

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че процесният електромер е бил манипулиран, като вторичните токови вериги на първа и втора фаза на токовия трансформатор са свързани накъсо на междинния клеморед, с което се отклонява част от тока на електромера и променят метрологичните му характеристики, и той не съответства на техническите и метрологични изисквания, което е случай на частично неизмерване на консумираната ел. енергия, като ползваните от ответника за корекцията на сметката на ищеца метод за изчисляване и методика за остойностяване на мрежовите услуги, предоставени от подпомагащата страна на ищеца, са приложени правилно, в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (л. 117). 

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск е основателен. Според чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В случая ищецът твърди, че е платил без основание исковата сума за начислената му от ответника по процесното дебитно известие ел.енергия за посочения минал период, а ответникът оспорва това му твърдение с възражението, че получил тази сума на посоченото по същество в отговора му основание по чл. 31, ал. 1 и 2 ПТЕЕ (Обн. ДВ, бр. 66/2013 г.), във вр. с чл. 98в и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал. 2 и чл. 51 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.). При това положение доказателствената тежест между страните по делото се разпределя така - ищецът носи тежестта да докаже по делото, че е платил на ответника исковата сума, а той, че е налице посоченото основание да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото ищецът доказа, че е платил на ответника на 30.04.2018 г. исковата сума от 3641.21 лева, а ответникът не доказа възражението си, че е било налице посоченото основание да я получи.

 

По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените му от тях общи условия на договорите за продажба на ел.енергия – практиката е уеднаквена с решения на ВКС (Р № 111-2015-I т.о., № 173-2015-II т.о., № 115-2015-IV т.о. и № 164-02.03.2016-II т.о.). Тя се отнася и за случая, доколкото ответникът е коригирал едностранно сметката на ищеца въз основа на корекция на подпомагащата страна в периода след влизане в сила на промените и на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ и ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че същата корекция е извършена при действието на заварените от тях горепосочени общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на подпомагащата страна, одобрени с решение на ДКЕВР No ОУ - 014 от 10.05.2008 г. Според същата, със ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание за крайния снабдител (а и за оператора на електроразпределителната мрежа съгласно чл. 104а ЗЕ – б.р.) да коригира за минал период сметката на клиентите си, но само при кумулативното наличие на доказано неточно отчитане на същата и изпълнено изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (респективно чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ ЗЕ – б.р.) – да е предвиден в общите му условия ред за уведомяване на клиентите му, че има такова основание за корекция на сметката им и спази ПИКЕЕ, чийто автор, според чл. 83, ал. 2 ЗЕ, е ДКЕВР (сега КЕВР). С изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), законодателят делегира от една страна на ДКЕВР правомощието да приеме нов, особен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, регламентиращ принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА). Подобна законова делегация бе налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнасяше за случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и корекциите на сметки на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II т.о. Р 201-2013-II т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о., Р 104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о., Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV т.о. на ВКС). В изпълнение на тази законова делегация, ДКЕВР прие ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар понастоящем да са отменени, с изключение на чл.чл. 48-51, с обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, а отмяната им да има действие занапред, от влизането в сила на същото решение на 14.02.2017 г., и поради това отменените им със същото решение разпоредби да са неприложими в случая по делото (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, ТР 2-2014-ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС), приложение намират неотменените с него разпоредби на чл.чл. 48-51 от същите ПИКЕЕ, които са отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло в сила на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, чиято отмяна има също действие само занапред, от влизането в сила на това решение на 23.11.2018 г. Поради това те са приложими в случая по делото. А именно в тях e регламентиран реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и начините за извършване в тези случаи на преизчисление на количеството й от операторите на съответните мрежи, респективно за "корекция на сметките на потребителите им" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.

 

От друга страна, с изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 и на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, законодателят изрично вмени и задължението на електроснабдителното дружество и на електроразпределителното дружество, да предвидят задължително в общите си условия съответно за продажба и пренос на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите си при наличие на основание за корекция на сметките им въз основа на посочените ПИКЕЕ. Вярно е, че §199, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на тази нова уредба или до привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Действащите обаче общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на подпомагащата страна, одобрени с решение на ДКЕВР No ОУ - 014 от 10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., се предвиди императивно, като задължително съдържание на същите и задължителното уреждане в тях на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметките им съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите редакции на закона, както и в заварените от тази нова уредба – горепосочени общи условия на подпомагащата страна, в чл. 54, ал. 1 от които е предвидено само нейно задължение за уведомяване на клиентите й за корекция на сметките им, но не и ред за това при корекция на сметките им в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно посочените ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.).

 

Само на това основание не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на подпомагащата страна, а оттам и на ответника да коригира сметката на ищеца за посочения минал исков период при доказаното с констативния протокол неточно отчитане на доставената ел.енергия от електромера му (Р 173-2015-II т.о.). При това положение не може да се приеме да е било налице за ответника посоченото по същество в отговора му основание да коригира сметката на ищеца за март 2018 г. с исковата сума от 3641.21 лева, както е сторено с издаденото на 31.03.2018 г. процесно дебитно известие към посочената фактура (л. 15). Само на това основание тази искова сума следва да се приеме за недължимо платена от ищеца, защото носещият тук доказателствената тежест ответник, не доказа пълно и главно да е налице посоченото по същество в отговора му основание/фактически състав за пораждане на претендираното от него право/вземане да я получи. Поради това същата той е получил от ищеца на 30.04.2018 г. при начална липса на основание и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД дължи връщането й изцяло, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата му молба в съда.

 

При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 631 лева, от които 146 лева внесена държавна такса за производството и 485 лева платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). На подпомагащата страна не се присъждат разноски (чл. 78, ал. 10 ГПК). 

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОСЪЖДА Р., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка ***: ***, на „С.“ О., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 3641.21 лева за главница, която без основание е получило на 30.04.2018 г. по дебитно известие № **********/31.03.2018 г. към фактура № **********/31.03.2018 г., и законна лихва върху главницата от 12.02.2019 г. до изплащането й, както и сумата 631 лева за разноски по делото.

 

          ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице  Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, като помагач на страната на привлеклия го ответник Р. О. с п.а.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: