МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №22/25.06.2015г.
по НОХД №48
по описа на РС – Ловеч за 2015 година
Срещу подсъдимия Р.З.Д. *** е внесен обвинителен акт
за извършено престъпление по чл.343 ал.3 пр.4 б.„а” пр. 2-ро във вр. с чл. 342
ал.1 пр.3 от НК и чл. 21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 08.06.2014 г. около 11.50
часа в гр.Ловеч, на улица Цар И. Александър при кръстовището с улица „Синчец”,
при управление на МПС - лек автомобил „Деу Матиз” с peг. № OB 0032 ВА, собственост на В.С.В.,***
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21 ал.1 от ЗДвП /при избиране на
скоростта си на движение се движил със скорост от 69.2 км/ч, вместо
максимално допустимата скорост от 50 км/ч за движение на пътно превозно средство
от категория „В” в населено място/ и по непредпазливост причинил на повече от
едно лице средна телесна повреда както следва: на А.Д.А., ЕГН ********** ***
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на диафизата на лява бедрена кост с разместване на фрагментите
с последващо оперативно лечение и обуславяща
затруднение движението на ляв крак за 5 - 6 месеца и средна телесна повреда на Р.И.И.,***,
изразяваща се в травматично счупване на лявата ключица с разместване на
фрагментите с по следваща мека имобилизация „S”-образна
превръзка, която му е причинила затруднение движенията на лява ръка и ляв
раменен пояс за около 35 дни.
В съдебно заседание, във връзка с новоприета експертиза
и съществено изменение на обстоятелствената частта на обвинението, представителя
на прокуратурата повдигна ново обвинение срещу подсъдимия Д. затова, че на 08
юни 2014г. около 11.50 часа в град Ловеч на улица Цар И. Александър при
кръстовището с улица „Синчец”, при управление на МПС - лек автомобил „Деу Матиз” с peг. № OB 0032 ВА,
собственост на В.С.В.,*** нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва: чл.15 от ЗДвП /не се е движил най-вдясно по платното за движение/,
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП /не е намалил скоростта и в случай на необходимост не
е спрял, когато е възникнала опасност за движението/; чл.47 от ЗДвП /при
приближаване към кръстовище не се е движил с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство/ и чл.48 от ЗДвП /на кръстовище на равнозначни пътища не е пропуснал
ППС, което е приближавало от дясната му страна/ и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на А.Д.А. ЕГН **********
*** средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на диафизата на лява бедрена кост с разместване на фрагментите
с последващо оперативно лечение и обуславяща затруднение
движението на ляв крак за 5 /пет/ -6 /шест/ месеца и средна телесна повреда на Р.И.И.
***, изразяваща се в травматично счупване на лявата ключица с разместване на
фрагментите с по следваща мека имобилизация „S”-образна
превръзка, която му е причинила затруднение движенията на лява ръка и ляв
раменен пояс за около 35 дни, като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалите – престъпление по чл.343а, ал.1 б.”в”
във вр. с чл.343 ал.3 пр.4 б.”а” пр.2 във вр с чл.342 ал.1 предл.3
от НК във вр. с чл.15, чл.20 ал.2 изр.2, чл.47 и чл.48 от ЗДвП. Съдът допусна новоповдигнатото обвинение и делото продължи по него.
Представителят на Районна прокуратура –
Ловеч поддържа обвинението така, както е повдигнато в хода на съдебното
следствие. Счита, че в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство
е събран необходимия обем доказателствен материал, който дава възможност да се
направят съответните правни изводи и констатации. Счита, че въз основа на
всички доказателства, фактическата обстановка е изяснена обективно, всестранно
и пълно и част от тази фактическа обстановка е и самият механизъм на
настъпилото ПТП. Прави несъмнен извод, че подсъдимия Р.З.Д. е извършил деянието,
за което му е повдигнато обвинение в съдебно заседание. Причината, според него,
която е довела до настъпването на ПТП и свързания с нея обществено опасен
резултат – причиняване на средна телесна повреда на пострадалите е виновното
поведение на подсъдимия Р.З.Д. при управление на МПС. Според него, заявеното от
подсъдимия, че е кривнал наляво с цел да ги спаси не може да се приеме за
спасителна маневра, тъй като такава по същество не е регламентирана в ЗДвП, а
съобразно константната практика на съда тя е правомерна само тогава, когато са
настъпили имуществени вреди. Сочи в този смисъл ТР №106/83 г. на ОСНК. Твърди,
че от обективна страна е извършено престъпление против обществените отношения,
които гарантират сигурността на сухопътния транспорт, като е налице деяние от
категорията на непредпазливите. Изтъква, че подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но с
оглед обстоятелството, че е дългогодишен шофьор е бил длъжен и е можел да ги
предвиди. В този смисъл моли съда да признае Р.З.Д. за виновен по повдигнатото
му обвинение и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода около средното
за посоченото престъпление. Счита, че същото следва да бъде наложено при превес
на отегчаващи вината обстоятелства, тъй като същият има и предишни осъждания,
като това деяние е извършено в изпитателен
срок, а също така съобразно справката,
приложена към досъдебното производство са налице множество административни
наказания и нарушения по ЗДвП.
Пострадалите А.Д.А., със законния си представител Д.А.Ф.
и Р.И.И., със законния си представител И.И.Ф. се явяват лично и с адв. К.С. от
САК. Конституирани са като частни обвинители в процеса. Адвокат С. поддържа
изцяло повдигнатото в хода на съдебното следствие обвинението, като счита, че
същото се подкрепя от всички доказателства по делото. Акцентира на това, че в
настоящото производство, както в досъдебната, така и в съдебна фаза, са били положени
необходимите усилия за разкриване на обективната истина и определяне на точния
механизъм на настъпилото ПТП и съответно - поведението на дееца. Сочи, че
въпреки промяната в част от обстоятелствената част на обвинителния акт във
връзка с новоприетата в съдебното следствие повторна тройна автотехническа
експертиза, налице е нещо повече – потвърден е основния момент, който бил
поставен, както на тройната експертиза в досъдебното производство, така и на
допуснатата експертиза, назначена по искане на защитата в съдебното
производство, а именно въпросът от техническа гледна точка: какво би било
правомерното поведение на подсъдимия с цел недопускане на възникналото ПТП.
Изтъква, че изводът на първата единична експертиза и на тройната експертиза,
категорично се е потвърдил от повторната автотехническа експертиза: Ако
подсъдимият се беше движил в своята пътна лента и бе реагирал на екстремно
спиране, въобще нямаше да се стигне до съприкосновение, тъй като
велосипедистите щяха да бъдат пропуснати и нямаше да минат в коридора на
движение на процесния автомобил. Сочи в подкрепа на
повдигнатото обвинение във връзка с поведение при приближаване на кръстовище,
както и осигуряване предимство на дясностоящия, че
техническите изводи в тази насока също били категорични. Припомня, че дори в
съдебно заседание, подсъдимият категорично заявил в своите обяснения, че той
първоначално, по негова собствена субективна реакция е реагирал с рязко свиване
на ляво и едва след удара с децата е предприел спиране. Изтъква, че всички данни
по делото сочат, че към онзи момент кръстовището не е било регулирано, нямало е
знак „Стоп” и автоматично това касаело задължението на подсъдимия да се
съобразява с изискването на чл.48 от ЗДвП да даде предимство на дясно стоящия. Акцентира
относно „спасителната маневра” върху решение № 106/83г. на Общото събрание, а
именно за спасителна маневра може да се говори единствено и само, ако
причинените след нея вреди са по-леки като резултат от евентуалното неприлагане
на спасителната маневра и деецът не е имал друга възможност, докато в настоящия
случай сме изправени точно в обратната хипотеза. Изтъква, че е доказано от шест
вещи лица и всички свидетелски показания в тази насока, включително къде е
мястото на удара, регулираността на кръстовището,
видимостта, скоростта – всички тези факти са били подробно изследвани и се е
установило, че единственото правилно поведение на подсъдимия било просто да
реагира на екстремно спиране и да не напуска своята лента за движение. Уважава
поведението на подсъдимия от гледна точка на защитната му версия, давайки
примери с автобус, но това са ирелевантни по
настоящия процес съждения и не са подкрепени с нищо. В тази връзка счита
обвинението за доказано по безспорен начин, тъй като е налице пряка причинно
следствена връзка на виновното поведение на дееца с настъпилия вредоносен
резултат. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено също
счита, че с оглед съпоставяне на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, би трябвало да се даде превес на отегчаващите вината
обстоятелства. Първо, що се отнася до изследване личността на подсъдимия – на
първо място, той е осъждан, в срока на изтърпяване на наказанието е извършил
следващо такова деяние, на следващо място - самият той е професионален водач,
извършва дейност по занятие – таксиметров шофьор, към които участници в
движението законът трябва да бъде по-строг и съдът трябва да изисква дължимото
поведение точно от такива водачи, защото с оглед на техните професионални
качества и това, което вършат по занятие - тяхната отговорност е по-голяма. Счита,
че самият факт за наличие на пет страници с нарушения на ЗДвП, за които са
наложени наказания, показва неговото субективно отношение към правилата за
движение. Мисли, че на всички е станал ясен механизма на ПТП-то и че действително
престъплението е извършено под форма на непредпазливост, но ако този водач беше
просто намалил скоростта – това, което е могъл да направи, а не е направил, то
нямаше да се стигне до тук и двете телесни повреди са най-малкото нещо, което е
можело да се случи в такъв момент. Признава, че става въпрос за малолетни деца
и от тях не може да се иска постоянно правомерно поведение и затова закона ги
пази по различни начини. Относно това, че е оказал помощ, след настъпване на
ПТП-то, обаждайки се на тел. 112 – било изменено обвинението в тази насока и
счита, че законът му дава достатъчно така да се каже „бонус” от това негово
поведение и не следва да се кредитира втори път факта, че той е оказал такава
помощ. Ето защо, счита за правилно и справедливо според него и според неговите
доверители – частни обвинители по делото, налагане на наказание при превес на
отегчаващи вината обстоятелства. Счита също, че тука не може въобще да се
говори за прилагане института на условното осъждане - най-малкото той се е ползвал
един път от чл.66 от НК и намира, че едно наказание над средния минимум би било
справедливо и би постигнало целите, както на личната, така и на генералната
превенция по смисъла на чл.36 от НК. Що се отнася до кумулативното наказание по
чл.343г от НК - с оглед изключително големия брой на извършени нарушения по
ЗДвП, този размер на наказанието би следвало да бъде по-голям от размера, който
съда би наложил като размер на наказанието лишаване от свобода. Счита, че
наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да бъде в максимален
размер.
Подсъдимият Р.З.Д. се явява лично и с упълномощените
адв. В.У. *** и адв. Н.Б. ***. Смята, че
е невинен. Дава подробни обяснения за настъпилото ПТП, като твърди, че ударът
бил в предната дясна част, странично и ако не бил свил рязко в ляво, ако не бил
кривнал - не само по негова преценка – цял живот е зад волана, но е говорил и с
професионални шофьори, автобусни и на камиони, последствията щели да бъдат
катастрофални.
Упълномощеният от него адвокат У. моли
подсъдимият Р.З.Д. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение и бъде признат за
невинен в извършването на деянието, за което прокурорът е повдигнал ново
обвинение, поради установено в съдебно следствие основание за съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението. Изтъква, че в първоначалния
обвинителен акт не било повдигнато обвинение във връзка с нарушенията по чл.15
ал.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП, чл.47 и 48, ал.1 пр.1 от ЗДвП и не
случайно са поискали в предходното съдебно заседание прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокуратурата, за да бъде отразена новата
промяна в обстоятелствената част, тъй като в стария обвинителен акт няма нищо
подобно. Според него се намирали в класическата хипотеза на чл.15 от НК, която
гласи, че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не
е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, а съдебната
практика при обсъждане на въпросите, свързани с опасната зона, винаги се
позовава на чл.15 от НК. Сочи, че от частния обвинител и представителя на
обвинението се пледират четири нарушения, като нито едно от тях не е могло да
бъде обосновано и доказано. Приема за безспорно, че при движението си по улица
Цар И. Александър с автомобила, Р.Д. не е нарушил ЗДвП в частта „превишаване на
скоростта” - по този въпрос няма никакво съмнение и няма никакво различие между
тях, тъй като скоростта, която е предвидена за населено място е 50 км/час, а
той се е движил с 43 км/час. Счита, че се е изяснило, че Д. е извършил
спасителна маневра, а чл.27 от ЗДвП казва „при наличие на остров или
препятствие на платното за движение, водачът на ППС може да премине от неговата
лява или дясна страна”, като има два случая, в които това не бива да става, но случаят
не е такъв – когато пътен знак указва страната, от която да премине или когато
островът или препятствието са разположени в средата на пътното платно за
еднопосочно движение, като в този случай водачът е длъжен да премине от дясната
му страна. Тълкува какво означава опасна зона – водачът не е могъл да предвиди
и не е могъл и не е бил длъжен да предвиди наличието на препятствие – той вижда
това препятствие в опасната зона и единственото, което той може да направи е
спасителна маневра. Изтъква, че в този смисъл тълкувателно решение 106
изключително добре обяснява неговото поведение, защото ако той не бил предприел
тази спасителна маневра, децата щели да бъдат ударени по-зле, няма съмнение и
това се знае и от извода на вещото лице Г. – резултатите от удара могат да
бъдат постигнати от пряк удар на автомобила, а така също и от падане, но при
насрещен удар, резултатите от удара можели да бъдат постигнати само от
движещото се МПС на децата, т.е. наистина е оправдана тази спасителна маневра и
той правилно е постъпил, като е избягнал препятствието на пътя пред себе си.
Пита защо постоянно се излага тезата, която не отговаря на истината, че
кръстовището на Синчец и Александър е равнопоставено,
а то не е равнопоставено и от градската схема на
движение е видно, че никога това кръстовище не е било равнопоставено.
Не укорява децата, че не са спрели, но дори и най-начинаещият шофьор знае, че
когато влизаш в У-образно кръстовище или Т-образно кръстовище, дори и да няма
знак, ти си длъжен да намалиш скоростта и спреш, да изчакаш, като това е
отразено един път в Наредбата на
общината, втори път е отразено в закона. Изтъква, че децата, сами по себе си
имат предимство, но в момента, в който те са възприети и което и да е превозно
средство, ако бъде видяно в опасната зона, пак би предизвикало това
произшествие. На трето място, след като отпаднало съмнението, че кръстовищата
не са равнозначни пътищата и че десният няма право да се движи пред превозното
средство, съответно чл.47 и чл.48 от ЗДвП не могат да са основание за
обвинение. Според него, след като се уточнило, че е предприета спасителна
маневра при изнасяне на автомобила в средата на пътното платно и в ляво от
дясната лента, чл.15 не може да бъде
основание за обвинение и след като се е изяснило, че се намира в опасната зона
и че водачът не е нарушил забраната за движение с повече от 50 км в час - отпада и чл.20,
защото той не е бил длъжен да спре и да намали. Сочи, че точно това е
случайното деяние – опитал се да предприеме спасителна маневра, донякъде е
успял и резултатът е по-добър от колкото би бил при прекия челен удар – каквото
е могъл, това е направил. Според него, дали е спрял на 15 метра, дали е спрял на 30 метра, дали е избягал,
дали не е избягал – това вече е съвсем различно. Излага, че и трите експертизи
безспорно установяват, че възприемането на движещите се от улица Синчец
превозни средства е силно затруднено, както и от последния свидетел – дори има
постройки, дори има храсти, в това време – юни са разлистени и това пречи
водачът на МПС по И. Александър, а именно подсъдимият Р.Д. да възприеме реално
децата извън опасната зона. Счита, че има и много други въпроси - дали правилно
е изчислена скоростта на велосипеда – ако тя е била не 12.5 км/ч, а например 20
км/час, то децата биха профучали и при всяко едно положение са щели да се
ударят в насрещната стена, ако е била по-малка скоростта на велосипеда – и при
по-бързо движещ се автомобил, пак щели да се ударят в него, но те я приемат
тази скорост 12.5 км,
съобразена с наклона на улица Синчец. Излага, че са присъствали на
измерванията. Според него се поставя големия въпрос какво е нарушил Р.Д., за да
се стигне до нарушаването на чл.343, тъй като когато се изяснява транспортно
нарушение, трябва да се каже какво е нарушил, а никой, никъде от тях не виждал
допуснато нарушение. Още повече пък тези, които сега били представени с
измененото обвинение. Ето защо, той смята, че единственият изход от делото е
оправдаване на Р.Д.. Изтъква, че това, че той е помогнал след произшествието и
е направил всичко - не подлежи на спор, че той го е направил независимо от
това, дали е виновен, дали невиновен – постъпил е правилно, по човешки, повикал
линейка, полиция – имал е напълно адекватно поведение. Упълномощеният от
подсъдимия адвокат Б. пита какви са опорните точки на обвинението и на частния
обвинител и с какви доказателства се подкрепят те, както от обвинението, така и
от свидетелските показания. Сочи, че се излага теза за равнозначни пътища, но и
най-големият лаик би възразил срещу подобно твърдение още повече, че няма друг
път за Радювене, който да минава през Гозница, т.е.
дори с Наредбата на общината, този път е определен за главен път, а улица
Синчец се явява второстепенна улица – това е едната опорна точка - дясностоящия с предимство. Сочи като втора опорна точка
скоростта. Излага, че по безспорен начин се е доказало, че пострадалите деца
попадат в опасната зона, но се избягва това като теза на обвинението и не се
коментира. Пита кой би могъл да реагира, когато се попадне в опасната зона? Твърди,
че член 15 от НК е категоричен - не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
настъпването на обществено опасните последици. Изцяло подкрепя хипотезата,
която колегата му обосновано коментирал по всеки един пункт по повдигнатото
обвинение и счита, че настоящото обвинение, въпреки някои процесуални
нарушения, които били извършени е несъстоятелно. Счита, че подзащитният им
трябва да бъде признат за невиновен в извършването на деяние и оправдан по
повдигнатото обвинение.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и приобщените по надлежния ред писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, от заключението на допуснатата повторна тройна
автотехническа експертиза, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.З.Д. работел като таксиметров шофьор в
ЕТ „Б-Транс” – Ловеч. Същият притежавал свидетелство за управление на МПС №
********* с категория „С”, „В”, „ДЕ”, „СЕ”, „Д”, „АМ” и „TKT”, което било
издадено на 16.10.2009 г. от МВР – Ловеч. Същият имал налагани административни
наказания по ЗДвП, съгласно приложената справка.
На 08.06.2014 г., пострадалите А.Д.А. и Р.И.И., който
е глухоням и не разбирал езика на жестовете, тръгнали да се возят с колелото на
Р.И.. Той карал велосипеда, а А.А. се возел на рамката. Велосипедът бил тип
„дамски”, имал задна спирачка, без контра. Липсвала предна спирачка. Двамата се
возели по улица „Синчец”, която се спускала под наклон от 8 градуса и била под
ъгъл 80 градуса спрямо улица „Цар И. Александър”, явяваща се главна улица в кв.
„Гозница”. В района на кръстовището, образувано от двете
улици нямало налични пътни знаци. Установено било, че улица „Цар И. Александър”
е част от републикански път трети клас №3504 /Ловеч – Радювене – Орляне – Угърчин/.
В същото време по улица „Цар И. Александър” се движел подсъдимият
Р.З.Д., който управлявал таксиметров автомобил „Деу Матиз” с peг. № OB 0032 ВА, собственост на свидетеля В.С.В..
Д. бил извикан за поръчка от кв. „Гозница”, като
клиентът щял да пътува за град Ловеч. При наближаване на кръстовището, образувано
от двете улици, той възприел, че от улица „Синчец” излезли две деца с
велосипед. Това били пострадалите А.А. и Р.И., които правели завой на ляво с
висока скорост. Той също отклонил автомобила на ляво с цел да предпази децата,
но последвал удар на велосипеда в автомобила в неговата предна дясна част. В
следствие на удара на лекия автомобил е спукана облицовката на предната броня,
преден десен мигач е счупен над спуканата зона на бронята, побит е преден десен
калник на 0.60 м.
височина над асфалта и на 0.20
метра от преден край назад, като самата побитост била с размери 10/10 см., имало и втора побитост на същия калник с височина от 0.75м. до 0.97 м. от асфалта с размер 28 см., десен страничен мигач
е изваден от преден десен калник, дясното странично огледало било прибрано към
предна дясна врата, като основата му била строшена, предно панорамно стъкло
било счупено в десния край по ширина до предна дясна колона и в средата на
стъклото, на 1.18 метра
височина от асфалта и с размер 60/37 см във вид на паяжина. В следствие на
удара, каплата на велосипеда се огънала по средата.
Тялото на единия от пострадалите, най - вероятно на А.А., изпаднало от
велосипеда на предния десен калник, деформирало същия от дясната му страна,
тялото се плъзнало назад и се ударило в челното стъкло. Тялото е носено от
автомобила на известно разстояние, след което е изпаднало в дясно от
автомобила, като при падането се разместило дясното странично огледало. Тялото
на Р.И. било отхвърлено напред. Двете деца паднали в зоните на двете петна кръв,
установени при извършения в последствие оглед на местопроизшествието. След
удара, лекият автомобил е спрял на 39 метра от мястото на удара.
По време на досъдебното производство са били назначени
съдебно медицински експертизи на двамата пострадали. От заключенията на вещото
лице се установило, че в следствие на възникналото ПТП, на А.Д.А. е причинено
травматично счупване на диафизата на лява бедрена
кост, което е причинило на А. затруднение на движенията на левия крак за около
5-6 месеца, като не се очакват трайни последици от тази повреда. На Р.И.И. е
било причинено счупване на лявата ключица с разместване на фрагментите с
последваща мека имобилизация „S”-образна превръзка,
която му е причинила затруднение движенията на лява ръка и ляв раменен пояс за
около 35 дни, като също не се очакват трайни последици от повредата.
В хода на разследването по дознанието са били
назначени единична съдебно автотехническа експертиза и тройна съдебно
автотехническа експертиза. Заключението и на двете експертизи относно механизма
на произшествието и мястото на удара съвпадали. И в двете експертизи е било
прието, че велосипедът се е движел по диагонал спрямо улица „Цар И. Александър”,
т.е. под ъгъл от 45 градуса. Установено е, че мястото на удара било в дясната
пътна лента, в която се е движел лек автомобил „Деу Матиз”, на 0.50 метра в дясно от разделителната линия, в
зоната на движение на лекият автомобил и че велосипедът се е ударил в него.
Според заключението на вещото лице по единичната
експертиза скоростта на автомобила в момента на удара е била 48.6 км/час, а
опасната зона за спиране е била 27.80 метра. Лекият автомобил е бил на около 11.6 метра преди мястото
на удара, в момента в който велосипеда е навлязъл в дясната пътна лента на ул.
„Цар И. Александър”.
Според заключението на вещите лица по тройната
експертиза, скоростта на лекия автомобил преди удара е била определена на 69.2 км/ч, като опасната
зона за спиране е била 51
метра. Отстоянието на автомобила от мястото на удара в
момента, когато се е открила видимостта за водача му към велосипеда е била 30.1 м. И в двете експертизи
експертите, обаче са категорични, че водачът на автомобила със спиране не е
могъл да избегне удар във велосипеда в момента, когато се е открила пряка
видимост към него, тъй като отстоянието на автомобила от мястото на удара е
по-малко от опасната зона за спиране. Според експертите и в двете експертизи, подсъдимият
Р.Д. с аварийна употреба на спирачки при движение в дясната лента и без да променя
посоката си на движение е щял да избегне удара. Също така, ударът е могъл да се
избегне, ако автомобилът се е движел с по-ниска скорост, която според тройната
експертиза е 48.5 км/ч,
а според единичната е 25
км/ч. От разпечатката на проба № 2301 от анализатора на
алкохол в дъха „Дрегегер Алкотест
7510” с
фабричен № ARBB0041, извършен на 08.06.2014 г. в 12.45.55 часа на подсъдимия Р.З.Д.
е установено 0.00 промила алкохол в кръвта.
Представителят на прокуратурата е приел заключението
на вещите лица от тройната съдебно автотехническа експертиза относно скоростта
на движение на лекия автомобил, тъй като е избран метод, когато автомобилът не
е оставил спирачни следи и се приема, че автомобилът е започнал да спира преди
мястото на удара, след като е видял опасността. В единичната експертиза експертът
е приел, че водачът е реагирал за спиране след мястото на удара и е приел по-малко
спирачно закъснение. От друга страна вещото лице, изготвило единичната експертиза,
е участвало в допълнителната тройна експертиза и я е подписало.
При така изяснените фактически обстоятелства прокуратурата
с обвинителния акт е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Р.З.Д. за
престъпление по чл.343 ал.3 пр.4 б.„а” пр. 2-ро във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 от НК и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, за което Д. е бил предаден на съд.
В хода на съдебното следствие, по искане на
защитниците на подсъдимия, съдът допусна и назначи повторна тройна
автотехническа експертиза, която беше изготвена от инж. Ж.Г. ***, д-р инж. М.М.
– доцент в катедра „Транспорт” при РУ Ангел Кънчев – Русе и д-р инж. Д.Л. –
гл.асистент в катедра „Транспорт” при РУ Ангел Кънчев – Русе. В заключението си
вещите лица потвърждават изводите на единичната и тройната автотехнически
експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство относно мястото и
механизма на удара, както и по отношение на техническите възможности за
избягване на удара. Единствената разлика касае скоростта на движение на
автомобила, управляван от подсъдимия, която съгласно тройната автотехническа
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство е била определена на 69.2 км/ч, а като
„безопасна” е била определена скорост от 48.5 км/ч, поради което
наблюдаващият делото прокурор е приел, че Д. е извършил нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП. Според повторната тройна автотехническа експертиза, изготвена в хода
на съдебното следствие, скоростта на движение на лекия автомобил е била 43.6 км/ч, която е
по-ниска от максимално разрешената за движение на автомобил от категория „В” в
населено място.
Съдът прие, че скоростта на движение на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия е била именно 43.6 км/ч, тъй като при
изчисляването й е съобразено, че подсъдимият е предприел спиране едва след
настъпване на удара, което се потвърждава както от обясненията на самия
подсъдим, така и от обективните находки в района на местопроизшествието – липса
на спирачни следи, въпреки че автомобилът не е бил оборудван с антиблокираща система. При тези доказателства правилно и
участващият в делото прокурор прие, че с тази скорост на движение, подсъдимият
не е извършил нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което повдигна ново
обвинение, в което това нарушение не беше включено.
От заключенията и на трите автотехнически експертизи
се установи, че ако подсъдимият се е движел възможно най-вдясно по платното за
движение съгласно изискването на чл.15 ал.1 от ЗДвП и при възникналата опасност
– появата на велосипеда с двете деца е реагирал съобразно предписанията на
чл.20 ал.2 изр.второ от ЗДвП да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре, е нямало да настъпи удар, тъй като велосипедистът би имал възможност да
пресече и да излезе от коридора на движение на автомобила. Следователно с
отклоняването на автомобила на ляво и напускането на законоустановеното
място на движение по дължина на пътя, както и с непредприемане на спиране с
максималната възможна ефективност /аварийно спиране/, Д. е нарушил
императивните разпоредби на чл.15 ал.1 и чл.20 ал.2 изречение второ от ЗДвП.
В тази връзка, съдът не споделя становището на
подсъдимия и неговите защитници, че отклоняването на автомобила в ляво е била
единствената възможност за реакция при възникналата опасност за движението и по
този начин е избегнал много по-тежък сблъсък с по-тежки последици за
пострадалите.
Настоящият състав намира, че в случая не е приложима
разпоредбата на чл.15 от НК /случайно деяние/. Действително отстоянието на
автомобила от мястото на удара е по-малко от опасната зона за спиране на
автомобила с установената законосъобразна скорост от 43.6 км/ч и подсъдимият
не е имал възможност да спре преди мястото на удара. Това обаче би имало
значение и би дало основание за обсъждане на предпоставките на чл.15 от НК, ако
подсъдимият не беше отклонил автомобила в ляво и възникналата опасност за
движението би била неподвижен обект. В случая имаме сравнително бързо движещ се
велосипед, който също изминава определено разстояние и ако подсъдимият беше
продължил движението си направо, без отклоняване, и беше предприел аварийно
спиране, би увеличил времето, за което ще стигне до мястото на удара, като за
това време велосипедът щеше да премине и да напусне мястото на удара.
От събраните по делото доказателства и при служебна
проверка на съда в интернет сайта на Агенция „Пътна инфраструктура” се
установи, че ул. „Цар И. Александър” е част от републикански път трети клас
№3504 /Ловеч – Радювене – Орляне – Угърчин/, а улица „Синчец” и част от
уличната мрежа на град Ловеч. Съгласно чл.4 ал.1 от Закона за пътищата
участъците от републиканските и общинските пътища в границите на урбанизираните
територии и селищните образувания имат ограничени връзки с уличната мрежа и
движението по тях се осъществява с предимство. Следователно образуваното между
тях кръстовище не е на равнозначни пътища и подсъдимия не е нарушил
разпоредбите на чл.47 и чл.48 от ЗДвП, тъй като се движел по пътя с предимство,
независимо, че към момента на ПТП-то на ул. „Синчец” не е имало поставен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”
С оглед на изложените съображения, настоящата
инстанция прие, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343а, ал.1
б.”в” във вр. с чл.343 ал.3 пр.4 б.”а” пр.2 във вр с чл.342 ал.1 предл.3 от НК във вр. с чл.15 и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП,
като на 08 юни 2014 година около 11.50 часа в град Ловеч на улица Цар И.
Александър при кръстовището с улица „Синчец”, при управление на МПС - лек
автомобил „Деу Матиз” с
peг. № OB 0032 ВА, собственост на В.С.В.,*** нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.15 от ЗДвП /не се е движил най-вдясно по платното за движение/ и
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП /не е намалил скоростта и в случай на необходимост не
е спрял, когато е възникнала опасност за движението/ и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: средна
телесна повреда на А.Д.А. ЕГН ********** ***, изразяваща се в травматично
счупване на диафизата на лява бедрена кост с
разместване на фрагментите с последващо оперативно
лечение и обуславяща затруднение движението на ляв крак за 5 /пет/ - 6 /шест/
месеца и средна телесна повреда на Р.И.И. ***, изразяваща се в травматично
счупване на лявата ключица с разместване на фрагментите с последваща мека имобилизация „S”-образна превръзка, която му е причинила
затруднение движенията на лява ръка и ляв раменен пояс за около 35 дни, като
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите.
Съдът приема, че по време на съдебното следствие по
безспорен начин бе установено, че подсъдимият е автор на престъплението, за
което е предаден на съд. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по
делото доказателства.
От обективна страна деянието е извършено чрез
действие, като при управление на МПС, Д. е нарушил чл.15 и чл.20 ал.2 изр.второ
от Закона за движение по пътищата и е допуснал причиняването на средни телесни
повреди на две лица.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно,
по непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК – не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но с
оглед ситуацията на пътя е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Този извод на
съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление
по чл.343а, ал.1 б.”в” във вр. с чл.343 ал.3 пр.4 б.”а” пр.2 във вр с чл.342
ал.1 предл.3 от НК във вр. с чл.15 и чл.20 ал.2 изр.2
от ЗДвП, като го оправда да е
извършил нарушенията по чл.47 от ЗДвП /при приближаване към кръстовище да
не се е движил с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство/ и чл.48 от ЗДвП /на
кръстовище на равнозначни пътища да не е пропуснал ППС, което е приближавало от
дясната му страна/ и го
осъди.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия Д.,
съдът съобрази като отегчаващо вината обстоятелство предходното му осъждане за престъпление по
чл.343б ал.1 от НК, а като смекчаващи вината обстоятелства изразеното от
подсъдимия съжаление за настъпилия резултат и най-вече неправомерното поведение
на самите пострадали, поради което при превес на смекчаващите вината
обстоятелства му наложи наказание една година лишаване от свобода, което на
основание чл.61 т.3 във вр. с
чл.59 ал.1 предл.2-ро от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип.
Съдът,
като съобрази че настоящото деяние е непредпазливо и е извършено в изпитателния
срок на наложеното на Д. по НОХД №1372/2012г. на ЛРС за престъпление по чл.343б
ал.1 от НК наказание шест месеца лишаване от свобода, на основание чл.68 ал.2
от НК постанови подсъдимия Р.З.Д., да изтърпи отчасти, а именно
три месеца лишаване от свобода от наложеното със споразумение №176/25.10.2012
година по НОХД №1372/2012г. на ЛРС наказание лишаване от свобода в размер на
шест месеца.
На
основание чл.61 т.3 във вр. с чл.59 ал.1 предл.1-во
от ЗИНЗС определи първоначален общ режим за изтърпяване на така приведеното в
изпълнение наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит
тип.
На
основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, настоящата инстанция наложи
на подсъдимия Р.З.Д. и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години
от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложените на подсъдимия Д.
наказание са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и
дееца, и чрез тях ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този изход на процеса, на основание
чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди Р.З.Д. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от
720 лева и на Районен съд Ловеч сумата от 1 132 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: