Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 391

гр.Силистра, 21 септември 2016 год.

 

 В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

          

с участието на секретаря Г.Й. като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 205 по описа за 2016 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, п.к. 1407, представляван от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес, чрез пълномощника М.М.Н., моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена по ч.гр.д.№ 1886 / 2015 г. по описа на СРС, произтичащи от Договор за потребителски заем, с № PLUS – 01253456 / 09 / 2008 г., както следва:

сумата от 1 441.70 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането;

200.87  лева – договорна лихва за периода  от 28. 02. 2011  г. до 30. 08. 2011 г.;

663.02 лева  - обезщетение за забава за периода 01. 03. 2011 г.  до 20. 11. 2015 г.;

310.67 лева – разноски за производството.

Претендира разноски.

Твърди, че цитирания по-горе договор за заем е сключен между “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД и И.И.К.. Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на месечните погасителни вноски, за удовлетворяване на вземането си, позовавайки се на настъпил краен падеж на задължението, ищецът комуто са прехвърлени вземанията по процесния договор с Договор за цесия, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 1886 / 2015 г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът е възразил, че не дължи сумите, са предявени исковете, по които е образувано настоящото производство.

Твърди, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането. Излага доводи във връзка с наличието на виновно неизпълнение на договорните отношения от страна на ответника.

Ответникът И.И.К. с ЕГН **********,*** е подал отговор, с който оспорва предявените искови претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Излага доводи, че претендираните от ищеца договорна лихва и лихва за забава са част от съдържанието на договора и са заплатени, поради което се противопоставя на повторното им присъждане. Счита, че с оглед факта, че при сключване на договора за кредит е заплатил и застраховка “Сигурност на плащанията” е следвало ищецът да предприеме действия при настъпило застрахователно събитие.

Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Настоящото производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1886 / 2015 г. по описа на СРС. С издадената заповед за изпълнение № 3775 / 16. 12. 2015 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца следните суми: главница по договор за потребителски заем, с № PLUS – 01253456 / 09 / 2008 г. в размер на 1 441.70 лева, 200.87  лева – договорна лихва за периода  от 28. 02. 2011  г. до 30. 08. 2011 г., 663.02 лева  - обезщетение за забава за периода 01. 03. 2011 г.  до 20. 11. 2015 г. и законна лихва върху главницата от 15. 12. 2015 г. до изплащане на вземането и 356.77 лева – разноски по производството.

Против издадената заповед за изпълнение ответникът длъжник е възразил в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, което е причина за завеждане на настоящото производство.

По делото е безспорно установено между страните обстоятелството, че на 01. 09. 2008 г. ответникът, в качеството си на кредитополучател по сключения с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД Договор за потребителски заем, с № PLUS – 01253456 е получил сумата от 4 187.20 лева, като е поел задължение да погасява ежемесечно анюитетни вноски за погасяване на кредита. С договор за продажба на вземания от 08.07.2014 г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД прехвърля на “Фронтекс интернешънъл” ЕАД вземането си  по сключения договор за кредит. Ответникът не оспорва наличието на задължение, но счита, че задължението му е погасено по давност предвид настъпилата предсрочна изискуемост поради неплащане на тридесетата месечна вноска, т.е. на 28. 02. 2011 г., като според него в случая следва да се приложи кратката погасителна давност от три години.

По отношение на предсрочната изискуемост на кредита следва да се има предвид факта, че възможност за настъпване на такава не е уговаряна между страните. В случая се претендира сумата по кредита не поради неговата предсрочна изискуемост, а поради настъпилият краен падеж на задължението. В този смисъл следва да бъде обсъдено и възражението на ответника за погасяване на задължението по давност, което съдът намира за частично основателно по отношение на претенцията за лихви. Страните са обвързани с договора, сключен помежду им до изтичане на неговия срок – 30. 08. 2011 г., поради което неизпълнението на задълженията следва да се преценява към тази дата, от която започва да тече и давността, съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Като се има предвид факта, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15. 12. 2015 г., съдът счита, че по отношение на главницата задължението е дължимо, тъй като по отношение на него следва да се приложи давностния срок, предвиден в чл. 110 от ЗЗД. При договора за заем е налице неделимо плащане, като в случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски  на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. Това не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. По отношение на дължимите лихви задължението е погасено по давност, тъй като по отношение на него следва да се приложи краткия давностен срок, предвиден в чл. 111, ал. 1, б. “в” от ЗЗД, който е изтекъл на 29. 08. 2014 г. Предвид изложеното, съдът намира  претенцията за основателна и доказана и я уважава в размер на 1 441.70 лева по отношение на главницата и я отхвърля изцяло по отношение на договорната лихва. Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 15. 12. 2015 г..

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава за периода 01. 03. 2011 г. – 15. 12. 2012 г. претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност, а за периода 16. 12. 2012 г. – 15. 12. 2015 г. следва да бъде уважена в размер на 439.37 лева, изчислен служебно от съда със счетоводна програма.

Възражението на ответника, касаещо сключената застраховка няма значение за основателността на претенцията на ищеца, тъй като от една страна застраховката на плащанията касае невъзможност за изпълнение поради заболяване или смърт, а от друга, при условие, че е настъпило такова застрахователно събитие, в интерес на застрахования е да ангажира отговорността на застрахователя.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 344.45 лева, както и разноските по заповедното производство в размер на 291.06 лева. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено на ответника следва да се има предвид, че минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 / 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 330.87 лева само по главния иск, поради което платеното възнаграждение в размер на 300.00 лева не е прекомерно.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се полагат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на  55.25 лв. за адвокатски хонорар за исковото производство.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.И.К. с ЕГН **********,*** дължи на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, п.к. 1407, представляван от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес сумата от 1 441.70 / хиляда четиристотин четиридесет и един / лева, представляваща главница по договор за потребителски заем с № PLUS – 01253456 / 09 / 2008 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15. 12. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 439.37 / четиристотин тридесет и девет лв. и 37 ст. / лева - обезщетение за забава за периода 16. 12. 2012 г. – 15. 12. 2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №  3775 / 16. 12. 2015 г. по ч.гр.д. № 1886 / 2015 г.  по описа на СРС.

 

ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковете в останалата им част - чрез които "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, п.к. 1407, представляван от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес моли съда да признае за установено, че И.И.К. с ЕГН **********,*** му дължи възнаградителна лихва по договор за потребителски заем с № PLUS – 01253456 / 09 / 2008 г. в размер на 200.87 лева за периода 28. 02. 2011 г. – 30. 08. 2011 г., както и обезщетение за забава за периода 01. 03. 2011 г. – 15. 12. 2012 г.

 

ОСЪЖДА И.И.К. с ЕГН **********,*** да заплати на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, п.к. 1407, представляван от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 344.45 / триста четиридесет и четири лв. и 45 ст. / лева, както и разноските по заповедното производство в размер на 291.06 / двеста деветдесет и един лв. и 06 ст./ лева, като  ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над посочените по – горе суми.

 

ОСЪЖДА "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, п.к. 1407, представляван от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес да заплати на И.И.К. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 55.25 / петдесет и пет лв. и 25 ст./ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: