МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА № 2/06.01.2016 Г. ПО НОХД № 242/2015 г. ПО ОПИСА НА ИРС, І
СЪСТАВ
Ихтиманска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу С.М.С., роден на *** ***, българин, български гражданин,
начално образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН ********** и И.Г.К., родена на *** г. в гр.П, жив. грД.б,
българка, българска гражданка, начално образование, неженена, неосъждана, в
болнични преди поредно раждане, ЕГН ********** за това, че на ......2014 г. в
грД.б в съучастие и като съизвършители
са причинили чрез прием на лекарствен продукт 0,0002 - 0,004 мг/мл К /в
стойности над терапевтичната област за възрастни/ на малолетното си дете Н.С.С
с ЕГН ********** СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, изразяваща се в създаване на реална
опасност за живота, обусловена от намален сърдечен дебит, намалено
кръвоснабдяване на вътрешните органи, което е могло да доведе до многоорганна
недостатъчност и без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ е
могло да се стигне евентуално и до фатален изход, което увреждане е причинило
на пострадалото дете РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА -
Престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК
В
съдебно заседание представителят на ИРП
поддържа обвинението, като заявява, че по безспорен начин са доказани всички
елементи от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129 НК,
за извършването на което е повдигнато обвинението спрямо подс. С. и К.. Навежда
доводи за това, че двамата подсъдими като родители са създали реална опасност
за живота на малолетното си дете, давайки му лекарствен продукт с цел получаване
на експертно решение на ТЕЛК. Счита, че съдът следва да се произнесе с
осъдителна присъда и деянието е с висока обществена опасност. Предлага на подс.
С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг решим. Спрямо подс. К. също предлага да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване
обаче да бъде отложено за срок от пет години.
Подсъдимият С. не се признава за виновен. Отрича, че е дал
лекарствено средство на малолетната си дъщеря.
Подсъдимата К. също пледира за оправдателна присъда, като твърди, че
не би навредила на детето си.
Защитникът
на подсъдимия адв. Калчев изцяло
оспорва фактическата и правната страна на обвинението. Сочи, че събраните в
хода на съдебното производство доказателства изцяло опровергават твърденията на
прокуратурата. Липсват безспорни доказателства в подкрепа на обвинението,
включително и относно начин и средства за извършване на деянието, както и
относно мотива. Пледира за оправдателна присъда спрямо двамата подсъдими.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно производство № ЗМ
69/2008 г. на РУП - Костенец по отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.
16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимите С.С. и И.К. са родителите на малолетната Н.С.С,
родена на *** г. Двамата имат още две деца – Й.С.М и М. С. С..***, заедно с
родителите на С.С. – М. А. С. и Й. С. С., както и семейството на неговия чичо –
Г. А. С., В. С. М. и техните деца и внуци.
Св. Й. С. страда от артериална хипертония, като приема
съответни медикаменти за понижаване на кръвното налягане, включително и
лекарствения препарат Хлофазолин.
За периода от пролетта
на 2013 г. до ......2014 г. детето Н. С. е многократно хоспитализирано в
различни болнични заведения в гр. С., като освен чревни инфекции и
ларингофарингити, в 13 случая детето е било приемано със сходни оплаквания - в
увредено общо състояние, понижен мускулен тонус, сомолентно. Във всички тези
случаи след вливане на водно-солеви разтвори детето се е подобрявало много
бързо и е било изписвано клинично здраво. При хоспитализациите са правени
различни изследвания, при които лекуващите лекари са изключили наличието на
метаболитно заболяване, епилепсия, пиелонефрит, неинфекциозен гастроентерит,
хипоглекимичен синдром и др. възможни хронични и остри заболявания.
При една от хоспитализациите на детето в СБАЛИБП
„Проф. Иван Киров“ на 08.02.2014 г. завеждащият клиниката по инфекциозни
болести доц. А. М. се усъмнил, че може да става въпрос за натравяне, тъй като
няколко дни по-рано детето е било изписано след проведено лечение за вирусен
менингит, а и бабата на детето при снемане на анамнезата споделила, че приема
лекарството Хлофазолин, тъй като страда
от високо кръвно налягане. Поради тази причина след приемането на детето и
вливането на манитол и глюкоза /с цел
овладяване на критичното му състояние/ е направена консултация с детски
токсиколог в МБАЛ „Пирогов“, но изследването на урина не е доказало наличието
на Хлофазолин.
След изписването на детето на 11.02.2014 г. от СБАЛИРБ
„Проф. Иван Киров“ Н. С. е била хоспитализирана многократно с подобни симптоми
на отпуснатост: за периода от 13.02.2014 г. до 17.02.2014 г. в Клиника по
пулмология и интензивна терапия; за периода от 23.02.2014 г. до 26.02.2014 г. в
СБАЛДБ „Проф.Иван М.” Клиника по пулмология и интензивно лечение; за периода от
09.05.2014 г. до 11.05.2014 г. в Клиника по
пулмология и интензивна терапия; за периода от 29.05.2014 г. до
02.06.2014 г. в СБАЛДР „Проф.Иван М.”, Клиника по педиатрия за лечение на
ендокринологични и генетични заболявания; за периода от 03.06.2014 г. до
09.06.2014 г. в МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум”; за периода от
14.06.2014 г. до 18.06.2014 г. в Клиника по гастроентерология; за периода от
15.07.2014 г. до 18.07.2014 г. в СБАЛДБ „Проф.Иван М.”; за периода от
29.07.2014 до 01.08.2014 г. в СБАЛДБ
„Проф.Иван М.”, Клиника по пулмология и интензивна терапия, като при нито една
от хоспитализациите не е установена причината за състоянието на детето, при
което е било приемано.
При последната хоспитализация обаче на ......2014 г. в
СБАЛ по детски болести „Проф. Иван М.“ поради липса на места в останалите
клиники детето било прието в Клиника по детска
ендокринология и болести на обмяната. Н. С. била донесена от баща си С.С. в
тежко състояние – сомолентно, нереагиращо на говор с отклонение на погледа наляво
и надолу. Сърдечната дейност била сравнително ниска 60 удара в минута, а кръвно
налягане 67 на 52. Детето било прието от д-р М. К., като при запознаване на
историята на заболяването на лекаря направило впечатление, че то се приема със
сходна симптоматика и много бързо се оправя от тези състояния. В една от
епикризите /тази от 11.02.2014 г./ се говорело за възможна интоксикация, поради
което и д-р К. решила да провери и подобна хипотеза. Освен това в наличната
медицинска документация е имало и писмо от ТЕЛК, с насрочване на дата за преглед
освидетелстване на детето.
На Н. С. били взети кръвни проби и проба от урината,
които на следващия ден били изпратени във Военномедицинска академия за
изследване. При токсикологичния анализ на кръвния серум се е доказало
лекарствено средство К над терапевтичната област за възрастни 0,0002 – 0,004
мг/мл. Детето е било изписано клинично здраво на 07.08.2014 г. с окончателна
диагноза „Интоксикация с К“.
Във връзка с констатацията за интоксикацията на детето
клиничния психолог в болницата Р.
В. е уведомила Д.“С. П.“ И..
На 13.08.2014 г. била проведена
екипна среща на създадения Координационния механизъм за детето Н. С. и след
проведени три заседания детето е изведено от семейството на И. К. и С.С. като е
настанено в семейството на близки и роднини
- св. Н. и Г. Я., които са леля и чичо на С.С.. След извеждането на
детето от семейството на неговите родители детето не е изпадало в състояния,
които да налагат неговото хоспитализиране в болнично заведение.
Междувременно на 15.08.2014 г. детето Н. С. е била прегледана от ТЕЛК при
МБАЛ Самоков ЕООД, при което експертната комисия е приела, че детето е клинично
здраво и не е определил процент вид и степен на увреждане.
Съдът прие за установена така описаната фактическа
обстановка след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства. В
хода на съдебното следствие не се събраха преки доказателства, установяващи
авторството на деянието, за което на подс. С. и К. е повдигнато обвинение. Това се дължи преди всичко на характера на самото деяние, което не
предполага публичност в действията на подсъдимите. Доказателственият
материал, включващ показанията на д-р М. К., епикризата от 07.08.2014 г. на
СБАЛ по детски болести „Проф. Иван М.“ и съдебно медицинската експертиза,
доказва факта, че на ......2014 г. детето Н. С. е била интоксикирано чрез прием
на лекарствен препарат, съдържащ К. Тези доказателства в съвкупност с
останалите доказателства, а именно
показанията на социалния работник св. Ани К., лицата при които детето е
настанено – св. Н. Я.а и Г. Я., както и цялата медицинска документация на
детето способстват за установяване на фактическите обстоятелства относно време,
място на извършване на престъплението,
изпълнително деяние и механизъм на осъществяване.
Няма съмнение, че обвинението може да
бъде доказано и въз основа изцяло на косвени доказателства. В този смисъл е и решение 59-81-II
н.о., в което е застъпено становището, че в наказателния процес се допускат
както преки, така и косвени
доказателства и обвинението може да бъде доказано по несъмнен начин и само въз
основа на косвени доказателства – улики. В този случай е
необходимо да бъдат обсъдени всяко едно косвено доказателство с всички останали
събрани доказателства и едновременно с главния факт; да е налице обективна
връзка между всяко косвено доказателство и всички заедно с главния факт; да е
налично вътрешно безпротиворечие и единство на косвените доказателства и
главния факт; и направеният извод да е единствено възможния и да не поражда
никакви съмнения. В конкретния случай, изхождайки от установената по делото
доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав счита, че косвените
доказателства, които според представителя на обвинението обосновават
авторството на деянието и съучастието на подсъдимите, преценени съобразно
разпоредбата на чл.107 НПК, водят до
само единствено възможен и категоричен извод за това, че С. и К. са дали на Н. С.
лекарствен продукт, съдържащ К, като по този начин са създали реална опасност
за живота на малолетното си дете.
На първо място, няма как да не бъдат
положени в основата на доказателствената съвкупност съдебномедицинската експертиза, която доказва
вида и характера на телесните увреждания, както и епикризата от 07.08.2014 г.,
от която се установява констатираното наличие на К в кръвта на Н. С. и която е
подкрепена от показанията на св. М. К..
От заключението на приетата и неоспорена тройна
съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и
безпристрастна, се установява, че на детето Н.С.С чрез приема на лекарствения
продукт К на ......2014 г. е било причинено разстройство на здравето временно
опасно за живота.
Според вещите лица К.е антихипетензивно средство, като
намалява венозния рефлукс и има седативен ефект, като страничните му ефекти
включват сънливост, брадикардия, тремор, пхипотермия и др. Вещите лица заключават, че състоянието
на детето, включващо отпуснатост, сомолентност, нереагиращо, с мускулна
хипотония, силно потиснати рефлекси, ниско артериално налягане крие реална
опасност за живота на детето, обусловено от намаления сърдечен дебит, намалено
кръвоснабдяване на вътрешните органи, които промени могат да доведат до
многоорганна недостатъчност и без оказване на своевременна медицинска помощ
може да се стигне и до фатален изход.
В съдебно заседание вещите лица посочват, че
действието на препарата Хлофазолин, съдължащ К, започва около 20-а минута след
приемането му, като тогава започват и страничните му ефекти. Пикът им е около
третия, четвъртия час, а освобождаването на препарата от организма е за около 8
часа, но страничните ефекти могат да продължат още няколко дни, т.е. несъмнено
е установено, че детето е приело лекарственото средство, съдържащо К няколко
часа преди завеждането му в болничното заведение. Според вещите лица за
отстраняване на ефектите на препарата няма специфичен антидот, а се стимулира
диурезата чрез водно солеви разтвори, като препаратът Манитол също стимулира
диурезата. Дозировката на препарата се определя от в зависимост от теглото на
пациента. В България се предлагат два препарата, съдържащи К – Хлофазолин и
Хлофадон.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза е
подкрепено и от показанията на св. д-р М. К., която при разпита си в хода на
съдебното следствие достоверно, последователно и пълно възпроизвежда известните
й факти – за това в какво състояние детето е било доведено в клиниката, за
възникналите у свидетелката съмнения относно диагнозата на детето предвид
липсата на диагностично уточняване на заболяването при предходните му
хоспитализации. Съвмем логично и житейски достоверно звучи твърдението на свидетелката
за това, че подозренията й за интоксикация са били възбудени във връзка с
отразеното в една от предходните епикризи /08.02.2004 г./ съмнение за отравяне
с Хлофазолин. Свидетелката е възприела и началното развитие на млечните жлези у
детето, което може да възникне при по-често приемане на посочения лекарствен
препарат. Освен това на д-р К. направило впечатление поведението на подс. С.,
който й е давал медицински съвети относно обстоятелството какви препарати
трябва да бъдат прилагани за овладяване на състоянието на детето.
От показанията на личния лекар на детето д-р М. Ш. се
установява, че Н. С. не е била водена при нея при изпадането й в тежко
състояние, а направо е била откарвана в гр. С.
от Бърза помощ, като именно подс. С. е поискал от нея да състави
протокол за явяване в на експертна лекарска комисия. След хоспитализирането
родителите представяли епикризите за провежданите лечения. Само при последното
постъпване в болницата детето е било заведено при нея и тя е възприела
състоянието му – било неадекватно, като колегата й д-р М. се усъмнил за
хипоглекимия, поради което и му поставил венозно глюкоза докато чакат да
пристигне екип на Бърза помощ. Според д-р Ш. откакто детето е било изведено от
семейството не е боледувало, с изключение на обичайните детски инфекции, като
този косвен факт е в подкрепа на твърденията на прокуратурата за наличие на
умишлени действия от страна на подсъдимите.
Показанията на св. С. Ш. и А. М. макар и пряко да не
установяват извършване на престъпно деяние от страна на подсъдимите С. и К.
могат да послужат като косвени данни за това, че у лекарите още през зимата на
2014 г. е съществувало съмнение за интоксикация на детето. Изнесените от тях
факти за това, обсъдени с посоченото в медицинската документация и
съдебномедицинската експертиза за наличие на телархе /уголемяване на млечните
жлези/ са в подкрепя на извода, че приемането на медикамента не е инцидентно, а
е плод са предварително взето решение на двамата родители да предизвикат
болестна симптоматика на детето с цел финансово облагодетелстване чрез
получаване на следващите се помощи за дете с намалена социална адаптация в
резултат на заболяване, признато от ТЕЛК.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно-психологична и психиатрична експертиза на подс. К., която съдът
кредитира, се установява, тя е с интелектуална занемареност, без данни за
умствено изоставане. Според вещите лица мъжът й /подс. С./ е авторитетът, който
може да определя взимането на решения в ежедневието. К. е манипулируема,
доколкото изпълнява безпрекословно на предписанията на мъжа си, без това да
влияе на вменяемостта й – тя е разбирала свойството и значението на извършеното
и е могла да ръководи постъпките си.
В заключението на съдебно-психиатричната и
психологична експертиза на подс. С., която съдът също кредитира, тъй като няма
основание за съмнение в безпристрастността на вещите лица, е посочено че
подсъдимият при изследването е бил психомоторно напрегнат, но е с нормален
интелект и е склонен да манипулира истината.
От своя страна в при психологическото изследване на
детето Н. С. вещите лица са констатирали, че то е с нормално конгитивно и и
психомоторно развитие, като в съдебно заседание в.л. Димитрова заявява, че при
прегледа е видяла едно жизнерадостно дете.
Показанията на св. В. М. и Г. С. /чичо и леля на подс.
С., с които са живели в една къща/ обсъдени в съвкупност с останалите
доказателства не пораждат съмнения в така повдигнатото обвинение – те потвърждават
факта на честото боледуване на детето, без да посочват причините, а св. М.
заявява, че грижите за него са се осъществявали именно от подс. С. и К.. Нещо
повече – от показанията й се установява, че бабата на детето е полагала грижи
за това лекарствата й да бъдат прибрани на недостъпно място, което е изключва
възможността препаратът Хлофазолин да е бил приет случайно.
Обстоятелството, че приеманите от св. Й. С. медикаменти
не са били на достъпно място, така че да бъдат погълнати по случайност от
детето, е установено и от показанията на самата нея, която недвусмислено
заявява, че приеманите от нея медикаменти са били прибрани на недостъпно място
и никога не е изпускала лекарства на земята, така че Н. да ги намери.
Твърденията на подсъдимите за това, че са били
подтикнати да поискат решение на ТЕЛК за детето Н. С. от лекар в СБАЛ «Иван М.»
са недоказани, но дори това да е така, предложението на този неустановен лекар
не би могъл да изключи мотива за взимане на решение за даване на препарата на
детето, след като и двамата родители са били запознати с последиците от
освидетелстването на детето. Нещо повече – от Заповед за възстановяване на
недобросъвестно получена социална помощ № …………...2013 г. на Директора на Д.“С.
П.“ И. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, се
установява, че подс. И.К. е получила социална помощ въз основа на неистински
документ за другото си дете Й. С. общо в размер над 6500 лева. Този факт доказва,
че двамата подсъдими са били отлично запознати с процедурата и размера на
евентуално получаваните социални помощи за дете с увреждане, т.е. представлява
косвено доказателство за мотивите на двамата подсъдими за извършване на
престъпното деяние.
Съдът не кредитира обясненията на подс. С. и подс. К..
Тези доказателствени източници освен доказателствено средство, са и средство за
защита. В случая нито С., нито К. в
обясненията си възпроизвеждат факти, които биха могли да опровергаят
твърденията на прокуратурата или да наведат съмнение в повдигнатото обвинение.
Двамата отричат съпричастността си към приемането от страна на детето на
препарата, съдържащ К. Подс. С. многословно преразказва спомените си относно
различни посещения в различни болнични заведения в гр. С. без да дава
достоверни обяснения за това как в кръвта на детето е попаднал лекарствения
препарат, съдържащ К. Съдът намира за напълно безпредметно да обсъжда
твърденията на подс. С. относно предприетото от него лечение на детето чрез
поставяне на изкормени жаби на главата му, доколкото не могат да бъдат
проверени чрез познатите научни М..
Недостоверността на обясненията на подс. К. се
установява от една страна от значителните противоречия в твърденията й относно кога и в коя болница е било лекувано детето,
кога за пръв път е проявило симптоматиката на това „неустановено“ заболяване и
кога и как се е „излекувало“. Очевидно интелектуалния капацитет на подсъдимата
не й позволява достоверно да възпроизведе хронологията на събитията, свързани
със заболяването на невръстното й дете.
За настоящия състав най-важните косвени доказателства,
които се намират в обективна връзка с главния факт по делото - причиненото
телесното увреждане на детето, са констатираното на ......2014 г. в кръвта на Н.
С. количество К, и обстоятелството, че след извеждането й от семейството, нито
един път детето не е изпадало в подобно състояние и не на последно място,
обстоятелството, че двамата родители са били напълно наясно, че ще получат
немалко средства, ако успеят да се сдобият с Решение на ТЕЛК, с което да се
признае съответна степен на увреждане на детето. Тези безспорни факти, които са
подкрепени от събраните по делото доказателства водят до единствения възможен
извод, че подс. С. и подс. К. умишлено са дали на детето си лекарствения
продукт, съдържащ К.
С оглед на изложеното съдът намира, че
са установени по безспорен начин времето, мястото, изпълнителното
деяние на извършеното престъпление по
чл.131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2 НК и неговият автор –
причиняването от подсъдимите С.С. и И.К. на детето им Н. С. чрез даване на
лекарствен продукт, съдържащ К, разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
От справката за съдимост се установява,
че С.С., макар и да е бил осъждан за извършени престъпления от общ характер към
датата на осъществяване на настоящото деяние е бил реабилитиран по право. С. е
с лоши характеристични данни като е регистриран в информационните масиви на МВР
за извършени престъпления от общ характер.
Подс. К., видно от справката й за
съдимост, е неосъждана, а съобразно справката й за криминална проявеност е с
добри характеристични данни.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимите С.С. и И. К.
с действията си са осъществили състава на престъпление по чл. чл.131, ал.1,
т.4, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, като в
съучастие и като съизвършители са причинили на малолетното си дете Н.С.С средна
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, опасно за
живота чрез даване на лекарствен продукт, съдържащ К над обичайната доза за
възрастни.
Както
бе посочено по-горе авторството на деянието е установено от комплекс от косвени
доказателства – съдебномесициска експертиза, показанията на св. К., д-р Ш., д- М.,
пъдебно-психологичната експертизи, които в своята съвкупност довеждат до
единствения възможен и обоснован извод, че именно двамата подсъдими са дали
лекарствения продукт на невръстното си дете. Обстоятелство, че
доказателствата относно авторството на деянието са косвени по своя характер, не променя
безспорността на изводите, че подсъдимите са авторите на инкриминираното им
престъпление. Съдебната практика и доктрината са последователни в разбирането
си, че фактите от предмета на доказване по всяко наказателно делото могат да
бъдат установявани и с косвени
доказателства, тогава когато те представляват една непрекъсваща се и
последователна верига от доказателства, която да обуслови единствен и несъмнен
извод за авторството на деянието.
Въпреки че по делото няма доказателства за това
кой от двамата съизвършители конкретно е дал на детето медикамента и точно
каква доза от същия е погълнало то, е несъмнено, че двамата посъдими са
участвали в изпълнителното деяние. Съдебната
практика приема (решение № 268/18.05.1995 г. по н.д. № 131/1995 г., ІІ н.о. на
ВС), че има съизвършителство по смисъла на чл. 20 НК и когато всеки един от
съучастниците осъществява отделни елементи от престъпния състав, като съзнава,
че другите му съучастници извършват другите елементи на престъплението, т.е. не
е нужно, а и не би могло предвид мястото и начина на извършване на
престъплението, по несъмнен начин да се установи кой от двамата извършители
фактически е дал на детето си медикамента, щом като от събраните доказателства
се установява, че всеки един от тях е участвал във вземането на решение за
увреждане на детето си.
От
обективна страна бе установено, че причиненото увреждане на малолетната Н. С.
по своята медикобиологична характеристика представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота, което по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК е
следва да се квалифицира като средна телесна повреда.
Налице
е и квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 4 НК, тъй като
пострадалата Н. С. към датата на деянието е нямала навършени две години, т.е.
тя е малолетна.
По
делото са налице достатъчно убедителни доказателства, които установяват
осъществяване на изпълнителното деяние по причиняване на телесното увреждане и
настъпването от обективна страна на престъпния резултат, както и причинната
връзка между тях. В конкретния случай деянието е извършено, на ......2014 г. след
предварително взето решение в изпълнение на крайната цел – получаване на
определен брой епикризи, които да послужат пред експертна лекарска комисия за
издаване на надлежно решение, което да признае съответна степен на увреждане на
детето.
Двамата подсъдими са целяли именно изпозвайки
страничните ефекти на приетото от детето лекарствено средство да предизвикат
симптоми на хронично заболяване, което да е основание за издаване на екпертното
решение на ТЕЛК.
Подсъдимите са осъществили и от
субективна страна състава на престъплението
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което може да бъде осъществено както с пряк, така и с
евентуален умисъл. В случая всеки един от
подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал
е вероятното настъпване на общественоопасните последици и се е съгласявал с
настъпването им, като пряката им цел не е да увредят детето си, а чрез
причиненото увреждане да докажат наличие на заболяване, което да е основание да
получават социални помощи, т.е. са действали при евентуален умисъл. Те са
съзнавали, че са извършват деянието си съвместно, като заедно са преследвали
общата цел да се облагодетелстват финансово, използвайки здравето на
невръстното си дете.
Следователно
подсъдимите С.С. и И.К. са изпълнили състава на престъплението, за което им е
било повдигнато обвинение от обективна и субективна страна и са налице
предпоставки за реализиране на тяхната наказателна отговорност.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При определянето на вида и размера на наказанието
спрямо по отношение и на двамата подсъдими съдът приема, че е налице завишена степен на обществена опасност на деянието, предвид начина на неговото
осъществяване и непосредствения обект на посегателство. Вярно е, че
обстоятелството, че пострадалия е малолетно дете е самостоятелен квалифициращ
признак, но в случая невръстната възраст на детето и обстоятелството, че то е
рождено дете на двамата подсъдими
навежда до извод за значително по-висока степен на обществена опасност.
Очевидно е за съда, че никакви морални или общочовешки ценности не са от
значение за двамата подсъдими щом като не са се посвенили да посегнат на
собствената си рожба, като с цел да получат социални помощи са поставили в
значителна опасност здравето и живота на детето си.
По отношение на подс. С. съдът отчете като
самостоятелно отегчаващо обстоятелство лошите му характеристични данни, както и
факта, че той е очевидният авторитет в семейството, като от събраните
доказателства за съда е несъмнено, че именно той е взел решението за даване на
медикамента, и е мотивирал майката на детето да участва в деянието.
Предвид определените в чл. 36 НК цели на наказанието,
а именно генералната, индивидуалната превенция, и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на осъдения, както и за да му се отнеме възможността да извърши
други престъпления, съдът прие, че на С. следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода около средния предвиден от закона размер, а именно пет
години.
Съдът на основание чл. 61, т. 2,
вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС определи първоначален строг режим на изтърпяване
наказанието, тъй като наказанието по настоящото производство е второ за
подсъдимия С., поради което и наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от закрит тип, при което режимът на изтърпяване може да бъде
единствено и само строг.
По отношение на подс. К. съдът
отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелство, а именно чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е и фактът, че съобразно съдебно-психиатричната и психологична експертиза
подсъдимата е силно манипулируема, особено от мъжа си. Освен това при
осъществения контакт в съдебно заседание съдът придоби непосредствено
впечатление за това, че К. е с нисък интелектуален потенциал, поради което и
сама не би могла да измисли и изпълни престъпната схема за получаване на
социални помощи, която е била и крайната цел на даването на медикамента на
детето. Ето защо съдът прие, че за постигане на целите на наказанието и
най-вече за поправянето на подс. К. следва да й бъде наложено наказание в
минималния, предвиден от закона размер от две години.
Предвид обстоятелството, че освен
детето Н., подс. К. има още две деца, едното от които е новородено, съдът прие,
че не е наложително ефективното изтърпяване на така наложеното наказание,
поради което отложи неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок
от три години.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване на подсъдимите за
виновни в извършване на престъплението, за което им е било повдигнато
обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК им възложи
разноските по делото, сторени хода на досъдебното и на съдебното производство в
размер на 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева, от които 660 /шестстотин и
шестдесет/ лева в полза на ОДМВР – С. разноски в досъдебното производство и 620
/шестстотин и двадесет/ лева в полза на Районен съд – Ихтиман разноски в
съдебното производство.
Ръководен от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: