Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и пети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                                    СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Елеонора Г., като разгледа гр.д. № 6180/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Е.Д.Р. твърди, че като водач на лек автомобил „Фолксваген“, с ДК № *****е пострадал от ПТП, реализирано на 03.09.2016 г., в гр. Хасково, на ул. „Г.М.Димитров“, в следствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес”, с рег. № *****А.К.А., който при извършване на маневра излизане от търговски обект – бензиностанция „N+“ в посока с. Иваново не го е пропука, в следствие на което се реализира ПТП. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания – закрито счупване на латералния кондил на дясна тибия, за която е извършено оперативно лечение, както и е останал загрозяващ оперативен белег с дължина около 25см., разкъсно-контузни рани и охлузвания в областта на челото и контузия в областта на гърдите. Твърди, че през оздравителния период изпитвал болки, затруднения в придвижването, както и тревожност, загуба на съня и емоционална нестабилност. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 60 000,00 лева и претендира същите. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е навлязъл в лентата за насрещно движение. Твърди, че претендираното обезщетение е завишено. Претендира разноски. Предявява обратен иск срещу третото лице негов помагач – А.К.А., като твърди същият да е напуснал мястото на произшествието.

Третото лице, помагач на ответника А.К.А. не взема становище по предявения иск.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г..

В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.

На 03.09.2016 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 01,30  ч.,  в гр. Харманли, на ул. „Г.М.Димитров“ до  бензиностанция „N+“ е настъпило ПТП между участник 1 – марка „Мерцедес”, с рег. № *****, управляван от А.К.А., който не остава на местопроизшествието  и участник 2, лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № *****, управляван от Е.Д.Р., като в протокола са посочени видими щети по л.а. Фолксваген, както и че от произшествието е пострадал неговият водач с работна диагноза счупена дясна колянна става, счупено седмо ребро и малки разкъсни рани на челото, прегледан в ЦСМП гр. Харманли и откаран в болница МБАЛ „Хасково“. Като обстоятелства и причини за настъпване на произшествието са посочени, че участник 1 излизайки от бензиностанцията на ул. „Г.М.Димитров“ в посока с. Иваново  не пропуска движещия се по ул. „Г.М.Димитров“ посока бул. „България“ участник 2, който се опитва да избегне удара отклонявайки автомобила и навлизайки в лявата пътна лента, където настъпва сблъсък.

Според заключението на първоначалната автотехническата експертиза, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило при следния механизъм – л.а. Фолксваген се е движел по бул. „Г.М.Димитров“  към бул. „България “ със скорост около 54 км.ч. като при достигане на автомобила в района на кръстовището с ул. „Христо Ботев“, от входа на бензиностанция „N+“ излиза л.а. Мерцедес, който навлиза в лентата за движение на л.а. Фолксваген, като последният в опит да избегне удара се е отклонил в ляво където е настъпил удар между двете МПС. Според това заключение произшествието е било непредотвратимо от страна на водача на л.а. Фолксваген чрез предприемане на маневра аварийно спиране, както при движение със скорост от 54 км.ч., така и с допустимата максимална за участъка от 50 км.ч. при положение, че л.а. Мерцедес е излязъл от бензиностанцията, без да спира непосредствено преди навлизането си на пътя. Вещото лице сочи, че при положение, че л.а. Мерцедес е спрял непосредствено преди навлизане в лента за движение на л.а. Фолксваген водачът му е имал възможност да го види и да предотврати произшествието с предприемане на маневра аварийно спиране.

Тези изводи се потвърждават и от заключението на приетата повторна автотехническа експертиза. В о.с.з. проведено на 25.05.2021 г. вещото лице М. сочи, че в хипотезата, в която водачът на л.а. Мерцедес не е навлязъл от спряло положение при навлизането си в лентата за движение на л.а. Фолксваген, а последният не е предприел отклонение на лекия автомобил, а аварийно спиране, тогава ударът отново би настъпил и би бил челен, като уврежданията по водача на л.а. Фолксваген едва ли биха били различни. Също така, вещото лице сочи, че отклонението на автомобила в страни при такава ситуация е нормална реакция на водача.

Съдът кредитира двете авто-техническа експертизи, тъй като същите са пълни, обосновани и непротиворечиви.

Предвид събраните по делото писмени доказателства и автотехнически експертизи, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на третото лице-помагач А.К.А., като водач на л.а. „Мерцедес”, с рег. № *****, който е нарушил правилото на чл. 47 ЗДвП, като е предприел маневра за навлизане в път с предимство, без да пропусне движещия се по същия л.а.“Фолксваген“.

      По възражението за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 97 от 06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК,  решение № 52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013 г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.  Тежестта на доказване на тези факти е у ответника.

Съдът приема за установено по делото, че произшествието е настъпило при механизъм на движение на л.а. Мерцедес във вариант № 1 от експертизите, при който л.а. Мерцедес се е движел равномерно, без да спира непосредствено преди навлизане  в платното за движение на л.а. „Фолксваген“. Това поведение на този участник съдът намира за по-логично с оглед настъпилото произшествие, тъй като ако беше спрял би могъл да види и да пропусне л.а. Фолксваген. Този извод логически следва и от поведението на водача на този лек автомобил след настъпване на произшествието, а именно неговото напускане. Същевременно с оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест в тежест на ответника беше да докаже възражението за съпричиняване, от тук и механизъм на настъпване на произшествието, при който л.а. Мерцедес е бил спрял, за което обстоятелство не са ангажирани преки доказателства.

В настоящия случай се установи от заключението на автотехническата експертиза, което съдът кредитира, че ищецът, като водач на л.а. Фолксваген се е движел с малко над разрешената за пътния участник скорост, но това превишение съдът намира, че не е в причинна връзка с настъпване на произшествието, тъй като според двете приети автотехнически експертизи произшествието при възприетото поведение на водача на л.а. Мерцедес е било непредотвратимо. Съдът намира, че поведението на ищеца свързано с отклонение на автомобила в ляво, с цел избягване на произшествието/намаляване на вредите не представлява негово противоправно поведение и не е в причинна връзка с настъпване на противоправния резултат.

Предвид изложеното, съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза в следствие на настъпилото ПТП ищецът е получил счупване на горния край на големия пищял на дясната подбедрица. Според заключението е извършено спешно болнично оперативно лечение – открито наместване и фиксиране с плака и винтове, възстановителният период е от около 6 месеца, като през първите 2 месеца болките са били по-интензивни и е следвало да ненатоварва крайника и да се движи с помощни средства. Според вещото лице при прегледа ищецът съобщава за болки в колянната и глезенната става, както и се наблюдава оперативен белег около 25 см.. В о.с.з., проведено на 23.02.2021 г. вещото лице сочи, че се очаква и за в бъдеще ищецът да има болки в ставата при претоварване и промяна на времето, тъй като е налице увреждане и на самата става, като тези болки са със слаб характер и се повлияват от обезболяващо лечение. Според отговорите на вещото лице в о.с.з. в медицинската документация е налице и констатация за настъпване при ищеца в следствие на ПТП и контузия в областта на гърдите, оздравяването от която е за срок от 15-20 дни, както и разкъсно-контузни рани в областта на челото, които отзвучават за 10-15 дни. Поставеният остеосинтезен материал може да не бъде отстраняван при липса на възпаление в организма.

Според показанията на свидетеля С.Р. той е син на ищеца и задно с баща си и майка си живеят в едно домакинство. Свидетелят сочи, че видял баща си след произшествието в болницата в гр. Харманли, като главата му била в кръв, десният крак го болял в областта под коляното, както и имал болки в гърдите. Свидетелят сочи, че след изписване от болницата баща му бил на домашно лечение, като първата седмица не ставал от леглото дори и с патерици, като майка му се грижела за него и си взела болнични. Първите една, две седмици баща му се оплаквал и от болки в гърдите. Свидетелят сочи, че дори и след като започнал да ползва патерици баща му се нуждал от помощ в битов план, което продължило около 6 месеца и това, че се трябвало да му помагат го притеснявало и карало да се чувства неудобно. Според показанията на свидетеля след катастрофата баща му станал по-мълчалив, раздразнителен, притеснявал се да кара кола, сега когато работи като огняр кракът му се пренатоварвал, започвал да се подува и да го боли.

Съдът кредитира показанията на свидетеля въпреки вероятната му заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца, с изключение на частта относно периода, през който свидетелят сочи, че баща му не е ходел на работа поради увреждането от 2 години, тъй като това обстоятелство подлежи на доказване с писмени доказателства за срока на неработоспособност каквито не са ангажирани по делото.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Е.Д.Р., болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 50 000,00 лв. Съдът отчита възрастта на пострадалия, общия оздравителен период, който е около 6 месеца, претърпяното оперативно лечение, обстоятелството, че освен най-тежкото увреждане през първите около 2 седмици е имал неудобства и от леките увреждания в областта на главата и гърдите. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че шест месеца ищецът се е придвижвал с патерици и е имал нужда от чужда помощ, че това е нарушило обичайния начин на живот на ищеца, който е бил работоспособен и това го е откъснало от трудовия процес. От значение при определяне на обезщетението е и обстоятелството, че такова събитие има обичайно стресов характер, както и това, че при ищеца се очаква да има болки в коляната става при натоварване и промяна на времето. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.

Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 50 000,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 60 000,00 лева.

Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на ВКС, т.д. № 2466/2018 г.

В настоящия случай се установява, че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 04.07.2017 г., поради което на ищеца следва да бъде присъдена и лихва за забава от дата 05.07.2017 г. до окончателното плащане, като за периода от датата на деликта до 04.07.2017 г. искът бъде отхвърлен.

По обратния иск с правна квалификация чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ:

Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за частична основателност на главния иск се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по евентуалния частичен иск, предявен за сумата от 30 000,00 лева, ведно с лихва за забава от 05.07.2017 г. до окончателното плащане.

За основателността на иска, предявен срещу третото лице-помагач, в тежест на ищеца по този иск е да установи, че вредите са настъпили вследствие на противоправното поведение на помагача, които e напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, третото лице помагач на ответника А.К.А. е напуснал мястото на ПТП преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, като посещаването му е било задължително предвид нормата на чл. 123, ал.1, б. „Б“ ЗДвп.

Предвид изложеното предявеният обратен частичен иск следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото за депозит за вещи лица /държавна такса не се присъжда, тъй като внесента е дължима от ищеца с оглед отхвърлената част от иск/ в размер на 225,00 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.М. – Т.на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2329,99 лева, с ДДС.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 2000,00 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното между ответника и адв. Г. адвокатско възнаграждение.

Уговореното между ответника и адв. Г. възнаграждение е в размер на 3000 лева без ДДС, като само за този размер има доказателства за плащане.

Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.3, изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая е 2330,00 лева, без ДДС. Уговореното възнаграждение надвишава минимума. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което уговореното възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 2500,00 лева с ДДС.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 446,66 лева.

Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по обратния иск сторените от него разноски за държавна такса в размер на 1200,00 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ******, да заплати на Е.Д.Р., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 50 000,0 лева представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 03.09.2016 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на А.К.А., като водач на л.а. „Мерцедес”, с рег. № *****, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило закрито счупване на латералния кондил на дясна тибия, за която е извършено оперативно лечение, разкъсно-контузни рани и охлузвания в областта на челото и контузия в областта на гърдите, както и претърпян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 05.07.2017 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 225,00 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лева, както и иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава за периода от 03.09.2016 г. до 04.07.2017 г.

ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ****** да заплати на адв. Р.М. – Т.на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2329,99 лева, с ДДС.

ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ****** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 2000,00лева - държавна такса.

ОСЪЖДА Е.Д.Р., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: ******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 446,66 лева- разноски.

ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: ****** на основание чл. 500, ал.1, т. 3  КЗ сумата в размер на 30 000,00 лева – предявена частично от 60 000,00 лева представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Е.Д.Р., по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 03.09.2016 г., в следствие противоправното поведение на А., като водач на л.а. „Мерцедес”, с рег. № *****, както и сумата в размер на 2446,66 лева - разноски по иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и изплатената законна  лихва за периода от 05.07.2017 г. до плащането, при УСЛОВИЕ, че ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ****** изпълни постановеното срещу него осъдително решение до този размер по първоначалния иск.

ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: ******  на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 1200,00 лева - разноски по делото по обратния иск.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                  СЪДИЯ: