№ 406
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Георги Ушев
Десислав Любомиров
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600886 по описа за 2024 година
Производството е по гл. ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Р.България, за възобновяване на
наказателно дело НОХД №12291/2016г. по описа на Районен съд – София, което е било
решено със споразумение между прокурор от Районна прокуратура - София и защитника на
подсъдимия А. С. Д.. С така одобреното споразумение по НОХД №12291/2016г. по описа на
Районен съд – София, подс.А. Д. се признал за виновен за извършено на 07.09.2015г. в
гр.София престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 НК, за което при условията чл. 55, ал.1, т.2
б.“б“ НК му е било наложено наказание „пробация“, включваща следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност два пъти седмично
за срок от 3/три/ години и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 3/три/ години. Определението, с което е било одобрено споразумението е влязло в
законна сила на 15.10.2018г. и не подлежи на касационна проверка.
В искането на Главния прокурор се твърди, че при решаване на посоченото дело в
СРС е било допуснато нарушение на закона и по – конкретно, на принципа „пе bis in idem“
по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 вр. чл.24 ал.1 т.6 НПК, доколкото съдът не констатирал, че
лицето А. С. Д. вече е било осъдено за същото деяние по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 НК, с влязъл
в сила съдебен акт на 22.02.2017г. по НОХД № 3541/2016г. на PC – София, за което му е
било наложено наказание „пробация“, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т.1
и т.2 НК за срок от 10 /десет/ месеца.
В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на прокуратурата
поддържа направеното искане и изложените в негова подкрепа аргументи.
Защитникът на осъдения А. С. Д., адв.А. САК, заявява подкрепа на направеното
искане и моли да бъде уважено.
Осъденият редовно призован не се явява, с което е заявил нежелание да участва в
съдебното заседание. Не се е ангажирал със становище.
Настоящият състав на САС след като обсъди изложените в искането доводи,
становищата на страните и данните по делото, установи следното:
1
С одобреното споразумение от районен съдия по наказателно дело НОХД
№12291/2016г. по описа на Районен съд – София, сключено между прокурор от Районна
прокуратура – София и подс.А. Д., който се признал за виновен за извършено на 07.09.2015г.
в гр.София престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 НК, му било наложено наказание
„пробация“, включваща следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес“, с периодичност два пъти седмично за срок от 3/три/ години и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 3/три/ години.
Определението, с което е одобрено споразумението и решено делото е влязло в законна сила
на 15.10.2018г. и не подлежи на касационна проверка.
От приложената в хода на съдебното производство справка за съдимост /л. 113-120/ е
видно, че лицето А. С. Д., към момента на решаване на описаното по-горе дело, вече е било
осъдено с друг влязъл в сила съдебен акт на 22.02.2017г. по НОХД № 3541/2016г. на PC -
София за извършени на 07.09.2015г. в гр.София две престъпления, като фактите за едното от
тях, за което му е било наложено наказание „пробация“, включващо пробационните мерки
по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК за срок от 10 /десет/ месеца, се припокриват изцяло с деянието
по чл. 343в, ал.2, вр.ал.1 НК, което е предмет на осъждането му по наказателно дело НОХД
№12291/2016г. по описа на Районен съд – София, чието възобновяване се иска. (л.118 от
съдебния том на НОХД 12292016г.)
Съпоставката на тези данни, установява че А. С. Д. е бил осъден и му е наложено
наказание „пробация“ два пъти за едно и също престъпление, което представлява абсолютно
нарушение на принципа „пе bis in idem“. Искането за възобновяване на наказателното
производство по наказателно дело НОХД №12291/2016г. по описа на Районен съд – София
от Главния прокурор, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348 ал.1
т.1 НПК и отмяна на осъдителния съдебен акт на основание на основание чл. 24, ал.1, т.6
НПК е допустимо, доколкото направеното искането не е обвързано със срок.
На следващо място направеното искане е изцяло основателно. Налице е посоченото в
искането на Главния прокурор нарушение на чл.24 ал.1 т.6 НПК и принципа „пе bis in idem“,
което се установява от съдържанието на Определение от 15.10.2018г., с което е било
одобрено споразумение по наказателно дело НОХД №12291/2016г. по описа на Районен съд
– София и данните от справката за съдимост, за наложено предходно наказание „пробация“,
включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК за срок от 10 /десет/ месеца по
НОХД № 3541/2016г. на PC – София на 22.02.2017г., за същото деяние и срещу същото
лице. Тези факти са установени от съответните материали в НОХД №12291/2016г. на СРС по
безспорен начин и ангажират правомощията на апелативния съд по реда на чл. 425, ал. 1, т.
2 вр. чл.250 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.6 НПК за уважаване искането на Главния прокурор, въз
основа на което е било образувано настоящото производство за възобновяване.
Воденето и решаването по същество на второ наказателно производство срещу
същото лице и за същото деяние, съдържа нарушение на основен правен принцип „non bis in
idem“, установен в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи /КЗПЧОС/, - „Никой не може да бъде съден или наказан от съда на
една и съща държава за престъпление, за което е бил вече оправдан или окончателно съден,
съгласно закона и наказателната процедура на тази държава“.
Те са в разрез и с разпоредбата на чл. 14, т. 7 от Международния пакт за политически
и граждански права, според който: „Никой не може да бъде съден, или наказван за
престъпление, за което бил вече окончателно осъден, или оправдан“, съгласно закона и
наказателното производство на всяка страна.
В същата насока е и разпоредбата на чл. 50 от Хартата за правата на гражданите в
ЕС, според която: „Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване, или
наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан с окончателно съдебно решение в
съответствие със закона“. И двата международни акта са приети и ратифицирани в Р.
България.
Този основополагащ принцип намира проявление на първо място, в забрана при
наличие на окончателен съдебен акт по приключило наказателно производство, спрямо
същото лице и за същото деяние, да се провежда ново такова за същите факти и срещу
същото лице, както и забрана за съдене и наказване на това лице за същото деяние. В този
2
смисъл е решението на Голямата камера на ЕСПЧ от 15.11.2016 г., по обединени жалби №
24130/11 и № 29758/11 - делото „А и Б срещу Норвегия“ - § 110, делата „Sergey Zolotukhin v.
Russia “, „Franz Fisher v. Austria “, „Nikitin v. Russia “ и др.
В задължителната тълкувателна практика на ВКС този принцип е бил възприет с ТР
№ 3/22.12.2015 г., по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, както и в ТР № 4/06.02.2018 г.,
по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС, където се посочва, че значението на този
принцип е абсолютно, че принципа е основен и неотменим за поддържане върховенството на
закона в демократичните правови системи, доколкото се отнася към основните права на
личността, гарантирани от всяка съвременна правова система, независимо от ситуацията, в
която обществото или държавата се намират. Доколкото това право е от категорията на
абсолютните и неотменимите, то не се допуска освобождаване на държавите от
изпълнението им, което е уредено в чл. 15 от КЗПЧОС.
Отделно от направеното искане, в справката за съдимост на л.119 по делото, съдът
служебно констатира, че с процесното споразумение са били групирани на основание чл.23
ал.1 НК две отделни наказания, самостоятелно наложени за две отделни престъпления, както
за престъплението по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 НК, за което е бил нарушен принципа „пе bis in
idem“, така и по второто обвинение - за престъпление по чл.270 ал.1 НК, като по-тежкото
наказание от двете се е явило именнно това, което е било наложено по процесното
обвинение, за което се иска възобновяване и отмяна на съдебния акт. Въпреки, че не е
направено такова искане от Главния прокурор, доколкото приложението на чл.23 ал.1 НК е
приложимо при множество наказания и доколкото при наличието на предпоставките за
положително решаване на делото по така напправеното искане, остава само едно наказание,
съдът следва служебно да коригира съдебния акт, като бъде отменен и в тази негова част,
относно приложението на чл.23 ал.1 НК.
Като установи изложеното, настоящият състав на Апелативен съд София, констатира
че са налице процесуалните и материални предпоставките за упражняване на правомощията
на апелативната инстанция по чл. 425, ал. 1, т.2 НПК за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ и ОТМЯНА на
Определение на 98-ми състав на СРС от 15.10.2018г., в частта с която е било одобрено
Споразумение за решаване на наказателното производство по реда на чл.384 НПК между
подс.А. Д. и СРП за извършено на 07.09.2015г. в гр.София престъпление по чл. 343в, ал.2,
вр. ал.1 НК, както и за съответното ПРЕКРАТЯВАНЕ на наказателното производство по
НОХД №12291/2016г. по описа на Районен съд – София в тази част, на основание чл.250 т.1
вр. чл.24 ал.1 т.6 НПК.
Водим от изложеното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, Апелативен съд София – 10-
ти състав,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по наказателно дело НОХД
№12291/2016г. по описа на Районен съд в частта, с която е било одобрено Споразумение за
решаване на наказателното производство по реда на чл.384 НПК между подс.А. Д. и СРП за
извършено на 07.09.2015г. в гр.София престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 НК.
ОТМЕНЯ Определение на 98-ми състав на СРС от 15.10.2018г. в частта, с която е
било одобрено Споразумение за решаване на наказателното производство по реда на чл.384
НПК между подс.А. Д. и СРП и му било наложено повторно наказание „пробация“
включваща следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“,
с периодичност два пъти седмично за срок от 3/три/ години и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 3/три/ години за извършено на 07.09.2015г. в
гр.София престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 НК, както и в частта за приложението на
чл.23 ал.1 НК.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.250 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.6 НПК наказателното
производство по НОХД №12291/2016г. по описа на Районен съд – София, в частта относно
обвинението срещу А. Д. за престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на
07.09.2015г. в гр.София.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4