РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500047 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260069 от 01. 06. 2021 г. по гр. д. № 568/2019 г. по описа
на Районен съд – гр. Ихтиман община И. е осъдена по иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на "ДЗИ
- О. з." ЕАД сумата от 5 166, 66 лева, представляваща регресно вземане по
изплатено от застрахователя обезщетение за поправяне на щетите по лек
автомобил "Д.", модел "Д.", с peг. № ........., вследствие на ПТП, настъпило на
01.08.2018 г., на АМ "Тракия", между лекия автомобил и безстопанствено
куче, причинени от ответника чрез виновно бездействие в резултат на
извършено нарушение на чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните -
непредприемане на действия за овладяване на популацията на бездомните
кучета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 06.03.2019 г., до окончателното й
изплащане. С решението община И. е осъдена да заплати на ищеца разноските
по делото.
Решението на районния съд е обжалвано от ответника в
1
първоинстанционното производство община И. с оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че не е налице
бездействие на общинската администрация по изпълнение задълженията,
произтичащи от Закона за защита на животните, поради което неправилно е
ангажирана отговорността на общината в качеството й на възложител на
работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Поддържа, че поддръжката на
републиканските пътища е в тежест на Агенция „П. и.”, поради което
отговорността на общината за ПТП, настъпило на автомагистралата, е
изключена. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на
нов акт по същество, с който искът да бъде отхвърлен. Претендира се
присъждане на направените разноски.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва и изразява становище, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
С доводи за необоснованост по отношение наличието на
застрахователно правоотношение и механизма на процесното ПТП решението
на районния съд не е обжалвано, поради което въззивният съд не може да
приеме фактическа обстановка в тази част, различна от установената от
районния съд.
Видно е от застрахователна полица № .............. от ......... г. за
застраховка „Каско+” на МПС, че същата има за обект лек автомобил "Д.",
модел "Д.", с peг. № ........., като застраховано било „А. К.“ ЕООД, а
застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът на
застрахователното покритие бил една година - от ......... г. до 17.05.2019
година.
От представения по делото протокол за ПТП № ........ от ........ г. и
обективираната в него скица, съставен от пътен полицай при РУ – гр.
Ихтиман, се установява, че на 01.08.2018 г. около 09, 50 часа водачът К. К. Д.,
управлявайки собствения на „А. К.“ ЕООД лек автомобил "Д.", модел "Д.", с
peг. № ........., по Автомагистрала „Тракия“, в района на 29. 300 км с посока на
движение към гр. С., катастрофирал, в резултат на което на описания
автомобил били насени материални щети– увредени предна броня, радиатор
2
за охладителна система и радиатор за климатична система и др. В протокола
било удостоверено още, че отстрани до пътя се намирало мъртво куче.
Представени са писмените документи, приложени по образуваната при
ищеца преписка по щета № ........../......... г., от които е видно, че уведомление
за станалото произшествие било направено до ищеца на 01.08.2018 година.
Били изготвени опис и оценка на щетите.
На 03.10.2018 г. ищецът заплатил на извършилото ремонта на
процесния дружество сумата от 5 151. 66 лева.
От показанията на свидетелите В.П., младши автоконтрольор, съставил
протокола за ПТП, и К.Д., събрани в производството пред районния съд, се
установява, че на 01.08.2018 г. свидетелят Д. управлявал процесния
автомобил по АМ Тракия, когато в дясната лента за движение пред
автомобила внезапно изскочило куче и настъпил удар между автомобила и
кучето. В участъка на магистралата, където настъпило произшествието, имало
оградна мрежа.
Показанията на свидетеля А., еколог при община И., съдът не обсъжда,
тъй като същите не установяват факти, релевантни за спорното право.
От заключението към основната и допълнителна САТЕ на вещото лице
В. И., и устните разяснения на вещото лице при разпитите му в съдебно
заседание на 17.09.2019 г., 15.12.2020 г., 28.01.2021 г. се установява, че е
реализиран удар между лек автомобил и животно. Съгласно заключението на
приетата по делото САТЕ на вещото лице А.Д. всички посочени от
застрахователя щети могат да бъдат причинени от удар с куче. Съгласно
заключението средната пазарната стойност на ремонта по вредите възлиза на
5 151. 66 лева.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни
предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
3
застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа.
В настоящия случай искът е насочен срещу община И., като от
изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извод, че
реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно
противоправно бездействие, свързано с неизпълнение на възложени със закон
– Закон за защита на животните – задължения на ответника да осъществява
програми за ограничаване популацията на безстопанствени кучета на
територията си, да настанява безстопанствени животни в приюти и да
осъществява надзор върху върнатите по места кучета. Посочените факти са
част от основанието на иска и с тях ищецът свързва възникването (и
съществуването) на спорното право, чиято защита търси - сочи, че
вредоносното деяние е настъпило поради неупражняване (бездействие) на
възложената на администрацията на Община И. дейност по изолиране на
безстопанствените кучета, овладяване на популацията им и надзора върху
тях. Ето защо се претендира отговорността на ответника за бездействия на
негови служители при или по повод извършване на определена работа.
Съгласно нормите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 41,
ал. 1-3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3 и чл. 48 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) в
задължение на длъжностни лица (служители на общината) са възложени
действия за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените
кучета, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и връщането
им след това по местата, от които са взети, при осъществяване на надзор и
грижи за върнатите по места след маркиране животни. Общинските власти са
длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето
им, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 от
ЗЗЖ). В чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора
и грижите на общината, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите
следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от
вида на тези мерки. Ето защо законът забранява (чл. 48 ЗЗЖ) връщането на
кучетата по чл. 47, ал. 3 в близост до … автомагистрали и летища. Липсва
4
обаче законово задължение общинската администрация да следи
непрекъснато за точното местонахождение на всяко безстопанствено животно
(куче), а изпълнението на подобно задължение е и практически немислимо. В
настоящия случай непосредствена причина за настъпване на произшествието
е внезапната поява на пътното платно, част от републиканската пътна мрежа,
на куче.
Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на
Агенция „П. и.“ да поддържа републиканските пътища, без значение под
въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за
осигуряване на безопасно движение по тях- съгласно чл. 29 ЗП
републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им
значение, изискванията на движението и опазването на околната среда от
Агенция „П. и.“. Нейно задължение е организирането на дейността по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение
по автомагистралата през цялата година (чл. 30, ал. 1 ЗП). Поддържането на
пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя, както и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности – чл. 47 от
Правилника за приложение на Закона за пътищата. Следователно не на
общината, а на АПИ е вменено задължението да поддържа републиканските
пътища в състояние, отговарящо на изискванията на движението, в т. ч.
полагане на дължимата грижа за осигуряване на безопасно движение на МПС
по автомагистралите на страната чрез недопускане появата на животни на
пътното платно, част от републиканската пътна мрежа.
По изложените съображения за липса на противоправно бездействие,
свързано с неизпълнение на възложени със закон – Закон за защита на
животните – задължения на ответника, въззивният съд приема иска за
неоснователен и следва да отмени обжалваното решение и постанови нов акт
по същество, с който отхвърли предявения иск.
Съобразно горния резултат въззивника жалба трябва да бъдат
присъдени разноските по водене на делото – сумата от 103.33 лв. – държавна
такса за въззивното производство, както и сумата от 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение в производството пред районния и
окръжния съд.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260069 от 01. 06. 2021 г. по гр. д. № 568/2019 г.
по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ДЗИ - О. з." ЕАД против община И. иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 5 166, 66 лева, представляваща регресно вземане по
изплатено от застрахователя обезщетение за поправяне на щетите по лек
автомобил "Д.", модел "Д.", с peг. № ........., вследствие на ПТП, настъпило на
01.08.2018 г., на АМ "Тракия", между лекия автомобил и безстопанствено
куче, причинени от ответника чрез виновно бездействие в резултат на
извършено нарушение на чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните -
непредприемане на действия за овладяване на популацията на бездомните
кучета.
ОСЪЖДА „ДЗИ О. з.” ЕАД, ЕИК: ......., да заплати на община И. сумата
от 303, 33 лв. (триста и три лева и 33 ст.) – разноски по водене на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6