Определение по дело №27620/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 304
Дата: 20 май 2021 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20211110127620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304
гр. София , 20.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110127620 по описа за 2021 година
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София,
20.05.2021 год.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 35 с-в, в закрито заседание на двадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Румяна Найденова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 27620 по описа за 2021 год., за се
произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 389 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. Ц. В. против СРС. В молбата е
обективирано искане за допускане на обезпечение на предявените по настоящото дело
1
искове чрез налагане на обезпечителна мярка: СПИРАНЕ на изпълнението по изпълнително
дело № 275/2021г. по описа на частен съдебен изпълнител Росица Апостолова, с рег. № 848.
Към исковата молба са приложени доказателства. Ищецът по делото е внесъл
дължимата държавна такса.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и съобрази представените по делото
писмени доказателства намира следното:
Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право на
обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявения иск е допустим и когато е налице интерес от
обезпечението.
Съобразно задълженията си, визирани в разпоредбата на чл.391 от ГПК, съдът
констатира, че претенциите, предмет на производството по настоящото дело, са допустими.
Когато събирането на публичното вземане е възложено на съдебен изпълнител, той действа
по реда на Гражданския процесуален кодекс и защитата на материалното право следва да
бъде осъществена по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК (така Определение № 45 от 8.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 21/2016 г., 5-членен състав; Определение № 494 от 20.12.2017 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4728/2017 г., III г. о., ГК; Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 756/2017, ГК, II г.о.).
От друга страна, представените с исковата молба писмени доказателства не са
достатъчни за установяване на вероятната основателност на исковете. Освен това след
евентуално направените от ответника възражения, ще може със сигурност да се установят
действителните права и задължения на страните, а и следва да се отчетат естеството на
предявените искове и правилата за разпределение на доказателствената тежест
/включително и тези във връзка с релевираното възражение за погасителна давност/.
По отношение на нуждата от обезпечение, също могат да бъдат направени
положителни за ищеца изводи, доколкото без допускането на обезпечение чрез налагане на
исканата обезпечителна мярка по смисъла на чл.397, ал.1, т.3 от ГПК – спиране
изпълнението по посоченото изпълнително дело /за което са налице данни, че е било
образувано/, би било затруднено осъществяването на правата по евентуален положителен за
ищеца съдебен акт. В този смисъл мярката е адекватна на вида на претендираното право.
На следващо място, съдът намира, че обезпечението следва да бъде допуснато при
условието на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК - чрез определяне на парична гаранция в размер на 100
лв. Това разбиране е обусловено от обстоятелството, че необоснованото спиране на
принудителното изпълнение би могло да доведе до вреди за ответника и горефиксирания
2
размер на гаранцията би осигурил едно бъдещо негово вземане. Отделно от това следва да
се има предвид разпоредбата на чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК, съгласно която спиране на
изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.
Предвид изложените съображения и на основание чл.389, чл.391, ал.1 т.2 и чл.397,
ал.1, т.3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл. 389 от ГПК на предявените от К. Ц. В.,
ЕГН ********** против Софийски районен съд, БУЛСТАТ *********, искове с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка: СПИРАНЕ
на изпълнението по изпълнително дело № 275/2021г. по описа на частен съдебен изпълнител
ЧСИ Росица Апостолова, с рег. № 848.
ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена парична гаранция от ищеца по депозитната сметка
на Софийски районен съд в размер на 100 лв.
Да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена от
ищеца гаранция в опреде
ления
от съда размер.
На основание чл.396, ал.1 от ГПК определението може да се обжалва с частна жалба
пред СГС в едноседмичен срок, който за ищеца тече от деня на съобщението от съда, а за
ответната страна - от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна
мярка от съдебния изпълнител.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:




3

ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София,
20.05.2021 год.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 35 с-в, в закрито заседание на двадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Румяна Найденова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 27620 по описа за 2021 год., за се
произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 389 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. Ц. В. против СРС. В молбата е
обективирано искане за допускане на обезпечение на предявените по настоящото дело
искове чрез налагане на обезпечителна мярка: СПИРАНЕ на изпълнението по изпълнително
дело № 275/2021г. по описа на частен съдебен изпълнител Росица Апостолова, с рег. № 848.
Към исковата молба са приложени доказателства. Ищецът по делото е внесъл
дължимата държавна такса.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и съобрази представените по делото
писмени доказателства намира следното:
Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
4
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право на
обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявения иск е допустим и когато е налице интерес от
обезпечението.
Съобразно задълженията си, визирани в разпоредбата на чл.391 от ГПК, съдът
констатира, че претенциите, предмет на производството по настоящото дело, са допустими.
Когато събирането на публичното вземане е възложено на съдебен изпълнител, той действа
по реда на Гражданския процесуален кодекс и защитата на материалното право следва да
бъде осъществена по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК (така Определение № 45 от 8.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 21/2016 г., 5-членен състав; Определение № 494 от 20.12.2017 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4728/2017 г., III г. о., ГК; Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 756/2017, ГК, II г.о.).
От друга страна, представените с исковата молба писмени доказателства не са
достатъчни за установяване на вероятната основателност на исковете. Освен това след
евентуално направените от ответника възражения, ще може със сигурност да се установят
действителните права и задължения на страните, а и следва да се отчетат естеството на
предявените искове и правилата за разпределение на доказателствената тежест
/включително и тези във връзка с релевираното възражение за погасителна давност/.
По отношение на нуждата от обезпечение, също могат да бъдат направени
положителни за ищеца изводи, доколкото без допускането на обезпечение чрез налагане на
исканата обезпечителна мярка по смисъла на чл.397, ал.1, т.3 от ГПК – спиране
изпълнението по посоченото изпълнително дело /за което са налице данни, че е било
образувано/, би било затруднено осъществяването на правата по евентуален положителен за
ищеца съдебен акт. В този смисъл мярката е адекватна на вида на претендираното право.
На следващо място, съдът намира, че обезпечението следва да бъде допуснато при
условието на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК - чрез определяне на парична гаранция в размер на 100
лв. Това разбиране е обусловено от обстоятелството, че необоснованото спиране на
принудителното изпълнение би могло да доведе до вреди за ответника и горефиксирания
размер на гаранцията би осигурил едно бъдещо негово вземане. Отделно от това следва да
се има предвид разпоредбата на чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК, съгласно която спиране на
изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.
Предвид изложените съображения и на основание чл.389, чл.391, ал.1 т.2 и чл.397,
ал.1, т.3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :
5


ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл. 389 от ГПК на предявените от К. Ц. В.,
ЕГН ********** против Софийски районен съд, БУЛСТАТ *********, искове с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка: СПИРАНЕ
на изпълнението по изпълнително дело № 275/2021г. по описа на частен съдебен изпълнител
ЧСИ Росица Апостолова, с рег. № 848.
ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена парична гаранция от ищеца по депозитната сметка
на Софийски районен съд в размер на 100 лв.
Да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена от
ищеца гаранция в опреде
ления
от съда размер.
На основание чл.396, ал.1 от ГПК определението може да се обжалва с частна жалба
пред СГС в едноседмичен срок, който за ищеца тече от деня на съобщението от съда, а за
ответната страна - от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна
мярка от съдебния изпълнител.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:





Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6