РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Плевен, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430104793 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от изпълнителния директор ***, против Г. ИЛ. Б., ЕГН **********, от
***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца сумата от 294,23 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2018 г. – 31,01,2019 г., и 63,81 лева лихва за
забава за периода 02,03,2018 г. – 15,02,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1272/2021 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че
имотът, находящ се в ***, е с абонатен №***. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда
да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител – адв.Б.Д. от ПАК, в който са наведени доводи, че ответницата е била
собственик на имота до 12,12,2018 г., когато имотът е придобит от друго лице. Твърди се, че
не са представени доказателства кой е топлинния счетоводител, има ли сключен договор с
него и с ЕС. Твърди се, че сумата за дялово разпределение не се дължи ищеца, а на
топлинния счетоводител, който и извършвал реалния отчет на уредите. В с.з. особеният
1
представител сочи, че за част от периода ответницата не е била собственик на имота, а
представения договор с топлинен счетоводител касае друг имот.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№1272/2021 г. по описа на
ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната общо за имота сума за главница, 85,93 лева са начислени за отопление с
ИРУ, 179,67 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
25,02 лева са за услуга дялово разпределение и има корекции 3,61 лева.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр Г.
ИЛ. Б., че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 294,23 лева
главница и 63,81 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представеното копие на нот.акт №11, том 11, рег.№12010, дело №970/2005 г. на нотариус
Савина Иванова, се установява, че ответницата е закупила процесния топлоснабден имот в
***.
От представената Справка №747345/30,06,2021 г. по лице за ответницата, се установява, че
на 12,12,2018 г. процесният имот е придобит от трето лице по силата на Постановление за
възлагане.
От представената справка от трето, неучастващо по делото лице – *** се установяват
начисленията за топлоенергия за процесния период по пера, като е видно, че няма начислена
консумация по ИРУ, а само за отопление от щранг-лира и сградна инсталация.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства, като неотносими към
правния спор.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов
клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на
дружеството. От обсъденото по-горе копие на нот.акт и Справка от Служба по вписванията
може да се направи извода, че собственик на процесния топлоснабден имот е била
ответницата до 12,12,2018 г. Ето защо съдът приема, че ответникът е пасивно легитимиран
да отговаря по иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на
2
вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото
ответницата е собственик на имота, то следва да се приеме, че същата се явява клиент на
топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата – до 12,12,2018 г. Безспорно е
между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана. Ответникът е бил собственик на апартамент №8 във вход“Г“
в сградата – до 12,12,2018 г., и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1,
т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна
енергия е ирелевантно /а в случая е ползвана такава енергия/, доколкото по законодателен
ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153,
ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ВП на ползване на жилище
в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответницата е била
потребител на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такава дължи
заплащане на потребената топлоенергия, в размер на сумата от 170,74 лева главница обаче,
изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК, на база представения препис-извлечение от
сметка, за периода 01,01,2018 г. – 01,12,2018 г., тъй като след 12,12,2018 г. ответницата не е
била собственик на имота, респективно потребител на ТЕ. Искът с правно основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния
и с оглед основателността на същия, следва да бъде уважен като доказан по основание до
размера от 42,07 лева.
За пълнота следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на ос.представител на
ответника защо сумата за дялово разпределение се претендира от ищеца, а не от топлинния
счетоводител, тъй като в ОУ – чл.51, ал.5, е уговорено че именно на Продавача се заплаща
такса за услугата дялово разпределение по цени, обявени от Продавача преди отоплителния
сезон. Неоснователно е и възражението за липса на договор между топлинния счетоводител
и ЕС на адреса на топлоснабдения имот, тъй като видно от представените от топлинния
счетоводител Справки за дялово разпределение и копия от карнети за отчитане,
разпределението на ТЕ е извършвано именно от топлинен счетоводител през процесния
период.
3
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е претендирал такива в размер на 355,00 лева, от които
ответницата му дължи разноски в размер на 209,45 лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, от
които отвеникът му дължи сумата от 28,50 лева с оглед частта от вземането, за която се
установи, че съществува.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Г. ИЛ. Б. , ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 170,47 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,01,2018 г. – 01,12,2018 г., и 42,07 лева лихва за забава за периода
02,03,2018 г. – 15,02,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите,
които суми представляват част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1272/2021 г. по описа на РС Плевен, като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираната
главница от 294,23 лева и за периода 01,12,2018 г. – 31,01,2019 г., и ЗА РАЗЛИКАТА до
претендираната лихва за забава в размер на 63,81 лева, ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ
ИСК като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. ИЛ. Б., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в общ размер
на 209,50 лева съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. ИЛ. Б., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 28,50 лева съразмерно с частта от вземането,
която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4