ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4691
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110216011 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от А. Д. Д., ЕГН **********,
чрез адв. В. П. от САК, против електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № 4724310, издаден от МВР-СДВР, с който за нарушение на чл.21,
ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на атакувания електронен фиш, тъй като била
изтекла давността за административнонаказателното преследване.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съпроводителното писмо към жалбата наказващият орган иска
атакуваният електронен фиш да бъде потвърден, като прави възражение за
прекомерност на разноските, поискани от другата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваният електронен фиш подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София. Настоящият състав приема, че жалбата е депозирана в срок, тъй
1
като видно от писмото на СДВР и представените с преписката доказателства,
електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 10.10.2025 г., а жалбата е
била подадена по пощата на 24.10.2025 г., тоест същата е била депозирана в
преклузивния 14 дневен срок за обжалване на електронния фиш.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
С електронния фиш жалбоподателката е била санкционирана за
извършено на 13.04.2021 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.11
от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността (едно от които безспорно е давността), формите на
съучастие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част
на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Ето защо, на основание
чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, следва да се приеме,
че независимо от спирането или прекъсването на давността по отношение на
деянието на настоящата жалбоподателка, административнонаказателното
преследване за това деяние се изключва, ако са изтекли четири години и
половина от извършване на нарушението.
В случая, предвид датата на извършване на административното
нарушение – 13.04.2021 г., към момента на депозиране на настоящата жалба
(24.10.2025 г.), посоченият давностен срок от четири години и половина
следва да се счита изтекъл (същият е изтекъл на 13.10.2025 г.), а последното
обстоятелство изключва въобще административнонаказателното преследване
по отношение на жалбоподателката или казано с други думи – изключва
правомощието на държавата да възбуди административнонаказателно
производство срещу жалбоподателката и да й наложи административно
наказание. Към настоящия момент това правомощие следва да се счита за
погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия процес,
то обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, а цялото
административнонаказателно производство, в рамките на което този
електронен фиш е издаден, следва да бъде прекратено.
Във връзка с горното трябва да се отбележи, че изтичането на
абсолютната давност по НК като обстоятелство, изключващо отговорността,
няма изрична различна уредба в ЗАНН, поради което горепосочените
разпоредби на НК са приложими в административнонаказателното
2
производство по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Ето защо с
изтичането на четири години и половина от извършването на нарушението се
изключва възможността да бъде реализирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл.82, ал.3, вр.
ал.1, б. „а“ от ЗАНН, която изключва изпълнението на наказанието,
независимо от спирането и прекъсването на давността. С оглед на това,
единственото законосъобразно развитие на производството се изразява в
отмяна на електронния фиш и в прекратяване на
административнонаказателното производство, водено против
жалбоподателката, каквато е и константната практика на административните
съдилища.
С жалбата е направено искане от адвоката и за присъждане на разноски,
но реално по делото няма представени доказателства за реално сторени такива
от страна на жалбоподателката за настоящото производство. Има приложено
единствено пълномощно за това производство и подаване на жалба срещу
издадения електронен фиш, но представеният договор за правна защита и
съдействие не касае настоящото дело. Видно от същия, претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева е било заплатено за изготвяне
и подаване на искова молба за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП на 12.11.2023 г., процесуално представителство и
защита пред първа съдебна инстанция. Следователно тези претендирани
разноски за били заплатени за депозиране на искова молба пред гражданския
съд за претърпени имуществени вреди от ПТП, случило се повече от две
години и половина след датата на настоящото деяние, за което е издаден
електронният фиш. В тази връзка, тези разноски се отнасят за съвсем друго
производство, различно от настоящото, което е исково производство пред
граждански съд, а не административнонаказателно производство пред
наказателния съд, като предметът на двете дела е съвсем различен. Няма как с
един и същ договор да се претендират разноски и в двете производства, тъй
като по тази логика договорът може да се представя по всяко едно бъдещо
дело, по което адвокатът е упълномощен от същото лице, което пък означава
реално само веднъж за едно конкретно производство клиентът да е платил
възнаграждение на адвоката, а в същото време да му се присъдят същите тези
разноски по множество дела, които реално той е заплатил само веднъж, което
пък би довело до неоснователно обогатяване на лицето. В тази връзка съдът
3
приема, че не са налице доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение на защитника за настоящото производство, поради което
искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, на основание чл. 63г, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
4724310, издаден от МВР-СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), на А. Д. Д., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, водено
срещу А. Д. Д., ЕГН **********, във връзка с което е бил издаден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 4724310 от МВР-СДВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката А. Д. Д. за
присъждане на разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Административен съд – София град в 7 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4