Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 09. 02. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
с участието на
съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 7995 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
“Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** Б (въззивник) чрез
процесуалния представител юрисконсулт И.М.срещу решение № 91194 от 11. 04. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 50-и състав, по гр. д. № 43395 по описа за 2017 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил следните два кумулативно съединени иска за установяване на
съществуването на вземания:
- иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 318, ал. 2 от Търговския закон във връзка с чл. 200
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 110, ал. 2 от
Закона за собствеността за установяване на съществуването на вземане за стойността на
предоставена, но незаплатена топлинна енергия в размер на 264 лева и 62 стотинки за периода от
01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2016 г. спрямо следния топлоснабден имот: апартамент
№ 15, находящ се в град София, бул. „********абонатен номер *****;
- иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 86 ЗЗД за установяване на съществуването на вземане за обезщетение за
забава върху главницата за стойността на предоставената топлинна енергия в
размер на 47 лева и 8 стотинки за периода на
твърдяна забава от 15. 09. 2014 г. до 07. 04. 2017 г.
Решаващите мотиви на районния съд за отхвърлянето на
исковете са били, че липсват данни за наличието на валидно облигационно
отношение между ищеца и ответницата, по силата на което ищецът предоставя топлинна
енергия, а ответницата дължи стойността ѝ.
Въззивникът оспорва обжалваното решение като
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди,
че въззиваемата (ответницата) А.И.Л. всъщност е потребител на топлинна енергия за битови
нужди. Поддържа, че наемателят на топлоснабден имот
също може да бъде клиент на топлинна енергия, като се позовава на общите
условия и съдебна практика. Заявява, че ответницата е била
настанена в топлоснабдения имот със заповед. Твърди, че първоинстанционния съд
не е обсъдил в цялост представените по делото доказателства и неправилно е
тълкувал материалния закон. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да уважи изцяло предявената претенция. Претендира разноски
пред настоящата инстанция, включително възнаграждение за един юрисконсулт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответницата в първоинстанционното производство А.И.Л., ЕГН **********, адрес ***, (въззиваема) чрез надлежно упълномощения в
първоинстанционното производство процесуален представител адвокат С.Г..
Заявява, че е наемател на общински имот. Отрича да е подавала заявление за
откриване на партида към топлопреносното предприятие (въззивника). Твърди, че с
отговора на исковата молба се е позовала на изтекла погасителна давност. Иска
от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение. Претендира адвокатски хонорар по чл. 38 от Закона за
адвокатурата в размер на 300 лева, иска посочването да се счита за списък по
чл. 80 ГПК и прилага договор за правна защита.
Третото лице помагач на страната на въззивника “Т.С.” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление ***, не
предприема процесуални действия във въззивното производство.
Въззивният съд, след като прецени становището на въззивника
и събраните пред първата инстанция доказателства, направи следните фактически и
правни изводи.
Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на
служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно,
както и допустимо. То е също така и правилно по следните съображения.
В разглеждания случай се установява, че процесният
топлоснабден имот: ап. 15, находящ се в град София, бул. “*****, с абонатен номер *****, е общинска собственост. Страните не спорят,
а и от представените по делото доказателства се установява, че през процесния
период 01. 05. 2014 г.
до 30. 04. 2016 г. въззиваемата
е била негов наемател (договор за наем от 18. 03. 2008 г., л. 17 от исковото производство;
по делото няма данни и страните не твърдят наемното правоотношение да е било
прекратено). Договорът
не съдържа уговорка относно заплащането на топлинната енергия, доставяна на
имота.
Началната материалноправна
предпоставка за
уважаването на предявените искове е установяването на валидно облигационно
отношение между ищеца и ответницата (въззивника и въззиваемата). Тежестта на доказването му е върху ищеца (чл. 154,
ал. 1 ГПК). По правното си естество правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е договорно и произтича от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Съгласно приложимата към
процесния период (от 01. 05. 2014 г. до
30. 04. 2016 г.) редакция на ЗЕ, битовият клиент, страна по въпросното
правоотношение, е клиент, който закупува енергия за собствени битови нужди.
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). Предвид
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд,
клиент на топлинна енергия за битови нужди би могъл да бъде и носителят на
облигационното право на ползване на топлоснабдения имот, но при условие, че е
сключил отделен договор за закупуването на топлинна енергия пряко с
топлопреносното предприятие. Сключването на подобен договор подлежи на
доказване по реда на ГПК, например с представянето на данни за откриване на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното предприятие. То обаче не
се предполага с установяването на самото ползване на топлоснабдения имот.
По настоящото
дело не са
представени доказателства, от които да се установява наличието на договор за
закупуване на топлинна енергия между въззивника (ищеца) и въззиваемата
(ответницата). Няма данни въззивникът да е открил индивидуална
партида на въззиваемата. Следователно първоинстанционният съд правилно е
приел, че между страните липсва облигационно отношение за покупко-продажбата на
топлинна енергия. При това положение искът за установяване
на съществуването на вземане за стойността на предоставената топлинна енергия,
насочен срещу въззивницата (ответницата) е неоснователен и правилно е бил
отхвърлен. Доколкото главният иск е неоснователен, акцесорният иск за
установяване на съществуването на вземане за обезщетение в размер на законовата
лихва върху главницата за предоставена топлинна енергия в процесния период също
е неоснователен. Изводът
за неоснователност на двата кумулативно съединени иска е правилен.
По тези съображения обжалваното решение трябва да бъде
потвърдено.
Разноски. Предвид изхода на делото и направената претенция за разноски от страната
въззивният съд следва да присъди в полза на въззиваемата страна разноските във въззивното
производство. От представения договор за правна защита и представителство се
установява, че въззивницата и процесуалният ѝ представител са декларирали
близост по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, поради
което правната защита е била предоставена безплатно. При това положение в полза
на процесуалния представител следва да бъдат присъдени разноски в размер на
адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид липсата на правна
и фактическа сложност неговият размер трябва да бъде определен съгласно
нормативно установения минимум. С оглед приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, този размер е 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 91194 от 11. 04. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 50-и състав, по гр. д. № 43395 по описа за 2017 г.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** Б, да заплати в полза на адвокат С. Л. Г.
от Софийската адвокатска колегия, адрес на кантората град София, ул. „*****ет. *******,
сумата от 300 (триста) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление ***, в
качеството на трето лице помагач на страната на въззивника.
Председател:
Членове:
1.