Р Е
Ш Е Н
И Е
№141
13.04.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 213 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба от Н.Г.А.
***, против Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/06/1/0/01841/2/01/04/01 от 21.12.2018г., издаден от Директор на Областна
Дирекция (ОД) – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е постановен в нарушение на закона, на правилата,
определени в договора, при непълнота на доказателствата. Сочи се, че от
представената по повод искането за второ плащане документация е видно, че в
периода на изпълнение на приетия бизнес-план оспорващият изпълнил всички поети
задължения по договор. Основанието за издаване на процесния акт бил чл.34 ал.4
от Наредба №14 от 28.05.2015г. по подмярка 6.1, като се сочи, че жалбоподателят
подал документи и заявка за второ плащане след предвидения краен срок в
договора. В същото време се сочело, че такова искане постъпило на 27.07.2018г.,
т.е. седем дни след посочения в договора срок. В нарочна молба до органа, издал
акта, жалбоподателят изложил подробно причините за закъснението за подаване на
заявката, а именно – на 18.07.2018г. около 18:30ч. в землището на с. М. г., където
се намирали лозовите масиви, с които оспорващият участвал в горепосочения
проект, паднал значителен обем градушка. Непредвидената стихия унищожила голяма
част от продукцията в лозовите масиви, а останалата част била в опасност от
погиване, което от своя страна водело до неизпълнение на поетите от оспорващия
задължения по договора. Това обстоятелство наложило необходимостта за
неотложни, привременни действия и бърза реакция от страна на оспорващия, с цел
да спаси останалата част от продукцията и да сведе загубите до минимум.
Следвало останалата запазена част да бъде обработена с медни препарати, с цел контрол
и превенция от тяхното погиване. Също така установил, че земеделските площи, в
които се намирали насажденията, били непроходими за селскостопанската
механизация, което означавало, че единствената възможна обработка ще е ръчна.
На същата дата оспорващият уведомил служител на Фонд „Земеделие“ – ОД Хасково –
д-р Н. М. (експерт договориране), че поради наличието на тези непредвидени и
независещи от него обстоятелства и нуждата от привременната му намеса, нямало
да успее да подаде в срок документацията, нужна за извършване на второто
плащане по програмата в срок. На 20.07.2018г., както и на 21.07. и 22.07.
обстановката била напълно идентична с предходните дни, но въпреки това
пръскането на насажденията било завършено. С предприетите от оспорващия действия
и мероприятия, извършвани в продължение на 8 дни – изцяло на ръка, без помощта
на селскостопанска механизация поради наводнените землища, загубата била
сведена до 40 %, което обстоятелство не би било възможно без последните и би
увеличило загубите до близо 80 % от продукцията. На 25.07.2018г. оспорващият
отново провел разговор с горепосочения служител, като същия го уведомил, че не
може да го приеме и следва да се яви на 27.07.2018г. На 27.07.2018г. в 09:30
часа жалбоподателят подал изискуемата документация по проекта, макар със
забава, но по независещи от него обстоятелства. Действително му бил връчен
контролен лист РРА по подмярка 6.1 за окомплектоване. Макар, че разполагал с
изисканите допълнителни документи, не му била дадена възможност да ги представи
допълнително, тъй като му било заявено, че пропуснал срока. Непредвидените
форсмажорни обстоятелства довели до закъснението. От приетите със заявката
документи било видно, че същите били съставени и издадени от компетентните
органи и лица преди крайния срок на договора – 20.07.2018г. Само този факт
сочел, че оспорващият направил необходимото, за да спази този срок и единствено
форсмажорните обстоятелства и предприетите от него действия по опазване на
насажденията и продукцията от тях – предмет на договора, станали причина за
забавяне на изпълнението. Съгласно общите условия на договора и законите на Р.България, при наличието на такива обстоятелства
изключвали отговорността при забавено или пълно неизпълнение на договорните
отношения. Поради това не били налице основанията за издаване на акта и
прекратяване на договора, тъй като формално и реално оспорващият изпълнил, дори
в по-голяма степен от предвиденото по договор, а забавянето се дължало на
непредвидими обстоятелства.
Моли се за отмяна на
оспорения акт.
В съдебно
заседание процесуалният представител на оспорващия моли да бъде уважена жалбата
и да бъде отменен оспорения акт. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът, чрез
процесуален представител, моли да бъде оставена без уважение жалбата като
неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на направените в хода на
производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. При евентуалност на съдебното решение се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно по
делото, а и се установява от събраните доказателства, че оспорващият е подал
Заявлението за подпомагане за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
На 21.12.2016г. е
сключен Договор №26/06/1/0/01841/21.12.2016г. /л.325/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони, между ДФ „Земеделие“ - София и Н.Г.А.. По силата на същия, фондът предоставя на оспорващия безвъзмездна
финансова помощ по процесната подмярка за изпълнението на одобрен проект № 26/06/1/0/01841
в размера и при условията съгласно този
договор, като съгласно чл.3 от Договора, одобрената помощ въз основа на
представените от ползвателя на етапа на кандидатстването по подмярка 6.1
заявление и документи, включително бизнес план е в размер на 48 895,00 лв.
Договорено е първото плащане, съставляващо 24 447, 50 лв., да се извърши в срок
до два месеца от сключване на договора, а второто плащане в размер на 24 447,
50 лв. в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер (УИН)
на окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение №7 към
Наредба №14 от 28.05.2015г. заявка за второ плащане. В чл.3, ал.3 от процесния
договор е посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 20.07.2018
г., но не по-рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл.6, ал.1 от
договора. В чл.6, ал.1 от договора е предвидено, че ползвателят се задължава да
изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на
този договор до 20.07.2018г.
Установява се от
представените по делото доказателства, че е извършено предвиденото в сключения
договор първо плащане в размер на 24 447,50 лв., а и съгласно направеното
от процесуалния представител на оспорващия изявление в с. з. на 08.10.2019г.,
не се оспорва получаването на първо плащане по този договор.
С Писмо изх.
№01-260-6500/905 от 23.08.2018г., Уникален номер: 26/06/1/0/01841/2/01/22/01 на
ОД на Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково, Н.Г.А. е уведомен на основание
чл.26, ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, че ДФ „Земеделие“ открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
С писмото
жалбоподателят е уведомен, че при извършване на административна проверка за
спазване на срока за подаване на заявка за второ плащане е установено
неспазване на разпоредбите на чл.3, ал.3 от Договор №26/06/1/0/01841 от 21.12.2016г.
и чл.34, ал.4 от Наредба №14 от 28.05.2015г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“. В писмото се сочи, че на 27.07.2018г. от Н.А. е
представена в ОД на ДФ „Земеделие“, отдел РРА, заявка за плащане, като за същата
е отказан прием на основание чл.35, ал.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г., във
връзка с чл.34, ал.4, вкл. и поради непредставени документи съгл. чл.34, ал.1
от Наредбата, а именно – копие от удостоверение за завършен курс, включващ
обучение по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в
земеделския сектор, или копие от документ за участие в информационна дейност
относно тези проблеми (т.13 от Прилож. №7 към чл.34, ал.1 от Наредбата);
свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника или на моторно
превозно средство (издадено на името на Н.А.) и приемо-предавателен протокол за
закупения трактор (т.2 и т.3) от специфични документи за подобряване
механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини,
съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство към Прилож. №7
към чл.34, ал.1). За гореописаното А. бил запознат по реда на чл.35, ал.2 от
Наредба №14 от 28.05.2015г. чрез лично връчване на екземпляр от контролен лист
РРА по подмярка 6.1 за окомплектованост. В писмото е посочено, че съобразно
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г. ползвателят на
помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 от Наредбата и дължи
връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за предоставяне
на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период,
посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с
всички изискуеми съгласно приложение №7 от Наредбата документи в срока, посочен
в договора за предоставяне на финансова помощ. Същото било посочено и в чл.9,
ал.1, т.1 от Договор №26/06/1/0/01841 от 21.12.2016г. Вследствие е определен
размер на задължение 24 447,50 лева. Общият размер на задължението, за което ДФ
„Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане е 24 447,50 лева, представляващи пълният размер на полученото
първо плащане.
В отговор на
горецитираното писмо, получено на 11.09.2018г. (л.386), Н.Г.А. депозира
възражение (л.387-388), в което излага съображения, че не са налице основанията
за откриване на посоченото производство, тъй като формално и реално изпълнил,
дори в по-голяма степен от предвиденото по договор, а забавянето се дължало на
непредвидими обстоятелства.
Въз основа на
изложените по горе констатации и като е приел, че представеното възражение
ведно с придружаващите го документи не доказват наличието на обективна
невъзможност за подаване на заявка за плащане, административният орган е издал
оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/06/1/0/01841/2/01/04/01 от 21.12.2018г. Правно основание за издаване на
АУПДВ са разпоредбите на чл.17, ал.1 във връзка с чл.9, ал.1, т.1, във връзка с
чл.3, ал.3 от Договор №26/06/1/0/01841 от 21.12.2016г. и чл.38, ал.1, т.1 от
Наредба №14 от 28.05.2015г. и чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния
кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители. Със същия се отказва изцяло одобрената финансова помощ по
Договор №26/06/1/0/01841 от 21.12.2016г. и се прекратява договор
№26/06/1/0/01841 на основание чл.17, ал.1 във връзка с чл.9, ал.1, т.1, във
връзка с чл.3, ал.3 и чл.24, ал.2, т.4 от Договор №26/06/1/0/01841 от
21.12.2016г. и чл.38, ал.1, т.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г. и се определя на
Н.Г.А. задължение в размер 24 447,50
лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване първо плащане по Договор №26/06/1/0/01841, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.07.2018г., която се дължи на основание
разпоредбата на чл.17, ал.1 от Договор №26/06/1/0/01841 от 21.12.2016г.,, а
именно „във всеки случай по чл.9 от този договор за изискуемост на полученото
по чл.3, ал.2, т.1 от договора първо плащане и при наличието на основанието по
чл.38, ал.1, т.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г., ползвателят дължи обезщетение
в размер на полученото по договора първо плащане, заедно със законната лихва
върху сумата, дължима от датата на неизпълнението“. Посочено е, че доколкото
неизпълнението се установява на датата на неподаване на заявката за второ
плащане по договора, то тя се определя на 21.07.2018г., от която дата е дължима
законната лихва върху извършеното първо плащане по договора.
АУПДВ е получен от
Н.А. на 24.01.2019г. (л.421).
Жалбата е подадена
по пощата на 29.01.2019г.
По делото са
разпитани като свидетели – Г. Г.А. – брат на жалбоподтаеля и Н.И.М..
Г. Г.А. заявява,
че жалбоподателят обработва лозя и има договор с фонда. Свидетелства, че лозята
му били сполетени от градушка, като трябвало да се отстранят щетите, за да се
запази реколтата. Това било около 20-ти, когато брат му се обадил на г-н М. и
го уведомил за станалото, както и че поради това ще закъснение с документите.
Трябвало да запазят реколтата, щетите били много големи. Земеделска техника не
можело да влезе и всичко пръскали на ръка. Чакали да мине това и да се обадят
пак на М., но след като отишли, той казал, че са изпуснали срока. Когато
отишли, брат му бил с всички готови документи.
Свидетелят Н.И.М.
заявява, че работи в Държавен фонд „Земеделие“. Не познавал лично Н.Г., а със
същия се запознал след като дошъл да подава заявката. На свидетелят било
разпределено да работи по неговата заявка. Свидетелят няма спомен да е бил
уведомяван от Г. за по- късно подаване на заявлението за второ плащане, както и
да е давал консултация относно сроковете за подаване на заявката. Свидетелят
посочи, че те нямали контакт. Контакт
осъществили, когато дошъл да подава съответната документация.
Жалбоподателят кандидатствал по мярка 6.1 – подпомагане на младите фермери и
имал първо плащане по програмата, като за сроковете и условията по договора
следвало кандидата да си следи сам. Свидетелят заявява, че не си спомня дали в периода, в който е трябвало да стане
подаването на заявление за второ плащане е бил уведомен от жалбоподателя, че
има проблеми с насажденията поради валежи. Имало определени срокове, в които
трябвало да се подадат заявките, като в договора била записана изрична дата, до
която може да се подаде заявката. В случая датата била 20.07.2018г. Един месец
преди това от 20.06. до 20.07.2018г. бил срока за подаване. Жалбоподателят
подал заявката за второ плащане чак на 27.07.2018г. До тогава не получил
някакви обяснения от жалбоподателя защо закъснял с подаването на заявката, такива постъпили след 27. 07.2018г. На
поставения въпрос дали има възможност по програмата да се иска отлагане на
подаване на заявката и как технически се случва това, свидетелят посочи, че
било предвидено в договора, но това ставало само с анекс, подписан в ЦУ в София
в определения срок, както било по наредба. В договора имало записани клаузи и
се спазвали. Искане се подавало до отдел договориране. Свидетелят нямал
правомощия да удължава този срок.
В производството
жалбоподателя ангажира като доказателства, писмо от директора на НИМХ- БАН-
филиал Пловдив /л.464/, относно метеорологичните условия в района на с. М. Г.,
общ. Л., обл. Х. за периода от 15.07.2018г. до 25.07.2018г. Видно от същата на
18.07.2018г. в района е имало дъжд с интензивност 6,4 л./кв.м, за
19.07.2018г.-няма данни за валежи, а на 20.07.2018г.- 1,4 л./кв.м. дъжд. По-
значителни валежи е имало на дати 24.08.2018г.- 9,8 л. /кв.м. и
на 25.07.2018г.- 8,6 л. /кв.м.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Процесният
акт е издаден с правно основание чл.17, ал.1 във вр. чл.9, ал.1, т.1, вр.
чл.3, ал.3 и чл.24, ал.2, т.4 от Договор № 26/06/1/0/01841 от 21.12.2016г., и чл. 38, ал. 1, т.1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за
прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани"
от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода
2014-2020 г., и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал.2 и ал. 4 от ЗПЗП.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изр.
първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане
и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския
съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми,
както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз.
По силата на чл. 166, ал. 2
от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК.
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, а съгласно
ал.4 от същия текст може да делегира със заповед част от предоставените му
правомощия на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда, включително и правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане. Със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния Директор
на ДФ “Земеделие“ /л.13/, на директорите на ОД на ДФ “Земеделие“ са делегирани
изрично посочените в нея правомощия, сред които и да издават актове за
установяване на публични държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК по отношение
на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., във връзка с
установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите,
допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за
предоставяне на финансова помощ по подмярка 6.1, сключени по реда и условията
на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.
Предвид изложеното оспореният административен акт е издаден от оправомощен и териториално
компетентен директор на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. Хасково. Същият е издаден
в предписаната от закона писмена форма, при липса на допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да водят до неговата отмяна.
Във връзка
материалната законосъобразност на оспорения акт следва да се посочи, че условията
и редът за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., са регламентирани в
Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (Наредбата).
Съгласно чл.10 от
Наредбата, изплащането на помощта се извършва на два етапа: 1. първо плащане в
размер на левовата равностойност на 12 500 евро – след сключване на договора за
предоставяне на финансова помощ; 2. второ плащане в размер на левовата
равностойност до 12 500 евро – когато след извършена проверка РА установи
точното изпълнение на бизнес плана.
Видно от
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Наредбата, при кандидатстване за второто плащане
по чл.10, т.2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец,
утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница
на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички
изискуеми документи съгласно приложение №7. В чл.4 на същия текст е посочено,
че ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от
посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова
помощ срок и не по-рано от един месец преди изтичането му.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т.1 от Наредба № 14/28.05.2015 г., „ползвателят на помощта
няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото
по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно
със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: 1.
Не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение
№7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ,
или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36, ал.
2“.
С чл. 3, ал. 3 от Договор № 20/06/1/0/01841/21.12.2016 г. жалбоподателят,
като ползвател се е съгласил и е поел задължение да подаде заявка за второто
плащане в срок до 20.07.2018 г., но не по – рано от един месец преди тази дата
(чл. 6, ал. 1). Отново по силата на чл. 9,
ал1., т.1 от сключения между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“ договор, фондът
изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал.2, т.1
от договора и ползвателя няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал.2,
т.2 от договора, когато ползвателя не е подал заявка за второ плащане,
окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение №7 към Наредба № 14 от
28.05.2015г. документи в срока по чл. 3, ал.3 или не е представил изисканите от Фонда допълнителни документи
и/или информация в срок до 10 работни дни
от уведомяването за това.
Съобразно чл. 17, ал. 1 от Договора,
във всеки случай по чл. 9 за изискуемост на полученото по чл. 3, ал. 2, т. 1
първо плащане и/или при наличие на основание за това по чл. 38, ал. 1 от
Наредба № 14/28.05.2015 г. ползвателят дължи обезщетение в размер на полученото
по договора първо плащане, заедно с неустойка в размер на законната лихва върху
сумата, дължима до датата на неизпълнението.
Нормата на чл. 24, ал.2, т.4 от
Договора предвижда прекратяване на същия едностранно от фонда, без
предизвестие, в случай че е налице виновно неизпълнение от страна на ползвателя
на което и да е нормативно или договорно задължение.
Видно от изложеното, оспореният
административен акт е издаден на валидно правно основание, имащо за последица
направеното от органа властническо волеизявление. В случая между
страните липсва спор относно обстоятелството, че Н.А. е ползвател по Договор с
ДФ „Земеделие“ № 26/06/1/0/01841/21.12.2016г., както и че съгласно чл.3, ал.3
от същия заявката за второ плащане се подава в срок до 20.07.2018г. Жалбоподателят не отрича, че не е спазил този срок,
като заявява, че е подал заявката в ОД на ДФ "Земеделие" на 27.07.2018г.
Спорен
в настоящото производство се явява въпросът относно причините довели до забава
на жалбоподателя и дали същите могат да бъдат окачествени, като непреодолима
сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.2 от Договора.
Жалбоподателят претендира, че подаването на заявката за второ плащане след
указания в договора срок – 20.07.2018г. е вследствие на паднала върху лозовия
му масив градушка и необходимостта да запази останалата част от него. С оглед на
това твърдение жалбоподателя ангажира гласни доказателства чрез разпит на св. Г.
Г.А., както и чрез представяне на писмени такива - писмо от директора на НИМХ-
БАН- филиал Пловдив /л.464/, относно метеорологичните условия в района на с. М.
Г., общ. Л., обл. Х. за периода от 15.07.2018г. до 25.07.2018г.
В тази връзка, следва да се посочи,
че съгласно чл. 19, ал.1 от Договора „Ползвателят не носи отговорност за пълно
или частично неизпълнение на свое задължение по настоящия договор, ако неизпълнението е възникнало като пряка
последица от действието на непреодолима сила или извънредно обстоятелство.
В ал.2 на същата разпоредба от договора се посочва, че непреодолима сила/
извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент 1306/2013
на Европейския парламент е тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно
стопанството.
След като съобрази ангажираните от
страна на жалбоподателя доказателства, съдебният състав намира, че същите не
установяват наличие на възникнало тежко природно бедствие, засегнало сериозно
стопанството на жалбоподателя, което от своя страна да се явява в пряка и
непосредствена причинно следствена връзка с неизпълнението на жалбоподателя да
подаде заявка за второ плащане до 20.07.2018г.
Съдебният състав кредитира
представените от страна на жалбоподателя доказателства относно падналите в
района на земеделското му стопанство валежи, но видно от приобщеното към
доказателствата по делото писмо от НИМХ- БАН- Филиал Пловдив /л.464/, същите на
дата 18.07.2018г. са били под формата на дъжд с интензивност 6,4 л./кв.м, за
19.07.2018г.-няма данни за валежи, а на 20.07.2018г.- 1,4 л./кв.м. отново под
формата на дъжд. По- значителни валежи е
имало на дати 24.08.2018г.- 9,8 л./кв.м. и на 25.07.2018г.- 8,6 л./кв.м., но
тези дати са след предвидения в договора краен срок 20.07.2018г. и се явяват
неотносими към неизпълнението на поетите от жалбоподателя ангажименти по
договора. Представената справка не свидетелства за наличие на градушка в района
за посочените дати, а интензивността на валежите не може да бъде окачествена
като „тежко природно бедствие“. От представените в хода на административното и
съдебното производство доказателства не се установява наличие на паднала върху
стопанството на жалбоподателя градушка, която сериозно да е засегнала същото в
периода от 20.06.2018г. до 20.07.2018г., в който срок за жалбоподателя е било
възможно да изпълни поетото по чл.3, ал.3 от Договора задължение. От
показанията на св. А., които се кредитират от съдебният състав, се установява,
че градушка в района на стопанството е паднала след датата на която е следвало
да се внесат документите в ДФ “Земеделие“. Също от събраните гласни
доказателства се установява, че жалбоподателят не е предприел действия за
представяне на заявката за второ плащане в срока по договора, поради липса на всички
изискуеми документи към дата 20.07.2018г.
Следва също така да се има предвид,
че посочената в договора дата 20.07.2018 г. не е
фиксирана и единствената възможна за заявяване на второ плащане, а се явява краен срок за осъществяване на това. За ползвателя по процесния договор
е било възможно в рамките на един месец преди
тази дата да подаде заявлението с изискуемите документи, по арг. от чл. 3, ал.
3 в частта "но не по – рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл. 6,
ал. 1. Клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора задължава ползвателя да изпълни
представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора
до 20.07.2018г.
Изложеното води на извод, че падналите в района на земеделското стопанство на
жалбоподателя валежи на 18.07.2018г. и 20.07.2018г. не могат да бъдат
квалифицирани като непреодолима сила, но дори и да бъдат възприети като такава,
същите не се намират в пряка причинно следствена връзка с неизпълнението по
договора. Ето защо настоящият състав намира, че липсата на предприети от страна
на жалбоподателя действия за изпълнение на поетото по силата на чл.3, ал.3 от
Договора задължение да подаде заявката за второ плащане до 20.07.2018г. не е
пряка и непосредствена последица от тежко природно бедствие, което да е
засегнало сериозно стопанството му по смисъла на чл. 19, ал.2, б. „в“ от
Договора, за да бъде изпълнено условието на ал.1 от същата разпоредба, по
силата на която ползвателя може да бъде освободен от отговорност за своето
неизпълнение. За жалбоподателя е съществувала
възможност да извърши заявяването в рамките на един месец преди изтичането на тази крайна дата, но това не е сторено.
Предвид изложеното съдът
намира, че посочените в оспорения административен акт правните основания за
неговото издаване, съответстват в пълна степен на установената,
както в хода на административното, така и на съдебното производство, фактическа обстановка. Актът е постановен в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон, при
липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесният Акт за установяване на публично
държавно вземане, с който се отказва изцяло одобрената финансова помощ,
прекратява се Договор №
26/06/1/0/01841/21.12.2016г. и се определя на Н.Г.А.
задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане по Договор № 26/06/1/0/01841/21.12.2016г., ведно с дължима
лихва, считано от 21.07.2018 г., представлява
по своята същност един валиден административен акт, издаден в съответствие с
материалния закон и при спазване на всички съществени
административнопроцесуални правила. Ето защо депозираната срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид отхвърлянето на
оспорването, основателна се явява и следва да се уважи претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да се определи в размер на 100, 00 (сто) лева, съобразно нормата на 144
от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Така определената сума следва да се
възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.А. ***, против
Акт за установяване на публично държавно вземане №26/06/1/0/01841/2/01/04/01 от
21.12.2018г., издаден от Директор на Областна Дирекция (ОД) – Хасково на Държавен
фонд „Земеделие“ (ДФЗ), като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Н.Г.А. *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие",
гр. София разноски в размер на 100, 00 (сто) лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на Р.България в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: