РЕШЕНИЕ
№ 3545
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110113000 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „* със седалище
и адрес на управление: гр. *, срещу М. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът
дължи на ищеца суми произтичащи от сключен между заявителя и Етажната собственост на
комплекс „*“ Договор за управление и поддръжка от 06.04.2020 г., а именно: сумата от
749,62 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ с ДДС,
представляваща незаплатена такса от етажния собственик за поддръжка на к-с *, сгр. 3, ап. 3
за периода 04.2020 г. – 12.2020 г., за която сума е издадена Фактура №
**********/18.12.2020 г. и сумата от 37,48 лв. /тридесет и седем лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща мораторна неустойка за неизпълнение по чл. 8.1. от Договора за
периода 04.2020 г. – 12.2020 г., за която сума е издадена Фактура № **********/18.12.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
/11.01.2021 г./ до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена
Заповед № 1951/27.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6408/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 06.04.2020 г. на общо събрание на
етажните собственици в комплекс „*“ е сключен Договор за управление и поддръжка на
жилищния комплекс, разположен в гр. *. Сочи, че по силата на този договор му е възложено
да изпълнява услуги срещу възнаграждение, дължимо от всеки от собствениците на
апартаменти в комплекса, във връзка с функционирането и управлението му. Излага, че
ответникът е собственик на ап. 3 в сграда № 3 в комплекса и съгласно чл. 2.1. от Договора е
следвало да заплаща месечна такса в размер на 89 лв. с ДДС. Твърди, че във връзка с тези
задължения е издал фактура за периода 04.2020 г. – 12.2020 г. в общ размер от 749,62 лв. с
ДДС, като тази сума е формирана след приспадане на част от дължимата такса за месец
април 2020 г., предвид частично неосъществяване на услугата по охрана на комплекса.
Сочи, че съгласно чл. 8.1 от Договора ответникът дължи и мораторна неустойка в общ
1
размер от 37,48 лв., за която също е издадена фактура. Поради неплащане на дължимите
суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и предвид указанията на съда за него се е породил
интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът М. А. Г. не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът подава молба, с която поддържа иска. Посочва, че в хода
на процеса задълженията са заплатени, с изключение на законната лихва и разноските по
делото.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представения Договор за управление и поддръжка от 06.04.2020 г. сключен между
Общото събрание на етажните собственици в комплекс „*“ и „*“ ЕООД се установява, че
последният се е задължил да управлява и поддържа общи части и междублокови
пространства в жилищния комплекс от затворен тип срещу заплащане на възнаграждение.
Съгласно чл. 2.1. от Договора собственикът на апартамент с площ до 100 кв.м. заплаща
месечна такса за пълен пакет в размер на 89 лв. с ДДС, доколкото се касае за апартамент в
сграда № 3. В чл. 8.1. от Договора е уговорена неустойка за забава в размер на не повече от 5
% на месец от договорената такса.
Във връзка с неплатени суми по договора ищецът е издал Фактура №
**********/18.12.2020 г. за такса поддръжка на стойност 749,62 лв. с ДДС за периода
04.2020 г. – 12.2020 г. за сграда 3, ап. 3 и Фактура № 900000000103/18.12.2020 г. на стойност
37,48 лв. неустойка за просрочено плащане.
От представеното от ищеца платежно нареждане се установява, че на 02.06.2022 г. * е
заплатил на ищеца сумата от 787,10 лв. в вписано основание: За М. А. Г., ЕГН **********
по фактури 90,103 от 18.12.2020 г.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания за
дължими суми за предоставени услуги и неустойка по издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, във връзка с проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 6408/2021 г. по
описа на ВРС.
Установява се от представеното платежно нареждане и становището на ищеца, че
трето лице е заплатило в полза на ответника изцяло и доброволно в хода на процеса
претендираните вземания, с изключение на разноските и законната лихва, което плащане
съдът е длъжен да вземе предвид съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
разрешенията дадени в ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Предвид установяването по делото, че вземанията по заповедта за изпълнение са
заплатени в хода на процеса, то същите вече не се дължат и следва предявените обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК да се
отхвърлят изцяло, доколкото съществуването на вземането се установява към момента на
приключване на устните състезания. Претенцията за законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението (02.06.2022 г.) в размер на 105,78
лв. (изчислена с лихвен калкулатор) следва да се уважи, доколкото няма данни за
заплащането на тази сума.
Независимо от отхвърлянето на исковете разноските по делото следва да се възложат
на ответника, доколкото същият е станал причина за подаването на заявление за издаване на
2
заповед за изпълнение, предвид неизпълнението на задълженията му на съответните
падежи. Ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, както и 75 лв. държавна такса, 360 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство. Тези разноски са реално извършени и
следва да се присъдят в негова полза, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. * законната лихва в размер на сумата от 105,78 лв. /сто и пет лева и
седемдесет и осем стотинки/ за периода 11.01.2021 г. – 02.06.2022 г., изчислена върху сумата
от 749,62 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ с ДДС,
представляваща незаплатена такса от етажния собственик за поддръжка на к-с *, сгр. 3, ап. 3
за периода 04.2020 г. – 12.2020 г., за която сума е издадена Фактура №
**********/18.12.2020 г., която сума произтича от сключен между заявителя и Етажната
собственост на комплекс „*“ Договор за управление и поддръжка от 06.04.2020 г., за която
сума е издадена Заповед № 1951/27.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 6408/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
М. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, суми произтичащи от сключен между заявителя и Етажната
собственост на комплекс „*“ Договор за управление и поддръжка от 06.04.2020 г., а именно:
сумата от 749,62 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ с
ДДС, представляваща незаплатена такса от етажния собственик за поддръжка на к-с * сгр. 3,
ап. 3 за периода 04.2020 г. – 12.2020 г., за която сума е издадена Фактура №
**********/18.12.2020 г. и сумата от 37,48 лв. /тридесет и седем лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща мораторна неустойка за неизпълнение по чл. 8.1. от Договора за
периода 04.2020 г. – 12.2020 г., за която сума е издадена Фактура № **********/18.12.2020
г., за които суми е издадена Заповед № 1951/27.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6408/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В*, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет
лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното производството
и сумата от 435 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща дължими съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3