Решение по дело №1757/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба от Областния управител на област с административен център Варна срещу Заповед № 18-7704 от 06.07.2023 г. на Началника на Службата по геодезия картография и кадастър (СГКК) - Варна, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК, състоящо се в отразяване на материализирана граница чрез преки геодезически измервания между имоти с идентификатори ***и ***, с което се засягат границите по КК.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Заявява се, че не следва да бъдат споделени съображенията за наличие на индикация за спор за материално право поради постъпило несъгласие на „Корабно машиностроене“ АД (собственик на ПИ ***) с предвижданията на внесения от Областна администрация Варна проект. Пояснява се, че Областна администрация Варна е сезирана от „Сени“ ЕООД с искане за предприемане на действия за правилно определяне на границата между ПИ *** и Варненското езеро (ПИ ***) – публична държавна собственост, доколкото дружеството е собственик на специализиран пристанищен обект в акваторията на Варненското езеро, който погрешно в КККР на гр. Варна попада изцяло в границите на ПИ ***, а не в акваторията на ПИ ***(Плавателен канал). Посочва се, че със Заповед № РД-02-15-87 от 13.09.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешено на „Сени“ ЕООД да изработи проект на Специализиран подробен устройствен план – парцеларен план (СПУП-ПП) за специализирания пристанищен обект и пристан „Сени“, попадащ в ПИ ***(Плавателен канал), граничещ с ПИ ***. Доколкото Плавателният канал, в който попада пристанът е публична държавна собственост, се сочи, че отстраняването на несъответствието (явна фактическа грешка) следва да бъде извършено от областния управител на основание чл. 51, ал. 3 ЗКИР, като е налице позоваване на становището на ИД на АГКК, отразено в писмо с изх. № 99-143/15.11.2021 г. Твърди се, че с проекта за изменение на КККР се изключва площта на пристана от имот ***, както и че пристанът е съоръжение, а не поземлен имот, поради което не може да бъде част от ПИ ***. Поддържа се, че пристанът не е собственост на „Корабно машиностроене“ АД, а на „Сени“ ЕООД, поради което не се касае за спор за материално право, за да са налице основанията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Искането е да се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждането на направените разноски. В хода по същество на спора, оспорващият чрез гл. юриск. А.Р. поддържа направените искания.

Ответникът – Началникът на СГКК – Варна, с писмено становище по жалбата поддържа нейната неоснователност и недоказаност, като искането е същата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия и се иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба №1/2004г.

Заинтересованата страна – „Корабно машиностроене“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ж.к. Южна промишлена зона, представлявано от И.Д.Д., в хода на делото и по същество на спора, чрез процесуалния си представител - адв. П.С. настоява, че оспорването е неоснователно. С писмено становище изтъква посочената цел на разработката в обяснителната записка към проекта за изменение на КККР - отстраняване на непълнота или грешка, за която и административният орган се е произнесъл. Заинтересованата страна сочи, че обстоятелството, че пристанът не е собственост на заинтересованата страна не установява правото на жалбоподателя да иска изменения на имота, който е на заинтересованата страна, с цел да осигури имот на съоръжението „метална стълба и площадка“, за което съоръжение няма придобити права върху земя, а с исканото изменение се намалява площта на имота на заинтересованата страна. Излагат се доводи за законосъобразност на оспорения административен акт, като се иска съдът да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на разноски.

Жалбата е редовна - отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, и е допустима - изхождаща от лице, с правен интерес от оспорването. Подадената на 26.07.2023 г. жалба (видно от клеймото на пощенския плик – л. 85 от делото) е в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. По аргумент от чл. 54, ал. 6 ЗКИР, отказът за изменение на КК, подлежи на оспорване по реда на АПК, т.е. жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед № 18-7704 от 06.07.2023 г. на Началника на СГКК - Варна, е отказано, на основание чл. 54, ал. 4, във вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поисканото със Заявление с вх. № 01-186690 от 31.03.2023 г. от Областна администрация - Област Варна изменение на КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК, посредством нанасяне на настъпили промени в КККР, състоящи се в отразяване на материализирана граница чрез преки геодезически измервания между имоти с идентификатори ***и ***, с което се засягат границите по КК.

Оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган – Началника на СГКК - Варна. Измененията в КККР се извършват от СГКК по местонахождение на имота – чл. 51, ал. 2 ЗКИР. Съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР при отстраняване на непълнота или грешка В КК измененията се одобряват със заповед на началника на СГКК по местонахождение на имота.

По отношение на спазването на установената форма:

Актът е писмен и е в съответствие, с изисуемия обем съдържание, определен в чл. 59, ал. 2 АПК. В отказа като фактически основания за постановяването са посочени подаденото заявление с вх. № 01-186690 от 31.03.2023 г. от Областна администрация - Област Варна и приложения към него проект и същността на поисканото изменение на КККР. Като фактическо основание за постановяването на акта е посочено и постъпилото писмено становище от „Корабно машиностроене“ АД, във връзка с изпратеното уведомление по чл. 26 АПК до това заинтересовано лице, отразено като собственик в КР за ПИ ***, с което се изразява несъгласие с исканото изменение. Визираното от органа правно основание за издаване на отказа е чл. 54, ал. 4, във вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 2 ЗКИР, които разпоредби са относими към отстраняване на непълнота или грешка. Предвид посочените в заповедта фактически и правни основания, от които се установят юридическите факти, обосноваващи упражненото публично субективно право на органа, следва извода, че не е налице неспазване на установената форма.

По отношение на съответствието с административнопроизводствените правила:

Административното производство е започнато по заявление с вх. № 01-186690 от 31.03.2023 г. от Областна администрация - Област Варна (л. 51 от адм. пр.) за нанасяне на настъпили промени в КК и КРНИ за ПИ ***и ПИ ***, състоящо се в отразяване на материализираната граница между двата ПИ.

Към заявлението за изменение на КК е приложен проект за изменението, за приемането на който проект е издадено Удостоверение № 25-88296-20.03.2023 г. – л. 53 от адм. пр.

Изготвена е скица-проект № 15-379177/06.04.2023 г. – л. 68 от адм. пр.

До заинтересованото от изменението лице, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, е изпратено Уведомление изх. № 24-11798/13.04.2023 г. (л. 65 от адм. пр.)

В СГКК – Варна постъпва възражение с вх. № 06-4638/24.04.2023 г. от „Корабно машиностроене“ АД (л. 54 от адм. пр.), с което се настоява, че искането е неоснователно и следва да бъде постановен отказ, като се излагат следните доводи: искането за отразяване на граници между процесните два имота не може да стане без съгласието на заинтересованата страна, тъй като не е налице нито една от законоустановените хипотези за това, респ. не са налице предпоставките на ЗКИР за изменение на КК; засяга се правото на собственост на дружеството, като се заличават съществуващи на място обекти.

Със Заповед № 18-7704-06.07.2023 г. на Началника на СГКК - Варна е отказано поисканото от изменение на КК и КРНИ.

Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основания за отмяна на оспорения акт. В съответствие с чл. 26, ал. 1 АПК административният орган уведомява заинтересованите лица за започване на производството. Не е налице и нарушение на чл. 35 АПК - Началникът на СГКК - Варна издава отказа, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение по случая.

По отношение на съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби:

Заявлението за процесното изменение на КККР е подадено след сезиране на Областния управител с искане от „Сени“ ООД – собственик на площадка за шварцоване и метална стълба с парапет (Договор от 15.10.1999 г. и Договор от 21.08.2007 г. – л. 44-53 от делото). Заявлението е и въз връзка с дадените указания от ИД на АГКК с писмо изх. № 99-143/1 от 15.11.2021 г. – л. 72 от делото, състоящи се в следното: За обект „Варненско езеро“ е създадена специализираната карта и регистри (СпКР) по реда на чл. 6, ал. 7 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), в чийто граници е и територията на стария канал „Море-Варненско езеро“. Бетоновата площадка и металната стълба, изградена върху нея не попадат в обхвата на СпКР. Не са налице основания за нанасяне в СпКР на наименования от „Сени“ ООД „пристан“ като самостоятелен обект, т.к. същият не е обект по смисъла на чл. 6, ал. 4 и ал. 5 ЗУЧК. Изменението на КККР и на СпКР на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 ЗУЧК и Наредба № 1 от 2008 г. се извършва по заявление на Областния управител на Варна, въз основа на проекти за изменение на КККР и на СпКР.

Оспорващият – Областният управител на област с административен център Варна се легитимира като представляващ Държавата - собственик на ПИ ***по действащата КК и КРНИ, с трайно предназначение на територията – Територия, заета от води и водни обекти, с начин на трайно ползване: Плавателен канал.

ПИ *** е с вписан в КРНИ собственик „Корабно машиностроене“ АД, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За ремонт и поддържане на транспортни средства.

Според одобрените КККР със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК ПИ ***е с площ 726 141 кв.м, а ПИ *** – 99 457 кв.м., като след поисканото изменение на границата между двата имота ПИ ***става 726 907 кв.м, а ПИ *** – 98 691 кв.м.

Установява се от обяснителната записка към проекта за изменение, че е извършено геодезическо заснемане и на база геодезически измервания е изработена ръчна скица, на която са отразени материализираните граници, както и че е изработена комбинирана скица между геодезическото заснемане на материализираните граници, КК и границите на УПИ „Цех-ЖБ корпуси на Корабно машиностроене“ по плана на Южна промишлена зона, одобрен със Заповед № Р-13 от 23.01.1996 г. В обяснителната записка се сочи, че от комбинираната скица е видно, че заснетите граници не попадат в границите на УПИ „Цех-ЖБ корпуси на Корабно машиностроене“.

Изменението за ПИ ***и ПИ ***, което е поискано (според обяснителната записка – л. 8 от адм. пр., комбинираната скица – л. 13 от адм. пр., и скицата-проект – л. 68 от адм. пр.) е да се получат: новообразуван ПИ *** – площ 98 691 кв.м, собственик „Корабно машиностроене“ АД; новообразуван ПИ ***– площ 762 907, собственик Държавата.

С изменението част от площта на ПИ *** (на „Корабно машиностроене“ АД) се придава към ПИ ***(Плавателен канал).

От комбинираната скица (л. 13 от адм. пр.), между геодезическото заснемане на материализираните граници, КК на гр. Варна и границите на УПИ „Цех-ЖБ корпуси на Корабно машиностроене“ се установява, че регулационните и кадастралните граници на ПИ *** не съвпадат, напротив в частта към Плавателния канал регулационната граница минава през отразени на комбинираната скица в ПИ *** сгради. Установява се и че материализираната, геодезически заснета граница на ПИ *** към Плавателния канал не е идентична с кадастралната такава, а навлиза навътре в ПИ *** и именно площта между тази материализирана граница в ПИ *** и Плавателния канал с искането изменение се придава към ПИ ***.

Доколкото не се спори, че и двата имота попадат в урбанизирана територия – в строителните граници на гр. Варна (предвид изрично заявеното и от жалбоподателя, и от заинтересованата страна, а и от скиците от КК на имотите и от отразения в комбинираната скица на регулационен план, одобрен 1996 г. се установява), то в проекта за изменение на КККР е обективирана установена грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, чиято поправка на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е поискана със заявлението на оспорващия.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗКИР, одобрените КККР могат да се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка Измененията в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР, се допускат въз основа на основанията, посочени в чл. 52, чл. 53, чл. 53а ЗКИР. "Непълнотите или грешките" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние - §1, т.16 от ДР на ЗКИР.

В случая, изменението е по искане на оспорващия в качеството му на представляващ собственика – Държавата, на ПИ ***- чл. 51, ал. 3 ЗКИР. Искането е за изменение на КККР поради грешка в КК, доколкото става въпрос за несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние – разминаване между КККР, одобрени през 2008 г. и материализираната, геодезически заснета граница според проекта за изменение на КККР.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотота или грешката се допълва и поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР. Правилно административният орган приема, че не са налице предпоставките за поправяне на непълнота или грешка в КККР.

Подаденото възражение от заинтересованото лице – собственик на ПИ ***, засегнато от исканото изменение, с което изменение се иска да се промени конфигурацията на едната граница на имота му и се намалява площта на имота му, сочи на спор за материално право, респ. че е налице пречка за одобряване на исканото изменение. Спор за материално право безспорно е налице, тъй като с проекта за изменение на КККР се променят границите на съществуващи, нанесени в КК обекти – поземлени имоти, като се увеличава площта на ПИ ***от 726 141 кв.м на 726 907 кв.м за сметка на съседния му ПИ ***, с което оспорващият не е съгласен.

Правилно административният орган, при условията на обвързана компетентност и в съответствие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР отказва исканото изменение на КККР. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КККР на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Става въпрос за разрешаване на материалноправния спор по общия исков ред. Наличието на спор за материално право следва да се преценява от административния орган конкретно във всеки отделен случай във връзка с подадените възражения от заинтересованите лица и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КККР.

Оспорващият не установява по делото, в съответствие с доказателствената си тежест - чл. 170, ал. 2 АПК, че са налице условията за издаването на заповед за изменение на КККР. Напротив установява се наличието на възражение на заинтересованата страна за редуциране площта на имота й, което сочи на спор за материално право. Както СГКК – Варна, така и административният съд в настоящото производство не разполагат с компетентност да разрешават спорове за собственост, поради което неоснователно оспорващият се позовава на обстоятелството, че заинтересованата страна по делото не е собственик на т.нар. „пристан“, за да обоснове наличието на основания за изменение на границите на имота на заинтересованата страна, така че „пристанът“ да попада в имота на Държавата – Плавателен канал.

Несъстоятелно оспорващият поддържа, че отстраняването на несъответствието - явна фактическа грешка, неправилно е отказано. Посочената в обяснителната записка към проекта за изменение на КККР разпоредба на чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР (паралелно с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР) е неотносима за процесното производство за изменение на КККР. По аргумент от § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.

Както вече се посочи, в случая твърдяното несъответствие на границата между двата процесни по делото имота не се основава на несъответствие в границите на имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, а и имотите не попадат в неурбанизирана територия и не граничат с неурбанизирана територия, за да е приложим реда за поправка на очевидна фактическа грешка.

Постановеният отказ за изменение на КККР е в съответствие с материалноправните норми и целта на ЗКИР – да се поддържат актуални данните за имотите, но по реда, предписан в закона.

Оспореният акт е правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, искането на оспорващия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава. На основание чл. 143, ал. 4 АПК искането на заинтересованата страна за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно. По аргумент и от ;§ 1, т. 6 от ДР на АПК следва разноските, претендирани от заинтересованата страна общо в размер на 1500 лв., за които по делото са налице надлежни доказателства за извършването им, да се поемата от Областна администрация – Варна. Съдът съобрази, че платеното адвокатско възнаграждение е в минимално предвидения размер на адвокатските възнаграждения 1250 лв. и 250 лв. ДДС, определен с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г., с оглед искането на ответника за редуцирането му.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването, обективирано в жалба от Областния управител на област с административен център Варна срещу Заповед № 18-7704 от 06.07.2023 г. на Началника на Службата по геодезия картография и кадастър – Варна, с която е отказано изменение на КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК, състоящо се в отразяване на материализирана граница чрез преки геодезически измервания между имоти с идентификатори ***и ***, с което се засягат границите по КК.

ОСЪЖДА Областна администрация Варна да заплати на „Корабно машиностроене“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ж.к. Южна промишлена зона, представлявано от И.Д.Д., сумата в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия: