МОТИВИ : Срещу подсъдимия Г.П.Г. ***, било
предявено обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2, във връзка с ал.1 от НК, за това,че на 20.06.2017 година, около
22.45 часа, в с. х. обл. Ловешка, на ул. „***", с посока на движение ул. „Т.М."
управлявал МПС, лек автомобил м. *******, собственост на х.и.Г. ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда 2.10 на хиляда установено
с техническо средство „Дрегер Алкотест" 7510 с фабр. № 0039, след като е
осъден с влязло в сила на 06.03.2015 година споразумение № 20/06.03.2015 година
по НОХД № 224/2015 година на PC Ловеч, за деяние по чл.343б,
ал.1 от НК.
Представителят
на РП - Ловеч поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато с
обв.акт за престъплене по чл.343б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като излага,
че се касае за
общоопасно
престъпление по транспорта глава ХІ раздел 2 от НК, с обект на посегателство
отношения, регулиращи и обезпечаващи безопасността на живота и здравето при
транспортна дейност, ползване и управление на МПС, като акцентира на последиците от такова
деяние, че ежедневно медийното пространство и средствата за масова информация
са наситени с данни за този вид престъпления и същите обуславят изключително
висока степен на укоримост и негативизъм от страна на обществото,
както и че по тази причина настъпват законодателни промени, насочени към непрестанно повишаване наказуемостта на този вид престъпления.
Счита, че проверените
в хода на съдебно следствие доказателства, събраните такива чрез
разпити на допуснати свидетели и проведените очни ставки обуславят
изясненост на фактическата обстановка в пределна степен, като установеното в хода на проведеното съдебно
следствие потвърждава изцяло изнесеното в обстоятелствената част на обв. акт. Излага,
че обвинението
приема, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над допустимата, в случая над 0,5 на хиляда, като не съществува спор относно
времето, мястото на вмененото във вина деяние, конкретното МПС чия собственост
е, от кого се ползва, както и относно констатациите за наличието и
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, като последното е установено по
надлежния ред чрез техническо средство. Сочи, че заявеният
по-късно отказ от подсъдимия да даде кръв за медицинско изследване, на практика
легализира показанията на техническото
средство, а и подсъдимият не отрича употребата на алкохол по така
направената констатация, отрича само факта на управление на
МПС, като заявява, че само е влязъл в автомобила, за да си вземе ключове, в
този момент бил затиснат от свид. К.А., който не му позволил да излезе до
идването на полицейските служители, отзовали се по сигнала подаден от свид. Е.А..
Излага, че в настоящия казус документираното чрез съставения от
полицейския служител АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол почива
на свидетелски показания, а именно на показанията свид. К.А. и Е.А.,
които са в основата на обвинението срещу Г.. Двамата
свидетели са единствените очевидци, възприели обстоятелството за управление на
МПС от страна на подсъдимия и в показанията си напълно последователно,
непротиворечиво и логично излагат фактите в тази насока. Изтъква,
че поради липсата на възможност за непосредственото възприятие на управлението на
МПС от подсъдимия, показанията на всички останали свидетели не са и няма как да бъдат пряко поставими по
отношение показанията на двамата очевидци. Анализирайки показанията на
свидетелите С.В., В.В. и С. Д., последният полицейски служител в състава на
екипа посетил мястото, приема, че се потвърждава факта на управлението
на автомобила от подсъдимия, тъй като В. е
видяла преминаването на два автомобила покрай нейния дом, първият от тях нейния
собствен автомобил управляван от свид. К.А. и веднага след това заедно със свид.
В. са отишли в съседната пресечка, където са заварили непосредствено след
спирането и в същия този ред двата автомобила. Тези двама свидетели са видели, че подсъдимият
е бил зад волана на втория автомобил и заявяват неговото присъствие на това
място до идването на полицейските служители. Сочи, че в този смисъл е и
заявеното от свид. Д., който сочи в показанията си пред съда, „в ***а
установихме на предна ляво седалка подсъдимия, сам беше в автомобила,
автомобила не беше в движение, колегата Й. го попита дали той е управлявал автомобила, той каза да”. Анализира
и изразената
в показанията на другия полицейски служител Й. позиция, относно
местонахождението на подсъдимия при пристигането им на място, като
излага, че въпреки заявеното на дос.производство от
този свидетел, че подсъдимият е бил в автомобила, в хода на съдебно
следствие е заявил различно твърдение, че подсъдимият е бил извън автомобила
изправен между отворената лява врата и купето, с ръце върху автомобила. Отбелязва, че относно
този момент, както и при други изясняване на други обстоятелства,
свид. Й. демонстрира колебливост, неувереност и променливост на възприятията
си, проявява склонност да обясни различията в твърденията си с неправилност в
действията както на разследващия орган, така и на служебното дежурно лице от
полицията, от което е изпратен на място, поради това и единствено спрямо него в
хода на съдебно следствие е предприето извършване на очна
ставка с петима свидетели, резултата от която потвърждава
факта, че подсъдимият е бил в автомобила при пристигането на полицейските служители. Това обстоятелство е
заявено и от самия подсъдим в неговите обяснения, че е слязъл от автомобила
след пристигането на полицаите. За факта на управление говори и констатацията
за настъпилия удар на автомобила на подсъдимия, като при движение на заден ход
е била ударена задна дясна част- броня, в неголямо дърво на
улицата, от който е последвало хлътване в тази част на колата. Това
обстоятелство е посочено както от свид. К.А. и Е.А., непосредствено възприели този
факт, от двамата полицейски служители
свид. Д. и Й., установили при оглед на автомобила, така също и свид. В. и В.. Приема
за недостоверни твърденията на подсъдимия и на свид. П.Г., негов брат и
свид. Р.Г., съпруга на втория, че автомобилът е бил закупен с тази повреда,
както и заявеното от последните двама свидетели, относно постъпилото телефонно
обаждане от подсъдимия вечерта около 20.30 ч., с което заявил, че иска да
му се укаже съдействие за прибиране на колата, поради употреба на алкохол от
негова страна и счита,
че тези техни показания не следва да се кредитират. Излага, че житейски
нелогично и необяснимо звучат показанията на свид. Г. и Г. относно
съдържанието на въпросното телефонно обаждане, както и необходимостта от
прибиране на автомобила, а така също относно времето и начина, по който това
трябва да стане, като счита за очевидно влиянието на
близки роднински отношения в стремежа да се търсят несъществуващи факти в противовес на обвинението. Относно
защитната позиция на подсъдимия и заявеното от него в обясненията, дадени в
хода на съдебно следствие, счита че по своя смисъл и
съдържание тези обяснения не могат да бъда оценени по
друг начин, освен като недостоверни, тъй като ако на преценка бъдат
подложени наред с обясненията и молбата на подсъдимия, чрез ангажирания процесуален
представител до РП-Ловеч, след приключване на наказателното производство, в
която извън процесуално се дават обяснения за ситуацията е
видно,
че се твърдят разнопосочни и недостоверни обстоятелства. Сочи,
че от
заявеното от подсъдимия не може да се изведе каквото и да било логично
обяснение за действията му така, както ги описва като протекли вечерта на
20.06.2017Г. и е необяснимо как изведнъж е решил да отиде от гр.Ловеч
до с.Х. след работа, да си спре автомобила на необичайно място, различно от
мястото, където се намира домът му в селото, да предприеме едва ли не
случайна употреба на алкохол, въпреки твърдението за уговорена среща с друго
лице в гр.Ловеч по същото време, да поиска около 20.30 ч. от брат си свид. Г.,***,
който е неправоспособен да управлява МПС, да намери начин да му прибере
автомобила от мястото, където го е оставил до дома му в с.х. а самият той да отпътува за гр.Ловеч. Също
така приема за абсолютно нелогично и твърдението, че около
20.30 - 20.40 ч., след като вече е употребил значително количество алкохол, подсъдимият
е
отишъл до автомобила да си вземе ключовете, там бил натикан от неизвестно как
появилите се свид. К.А. и Е.А., затворен на мястото на
водача и така престоял до идването на полицаите, което станало далеч
след 22.00 ч. Излага, че в тази насока е безспорната разнопосочност между
заявеното от подсъдимия и свид.Г. и Г.. По никакъв начин заявеното от
подсъдимия, че не е управлявал автомобила, след като вече е бил употребил
алкохол, не може да бъде прието за
достоверно и е в пълно противоречие с останалите събрани доказателства. Счита,
че
очевидната нагласа за обяснения на измисленото в твърденията на подсъдимия поведение на свид. К.А. с лошите отношения по
между им, няма как да влияе върху оценката на фактите, възприети като основа на
обвинението и да релевира тяхната доказателствена стойност. Поради
изложеното счита, че вмененото на вина с настоящото обвинение на подсъдимия
престъпление, се подкрепя по един
несъмнен, безспорен и категоричен начин и моли същият да бъде признат за
виновен в неговото извършване. С оглед предвидената в закона наказуемост и
отчитайки очевидния дефицит на значими по своето естество смекчаващи вината
обстоятелства, моли съда да наложи на подсъдимия при
условията на чл.54, ал.1 от НК наказание от 2 години лишаване от свобода и
глоба в размер на 1000 лв. Тъй като
деянието е извършено в изпитателния срок на наложеното по НОХД№ 224/2015Г. на
РС-Ловеч, наказание 3 месеца лишаване от свобода и сборът от двете надхвърля
две години, моли да бъде определен на основание чл.57, ал.1,
т.2 б.”в” от ЗИНЗС строг режим за изтърпяване на това наказание. Моли на основание
чл.343г от НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца. Моли на основание
чл.68, ал.1 от НК съдът да постанови подсъдимият да изтърпи и отложеното
наказание от 3 месеца лишаване от свобода по НОХД№ 224/2015Г. на РС-Ловеч, при
първоначален общ режим.
Подсъдимият Г.П.Г.,
редовно призован се явява лично и с адв.С. в съдебно заседание, не се признава за виновен, като дава обяснения по
повдигнатото му обвинение и моли за оправдателна присъда. Защитникът му моли съда да постанови
присъда, с която да оправдае подзащитния му по повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2, във вр с ал.1 от НК. Сочи,
че от
фактическа страна са дадени показания на две групи свидетели, първата
група като обвинител свидетел К.А. и неговия син, като е установено по безспорен
начин, че при отиване на подзащитният му към автомобила, за да си вземе
ключовете за дома си, синът му от дясната страна, а свид. К.А. от лявата
страна, от страна на шофьора, затискат вратата, което не се спори от свидетеля
и съответно подзащитният му е останал в автомобила на
шофьорското място. През това време К.А. е накарал синът си да се обади на
органите на полицията, обажда се на КАТ, на дежурния, след което пристигат полицейските органи за
контрол. Счита, че спорния момент е дали подзащитният му е управлявал
МПС, защото е бил вътре в автомобила. Изтъква, че след това идва
сестрата на св. К.А., която потвърждава тези обстоятелства, като се има
предвид, че те са в близка роднинска връзка и си знаят за взаимоотношенията с Г..
На следващо място излага, че при идването на
контролните органи, единият полицейски служител е възприел, че подзащитният
му
е бил в автомобила, а другият полицейски служител Й. не
е забелязал при идването си местоположението на подзащитния му, а е възприел
след като е отишъл на място, че е бил отвън и в тази поза, която е изяснена,
което също се потвърди и от първия служител на полицията. Съставен е АУАН че подсъдимият е управлявал
МПС с употреба на алкохол. Излага, че защитата не отрича
употребата на алкохол, но счита, че доказаталества в подкрепа на
обвинението, че подзащитният му е управлявал МПС
са
единствено на показанията на К.А. и неговия син и впоследствие неговата сестра. От друга страна от приложените
доказателства към настоящото производство, а именно НЧХД № 958/2016Г. на ЛРС,
въз основа на което е издаден изпълнителен лист за осъждането на свидетеля по
настоящото производство К.М.А., образувано и.д.№ 118/2017Г. по описа
на ДСИ е видно,че както осъдителната присъда, така и разноските до
момента не са внесени от свид. К.А.. На следващо място
излага, че от показанията на св. Г. и Г. се установява
факта, че Г. се е обадил на тях преди да отиде в автомобила, като
е ясна и причината поради която е искал да се прибере на Ловеч, тъй
като
този автомобил не е негов и се е получавало и друг път,
когато дори го е оставял пред тях, да се получат някакви чуквания, като се има
предвид, че те са в съседство с К.А. и по този повод е искал да бъде прибран
автомобила не от брат му, а както се установи по безспорен начин от колега на
брат му. От показанията на работника към фирмата за
разкомплектоване на МПС части се установява, че първоначално
когато е отишъл до фирмата, е видял автомобила на подзащитния му на това място,
след което е видял светнали фарове и други хора, които са били там пак на
същото място, т.е., че автомобила където е бил оставен на връщането му
от работата, е бил на същото място. Изтъква, че по време на делото в залата са дошли и други роднини на
св.К.А., сестра му, която не е свидетел по делото, за да види
какво
ще стане с Г., дали ще влезе в затвора. Счита, че именно тези факти
и обстоятелства обосновават една заинтересованост от изхода на процеса и
действията, които К.А. е проявил със затискането на подзащитния му, да дойде и да
види какво е станало и какво не е станало, именно това сочи и представеното медицинско свидетелство
от съдебен лекар, което описва че е получил наранявания на лява подбедрица,
която е именно към страна на шофьора. Счита, че така
повдигнатото обвинение е несъставомерно по отношение управлението на МПС и в
този факт се явява именно спорния момент
дали са изпълнени всичките признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК. От дадените обяснения на подзащитния му се установява, че К.А. дължи
пари на подзащитния му и това е бил повода да се влошат отношенията им. Моли съда като има
предвид, че не са дадени обяснения в дос.производство и всички други
доказателства, да постанови присъда, с която оправдае подзащитния му по повдигнатото
обвинение.
От събраните
на досъдебното производство и съдебно
следствие доказателства, от показанията на свидетелите К.А., Е.А.,
Й.Й., С. Д., П.Г., Д.С., Р.Г., С.В., В.В., от приобщените по реда на чл.281,
ал.4,във връзка с ал.1,т.1 от НПК показания на св.Й., от проведените очни
ставки между св.Й. и свидетелите К.А., Е.А., Д., В., В., от проведената очна
ставка между св.Й. и подс.Г., от обясненията, дадени от подсъдимия в хода на
съдебното производство, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.П.Г.,*** обл. Ловешка. Работел
като обезкоствач в Месокомбинат Ловеч. Притежавал правоспособност за управление
на МПС с придобити категории „В", „М", „АМ" и имал издадено
Свидетелство за управление на МПС. За периода 2007-2015 година имал налагани
санкции за извършени нарушения по ЗДвП включително отнемане на контролни точки и лишаване от правоуправление./ л. 9,10/.
На 20.06.2017 година, около 22.45 часа,
свид. К.М.А. / л. 3/ и свид. Е.К.А. / л. 4/, баща и син и двамата от с. Х. обл.
Лловешка, се движели в селото с лек автомобил м. „**” с per. № ** **** **, собственост на сестрата на К.М.А..
Пътували към дома на същата, като автомобила управлявал К.М.А.. По пътя
застигнали лек автомобил „***” с per. № ** **** **. Познавали автомобила и знаели,
че обичайно се управлява от подс. Г.П.Г., когото
познавали. И в случая зад волана бил Г., като пътявал сам. Движел се бавно и по
средата на пътното платно. К.А. имал намерение да го изпревари, поради което
пресветнал с фарове и подал звуков сигнал. По този начин целял да ппредизвика
вниманието на водача пред себе си и същият да се прибере в дясната лента на
пътя. Известно разстояние лекият автомобил *** продължил движението си по
същият начин, после с включени аварийни светлини отбил в дясно. К.А. го
заобиколил и продължил напред. Лекият автомобил *** веднага го последвал и започнал да се движи на много близка дистанция, като водача постоянно пресветвал със светлини и
подавал звуков сигнал. Опасявайки се да не бъде ударен отзад, К.А. подминал
къщата на сестра си на ул. *** № 18 и без да спира завил по ул. ***, като спрял
с предна част към ул. Т.М.. Автомобила *** спрял до него много близо и без да
се изключва двигателя, потеглил на заден ход. При тази маневра се ударил със
задна дясна част в неголямо дърво и двигателя загаснал. К.А. и Е.А. слезли и
отишли веднага при автомобила ***. Зад волана седял подс. Г.П.Г. и други хора в купето
нямало. Не му позволили да слезе от автомобила, а Е.А. подал сигнал на тел.
112. До идването на полицейските служители Г. водил разговори по телефон, а на
място пристигнали и сестрата на К.А. – С.В. и нейният съпруГ.
По така подаденият сигнал, на място пристигнал полицейски екип от свид. Й.В.Й. / л.
5/ и свид. С. Н.Д. / л. 6/, и двамата служители в група Пътен контрол при
Сектор ПП - ОД МВР Ловеч. Констатирали присъствието на двата автомобила и
лицата, както и ударената задна част на автомобил ***. Предприели проверка на
двамата водачи. Направило им впечатление, че Г. мирише силно на алкохол.
Изпробван бил с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBB 0039,
проба № 273, като било отчетено показание от 2.10 промила алкохол в кръвта по
метода на издишаният въздух. Проверката за употреба на алкохол на свид. К.А. била извършена по негово желание
и пробата била отрицателна.
Със Заповед№ 1762зз-137/20.06.2017 година Г.
бил задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР с начало на задържането
23.18 часа.
Свид. Й. съставил срещу Г. Акт за
установяване на административно нарушение Серия Г бланков № 870448/20.06.2017
година / л. 11 /, в който били отразени обстоятелствата по
извършената проверка и направените констатации за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
по ЗДвП. На Г. бил издаден и връчен в 00.40 часа талон за медицинско изследване
№ 0081609 /л. 12/, за явяване ЦСМП Ловеч за вземане на кръв. Пред медицинските
власти Г. заявил отказ от даване на кръв, което обстоятелство било удостоверено
с подписи на длъжностните лица / л. 17, 18/.
Видно от Справка за съдимост на PC Ловеч /
л. 32/, обв. Г. е осъден със Споразумение № 20/06.03.2015 година по НОХД
224/2015 година в сила на 06.03.2015 година за извършено на 21.02.2015 година
деяние по чл. 3436 ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено
наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години. Настоящето деяние и
извършено преди изтичане на изпитателният срок.
В
хода на съдебно следствие са допуснати до разпит като свидетели поискани от
защитата и обвинението лица, които излагат възприятията си относно ситуацията
на 20.06.2017 Г., присъствието и поведението на подсъдимия, св.К.А. и св.Е.А..
От показанията на св.Г. и Г./ съотв.брат и снаха на подсъдимия/ се установява,
че въпросната вечер подс.Г.Г. е провел два телефонни разговора с брат си – св.Г.,
първият около 20,30 часа, при който е поискал от св.Г. *** и да прибере
автомобила му в гр.Ловеч, тъй като той самият отива до центъра на селото, за да
пие бира и вторият около 22,30 часа, когато е съобщил на брат си, че св.К.А. и
синът му са го затиснали в автомобила и са извикали полиция. Св.Г. и Г. дават подробни показания как
първоначално след първия разговор с Г.Г., св.Г. се е обадил на свой колега Г.,
за да го помоли да отидат до Х. и да приберат автомобила на подсъдимия и как
след втория разговор с подс.Г.,*** са отишли на мястото, посочено от Г.Г. *** и
са заварили там полицейски служители, подс.Г.Г., както и свидетелите К.А., Е.А.,
С.В., В.В.. Св.Г. и Г. са присъствали на извършената проба с техническо
средство за употреба на алкохол, като са възприели и резултата от същата, положителен
за подс.Г. – 2,10 на хиляда и отрицателен за св.К.А.. И двамата свидетели
твърдят, че подс.Г.Г. и св.К.А. са в лоши отношения, поради неуредени парични
взаимоотношения по повод закупуване на автомобил и по повод присъдено
обещетение по водено от Г.Г. срещу К.А. дело.
От
показанията на св.В. се установява, че въпросната вечер е имала уговорка със
своя брат – св.К.А., на когото е предоставила автомобила си да й го върне,
както и че е възприела преминаването на автомобила, управляван от брат й покрай
дома й, без да спира и непосредствено след него движението на друг автомобил,
както и спирането на двата автомобила един зад друг в съседна пресечка на
улицата, на която живее. Веднага след като е видяла, че брат е подминал дома й
без да спре е събудила съпруга си и двамата – св.В. и св.В. са отишли до
пресечката, където вече са били спрени двата автомобила, техния собствен и още
един автомобил. Двамата свидетели са видели спрени двата автомобила, като
описват положението им, както и че в този, спрян зад техния автомобил, на
шофьорската седалка е бил подс.Г.Г. и е говорил по телефон. Дават подробни
показания и относно това къде са се намирали св.К.А. и Е.А., както и относно това,
че автомобилът на подсъдимият е бил леко ударен в задната част. Тези двама
свидетели са присъствали на пристигането на полицията, на извършената проверка
и на извършената проба за употреба на алкохол с техническо средство на
подсъдимия и на св.К.А., както и са узнали резултатите от тази проверка.
Свидетелстват и за добрите преди време отношения между св.К.А. и подс.Г.Г.,
като твърдят, че отношенията между тях са се влошили, след като подсъдимият е
имал отношения със съпругата на св.К.А..
По
делото е прието като доказателство заверен препис от присъда № 30/13.12.2016 Г.
по НЧХД № 958/2016 Г. на ЛРС, влязла в сила на 28.12.2016 Г., от който е видно,
че св.К.А. е осъден за престъпление по чл.130, ал.1 от НК на глоба в размер на
400 лева, която да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт,
като е постановено да заплати на Г.П.Г. сумата от 800 лева обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от 9,39 лева обезщетение за муществени
вреди, както и направените по делото разноски в размер на 993,00 лева. Въз
основа на цитираната присъда е издаден изп.лист в полза на Г.Г. и е образувано
и.д.№ 118/2017 Г. по описа на СИС при РС-Ловеч, заверени копия от материалите
по което са приложени към делото.
По
делото са приети като доказателства и писмо на РУ на МВР-Ловеч № 176200-6455/20.07.2017Г.,
писмо на РП-Ловеч изх.№1752/2016Г. от 17.07.2017Г., ведно с приложения към него
препис от постановление за отказ да се образува дос.производство от 14.11.2016Г.
по преписка №1752/2016Г. на РП-Ловеч, писмо от РП-Ловеч изх.№ 933/2016Г. от 17.07.2017Г., ведно с
приложенията към него: 2 бр. справки от УИС 2 на Прокуратура на РБ, заверени
копия от 2 бр. жалби от Г.П.Г. заведени под вх.№ 933/2016Г., постановление на
РП–Ловеч за отказ да образува дос.производство от 30.06.2017Г. по пр.пр.№
933/2016Г., от които се установява, че подс.Г.Г. през 2016 Г. е подавал жалби
срещу св.К.А. ***.
От така установената фактическа обстановка настоящата
инстанция приема, че подсъдимият Г.П.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.
343б, ал. 2, във връзка с
ал.1 от НК, като на 20.06.2017
година, около 22.45 часа, в с. х. обл. Ловешка, на ул. „***", с посока на
движение ул. „Т.М." управлявал МПС, лек автомобил м. *******, собственост
на х.и.Г. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда - 2.10
на хиляда установено с техническо средство „Дрегер Алкотест" 7510 с фабр.
№ 0039, след като е осъден с влязло в сила на 06.03.2015 година споразумение №
20/06.03.2015 година по НОХД № 224/2015 година на PC
Ловеч.
Настоящата
инстанция приема, че подсъдимият Г. е автор на деянието, за което е предаден на
съд. От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние, като на 20.06.2017 година, около 22.45 часа, в
с. х. обл. Ловешка, на ул. „***", с посока на движение ул. „Т.М." е
управлявал лек автомобил м. *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0.5 на хиляда - 2.10 на хиляда установено с техническо средство „Дрегер
Алкотест" 7510 с фабр. № 0039, след като е осъден с влязло в сила на
06.03.2015 година споразумение № 20/06.03.2015 година по НОХД № 224/2015 година
на PC Ловеч.
Доказателства в тази насока са показанията на
свидетелите К.А., Е.А. и С.В., които са възприели движението на л.а.”***”,
управляван от подсъдимия, спирането на автомобила на ул.”***” в с.х.
поведението на водача му преди и след пристигане на полицията и впоследствие
извършената проверка от полицейските служители на св.К.А. и подс.Г., установила
употребата и концентрацията на алкохол от подсъдимия. От показанията на тези
трима свидетели се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт, като същите дават подробни и категорични показания относно всички
обстоятелства, касаещи обективните признаци на престъплението - управление на
МПС след употреба на алкохол. Безспорно установено по делото е, че на
20.06.2017 Г. подс.Г. е управлявал посочения в обв.акт лек автомобил в с.х.
като е спрял същият на ул.”***, която е пресечка на ул.”***”, на която се
намира домът на св.В. и В. и тази пресечка е в непосредствена близост на
разстояние около 20 метра
от домът им. За обстоятелствата, че автомобила, ползван от подсъдимия се е
намирал на въпросната улица, че подс.Г. е бил в автомобила, че на място е
пристигнал полицейски патрул, както и за това, че е извършена проба за употреба
на алкохол с техническо средство и че за подсъдимия тя е била положителна с
концентрация 2,10 на хиляда, свидетелстват както свидетелите на обвинението, така и тези на защитата.
Всички разпитани по делото свидетели са единодушни и относно месторазположението на
автомобилите.
Безспорно
установено по делото е, че подсъдимият е бил тестван за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест” 7510 с фабр.№ 0039, дисплея на което е
отчел концентрация на алкохол 2,10 промила. Към незабавното производство са
приложени съставения АУАН № 870448 от 20.06.2017 Г., в който е отразена
констатацията за управление на МПС под въздействие на алкохол, съставен срещу
подсъдимия, доказателства, че техническото средство е преминало последваща
проверка/л.13/, разпечатка от техническото средство/л.14/ и талон за медицинско
изследване на кръвта, връчен на подсъдимия. Видно от копие от мед.журнал на
ЦСМП-Ловеч, подс.Г. се е явил в болничното заведение на 21.06.2017 Г. в 00,50
часа, като е отказал да даде кръв за медицинско изследване. Не са налице
нарушения на чл.3 от Наредба №30/2001 Г. при използване на техническото
средство, издаване на талона за мед.изследване и оформяне на отказа на лицето
да даде кръвна проба. Съгласно чл.6 от наредбата в
случай
на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното
лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача
се установява въз основа на показанията
на техническото средство, както е в настоящия случай. Освен изброените писмени доказателства за обстоятелството,че подсъдимият е употребил алкохол свидетелстват К.А., Е.А.,
С.В., П.Г., Р.Г., Й.Й. и С. Д., като това обстоятелство не се отрича и от
подсъдимия. Същият подробно в обясенията си заявява, къде е отишъл, колко и
какъв алкохол е употребил, като отрича само факта на управление на автомобила
след това.
Защитата
излага съображения за несъставомерност на деянието поради липса на един от
обективните му признаци – управление на МПС. Съдът не споделя възраженията на
адв.С. в тази връзка и приема, че при цялостен анализ на всички писмени и
гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното прозводство се
налага категоричния извод, че подс.Г. е извършл престъплението, за което е
предаден на съд. Факта на управление се потвърждава от показанията на св.К.А. и
Е.А., които подробно, последователно и непротиворечиво описват ситуацията,
предхождаща подаването на сигнал до полицията и пристигането на полицейските
служители. И двамата свидетели обясняват как са се движили в с.Х. с автомобил,
управляван от св.К.А. и пред тях са забелязали л.а.”***” с реГ.№ ** **** **,
който се движил бавно, но по средата на пътя. Св.К.А. присветнал няколко пъти и
натиснал клаксона, с цел водача на движещия се пред него автомобил да се
отстрани от средата на пътя, но същият не сторил това. Св.К.А. и Е.А.
продължили движението си така след ***а до момента, в който водачът на л.а.***
включил аварийни светлини и спрял в дясно. Тогава св.К.А. го заобиколил и
възприел, както и св.Е.А., че водач на въпросния автомобил е подс.Г.Г.. Веднага
с след преминаването на автомобила, управляван от св.К.А., подсъдимият тръгнал
след него, като се движил на опасно близо разстояние, присветвал с фарове и
натискал клаксона. По тази причина св.К.А., който пътувал посока дома на сестра
си – св.С.В., за да остави автомобила, подминал къщата на сестра си, завил и
спрял веднага в ляво в пресечката, за да види дали подсъдимият ще продължи след
него или ще подмине. Подсъдимият също спрял зад автомобила, управляван от св.К.А.
и тогава свидетелят слязъл от автомобила и тръгнал към автомобила на
подсъдимия, с цел да попита подсъдимия защо кара по този начин. От показанията
на св.К.А. и Е.А. се установява, че същите пряко и непосредствено са възприели
факта на управление на автомобила от подсъдимия, който бил сам. Същите
свидетели са възприели и поведението му – връщане на автомобила на заден ход,
при което е последвал удар в дърво в задна дясна броня, водили са разговор с
него и заявяват, че подсъдимият видимо е бил много пиян. Тези техни показания
се подкрепят и от показанията на св.В., която е проследила движението на двата
автомобила – своя собствен, управляван от брат й, св.К.А. и този, управляван от
подсъдимия, като в с.з. заявява, че след преминаване на нейния автомобил, който
не спрял пред дома, непосредствено веднага след него е преминал друг автомобил
и двата автомобила са спрели в пресечката, както и че веднага е излязла и
заедно със съпруга си е отишла при автомобилите. Св.В. е категорична, че не е
губила от поглед двата автомобила, както и че след тяхното преминаване по
улицата не са минавали други автомобили. Макар и недиректно показанията на св.К.А.,
Е.А. и С.В. се подкрепят от показанията на св.В.В., който не е възприел
движението на двата автомобила, но веднага след спирането им на ул.”***” е
отишъл до тях. Не са налице различия или противоречия в показанията на
изброените четирима свидетели относно всички останали обстоятелства, касаещи
поведението на подсъдимия и това на св.К.А.. Не се подкрепя възражението на
подсъдимия, че същият е бил затиснат в автомобила от св.К.А. и Е.А. и че преди
това не е управлявал автомобила, а е отишъл до същия за да си вземе ключовете.
Действително св.К.А. е подпрял с ръка шофьорската врата на автомобила на
подсъдимия, за да не може същият да слезе и му е казал, че ще извика полиция.
Това негово действие обаче е било след спиране на автомобила на подсъдимия и
след като преди това двата автомобила са се движили един след друг по улиците
на с.Х.. Представеното от подсъдимия съдебно медицинско свидетелство от
23.06.2017 Г. удостоверява наличието на малки разкъсно контузни рани по
предната повърхност на лява подбедрица, но същото е съставено два дни след
инцидента, а видно от писмената документация, във връзка със задържането на
подс.Г. на дата 20.06.2017 Г., по-точно от медицинска справка за
освидетелестване на задържано лице/л.32/ не се установяват такива рани. От друга
страна подсъдимият в своите обяснения не може да даде логични и обосновани
отговори на повече от зададените му въпроси, напр. откъде са се появили св.К.А.
и Е.А., кога са спрели същите с автомобил на улицата, кога и защо е решил да
остави автомобила си на различно от обичайното място, а именно пред дома си,
който е на няколкостотин метра от въпросната пресечка, защо е искал от брат си
да му прибере колата в Ловеч, след като е имал уговорка с друго лице около
19,00 часа да се върне в Ловеч, за да му остави един багаж, защо след като е
имал намерение на другата сутрин да отиде на работа с автомобила не го е спрял
пред дома си, а е искал да бъде върнат в града, с кого е бил на центъра на
селото, където в магазина е употребил алкохол, защо не се е обадил на брат
веднага след като е бил затиснат в автомобила. Нелогично звучи и отговора му на
зададения от съда въпрос защо след като твърди, че е бил затиснат в
автомобила и е престоял така повече от
два часа не е позвънил в полицията. Твърдението на подсъдимият, че е стоял в
автомобила от първия разговор с брат си около 20,30 часа до 22,30 часа, когато
се е обадил втори път, се опровергава от показанията на св.К.А., Е.А., С.В., Й.Й.
и С. Д., от които се установява, че около 10 минути след подаване на сигнала от
св.Е.А. до полицията, полицейският патрул се е отзовал и е пристигнал на място
в с.Х.. Недостоверни и нелогични са и показанията на св.Г. и Г., които се
стремят да подкрепят защитната теза на подсъдимия, но при разпита си, особено
при задаване на въпроси от съда, депозират объркани и взаимно изключващи се
показания, като дори заявяват, че не могат да отговорят или пък дават колебливи
отговори. От показанията на св.К.А., Е.А., С.В., В.В., Й.Й. и С. Д. се
опровергава заявеното от св.Г. и Г. обстоятелство, че автомобилът, ползван от
подсъдимия е бил закупен ударен и не е имало удар въпросната вечер в задната му
дясна част. Особено внимание заслужават показанията, депозирани от св.Й., тъй
като същият в началото на разпита си заявява, че поддържа дадените показания по
незабавното производство, а в последствие твърди, че при пристигането си на
място, подс.Г. е бил извън автомобила. В хода на досъдебното производство този
свидетел категорично е заявил, че подсъдимият е бил в автомобила. По тази
причина са прочетени по реда на чл.281,ал.4,във връзка с ал.1,т.1 от НПК
показанията на св.Й., дадени по незабавното производство. Прави впечатление
факта, че след прочитането им св.Й. се опитва да обясни противоречията с
действията на разследващия полицай, като заявява, че е възможно при разпита му
да е записана уводната част от разпита на колегата му и така да е останало в
протокола на неговия разпит, че подсъдимият е бил в автомобила. Това негово
твърдение обаче е абсолютно невярно, поради факта, че протоколите за разпит на
свидетел освен дата на провеждане, съдържат и час за начало и край на разпита.
Видно от протокола за разпит на св.Й./л.5/, същият е разпитан на 21.06.2017 Г.
за времето от 01,25 часа до 01,40 часа,
а видно от протокола за разпит на св.Д./л.6/, той е разпитан на същата
дата 21.06.2017 Г. за времето от 01,45 часа до 02,00 часа, т.е. св. Д. не е
разпитан преди св.Й., а след него. Изключително несериозно звучи и другото обяснение на св.Й.
за противоречието в показанията му, а именно, че не е прочел показанията си в
дос.производство, а само ги е подписал. Както на дос.производство, така и в
хода на съдебното, свидетелят е предупреден за отговорността по чл.290 от НК,
още повече, че същият е полицейски служител, изпратен по сигнал от дежурния на
местопроизшествие и е следвало да провери всички факти и обстоятелства, тъй
като в основа на настоящото производство стои именно съставения от св.Й. АУАН.
Неясно защо като че ли този свидетел се стреми чрез противоречиви и колебливи
отговори да защити тезата на подсъдимия, дори в хода на разпита му пред съда се
установи, че същият е контактувал с подсъдимия между две от съдебните
заседания, като се твърди, че това е станало случайно и подсъдимият и св.Й.
нямат никакви отношения, освен, че визуално се познават. Не може да се
пренебрегне и факта, че единствено св.Й. заявява различни възприятия относно
местонахождението на подсъдимия към момента на пристигане на полицията, което е
обосновало и провеждането на очни ставки между него и останалите свидетели,
както и между Й. и подс.Г.. След провеждане на очните ставки между св.Й. и св.К.А.,
Е.А., Д., В. и В., при провеждане на очната ставка между св.Й. и подс.Г., Й.
променя отново показанията си в тази част за местонахождението на подсъдимия,
като обяснява и разделя момента на пристигане на патрулния автомобил,
управляван от самия него на две части – спиране на служебния автомобил и
отиване до автомобила на подсъдимия, като заявява, че към момента на спирането
си не е възприел каде се намира подсъдимия,
а когато е отишъл да автомобила на последния, той вече е бил извън
автомобила, между шофьорската врата и купето. Точно тази променливост в
показанията на св.Й. в с.з. относно обстоятелството къде е бил подсъдимия при
пристигане на полицейския патрул, колебливостта и опита на този свидетел да обясни
различията в твърденията си с неправилни действия на разследващия орган, на
дежурния, от когото е бил изпратен на място или пък с това, че не е обърнал
внимание какво е записано в протокола за разпит на дос.производство, обуславят
извода за недостоверност на показанията му, депозирани в хода на съдебно
следствие, поради което съдът приема, че в тази им част показанията на св.Й. не
следва да бъдат кредитирани, като следва да се ценят дадените в хода на
дос.производство.
Навеждат
се доводи от защитата за известна тенденциозност в поведението на св.К.А.
поради влошени отношения между него и подсъдимия по повод техни минали парични
отношения и неизплатена сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от нанесена телесна повреда от св.К.А. на подсъдимия. Доказателства в тази
насока са представени по делото, но само наличието на наказателно производство,
по което св.К.А. е бил осъден, не може да обуслови недостоверност на неговите
показания, още повече, че в случая тези негови показания са подкрепени и от
останалите доказателства по делото. Свидетелите, посочени от обвинението,
заявяват друга причина за влошени отношения между подсъдимия и св.К.А., която е
съвсем различна и е на лична основа и която всъщност е довела до инцидента в с.х.
предмет на НЧХД № 958/2016 Г. Анализирайки показанията на всички разпитани
свидетели, които са близки и на подсъдимия и на св.К.А., съдът констатира, че в
хода на съдебното следствие показанията на св.Г., Г. и С. са насочени предимно
към затвърждаване на тезата, че именно лошите отношения между подсъдимия и св.К.А.
са в основа на инцидента, а от там и за повдигане на обвинението. За по-голяма
убедителност тези свидетели споделят и за други случаи, извън предходното наказателно
дело, при които коментират поведението на св.К.А., което очевидно е с цел да се
игнорират показанията на св.К.А., като се изгради една недобра представа за
личността му. Не такова е поведението на св.К.А. и останалите свидетели –
негови роднини. Същите при разпита си съвсем пестеливо споделят за влошените им
отношения и не се стремят да създадат негативна представа за подсъдимия,
напротив като че ли говорят със съжаление за това, че отношенията между К.А. и Г.Г.
са се влошили. Ето защо съдът не приема възражението, че показанията на св.К.А.,
Е.А., С.В. и В.В. са продиктувани от тяхно лошо отношение към подсъдимия и че
са депозирани с цел „отмъщение”, както твърди подсъдимия. Като цяло показанията
на св.С. не са от особено значение за делото, тъй като същият не е възприел
нито движение на автомобила на подсъдимия, нито ситуацията между него и св.К.А.
и Е.А., нито действията на подсъдимия преди и след пристигане на полицейските служители.
Освен това много често при разпита му, св.С. отговаря не на база собствените си
възприятия, а използва израза : „ в селото се говори”.
С
изтъкнатите възражения защитата цели да обоснове изградената защитна теза, че
подсъдимият не е управлявал МПС на посочената в обв.акт дата и час и съответно,
че повдигнатото обвинение е несъставомерно. Съдът приема, че защитната теза се
опровергава от събраните по делото доказателства, подробно обсъдени по-горе,
като следва да се отбележи и това, че при пристигане на полицейските служители
първоначално подс.Г. не е отрекъл, че е управлявал автомобила, а впоследствие
след като е бил поканен до патрулния автомобил за проверка е заявил „не съм
управлявал и нямате доказателства за това”. Същевременно не е възразил при
изпробването му за употреба на алкохол с техническо средство, а след
извършената проба, отчела положителен резултат – 2,10 промила и след съставяне
на АУАН, също не е направил никакви възражения, само е отказал да го подпише,
което е удостоверено с подпис на св.Д..
Съдът
за разлика от адв. С. счита, че по делото е безспорно установено и управлението
на МПС след употреба на алкохол от подсъдимия, поради изтъкнатите по-горе
съображения. Изцяло дава вяра на показанията на свидетелите К.А., Е.А., В., В.
и Д., тъй като същите са подробни, обективни и непротиворечиви, както относно
фактите предхождащи самата проверка, така и относно тези касаещи извършването
й, съставяне на АУАН, отвеждането на подсъдимия до РУ-Ловеч и твърденията на
подсъдимия, че не е управлявал автомобила представляват защитна теза, която не
се подкрепя от събраните по делото доказателства.
От
данните за съдимост е видно, че подс.Г. е осъждан със споразумение №
20/06.03.2015 Г. по НОХД № 244/2015 Г. ЛРС за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, като му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, изпълненето на
което е отложено за срок от три години от влизане на споразумението в сила и
наказание лишаване от правуправление за срок от 12 месеца, счтано от 21.02.2015
Г. Това обстоятелство обуславя квалификация на настоящото деяние по чл.343б,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
По
изложените съображения настоящата инстанция намира,че са налице обективните
признаци от състава на престъплението по чл.343б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК
и е безспорно доказано,че подсъдимият Г. е извършил престъплението, в което е
обвинен.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства.
Предвид
на изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка,приета за установена, се изяснява от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и от писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Причини за извършване на престъплението,съдът намира в
несъобразяване от страна на подсъдимия Г. с установените в ЗДвП правила за водачите на МПС.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Г., настоящата инстанция прие, че не са налице основанията за приложение на чл.55
от НК при определяне на наказанието, тъй като в случая не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
обусловят определяне на наказанието под предвидения в закона минимум. Прие, че
не са налице и такива смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват
налагане на наказание към минимума, предвиден в закона. Съдът съобрази като
смекчаващо вината обстоятелство добрите характеристични данни от кмета с.Х. и
от работодателя на подсъдимия и като отегчаващи вината обстоятелства високата
концентрация на алкохол – 2,10 промила, високата обществена опасност на
деянието и на дееца, произтичаща от осъждането на подсъдимия по НОХД№ 568/2012 Г./
извън присъдата, включена в квалификацията на деянието/, както и от
обстоятелството, че престъплението е извършено в изпитателния срок на
предходното му осъждане, липсата на каквато и да било критичност от страна на
подсъдимия, поради което при условията на чл.54 от НК му наложи наказание 2 години
и 6 месеца лишаване от свобода, като определи на осн.чл.57, ал.1,т.2, б.”в” от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Съдът наложи на
подс.Г. и кумулативно предвиденото, наред с наказанието лишаване от свобода,
наказание глоба в размер на 1000 лева, която да заплати в полза на държавата по
сметка бюджена на съдебната власт, като съобрази материалното положение. На
основание чл. 59, ал.1 от НК, съдът приспадна от наложеното наказание времето
през което подс.Г. е бил задържан за срок от 24 часа със заповед № 1762зз-137/20.06.2017 Г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
На основание чл.343г от НК съдът лиши
подсъдимия Г. от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца, считано
от датата на отнемане на СУМПС – 20.06.2017 Г., като съобрази, че същият е
наказван като водач на МПС по ЗДвП/справка л.9 и л.10/.
Съдът прие,че така наложените наказания са справедливи, съответстват на обществената
опасност на деянието и на дееца и, че чрез тях ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
С оглед обстоятелството, че подс.Г. е
извършил престъплението по чл.343б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК в
изпитателния срок на осъждането му със споразумение № 20/06.03.2015 Г. по НОХД
№ 244/2015 Г.на ЛРС, влязло в сила на 06.03.2017 Г., съдът приведе в изпълнение
цитираното споразумение и постанови подс.Г. да изтърпи и отложеното наказание 3
месеца лишаване, като на основание чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС определи
първоначален общ режим за изтърпяването му.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :