Определение по дело №1263/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19109
Дата: 30 май 2023 г. (в сила от 30 май 2023 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20231110101263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19109
гр. София, 30.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110101263 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване за
разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с
предявени искове от ищец Е.Ф.К. ЕООД, ЕИК ***, и адрес ***, срещу ответник Г. О. С.,
ЕГН **********, с адрес ***, с предявен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415
ГПК и чл.79, чл.86 и чл.99 ЗЗД.
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и след изтичане срока за
представяне на отговор на ИМ/ОИМ/ от ответника на 15.4.2023г., като такъв не е подаден, и
направените от страните искания намира, че следва да премине към разглеждане на делото в
о.с.з. с насрочване.
Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от страните.
Предвид изложеното и на основание чл.140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се
проведе на 29.9.2023г. от 10,20 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се
връчи препис от настоящото определение в едно с призовката.
С определение № 5120/7.2.2023г./л.42 от делото/, производството е частично
прекратено за мораторна лихва в размер на 18,04 лева/лв./ за период 1.6.2019г.-5.9.2022г.,
на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на претенцията от ищеца с ИМ. Определението
е влязло в сила на 23.3.2023г.,
НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото съгласно който:
1
ИЩЕЦА е предявил иск, като моли съдът да постанови решение и да приеме за
установено между страните, че ответника му дължи СЛЕДНИТЕ СУМИ – 58,74 лева
(петдесет и осем лева и 74 стотинки), представляваща дължима главница за незаплатени
телекомуникационни услуги за период 1.5.2019г.-31.7.2019г. по издадени фактури
№**********/1.6.2019г., №**********/1.7.2019г., и №**********/1.8.2019г., и
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от
18.12.2015г., ведно със законна лихва за период от 14.9.2022г./дата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 27403/28.9.2022г. по ч.гр.д.№ 50112/2022г. на СРС.
Ищецът твърди, че за сумите е подал в съда заявление по чл.410 ГПК, като е било
образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 50112/2022г. по описа на СРС. След
издаването на заповедта, ответника-длъжник е възразил в двуседмичния срок от получаване
на заповедта, поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по
чл. 415 ГПК, поради което моли иска да бъде уважен като се постанови решение на съда с
което да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите по издадената
заповед по реда на чл.410 ГПК.
Твърди се, че на 18.12.2015г. между БТК ЕАД и Г. О. С. е сключено Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер
*** с абонаментен план VIVACOM UNICAL XS, в който план са включени мобилни и
интернет услуги. Срокът на Договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на
подписването му. За ползвани услуги са издадени счетоводни документи - фактура
№**********/1.6.2019г. за отчетен период 1.5.2019г.-31.5.2019г. на стойност 48,74лв. с
ДДС, фактура №**********/1.7.2019г. за отчетен период 1.6.2019г.-30.6.2019г. на стойност
5,00лв. с ДДС, и фактура №**********/1.8.2019г. за отчетен период 1.7.2019г.-30.7.2019г.
на стойност 5,00 лв. с ДДС, като 3ите фактури до момент на подаване на ИМ в съда, и преди
това на заявление по чл.410 ГПК не са заплатени.
На 16.10.2018г. „Б.Т.К./БТК/”ЕАД е сключила рамков договор за прехвърляне на
вземания със „СГ Г.” ООД. В чл.2 Б) от Договора за цесия е уредено, че същият включва
вземания, които цедентьт периодично прехвърля на цесионера в рамките на 24-месечен срок
след сключването на Договора. Процесиите фактури попадат в обхвата на рамковия договор
за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г. сключен межди „БТК” ЕАД, като цедент и „СГ
Г.” ООД, като цесионер, а името на длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника
е описано в представеното по делото Извлечение от Приложение №1 към горепосочения
Договор за цесия.
„СГ Г.” ООД в качеството си на пълномощник на „Б.Т.К.” ЕАД е изпратило
уведомление до Г. О. С. на основание чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/.
На 28.1.2022г. „СГ Г.” ООД прехвърли всички свои вземания придобити по
горепосочения Договор на „Е.Ф.К.” ЕООД. СГ Г. ООД в качеството си на цедент по
Договора за прехвърляне на вземания сключен на 28.1.2022г. е изпратило уведомление по
2
пощата Г. О. С. на основание чл.99, ал.3 ЗЗД.
Поради изложеното до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба,
като се присъдят сторените разноски в исково и заповедно производство.
ОТВЕТНИКА от своя страна не е подал отговор, не е изразил становище по исковата
молба, не е направил доказателствени искания и не е представил доказателства, в
определения му от закона едномесечен срок, който е изтекъл на 15.4.2023г. Съобщението е
връчено редовно – срещу подпис лично на ответника на 15.3.2023г. Във възражението по
чл.414 ГПК приложено към ч.гр.д.№ 50112/2022г. на СРС, ответника не е посочил факти,
заради които твърди, че не дължи плащане на сумите по ЗИ. Само е подпълнил личните си
данни в бланката и я е подписал, като саморъчно е изписал – „не дължа сумите по ЧГД
50112 по описа на 163 св СРС“.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявения иск намира правното си основание в чл.422 ГПК във
вр. чл.415 ГПК и чл.79, чл.86 и чл.99 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е – сключен договор с БТК ЕАД, задължение на ответника за ползвани
услуги по договора с БТК и издадени 3 броя фактури, останали неплатени, прехвърляне на
дължимото вземане с договори за цесия в полза на ищеца.
СПОРНИТЕ ФАКТИ – няма такива, защото не е подаден отговор/ОИМ/.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин-всяка страна дължи доказване на фактите, от които произтичат
правата й, а именно:
ИЩЕЦА следва да докаже – наличието на договор, както че е изправна страна,
неплащането от ответника, надлежно придобито вземане по договор за цесия, т.е. да докаже
претенцията си по основание, размер и изискуемост.
ОТВЕТНИКА следва да докаже - своите положителни твърдения ако наведе такива в
първото открито съдебно заседание/о.с.з./, предвид липсата на отговор по чл.131 ГПК и
липса на възражения в подадената бланка по чл.414 ГПК по заповедното производство.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че не са посочили доказателства за следното:
ИЩЕЦ – не ангажирал доказателства за връчване на уведомления на ответника за
договорите за цесия и смяната на кредитора.
ОТВЕТНИК – не е подал отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представените писмени документи като
доказателства представени с исковата молба/ИМ/, приложени на листи от 4 до 36 от делото,
както и доказателство за доплатена ДТ по исковото производство/л.41/.
ПРИЕМА като доказателство по делото предхождащото заповедно производство по
ч.гр.д.№ 50112/2022г. по описа на СРС.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в о.с.з. може да представи на съда писмена молба с
искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ГПК срещу ответника,
3
предвид неподаване на ОИМ.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
доказателствените си искания и да ангажират доказателствата си, след което губят тази
възможност.
УКАЗВА на ответника, че след подаден отговор по реда на чл.131 ГПК губи
възможността поради преклузия да прави възражения в 1-то по делото о.с.з., които е могъл
да наведе в отговора си.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, при поискване от страна на ищеца и при наличие на останалите
предпоставки по чл.239, ал.1 ГПК, съдът може да постанови неприсъствено решение
срещу ответника на основание чл.238, ал.1 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПЕРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4