О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. Варна, 16.05.2022 година
Административен съд – Варна, ІІІ състав, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА административно дело № 292/21 по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по молба вх. № 5652/07.04.2022 г. от В.И.В. и Е.П.П. – жалбоподатели в основното производство – с формулирани искания по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение и допълване на протоколно определение от 08.03.2022 г., с което е прекратено производството, както и за отмяна на протоколни определения от 13.07.2021 г. и от 25.01.2022 г. относно назначаване на СТЕ и определяне на възнаграждение на в.л.
В молбата се твърди, че в прекратителното определение липсва произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски, освен това неправилно разходите за назначената СТЕ са възложени на жалбоподателите, тъй като тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК е за административния орган.
Ответникът в производството, Началникът на СГКК – Варна изразява становище за неоснователност на исканията, тъй като доказателствата са събрани служебно от съда, а производството в крайна сметка е прекратено поради липса на правен интерес.
Съдът, като обсъди искането и доказателствата в преписката, намира за установено следното:
Производството е образувано за ново разглеждане на жалба от Е.П.П. и В.И.В. *** срещу Заповед № КД-14-03-499/30.04.2010 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна, в частта, с която е извършено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на ПИ с идентификатор № 10135.2526.9625, във връзка с отмяната на Решение № 1773/02.10.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм.д. № 1104/2017 г. с Решение № 15574/15.12.2020 г. на Върховния административен съд, ІІ отделение по адм.д. № 3243/2019 г.
С отменителното решение, на съда са дадени указания от ВАС при новото разглеждане на делото да установи дали жалбата на П. и В. е допустима, като определи дали оспореното изменение съответства на поисканото със заявление вх. № 94-15851/07.07.2009 г. в текстовата и графичната част и действащо ли е изменението, одобрено със заповедта от 30.04.2010 г., предвид индикациите за последващи изменения на КККР. След решаване на въпроса за допустимостта на жалбата, на съда са дадени указания да изложи мотиви дали са били налице предпоставките за изменение на КККР и да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед от 30.04.2010 г.
Доколкото изясняването на въпросите, за които са дадени указания от ВАС, изисква специални знания, в хода на производството съдът е дал възможност на жалбоподателите да представят доказателства за преюдициалния въпрос относно правния си интерес от обжалването, и поради тяхната процесуална пасивност е назначил служебно съдебно-техническа експертиза. Предварителното внасяне на разноските е възложено на жалбоподателите, доколкото те носят тежестта да обосноват правния си интерес от обжалване на конкретната заповед. Предвид обстоятелствата, установени от заключението на вещото лице, и новонастъпили обстоятелства, съдът е приел, че за жалбоподателите липсва правен интерес от обжалването, осъдил е същите да довнесат частта от възнаграждението и разноските на вещото лице, които не са покрити от определения депозит, и е прекратил производството с протоколно определение от 08.03.2022 г.
При това положение, доколкото производството пред настоящия състав не е висящо и с прекратителното определение е разрешен въпросът относно разноските, искането за отмяна на основание чл. 253 от ГПК на определението за внасяне на предварителен депозит за възнаграждение за вещо лице и на определението за довнасяне на разноски за в.л. от страна на жалбоподателите е недопустимо, както и следващото от него искане за връщане на внесения предварителен депозит.
Исканията за допълване на прекратителното определение като бъде осъден ответникът да заплати разноските на жалбоподателите са неоснователни, доколкото прекратяването не е в хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК. Неоснователно е и искането за изменение на прекратителното определение в частта, с която жалбоподателите са осъдени да довнесат сума за разноски по приетата експертиза, тъй като са останали задължени за разноските и съдът е приложил чл. 77 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Предвид горното и на основание чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане исканията на Е.П.П. и В.И.В. *** за отмяна на
протоколни определения от 13.07.2021 г. и от 25.01.2022 г. и за връщане на
внесен депозит за СТЕ.
ОСТАВЯ без уважение исканията на Е.П.П. и В.И.В. *** за изменение и
допълване на протоколно определение от 08.03.2022 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: