Решение по дело №5547/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             04.12.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                               МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 5547 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 11.02.2020 г., гр.д.12866/16г., СРС, 43 с-в отхвърля предявения от Ж.Х.Д. срещу ,,П.К.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за револвиращ кредит № **********/08.11.2013г. поради това, че към момента на неговото сключване – 08.11.2013г. ищцата, макар и дееспособна, не е могла да разбира и ръководи действията си, като осъжда ищцата да заплати на ответника сумата 100 лв. - разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Ж.Х.Д.. Счита, че към момента на сделката, ищцата е била формално дееспособна, но не е могла да разбира значението и последиците от действията си и да ги ръководи разумно. Срокът на погасителната давност за предявяване на иска за унищожаемост на договора е прекъснат от ответника, като кредитор на вземането по него, чрез предприетите действия за принудителното му събиране по изпълнително дело, въз основа на издаден изпълнителен лист. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

         Въззиваемият – ответникът по иска ,,П.К.Б.“ ЕООД оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ответника - „К.И.И.БГ“ ЕАД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

         По силата на договор за револвиращ заем № **********/08.11.2013г., ответникът по иска ,П.К.Б.“ ЕООД предоставя на ищцата Ж.Х.Д. заем от 4 300 лв., подлежащ на връщане с 48 анюитетни месечни вноски от по 271,75 лв. или общо 13 263,90 лв.

С договор за прехвърляне на вземания от 16.08.2018г., ответникът прехвърля вземането по заема в полза на  третото лице помагач „К.И.И.БГ“ ЕАД.

         Според отправена до ищцата покана за доброволно изпълнение от 10.02.2016г. по изп.д.20168410400960, ЧСИ Н.М., същата дължи на ответника сумата 14 107.36 лв. – главница, ведно със законна лихва, считано от 07.08.2015г. и 1 083.22 лв. – разноски съгласно изпълнителен лист от 25.11.2015г., издаден по гр.д.7419/15г., СГС, VI-4 с-в.

Безспорно е и от писмено становище на ответника, в качеството на взискател, до ЧСИ се установява, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден от СГС по арбитражно решение № 5358 във връзка с процесния договор за револвиращ заем.

         В съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р С. се приема, че ищцата страда от параноидна шизофрения, с умерено тежка промяна на личността, считано от 2010г. до настоящия момент. Изразява се в продължително разстройство на съзнанието, което към процесната дата 08.11.2013г. я е лишавало от психична годност да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си.

         В подкрепа е медицинската документация на ищцата, включително епикриза от 13.04.2011г. от МБАЛ  „Св. М.“ ЕАД за първа хоспитализация в психиатрична клиника поради промяна в поведението, изписана с диагноза рекурентно депресивно разстройство – тежък депресивен епизод с психотични симптоми; ЕР на ТЕЛК № 0688/01.03.2016г. на МБАЛ „Св. Анна“ с определена 75 % ТНР и водеща диагноза шизоафективни разстройства; както и ЕР на ТЕЛК № 0283/01.02.2017г. за преосвидетелстване със същата диагноза.

         Според непосредствените впечатления на свидетелката Х., майка на ищцата, през периода 2005г. - 2009г. дъщеря й развива страхове от честите заплахи за убийство, отправяни от губещи клиенти в казиното, където работи като крупие. След напускане на работа, през м.декември 2009г. започват психичните й проблеми. Предприето е лечение с временен резултат. През 2011г. ищцата прави опит за самоубийство и лежи в токсикология. Последва почти безрезултатно лечение през периода 2012г.-2013г. Тогава не било възможно да се говори с ищцата и да й се възлагат задачи. През 2019г. след промяна на медикаментозното лечение има положителен резултат в състоянието.

         Несъзнаваната липса на съгласие, произтичаща от душевна болест на ищцата води до опорочаването на външно изразената й воля за сключване на сделката. Това състояние на неспособност по обективни причини,  юридически дееспособното лице да не може да разбира и ръководи постъпките си, респ. да е непригодно за формиране на разумно волеизявление към момента на сделката, води до нейната унищожаемост на основание чл.31, ал.1 ЗЗД.

Основателно е възражението на ответника за погасяване на иска по давност. Съобразно чл.32, ал.2, изр.1 и изр.2, предл. последно ЗЗД правото да се иска унищожение на договора се погасява с 3-годишна давност, считано от деня на сключване на договора - 08.11.2013г. и изтича на 08.11.2016г. Действително, преди крайния срок, исковата молба е подадена по пощата на 25.02.2016г., но срещу други двама ответници – „Банка ДСК“ ЕАД и ЧСИ Н.М., поради което не прекъсва неговото течене спрямо настоящия ответник ,П.К.Б.“ ЕООД. Искът по чл.31, ал.1 ЗЗД е предявен срещу него едва след изтичане на давностния срок, а именно с молба, изпратена по пощата на 21.06.2018г. С нея по реда на чл.228 ГПК, ищцата иска замяна на страните, като се отказва от иска спрямо първоначалните двама ответници и го насочва срещу новия ответник ,П.К.Б.“ ЕООД. Новият ответник не изразява съгласие да встъпи в делото и с отговора на исковата молба оспорва иска като недопустим и неоснователен по същество и като погасен по давност. Затова и съгласно чл.228, ал.3, изр.2 ГПК искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда. В тази хипотеза процесът продължава спрямо новия ответник, но той не е обвързан с последиците от процесуалните действия, придвид липсата на настъпило процесуално правоприемство.

Неоснователна е за първи път заявената с жалбата защитна теза за прекъсване на погасителната давност с предприемане от ответника на действия по принудително събиране на вземането по заема, чрез образуване на изп.д.20168410400960, ЧСИ Н.М., въз основа на изпълнителен лист, издаден от СГС по арбитражно решение № 5358.                    

В гражданското право погасителната давност е правна последица от бездействието на кредитора, като носител на материалното право. Предявяването на исковата молба или предприемането действие за принудително изпълнение, за да постигнат ефекта по чл.116 ЗЗД за  прекъсване на давността за погасяване на правото на иск за защита на накърненото или застрашено право, трябва да изхождат от кредитора на вземането, да е насочена срещу длъжника и да има за предмет същото материално право. По тази причина, към момента на привличане на новия ответник като страна по иска за унищожаване на договора за револвиращ заем по реда на чл.228 ГПК, без негово съгласие, вече е погасено по давност правото на иск. Предприемането на действия за принудително събиране на вземането по заема от кредитора и настоящ ответник срещу длъжника – настоящата ищца, изобщо не попада в предметния обхват на чл.116, б. «в» ЗЗД. Касае се за изпълняемо право на парично вземане, за което е издаден изпълнителен лист, с титуляр – ответника. За разлика от него, съдебно предявено по сегашното делото е преобразуващото право да се иска унищожаване на договора, като източник на паричното вземане, упражнено от носителя – ищцата, разполагаща с правен интерес съгласно чл.32 вр. чл.31, ал.2 ЗЗД. Преценката за дължимост на паричното вземане е единствено извънсъдебна последица, обусловена от валидността на договора. След като погасителната давност не е прекъсвана, предявяването на иск срещу ответника след изтичане на давностния срок предпоставя отхвърляне на иска по чл.31, ал.1 ЗЗД.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

Третото лице помагач претендира разноски, а именно за юрисконсултско възнаграждение, но такива не следва да му се присъждат, с оглед ограничението на чл.78, ал.10, предл.1 ГПК.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.02.2020 г., гр.д.12866/16г., СРС, 43 с-в.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ответника - „К.И.И.БГ“ ЕАД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.