Р Е
Ш Е Н
И Е - 51
Самоков 16 април 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Самоковският районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 612 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Е.А.Н. е предявила иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за сумата 11 000 лева, претендирани като дадени на неосъществено правно основание и иска съдът да осъди ответницата Ц.Л.А. с ЕГН ********** да й заплати сумата 11000 лева ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска 24. 06. 2019 година до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 30. 03. 2016 година ищцата Е.Н. е превела по банков път на ответницата Ц.А. сума в размер на 11 000 лева във връзка с водени между страните преддоговорни отношения за закупуване на недвижим имот, собственост на ответницата, както и че впоследствие между страните не се стигнало до сключване на договор за покупко продажба и поради несключването на договора не е осъществено основанието за заплащане на платените от ищцата на ответницата 11 000 лв. Твърди се в ИМ, че към датата завеждане на иска не е налице основание ответницата да задържи процесната парична сума.
В съдебно заседание Е.А.Н. поддържа иска си чрез пълномощника си адвокат Кирянов.
Ответницата Ц.Л.А. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен. Твърди се в отговора на ИМ, че исковата сума е получена от ищцата за сключване на договор за покупко продажба сключен на 30 март 2016 година с който тя и сестра й Катя Маджарска продали на Бисерка Николчева дъщеря на ищцата собствения си наследствен недвижим имот в село Райово. Твърди се в отговора на исковата молба, че продажната цена на описания имот била 22 000 лева, от които 11000 лева платени на ответницата и 11 000 лева платени на сестра й, като в нотариалния акт била посочена цена на имота 7000 лева около данъчната му оценка. Твърди се в отговора на исковата молба, че ответницата видяла ищцата два пъти – първият път при огледа на описания имот в село Райово предложен за продажба от ответницата и сестра й. Според изложеното в отговора на исковата молба тогава при огледа Бисерка Л. Николчева заявила на ответницата че в къщата която се договорили да купят за 22 000 лева ще живеят тя и майка й Е.Н.. Вторият път когато ответницата видяла ищцата било на 30 март 2016 година при сключване на договора в кантората на Борислав Механджийски. Тогава Бисерка Л. Николчева заявила на ответницата, че парите за покупката ще бъдат преведени от сметка на нейната майка ищца по настоящото дело Е.Н.. Цената, която била изповядана по сделката била 7000 лева приблизително до размера на данъчната оценка. Твърди се че след като нотариусът изповядал сделката и били подписани нотариалните актове отишли заедно с ищцата до Райфайзенбанк, където била сметката за да се уверят че парите по сметката ще бъдат наредени по сметката на продавачите ответницата и сестра й. Според изложеното в отговора на исковата молба Е.Н. превела на ищцата 11000 лева, както и на сестра й Катя същата сума. Всички заедно се върнали при нотариуса и потвърдили че парите са преведени, при което присъствала и ищцата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие следното:
Процесната сума 11000 лева действително е преведена от
ищцата на ответницата и получена от ответницата, но основанието за което са
дадени парите се е осъществило. Сключен е на същата дата на 30 март 2016 година
договор за покупко – продажба на недвижим имот обективиран
в нот. акт № 150 том І, рег. №1167, дело 110 от 2016 година, препис от който е
приложен по делото, по силата на който ответницата Ц.Л.А.
и сестра й Катя Л. Маджарска продали на Бисерка Л. Николчева дъщеря на ищцата
собствения си наследствен недвижим имот в село Райово УПИ с площ
За да потвърди получаването на цената по договора видно от нотариалния акт ответницата е направила изявление като продавач със силата на признание удостоверено от нотариуса с официална удостоверителна компетентност че продажната цена е получена напълно и в брой към деня на подписване на договора. В резултат на всичко това се е осъществило основанието на договора за продажба, а именно дъщерята на ищцата Бисерка Николчева да стане собственик на имота по нотариалния акт.
Налице са и установени по делото обстоятелства, предвидени в хипотезата на чл. 56 ЗЗД че ищцата е изпълнила задължението на дъщеря си за заплащане на цената, основанието на договора е осъществено както за продавачите, така и за купувача, който е длъжник за действително договорената цена задължението на който е изпълнено от ищцата. В случая искът който е предявен срещу кредитора на изпълненото задължение е неоснователен и следва да се отхвърли и поради това че е налице и отрицателната предпоставка установена в чл. 56 от ЗЗД. Превеждането на сумата 22 000 лева, включително и исковата сума от 11 000 лева на ответницата предмет на иска е послужило като основание за ответницата като продавач да потвърди и това е вписано в нотариалния акт, че цената е получена напълно и в брой от продавачите, една от които е ответницата по делото. Това съответства на установените като отрицателна предпоставка факти, които във второто изречение на чл. 56 от ЗЗД изключват изпълнилия чуждо задължение да иска връщане от кредитора. Тези факти са че кредиторът добросъвестно се е лишил от документа или от обезпечението на задължението. В случая с изявлението си че е получила цената удостоверено с официална удостоверителна компетентност в нотариалния акт е осъществена тази отрицателна предпоставка и от кредитора не може да се иска връщане на даденото от ищцата в изпълнение на чуждо задължение-това на дъщеря й за това което дължи по сключения договор за продажба. Аргумент за това е съдържанието на изявлението на продавача кредитор удостоверено в нотариалния акт. Също аргумент в тази насока е положението установено в чл. 168 ал. 1, т. 1 от ЗЗД като основание за законна ипотека. С отговарящото на истината свое изявление че цената е получена напълно и в брой всеки от продавачите включително ответницата се лишава от това законоустановено обезпечение на задължението без да знае че ищцата ще си иска платеното с предявяване на настоящия иск. Ищцата договаря плащането на исковата сума за продажба на недвижим имот по силата на който дъщеря й придобива недвижим имот. Видно от съдържанието на ИМ ищцата нито твърди нито установява да се е договаряла превеждането на исковата сума да е срещу това именно тя да е купувач.
От
разпоредбите на и на чл. 56 ЗЗД, чл. 73 и чл. 74 ЗЗД, както и от събраните по
делото доказателства се налага изводът, че дали исковата сума се дължи за
връщане на ищцата е въпрос на вътрешните отношения между ищцата и дъщеря й
Бисерка Л.Н. вписана като купувач по сделката. С тази
покупко продажба Бисерка Н. с пари на майка си ищца по делото е придобила имота
собственост на ответницата и нейната сестра. Самата наличност на разпоредбата
на чл. 56 от ЗЗД налага извода че чл. 55 ал. 1 от ЗЗД не се прилага, когато има
действително задължение, същото е изпълнено, но е изпълнено от друго лице. В
този случай предпоставките на вземането за този който е изпълнил чуждото
задължение се уреждат от специалната разпоредба на чл. 56 ЗЗД. Това
кореспондира на положенията установени в чл. 73 и чл. 74 от ЗЗД че всяко друго
лице може да изпълни едно парично задължение и ако някой изпълни чуждо
задължение, ако има правен интерес от това встъпва в правата на кредитора. Чл. 56 от ЗЗД кореспондира на тези положения,
като разширява възможността за встъпване в правата на кредитора и за този който
поради грешка е изпълнил чуждо
задължение в случаите когато кредиторът
добросъвестно се е лишил от документа или от обезпечението на задължението.
От цитираните разпоредби следва че който е изпълнил задължение на друго лице не може да иска връщане от кредитора (в случая Ц.А.), щом е направил така че задължението да се счита за изпълнено, кредиторът да го потвърди, добросъвестно лишил се от документ за това задължение или от обезпечението му. Ответницата като продавач се явява кредитор за цената на имота, потвърдила е добросъвестно получаването й, удостоверено в нотариалния акт, така се е лишила от законоустановеното в чл. 168 ал. 1, т. 1 ЗЗД обезпечение на същото задължение да иска изпълнението му от купувача. Поради ответницата която с цитираната сделка се е разпоредила със собствеността си върху имота не дължи нищо на ищцата от исковата сума независимо дали ищцата има правен правен интерес да изпълнява задължението на дъщеря си за цената или поради грешка е изпълнила това чуждо задължение.
Предявеният иск е неоснователен изцяло за пълната искова сума от 11000 лева а не само за вписаната в нотариалния акт цена от 7000 лева.
На първо място пълната неоснователност на иска следва от фактите на които се основава в сравнение с установеното по делото. Твърди се изобщо неосъществяване на основанието за което е дадена сумата 11000 лева. Твърди се че тази сума е дадена за продажба на недвижим имот, която не се е осъществила. В случая обаче тази продажба се е осъществила ищцата е изпълнила чуждо задължение, изпълнението му е потвърдено пред нотариуса и ответницата се е разпоредила чрез описания договор за продажба със собствеността си върху продадения имот за да го придобие дъщерята на ищцата. Основанието за плащането е осъществено и договорът за продажба е сключен. Продажната цена е това което страните по сделката включително и ответницата като кредитор за цената са потвърдили за изпълнено чрез извършения превод. Срещу това продавачите, включително ответницата са се разпоредили със собствеността на която ответницата се явява отчуждител, а Бисерка Николчева дъщеря на ищцата преобретател. Това е достатъчно за отхвърляне на иска по изложените по-горе съображения. Никой не е твърдял по настоящия иск че сумата предмет на иска се претендира като разлика между дължима сума като цена и действително платената. Не е допустимо съдът да се произнася по такъв непредявен иск и по непредявени основания. По тези съображения искът е неоснователен за пълната искова сума защото се твърди несключване на договора по повод на който е платена, а договорът в действителност е сключен и доказан по делото като основание за стопанското благо срещу което ответницата се е разпоредила със собствеността си, за да я получи дъщерята на ищцата. При направените от ответницата правоизключващи възражения, ищцата не установява нищо от исковата сума да е платено на неосъществено основание. Доказано е че на 30 март 2016 год. е направен превода на исковата сума от сметката на ищцата по сметката на ответницата като продавач и същият ден е сключен договора за който тази сума е преведена. В самия превод като негово основание е посочено че е по договорености и в действителност договорът за продажба е сключен и дъщерята на ищцата придобива недвижим имот по силата на цитирания договор сключен в деня на превода на исковата сума и ответницата потвърждава пред нотариуса, че задължението на купувача за изпълнено и срещу това се е разпоредила със собствеността си върху наследствения недвижим имот. Достатъчно за отхвърляне на иска изцяло е, че и за разликата над 7000 лв. посочени като цена в нотариалния акт до претендираните 11 000 лева ищцата не установява че са преведени на ответницата на неосъществено основание. Не за вписаната в нотариалния акт сума като цена на имота 7 000 лева а срещу цялата искова сума ответницата се е разпоредила със собствеността за да я придобие Бисерка Н., потвърдила е плащането на това срещу което е отчуждила собствеността си. Видно от съдържанието на нотариалния акт страните по договора са потвърдили насрещните задължения за изпълнени и както ответницата не може да си иска имота обратно или част от него или цената му, така и ищцата не може да иска от ответницата това което е платила за да стане дъщеря й собственик на имота предмет на договора.
Ответницата не дължи на ищцата нито исковата сума претендирана като главница 11 000 лева, нито претендираната законна лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. С оглед пълната неоснователност на главния иск е неоснователен и този акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът следва да отхвърли предявения иск и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да осъди ищцата да заплати на ответницата разноските й по делото - 1300 лева, платени от нея като адвокатско възнаграждение на пълномощника й.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от Е.А.Н. с ЕГН ********** срещу Ц.Л.А. с ЕГН ********** за сумата 11000 (единадесет хиляди) лева, претендирани на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, като преведени й на 30 март 2016 год. на неосъществено основание.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН и предявения иск от Е.А.Н. с ЕГН ********** срещу Ц.Л.А. с ЕГН ********** акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху сумата 11 000 лева, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.А.Н. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплати на Ц.Л.А. с ЕГН ********** *** сумата 1300 лева за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
Районен съдия: