Определение по дело №202/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 884
Дата: 27 юни 2023 г. (в сила от 6 юли 2023 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20237220700202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

884

 

гр. Сливен, 27. 06. 2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

 

Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 202 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, съобрази  следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

            Образувано е по жалба, уточнена със становище от 23.06.2023 г., подадена от Д.М.Б. с ЕГН: **********,***, против Мълчалив отказ на Главния архитект на Община С. по Заявление с Вх. № 9400-7684 от 12.04.2023 г. по описа на Община С. В жалбата се твърди, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Заявено е искане да бъде отменен. Претендират се деловодни разноски.

            Въз основа на приложените по делото документи, съдът счита, че жалбата е просрочена, поради което е недопустима.

            От жалбоподателя до Главния архитект на Община С. е подадено Заявление за издаване на разрешение за строеж с Вх. № 9400-7684 от 12.04.2023 г. по описа на Община С. В заявлението е посочено, че искането е да бъде издадено разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ на обект: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.508.52.3.7, с адрес: ***. В заявлението е отразено, че е с платена такса, а като приложения са посочени: документ за с. и одобрен технически/работен/идеен инвестиционен проект.

            В представената от Главния архитект на Община С. преписка по горепосоченото заявление се съдържат: документ за с., схема на самостоятелен обект в сграда, инвестиционен проект в част архитектурна, обяснителна записка и два чертежа – за преустройство на офис в жилище– самостоятелен обект с идентификатор 67338.508.52.3.7 по КККР, находящ се в УПИ ХI-52 в кв. 75 по плана на ***. Липсват данни приложеният към заявлението инвестиционен проект да е одобрен.

            В Писмо от Главния архитект на Община С., входирано в съда на 19.06.2023 г., е заявено изрично, че по Заявление с Вх. № 9400-7684 от 12.04.2023 г. по описа на Община С. няма произнасяне чрез нарочен административен акт.

            Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, разрешение за строеж се издава от Главния архитект на Общината. В чл. 148, ал. 4 от ЗУТ е предвидено, че: разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението; разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект.

            С оглед на изложеното, макар и в заявлението за издаване на разрешение за строеж да не е поискано изрично и одобряване на инвестиционен проект, и при съобразяване, че към заявлението е приложен инвестиционен проект, следва да се приеме, че Главният архитект е бил длъжен да се произнесе по заявлението в едномесечен срок от постъпване на писменото заявление, в какъвто срок е предвидено в ЗУТ, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им.

            Следователно, Главният архитект на Община С. е следвало да се произнесе по процесното заявление в срок до 12.05.2023 г. включително.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. По своята правна същност мълчаливият отказ за издаване на административен акт представлява бездействие на административния орган, при нормативно установено задължение да се произнесе по допустимо искане, с което е сезиран. Липсата на волеизявление по направено искане за издаване на административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание. Непроизнасянето в срок релевира мълчалив отказ, представляващ индивидуален административен акт, който по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е приравнен към изричния отказ за издаване на акт със съответното съдържание. Като индивидуален административен акт, мълчаливият отказ подлежи на контрол за законосъобразност по предвидения в съответния закон ред.

Редът и условията за оспорване на актовете по устройство на територията са изрично уредени в чл. 215 от ЗУТ. Според константната съдебна практика на Върховния административен съд на Република България, срокът за обжалване на всички административни актове по ЗУТ, включително отказите - изрични или мълчаливи, е този, установен в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, който срок е специален и изключва приложението на общия срок за оспорване по чл. 149 от АПК. В този смисъл: Определение № 9414 от 14.07.2020 г. по адм. дело № 6333/2020 г., II о.; Определение № 826 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 634/2016 г., II о.

В разглеждания случай срокът за произнасяне на Главния архитект на Община С. е изтекъл на 12.05.2023 г. Срокът за обжалване на мълчаливия му отказ е 14-дневен, съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, и следователно е изтекъл на 26.05.2023 г. /присъствен ден/. Жалбата срещу мълчаливия отказ, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена на 12.06.2023 г.

От изложеното следва, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения срок по ЗУТ за оспорване на актове по този закон. Спазването на срока за подаване на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й, за която съдът е длъжен да следи служебно. Жалба, подадена след изтичането на срока, е недопустима и не може да бъде разгледана по същество, защото срокът за оспорване е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да търси съдебна защита.

С оглед на гореизложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено, поради просроченост на оспорването.

С оглед извода за недопустимост на жалбата и прекратяване на производството по делото, претенцията на оспорващия за присъждане на деловодни разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Административен съд – Сливен

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.М.Б. с ЕГН: **********,***, подадена против Мълчалив отказ на Главния архитект на Община С. по Заявление за издаване на разрешение за строеж с Вх. № 9400-7684 от 12.04.2023 г. по описа на Община С.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 202 / 2023 г. по описа на Административен съд – Сливен.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

              

                                    

                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: