Решение по дело №1560/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260220
Дата: 15 септември 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20202120101560
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260220                                                    15.09.2020 г.                                          гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                        XXXVIII - ми граждански състав

На осми септември                                                               две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                  Председател: Невена Ковачева

                                                                                                           

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа гражданско дело № 1560/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Производството е образувано по исковата молба на В.Т.И., ЕГН **********, адрес: *** срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лева главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 300 часа извън времето на дежурство за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.  

Ищецът чрез процесуалните си представители твърди, че се e явявал за изпълнение на служебните си задължения 30 минути преди да встъпи в дежурство, през което време изпълнявал служебните си задължения да се подготви за инструктаж, да се запознае с оперативната обстановка, да участва в инструктажа, а след приключване на дежурството оставал още 45 минути, през което време извършвал дейности по сдаване на дежурството, обхождане и проверяване на територията и особеностите на поста. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо 1 час и 15 минути не е било вземано предвид от работодателя и не е формирало трудовото му възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази дата е бил отчитан само половин час от това допълнително отработено време.       

Ответникът чрез процесуален представител е посочил, е исковете са неоснователни. Посочено е, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС. Изложено е, че посочените са включени в т. нар. „отработено време”, а 60-минутната или 90-минутна почивка не представлява работно време и не би следвало да се заплаща от работодателя като „отработено време”. Твърди се, че в ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно установените почивки за всеки служител от наряда. Изложени са и нормативно определените часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.). Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.    

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. с чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността надзирател в Затвора Бургас. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.

Приложени са заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Със заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за служителите в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.

По делото е представена заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.

Представена е заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 230 смени, от които 206 броя 24-часови, 10 броя 12-часови дневни смени (от които 3 дежурство в болница), 11 12-часови нощни дежурства (от които 6 дежурства в болница), 3 редовни смени, разпределени по години. По време на официален празник са положени 10 дежурства, сред които има 6 пъти приемане и 7 пъти сдаване. Вещото лице също така е установило, че за периода от 02.03.2017 г. до 01.07.2019 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24 броя 24-часови смени и за 17 броя 12-часови дневни смени, 12 броя 12-часови нощни смени и 1 редовна смяна – по 15 минути, общо 28 часа, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 1863,72 лева за 287 часа и 30 минути положен извънреден труд.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице К. като компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси.

Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Янчо Желев е посочил, че работи в Затвора на длъжност началник сектор Затворническо общежитие Дебелт и познава ищеца, който бил надзирател. Инструктажът започвал в 8.00 часа и продължавал 10 минути. Надзирателите започвали работа от 8.00 часа и приключвали в 8.30 часа на следващия ден при 24-часовите постове. При 8-часовите постове били от 8.00 до 16.30 часа. В 16.30 часа служителят отивал в дежурната стая и казвал на главния надзирател, че постът е сдаден и няма инциденти.

При така събраните доказателства съдът намира претенцията за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (същото е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.

По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал 24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства по график, както и че регламентираното му работно време в процесния период е било от 8 ч. сутрин до 8 ч. сутрин на следващия ден при 24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20 ч. до 8 ч. и дневна – от 8 ч. до 20 ч. – при 12-часово дежурство. От събраните гласни доказателства се установява, че надзирателите в ЗО „Дебелт“ напускат работа в 8.30 ч. Съдът счита, че това е времето, което следва да се признае за допълнително отработено, тъй като регламентираното работно време при 24-часово дежурство е от 8 часа до 8 часа на следващия ден. Ето защо, като прецени гласните доказателства, съдът намери, че след края на дежурството в 8.00 ч. се установяват допълнителни 30 минути, които са необходими на надзирателя, за да изпълни служебните си задължения, и които са включени в отработеното време.

Ето защо съдът намира, че са установени по делото общо 30 минути, включени в отработеното време извън регламентираното работно време – това се отнася за 24-часовите дежурства. За 12-часова нощна смяна, 8-часова смяна и дежурство в болница следва да се добавят 15 минути, а за дневна 12-часова – 30 минути, както е предвидено със заповед № 436/01.07.2019 г., доколкото няма събрани по делото доказателства, установяващи по-дълго време, необходимо за приемане и сдаване на дежурство. Не се спори, установява се и от заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба на 02.03.2020 г. са заплащани по 30 минути за 24-часови смени и 12-часови дневни смени и за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – по 15 минути, поради което за този период претенцията е неоснователна. За периода 02.03.2017 г. - 30.06.2019 г. следва да бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за положен извънреден труд от 30 минути на 24-часово дежурство, 30 минути за 12-часово дневно дежурство, 15 минути за 12-часово нощно дежурство, 8-часово дежурство и дежурство в болница.

Като взе предвид заключението на вещото лице на броя на положените през годините смени, както и размера основното трудово възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления:

            За 2017 г. от 02.03.2017 г. до 31.12.2017 г. ищецът е положил 53 смени по 24 часа, 7 дневни 12-часови дежурства и 9 нощни 12-часови дежурства, 8-часови и дежурства в болница. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 6,14 лева на час. Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово дежурство, дневно 12-часово дежурство и за 15 минути на нощно 12-часово дежурство, 8-часово и дежурство в болница е в размер на общо 198,02 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 4 пъти, за което за 2017 г. се следват 2,05 лева на час. Положени съобразно приемане/сдаване на дежурство е общо 1 час, съответно се дължи възнаграждение в размер от 2,05 лева, които следва да бъдат прибавени към сбора от възнаграждението за извънреден труд, за да стане увеличението по време на официални празници двойно. Ето защо се дължи за 2017 г. сума в размер на общо 200,07 лева за общо 32 часа и 15 минути извънреден труд.

            За 2018 г. ищецът е положил 66 смени по 24 часа, 1 дневно 12-часово дежурство и 4 нощни 12-часови дежурства, 8-часови и дежурства в болница. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 7,14 лева на час. Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово дежурство, на дневно 12-часово дежурство и за 15 минути на нощно 12-часово дежурство, 8-часово и дежурство в болница е в размер на общо 246,33 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 4 броя (приемане и сдаване), за което за 2018 г. се следват 2,38 лева на час или за 45 минути в размер на 1,79 лева, които следва да бъдат прибавени към сбора от възнаграждението за извънреден труд, за да стане увеличението по време на официални празници двойно. Ето защо се дължи за 2018 г. сума в размер на общо 248,12 лева за общо 34 часа и 30 минути извънреден труд.

            За 2019 г. за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил 34 дежурства по 24 часа и 2 нощни 12-часови дежурства, 8-часови и дежурства в болница. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 7,92 лева на час. Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово дежурство и за 15 минути на нощно 12-часово дежурство, 8-часово и дежурство в болница е в размер на общо 138,60 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 2 броя (сдаване и приемане), за което за 2019 г. се следват 2,64 лева на час или за 15 минути в размер от 0,66 лева, които следва да бъдат прибавени към сбора от възнаграждението за извънреден труд, за да стане увеличението по време на официални празници двойно. Ето защо се дължи за 2019 г. сума в размер на общо 139,26 лева за общо 17 часа и 30 минути извънреден труд.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от общо 587,45 лева за 84 часа и 15 минути извънреден труд.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски, но доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени.

Ищецът също следва да се осъди да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 51,05 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в размер на 50 лева държавна такса за производството и 200 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, да заплати на В.Т.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 587,45 лева (петстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 84 часа и 15 минути извън времето на дежурство за периода от 02.03.2017 г. до 01.03.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 02.03.2020 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1200 лева.    

ОСЪЖДА В.Т.И., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, сумата от 51,05 лева (петдесет и един лева и пет стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, да заплати по сметка на БРС сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 50 лева държавна такса и 200 лева възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева