Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 91 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на А.А. ***, депозирана чрез адвокат И.И.
от Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 58/03.02.2020г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 1901/2019г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
19-0869-002446/30.07.2019г. на началник на сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор
„Пътна полиция“ – Шумен, с което на А.А.А. са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че водачът не е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство чрез издишване на въздух, поради което не е осъществил вмененото му
нарушение. Релевират се и доводи за допуснати процедурни нарушения при
извършване на проверката за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
водача. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по депозираната жалба, а в съдебно
заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 30.06.2019 год. около
03.25 часа жалбоподателят А.А. управлявал лек автомобил марка „Пежо Партнер
2.0Д“ с рег.№ ******, собственост на „С-М Строй“ ЕООД, с ЕИК201015110, като се
движел в гр. Шумен, по ул. „Алеко Константинов“ в посока Бензиностанция „ОМВ“.
При движението му в посочената посока, при навлизане в паркинга на
Бензиностанция „ОМВ“ бил спрян за проверка от служители при РУ към ОД на МВР -
Шумен. Повод за спирането му било обстоятелството, че непосредствено преди това
същата вечер, около 02.45 часа бил спрян за извършване на проверка, по повод
подаден сигнал от граждани, при което водачът въпреки, че лъхал на алкохол и
имал неадекватни движения, отказал да му бъде извършена проверка за
установяване съдържанието на алкохол в кръвта, като било констатирано и че
същият управлява МПС без да носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон. По повод така описаните нарушения му
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №37417/30.06.2019
год., който не е предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство.
При повторното му
спиране на паркинга на бензиностанция „ОМВ“ било констатирано, че водачът лъха
на алкохол, има завалян говор и неконтролируеми движения, като заявил, че е
изпил 1200 мл. водка. Отново бил поканен за извършване на проверка с техническо
средство „Алкотест“ 7510, фабричен номер ARBB-0003, но водачът не дал
качествена проба. Въпреки, че демонстрирал усилие за извършване на проверка,
издишаното количество въздух било недостатъчно и скалата на уреда не отчитала
резултат. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0030485, но същият
отказал да го получи. Отказът му да получи талона бил удостоверени с подписа на
свидетеля С.К.К.. Жалбоподателят не се явил за даване на кръвна проба за
изследване. По време на проверката било констатирано и че водача не носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
На водача бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение серия GА, №37418 от 30.06.2019
год., който нарушителят отказал да подпише. Отказът му бил отново удостоверен с
подписа на свидетеля С.К.К.. Впоследствие жалбоподателят не се възползвал от
законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите по преписката АНО издал впоследствие процесното
наказателно постановление.
На 01.07.2019 год. на А.
била издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки
№19-0869-000761/01.07.2019 год., по силата на която била наложена принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността му
по съдебен ред, но за не повече от осемнадесет месеца.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на
извършена служебна проверка, съдът счел, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
налагащи отмяна на последното. Съдебната инстанция формирала и решаващия си
правен извод, че водачът е реализирал двете нарушения, за които е била
ангажирана отговорността му, като след анализ на приобщените доказателства
въззивният съд кредитирал с доверие обвинителното становище на АНО за наличие
на неправомерен отказ от проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта от страна на водача, както и за обективиран
отказ от страна на водача да получи талона за медицинско изследване. По тези
съображения решаващият състав на Районен съд – Шумен потвърдил оспорения пред
него правораздавателен акт.
Настоящата касационна
инстанция приема, че решението на районния съд пазар е правилно и
законосъобразно, и е постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон.
Както е установил
решаващият съд, а и от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, и
от описаното нарушение както в самото Наказателно постановление, така и в Акта
за установяване на административно нарушение, по категоричен начин се
установява, че на процесната дата касаторът е управлявал лек автомобил в гр.
Шумен по ул. „Алеко Константинов“, като при навлизане в паркинга на
Бензиностанция „ОМВ“ на бул. „Симеон Велики“ бил спрян за проверка от служители
при РУ към ОД на МВР - Шумен. Задълбоченият прочит на приобщените доказателства
и в частност на показанията на органите на МВР, които закономерно са били
ценени като обективен и безпристрастен източник на правнорелевантна информация
от страна на предходната инстанция, налага извод, че при отправената покана за
извършване на проверка с техническо средство „Алкотест 7510, фабричен номер
ARBB-0003“ водачът дал некачествена проба, което обстоятелство било отразено от
скалата на апарата. Това му поведение правилно е било счетено за съставомерно
по смисъла на чл. 174, ал. 3, предл 1 от ЗДвП, като еднозначно полицейските
служители са възприели поведението на водача, който без наличие на извинителна
причина и в отклонение от техните указания е подавал недостатъчно количество
въздух при опит да бъде установено наличие на алкохол. В тази насока, чл. 2,
ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
сочи, че неизпълнението на даваните на водача указания и разпореждания,
препятстващи извършването ѝ, се квалифицират като отказ на лицето да му
бъде извършена такава. Данните по делото сочат също, че на водача е бил издаден
и талон за медицинско изследване, който А. е отказал да получи, резонно
следствие на което е и липсата на доказателства за даване на кръвна проба от
негова страна. Поради това законосъобразно е била ангажирана отговорността му с
пункт първи от процесното НП. За прецизност и пълнота на изложението следва да
се отбележи, че касационният състав не споделя доводите на касатора за
допуснати съществени процедурни нарушения при извършване на проверката и липсата
на приложен аудио и видео запис. Прочитът на приобщените доказателства
установява, че изготвените записи от системите за „Видеозаснемане на пътен
контрол“ се съхраняват за срок от 30 дни и към момента на провеждане на
въззивното производство те вече не са били налични. Независимо от това, фактите
по делото са установени по непротиворечив начин и анализът им води до
единствено възможния правен извод за наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на водача по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а твърденията на
касатора в противен смисъл касационният състав възприема единствено за
проявление на защитното му поведение.
Установено по
категоричен начин от обективна и субективна страна е и извършването на второто
деяние, описано в пункт втори от НП, до какъвто извод е достигнал и районният
съд, с мотивите на който настоящият състав на Административен съд се
солидаризира. В обобщение на гореизложеното, касационната инстанция намира
обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, а касационната жалба за
неоснователна.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 58/03.02.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1901/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.07.2020
г.