РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 801/20.12.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на
двадесети и втори ноември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ П.
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията
докладчик П. адм. дело №710 по описа на
съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража.
2. Образувано
е искова претенция на И.П.Б., с
ЕГН **********,***, в момента в Затвора Пазарджик,
с посочен съдебен адрес ***, адв. В. С. с искане Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21 да бъде осъдена да му
заплати сумата от 5000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в
периода 14.03.2014г. до 19.06.2014г. неимуществени вреди от ищеца, изразяващи
се в обида, огорчение, чувство за малоценност и принуда да търпи и върши неща
противни на волята му, както и обезщетение за забавено плащане на посочената
парична сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и
изплащане.
3. Ищеца
твърди да е бил задържан, въз основа на определение на Окръжен съд Пазарджик на
16.04.2014г., постановено по ч.н.дело №175 по описа на Окръжен съд Пазарджик,
по досъдебно производство №599/2014г. и съответно е бил освободен с решение на
АС Пловдив от 15.07.2014г. по в.ч.н.дело № 267/2014г. (съобразно молба
уточнение вх. № 4419 от 17.08.2018г.). Според уточнението направено в съдебно
заседание на 05.10.2018г., ищеца е уточнил, че задържането е осъществено в
ареста на Областна дирекция на МВР, Пазарджик.
Поддържа се, че през цялото време на
задържането Б. е обитавал помещения в които площта за всеки отделен човек е
била под 3м². Не е имало постоянен достъп до
течаща топла и студена вода и санитарен възел. Вместо тоалетна се е ползвала
кофа. Не е имало условия за раздвижване. Килиите са били мръсни, с лющещи се
стени, покрити с мухъл. Пода е бил покрит със стар и скъсан балатум. В помещенията
е имало гризачи, дървеници и хлебарки. Килиите са били разположени под нивото
на земята без достатъчно достъп на естествена светлина и чист въздух. В килиите
е било много студено през зимата и съответно, много топло през лятото. Храната
е била с лошо качество и малко като количество. Била е приготвяна от
затворници, които не са имали професионална квалификация
В резултат на всичко това, Б.
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство за
малоценност и принуждаване да върши неща против волята си
4. Ответната Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес ***, Областна
служба „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния представител юрк. в депозиран писмен отговор е на становище, че
исковите претенции на Б. са недоказани фактически и неоснователни. Сочи се, че
ищеца е изтърпял задържането при условия, не по различни от условията при които
са поставени останалите задържани.
Иска се претенциите за парични обезщетения на К.
да бъдат отхвърлени изцяло.
5. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че
исковата претенция е доказана от фактическа страна и съответно, следва да бъдат
уважена. Сочи се обаче, че размерът на исковата претенция е прекомерно завишен.
II. За
фактите :
6. В хода на съдебното
производство се представи Справка вх. № 5049 от 27.09.2018г. на ГД „Изпълнение
на наказанията“, Затвора Пазарджик в която е посочено следното: Б. е бил
задържан за 72 часа в ареста Пазарджик на 15.04.2014г. въз основа на
Постановление № 974/2014г. на Окръжна прокуратура Пазарджик по досъдебно
производство №599/2014г. на РУ Пазарджик към ОДМВР, Пазарджик, за престъпление
по чл. 354, ал. 1 от НК.
С Протоколно определение от 16.04.2014г.,
постановено по ч.н. дело № 175 по описа на Окръжен съд Пазарджик, по отношение
на Б. е взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
На 15.07.2014г. , Пловдивски апелативен съд е
изменил мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Подписка“ като Б.
*** на 15.07.2014г.
В периода на задържане, ищеца е обитавал килия №
6 с площ от 11м², като от 15.04.2014г.2014 г. до
09.05.2014г. в килията са били 3 човека, а от 10.05.2014г. до 15.07.2014г. са
били 2 човека.
Посочено е, че в килиите няма санитарен възел и
течаща вода. Има общ санитарен възел с 2броя тоалетни, 2 броя мивки с постоянно
течаща топла и студена вода, като задържаните имат достъп до тях 24 часа в
денонощието. В банята има душ към проточен бойлер.
Всички килии в ареста са оборудвани с единични
легла(с размер 70/190см. или 1,33м²) и дървени етажерки.
Във всяка килия има по една дървена етажерка с размери 100/30/100см.(0,30м²) за личните вещи на задържаните, разположена
вертикално до стената.
В килия № 6 има достъп на естествена светлина,
посредством стъклени тухли. В килията не е имало мухъл е теч от тавана.
Дезинфекцията и почистването на килиите се извършва от задържаните лица, като
за целта им се предоставят препарати и дезинфектанти от 10% разтвор на хлорна
вар. За борба с вредителите (хлебарки, дървеници и гризачи) е бил нает външен
изпълнител по договор.
Храната е доставяна по разкладка от затвора
Пазарджик, като качеството и количеството е контролирано от оторизирани за това
служители на затвора. Храната е раздавана по килиите, където са се хранили
задържаните.
Посочено че през време на задържането, Б. не е
подавал оплаквания относно условията в ареста.
Заявено е също така становище, че съобразно Доклада за
стандарти на Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото
или унизително отнасяне или наказание, относно жилищна площ
на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва
единствено площта на санитарния възел (какъвто в процесната килия не е имало).
7. В съдебно заседание на
22.11.2018г. бе разпитан свидетеля А.Л.К., който твърди, че е бил заедно с И.Б.
през 2015-2016 г. в ареста който е „….
под полицията, под РУ под земята там се намира ареста….“.
В ареста прекарали заедно два месеца в 6-та
килия.
К. сочи, че „….Условията
са под земята, няма прозорец, няма пряка слънчева светлина, няма въздух, няма
тоалетна. Няма чешма. Трябва да тропаш на вратата и ако дойде старшината да ти
отвори да отидеш да се изпикаеш, да се измиеш, когато той прецени. Три пъти
сутрин, обед и вечер за по пет минути ни извеждаха до тоалетна. Налагало се е в
туби от вода да ходим до тоалетна и вътре се храним, всичко вътре. Мишки си
лазеха по нас, хлебарки имаше. Бяхме трима на 4-5 кв. м. Килията беше малка,
затова бяхме само трима, ако беше по-голяма вероятно и други щяха да вкарат. По
моя преценка килията беше не повече от 6 кв. м., максимално да е била 3 м на 3
м или 3 м на 4 м. Вътре имаше три легла едно до едно наредени, с малко
разстояние между тях и една малка пластмасова маса, като тези за децата, на
която се хранихме. В много малък период около 3 дена бяхме само двамата. През
останалото време сме били винаги трима. Хигиената се поддържаше от нас. Ние си
чистехме килията, но на практика хигиена не се поддържаше. Не ни даваха
препарати за почистване. На практика я премитахме с метлата и парцал и вода
забърсвахме. Храната каквато е в затвора, такава беше и при нас. Малко като
количество и не вкусна, неприятна за ядене. Нямаше необходимите калории според
мен. Беше като за 6 годишно дете като количество…….“.
8. В хода на съдебното
производство, от страна на ответника се представиха протоколи за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на
ареста в РУ към ОДМВР, Пазарджик от 07.03.2014г.; 08.04.2014г.; 09.05.2014г. ;
23.06.2014г.; 12.07.2014г. ; списък на използваните биоциди за дезинсекция и
дератизация.
Приобщено е ч.н.дело № 175 по описа на Районен
съд Пазарджик за 2014г., образувано по искане от 16.04.2014г. на прокурор от
Окръжна прокуратура Пазарджик за вземане по отношение на Б. на постоянна мярка
за неотклонение „задържане под стража“. В искането е посочено, че с
постановление на прокурор от ОП Пазарджик, спрямо Б. е реализирано задържане за
срок от 72часа, считано от 12:00часа на 15.04.2014г. С Протоколно определение
от 16.04.2014г. спрямо ищеца е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане
под стража“, като е указано, че определението подлежи на незабавно изпълнение.
Този съдебен акт е потвърден с Протоколно определение № 154 от 24.04.2014г.,
постановено по ч.н.дело № 160 по описа на Апелативен съд Пловдив.
III. За
правото :
9. Според чл. 205 от АПК,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Според чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС, областните служби
„Изпълнение на наказанията“ обединяват, ръководят и контролират дейността на
пробационните служби и арестите.
Според чл. 16а, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, началникът
на областна служба „Изпълнение на наказанията“ планира, анализира и оценява
дейностите по изпълнение на наказанието пробация, пробационните мерки и мярката
за неотклонение задържане под стража в териториалната служба и предприема мерки
за подобряване и усъвършенстване на работата, съответно според чл. 16, ал. 3 от ЗИНЗС, началниците
на пробационните служби и арестите изпълняват функциите, възложени им с този
закон или със заповед на министъра на правосъдието или на главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
10. Каза се, исковата
претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на ареста в РУ Пазарджик, към
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото
изпълнение на наложено мярка за неотклонение „задържане под стража“, обемаща
разбира се и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по
своето естество.
При това положение, възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при прилагане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
Б. *** в периода от 14.03.2014г. до 19.06.2014г., определя като пасивно, материално и процесуално правно
легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В чл. 240 от ЗИНЗС е възведено правилото, че
доколкото в част ІV от закона не се предвижда друго, разпоредбите относно
осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и
подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.
Съответно, според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
12. Съобразно чл. 272 от
ППЗИНЗС, на настанените в арестите се осигуряват : 1. самостоятелно легло и
спални принадлежности; 2. безплатна храна; 3. ползване на лекарства и диетична
храна по предписание на лекар.
Съответно, според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС,
спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени
със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
13. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че спрямо Б. е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, която е била приложена в периода 15.04.2014г. до 15.07.2014г. или
в период от 3 месеца.
Задържането е било осъществено в килия № 6 на
ареста в РУ Пазарджик към ОДМВР, Пазарджик, с площ от 11м²,
която е била оборудвана с три легла, което ще рече, че макар и в периода от
10.05.2014г. до 15.07.2014г. да е била обитавана от двама човека, не може да се
приеме, че в случая е било осъществено изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Както се описа в предходния раздел от решението,
според свидетеля К. „…..Условията са под
земята, няма прозорец, няма пряка слънчева светлина, няма въздух, няма тоалетна…“.
Обстоятелството че килията не е имала прозорец
не е спорно в процеса. При това положение, след като помещението няма самостоятелен прозорец, неясно е как до
същото има достъп пряка естествена светлина, осигурявана от „….стъклени тухли, които не бяха счупени…“,
както се твърди от администрацията. Явно,
наличието на пряк достъп на естествена светлина в килията не може да се приеме
за несъмнено установен по делото факт.
14. По делото не се
установиха данни, в наказателната килия да има дървеници, хлебарки и гризачи.
Обратно, от администрацията са посочени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията.
15. Според свидетеля К. „...Три пъти сутрин, обед и вечер за по пет
минути ни извеждаха до тоалетна. Налагало се е в туби от вода да ходим до
тоалетна и вътре се храним, всичко вътре....“.
Тези факти не се отричат от ответника, като
данни за противното не са ангажирани по делото. Сиреч, твърдения на ищеца в
тази насока, ще следва да бъдат възприети за истинни.
При това положение обаче, се налага очевидния
извод, че след като е необходимо в килията да има туба от вода в която
задържаните под стража да осъществяват физиологичните си нужди, то явно разрешаването
на въпроса с липсата на санитарен възел в килията, посредством „...санитарен възел с 2 бр. тоалетни, 2бр.
мивки с постоянно течаща топла и студена вода, като достъп до тях задържаните
имат 24 часа в денонощието…...“ не работи или не работи достатъчно добре.
Това ще рече, че правилото на чл.20, ал. 3 от
ППЗИНЗС, според което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения, в случая не е спазено.
На следващо място, необходимостта в килията
перманентно да е налице туба в която Б. и другите задържани да осъществяват
физиологичните си нужди и едновременно необходимостта, те да се хранят и
обитават за определен период от време тази килия, очевидно налага извода, че в случая е налице
липса на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти.
16. Тези факти са
достатъчни за да се приеме, че в периода от 15.04.2014г. до
19.06.2014г., администрацията е поставила задържаният
под стража Б. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5, във
връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Б. е претърпял твърдените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по
справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от
служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни
психически състояния от ищеца, както и относително краткия престой на същия в
тези условия, Съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 1000,00
лева, за целия около двумесечен период, така както е заявен в исковата молба. В
този размер искът следва да бъде уважен.
В останалата част, исковата претенция е
недоказана и прекомерна относно заявения размер, поради което ще следва да бъде
отхвърлена.
IV. За
разноските :
17.
По
делото не е искано присъждане на разноски, поради което такива не се дължат.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да
заплати на И.П.Б., с ЕГН **********,***, в момента в Затвора Пазарджик,
обезщетение в размер на 1000,00лв. (хиляда лева) за претърпени неимуществени
вреди за периода от 15.04.2014г. до 19.06.2014г. включително, както и законовата лихва върху тази сума, считано от
31.07.2018г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковите
претенции на И.П.Б., с ЕГН **********,***, в момента в Затвора Пазарджик, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да му заплати сумата – за разликата от 1000,00лв. до пълния заявен размер от
5000,00лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.03.2014г. до
19.06.2014г. включително, както и законовата лихва върху тази сума, считано от
31.07.2018г., до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/
Решение №
335/22.06.2020 г. на АС Пазарджик ОСТАВЯ В СИЛА Решение №801/20.12.2018г.
постановено по адм.д. № 710/18г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.