Решение по дело №932/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д.О., против Решение № 28/10.02.2023 г. по АНД № 261/2022 г. на Районен съд – Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013516/17.03.2021 г., с което на П.М.М., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл. 413 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл. 126 т. 6 КТ, вр. с чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. с чл. 108 т. 3 от Правилника за безопасност при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни и по електрически мрежи /Правилника/.

В жалбата се твърди, че решението на РС – Девня е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Посочва се, че съдът поради неправилно отразяване на фактическата обстановка е постановил акт в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че вмененото нарушение е безспорно установено, предвид писмените и гласните доказателства по производството. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответната страна – П.М.М., чрез адв. В.Д. в писмен отговор на касационната жалба я оспорва изцяло като неоснователна. Посочва, че въззивният съд правилно е отменил НП, тъй като било издадено в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, изразяващо се в невъзможността да се установи безспорно извършител на нарушението. Твърди се в отговора, че от показанията, дадени пред първата инстанция, се констатира, че наказаното с НП лице не се явява годен субект за извършеното нарушение. В съдебно заседание се представлява от адв. Д., като се поддържа изложеното в писмения отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и прави искане за неговото потвърждаване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд приел за установено от фактическа страна, че към 09.02.2021 г. П.М. престирал труд на длъжност „инженер релейна защита“ в „мрежови експлоатационен район“ – Варна – поделение на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Въз основа на Заповед № МЕР-ВН-ЗАН-155/03.02.2021 г. за проверка на техническото изпълнение на оборудването на килии № 16 и № 20 /Брюкнер 1 и Брюкнер 2/, за които предстояло въвеждане в експлоатация, работна група от четирима работници следвало да извършат проверка на релейната защита на посочените килии в подстанция „Девня 1“. Бригадир на групата бил П.М. и в качеството си на неин ръководител дал указания на останалите членове на бригадата. Групата била допусната до работа в 09:20 часа от дежурния Н.. Горното било документирано от дежурния Н. в дневника за работи, като в графа „Издал нареждането“ бил посочен М. вместо издалия устно нареждане М. Г.. Извършваната от бригадата проверка изисквала „прозвъняване, проследяване на многожилен кабел“ на килии № 16 и № 20, които не били под напрежение. В близост до посочените килии била и килия № 18, която била под напрежение от 20 kV, което било надлежно обозначено с надпис „високо напрежение“ и била заключена както отзад, така и отпред с метална ограда/решетка, която можела да се отвори само с външна намеса чрез механично въздействие, за да се предотврати достъпа до нея. Пострадалият С.Т. навлязъл обаче в килия № 18 от задната й страна, като не е доказано в производството по категоричен начин как е успял да влезе в нея. Последвал инцидент с Т. след получен токов удар, който бил констатиран от двама свидетели, които повикали екип на „112“.

При така установената фактическа обстановка съставът на РС – Девня приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Възприето е в обжалваното решение, че фактическата обстановка в НП не съответства на правната квалификация на нарушението. Формиран е извод, че посочената разпоредба на чл. 108 т. 3 от Правилника е бланкетна и е необходимо наказващият орган да я запълни с конкретно съдържание, като цитира специална норма, която вменява задължение, а, както е посочено в оспореното решение, не става ясно в какво се изразява дължимото от М. поведение. Като не е сторил това, според въззивната инстанция, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо правото на защита на санкционираното лице. С оглед горното първостепенният съд е отменил процесното НП.

Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

Правилно въззивният съд е извел извод, че установената в НП фактическа обстановка не може да се обуслови в какво се състои вмененото на М. нарушение, доколкото се доказа по безспорен начин, че последният е извършил инструктаж по безопасност за възложената работа, документиран в дневника за работи. Правилно РС – Девня е приел, че, за да е пълно описанието на нарушението, е следвало да бъде посочена в НП изрична разпоредба, вменяваща конкретно задължение на санкционираното лице. Видно от събраните в производството доказателства, не се установява от обективна страна М. да не е спазил някое от специалните правила на законите и подзаконовите нормативни актове, които регламентират безопасността на труда, които да са довели до настъпване на инцидента с колегата му, за което е ангажирана отговорността на М.. Общата разпоредба на чл. 413 ал. 1 КТ сочи, че който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв., поради което от нея не биха могли да се извлекат данни за обективна съставомерност на деянието, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност ответника по касация. Посоченият порок не може да бъде саниран в съдебната фаза, поради което правилно въззивният съд е отменил наказателното постановление.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, поради което решението на Районен съд – Девня, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143 ал. 1 от АПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, съгласно представения по делото списък на разноските и доказателства за извършването им, в размер на 450 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/10.02.2023 г. по АНД № 261/2022 г. на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на П.М.М., ЕГН ********** сума в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: