ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43
гр. Пловдив, 09.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХXI състав в закрито
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ ч.к.а.н. дело № 1975 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във връзка с чл.144
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 63, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по молба вх. № 21979/22.11.2022 г. от
адвокат С.П. с искане да бъде уважена
претенцията му за присъждане на хонорар за осъществената безплатна адвокатска
защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Касационното
производството е образувано по жалба на П.Н.Л., с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. П., срещу Решение №1236/14.06.2022г. по а.н.д
№2978/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив,
с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К №4377377,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който за
нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание
чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП на П.Н.Л. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
Съдът е
разгледал жалбата по същество и е постановил решение № 2138/21.11.2022 г., с което е отменил Решение
№1236/14.06.2022г. по а.н.д №2978/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив и е отменил Електронен фиш за
налагане на глоба серия К №4377377, издаден от ОДМВР- Пловдив. Претенцията на
адв. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение, въпреки изхода на спора,
съдът е приел за неоснователна, тъй като не била подкрепена с писмени
доказателства, сочещи наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв.
Ответната в
производството страна – ОДМВР – Пловдив,
не взема становище по допустимостта и основателността на искането.
Разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на постановеното
вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В
случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо
различно от заявеното от страната, то тогава, установената в закона възможност
е решението да бъде изменено в тази част.
Според чл.
80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските. Според т. 9 от Тълкувателно решение на
ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело №6/2012г.,
правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена
със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта
му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна
процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на
списък за разноските.
При тази
фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че процесното искане
следва да се квалифицира като такова за изменение на решението в частта за
разноските, доколкото преди обявяване на делото за решаване е бил представен
договор за правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. и писмено
становище по същество, в което е заявена изрична претенция за присъждане на
възнаграждение в размер на 300 лева за всяка инстанция. Видно от материалите по
а.н.д №2978/2022г. на Районен съд -
Пловдив, такова искане е било отправено и пред въззивната инстанция. Молбата за
изменение на съдебния акт в частта за разноските е подадена от надлежна страна
в предвидения преклузивен срок, поради което се явява ДОПУСТИМА. По същество
молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предвид
изхода на съдебното производство и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр.
чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат. Представеният пред
въззивната и касационната инстанция договор за правна защита и съдействие
изрично съдържа волята на страните за предоставяне на безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на
лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от
Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
близък на адвоката (в този смисъл и установилата се съдебна практика, отразена
в Решение № 5836 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2019 г., III о.; Решение
№ 12317 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2020 г.; Решение № 12127 от
26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6860/2021 г.; Решение № 11871 от 22.11.2021
г. на ВАС по адм. д. № 11646/2020 г., III о. и др.). Тоест релевантното за
основателността на претенцията по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. доказателство е не
друго, а договорът за правна защита и съдействие, в който страните са заявил
наличието на обстоятелството, предвидено в закона като фактически основание за
предоставяне на безплатната правна помощ. В случая това доказателство е
своевременно представено, поради което претенцията на процесуалния представител
на страната, в чиято полза е постановен съдебния акт, се явява основателна.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 2138/21.11.2022г., постановено по
к.н.а.х. дело № 1975
по описа за
2022 година на Административен съд – Пловдив, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пловдив да заплати на адвокат С.Ж.П., ЕГН **********,
вписан в Адвокатска колегия гр. Пловдив, със служебен адрес: ***, сумата от 600
(шест стотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.