Р Е Ш Е Н И Е
№ 24 19.06.2020 година град Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на двадесети май две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 49 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл.
108 от ЗС и насрещен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС.
Ищецът по иска с правно основание чл. 108 от ЗС П.Л.М. с адрес: ***, действащ чрез
пълномощника си адв. В.А. ***, твърди в исковата си молба, уточнена с
допълнителна молба, че закупил от П. Р. А.
имот № 020013, с площ от 7.000 дка, четвърта
категория, с начин на трайно ползване: пасище, мера, по плана за земеразделяне
на с. ***, общ. А., находящ се в местността ***, при граници и съседи: имот № 000025-друга
селско-стопанска територия, имот № 020006-пасище, мера на М. Г., имот № 020014-полски
път имот № 020017-пасище, мера на Е. Н., като сделката била обективирана в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17 от 23.08.2005 г., том V, рег. №
3896, дело № 677/2005 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК. Ищецът твърди, че заплатил
предварително сумата по договора на продавача и че при изповядване на сделката
пред нотариуса подавача се представлявал от пълномощника му Л. Л. Л. от гр.
А.. Сочи се в исковата молба, че през лятото на 2015 г. ищецът искал да огради
имота си и да бъдат нанесени точно границите на същия, тъй като разбрал от
живущи в селото, че съседите му - двамата ответници, започнали да влизат и да
се разпореждат в имота. Ищецът посочва, че когато отишъл в Общинска служба по
земеделие - гр. А. му било отказано издаването на скица за имота, като бил
уведомен, че същият вече не съществува, а е част от имот собственост на ответниците,
за което бил представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138 от
07.04.2011 г., том І, рег. № 889, дело № 122/2011 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК. Ищецът посочва, че през 2011
г. ответниците извършили промяна на плана за земеразделяне на селото по
отношение на неговия имот № 020013, с площ от 7.000 дка и присъединили същия
към свой имот № 020006 с площ от 8.500 дка, за който представили Нотариален акт
№ 175/22.06.2011 г. на Нотариус № 327 гр. Омуртаг. Сочи се молбата, че от двата
имота бил образуван имот № 020056, с площ от 15.499 дка, по плана за
земеразделяне на с. ***, общ. А., при граници: имот № 000031 - полски път на
Община А., имот № 020053 - изоставена нива на М. Д., имот № 020007 - пасище, мера
на ДПФ, имот № 020014 - полски път на община А., имот № 020017, имот № 000025 -
жил. територия на община А., а като собственици на същия били вписани двамата
ответници. Ищецът твърди, че от придобиване на имота през 2005 г. до лятото на 2015
г. никой не му бил пречил да ползва имота и че потърсил ответниците да уредят
по доброволен път отношенията си, но те отказали всякакви срещи. Не отговорили
и на подадената покана за доброволно уреждане на спора за собствеността върху
имота. Предвид изложеното в молбата ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено спрямо ответниците правото му на собственост,
по силата на договор за покупко – продажба и давностно владение върху имота
описан в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17 от 23.08.2005 г., том
V, рег. № 3896, дело № 677/2005 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК, представляващ част с площ
от 7 000 дка от имот № 020056, целия с площ от 15.499 дка, по плана за
земеразделяне на землището на с. ***, общ. А., находящ се в местността *** и да
бъдат осъдени ответниците да му предадат собствеността и владението върху тази
част от имота. В уточняваща искова молба, предвид данните, че имот № 020056 е
разделен - отразени в документи, с които ищцовата страна се е снабдила по
силата на издадено съдебно удостоверение, ищецът е конкретизирал, че претендира
да бъде признато за установено спрямо ответниците, правото му на собственост върху
имот № 020060, с площ от 7.000 дка, с начин на трайно ползване: пасище, мера, ІV
категория, по плана за земеразделяне на с. ***, общ. А., находящ се в местността
***, при граници и съседи имот № 020059 - жил. територия на Е.Н.П., имот № 020014
- полски път на община А., имот № 020017 – пасище, мера на Е.Н.П., имот № 000025
- жил. територия на община А., който бил обособен след разделянето на имот № 020056,
с площ от 15.499 дка, по плана за земеразделяне на с. ***, общ. А. и ответниците
да бъдат осъдени да му предадат собствеността и владението върху тази имот. Претендират
се и направените разноски. В съдебно заседание ищецът редовно призован не се
явява, същият се представлява от пълномощника си адв. В.А. ***, която поддържа
иска.
Ответниците
по иска с
правно основание чл. 108 от ЗС Е.Н.П.,*** и К.Т.П., с постоянен адрес:***, редовно
призовани се представляват от пълномощника си адв. Н.С. ***, който оспорва иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор по, който
отговаря на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. В депозирания писмен отговор
по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС ответниците по същия посочват,
че считат иска за допустим, но неоснователен. Посочват, че са придобили
процесния имот в режим на СИО през 2011 г., като сделката била обективирана в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138 от 07.04.2011 г., том І, рег.
№ 889, дело № 122/2011 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК и при изповядването й били
представени подробно изброените в отговора документи удостоверяващи качеството
на собственици на продавачите. Сочи се в отговора, че двамата ответници
владеели добросъвестно и необезпокоявано имота от 2011 г. и поради това на
основание чл. 79, ал. 2 от ЗС били собственици по покупко – продажба и
давностно владение на същия. Ответниците твърдят, че са направили редица
подобрения в имота още през 2011 г., подробно описани в отговора, и че поради
това обстоятелство твърдението на ищеца, че през периода 2005 г. – 2015 г. никой
не му бил пречил да ползва имота било напълно невярно. В отговора са изложени
съображения, че сделката обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 17 от 23.08.2005 г., том V, рег. № 3896, дело № 677/2005 г. на нотариус С.
Г. с рег. № 327 на НК, не пораждала
правни последици за ищеца, защото била нищожна поради липса на съгласие, тъй
като процесния имот бил придобит през 1950 г. в режим на СИО от продавача по
сделката, а съпругата му не участвала като такава по същата. Сочи се в отговора,
че тъй като обстоятелството, че имота бил придобит в режим на СИО през 1950 г. било
нищожно и Решение № 17369 от 03.11.1998 г. на ОСЗГ – А., с което се
възстановявала собствеността върху имота само на съпруга. Поради това се иска
да бъде прогласена нищожността на Решение № 17369 от 03.11.1998 г. на ОСЗГ – А.,
препис от което не е представен по делото и на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 17 от 23.08.2005 г., том V, рег. № 3896, дело № 677/2005 г. на
нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК.
Посочено е, че предвид множеството подобрения в имота ответниците предявяват с
отделна молба насрещен иск по чл. 72, ал. 1 от ЗС. Претендират се и направените
разноски.
Ищците по насрещния иск с правно основание чл. 72, ал.
1 от ЗС Е.Н.П. и К.Т.П., посочват, че
предявяват иска при условията на евентуалност, като искането им е, ако бъде
уважен първоначалния иск с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде осъден ищеца
по същия да им заплати сумата от 5 500.00 лева, представляваща увеличената
стойност на процесния имот, вследствие направените от тях подобрения. Направено
е и искане на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС при уважаване на насрещния иск да
се признае правото на задържане на ищците по същия спрямо процесния имот, до
заплащане на присъдените им суми. В насрещната искова молба ищците по нея
твърдят, че са направили подобрения в процесния имот – през 2011 г. оградили
същия, посадили 60 бр. плодни дръвчета, които вече давали плод, подписали
договор с инженер специалист, който да проучи възможността за застрояване на
земеделската земя или за поставяне на преместваемо съоръжение в нея и да
съгласува тези действия със съответните държавни и общински органи, доставчика
на ел. енергия и доставчика на ВиК услуги, като съгласно договора заплатили на
специалиста възнаграждение от 5 500.00 лева. Претендират се и направените
разноски. В съдебно заседание пълномощникът на П. и П. – адв. С., поддържа
насрещния иск, като прави изменение на размера на същия.
Ответникът по насрещния иск с правно основание чл. 72,
ал. 1 от ЗС П.Л.М. в срока
по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор по, който отговаря на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК. В депозирания отговор по насрещната искова молба ответникът
по същата посочва, че оспорва предявения насрещен иск и заявява, че не дължи
никакви суми за подобрения в процесния имот, тъй като такива не били извършвани
и не съществували в имота. Сочи се в отговора, че представените документи към
насрещната искова молба били посочени различни номера на имота и нямало
доказателства за кой точно момент, при различните промени в плана за
земеразделяне, се касаят. Нямало яснота и за момента на извършване на
подобренията, чието заплащане се претендирало. В съдебно заседание
пълномощникът на М. – адв. А., оспорва насрещния иск.
С протоколно определение от 20.05.2020 г., на
основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК е допуснато изменение на размера
на насрещния иск от 5 500.00 лева на 7 385.44 лева.
Съдът като
прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
По делото е приложен Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 17 от 23.08.2005 г., том V, рег. № 3896, дело № 677/2005
г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК,
вписан в СВ - Омуртаг – акт № 199, том V, дело № 1049/2005 г., в който е
обективиран договор за покупко – продажба, сключен между П. Р. А., представляван от пълномощника си Л. Л. Л. от гр.
А., по пълномощно с нот. заверка на подписа рег. № 6367/11.08.2005 г. по
регистрите на Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г., в качеството на
продавач и П.Л.М., в качеството на купувач, по силата на който А. продал на М. собствения си недвижим имот, находящ
се в землището на с. ***, общ. А., а именно: имот № 020013 по плана за
земеразделяне, с площ от 7.000 дка, четвърта категория, находящ се в местността
***, при граници и съседи: имот № 000025-друга селско-стопанска територия, имот
№ 020006-пасище, мера на М. Г., имот № 020014-полски път, имот № 020017-пасище,
мера на Е. Н., за сумата в размер на 632.10 лева, която купувачът бил изплатил
напълно, в брой, на продавача преди подписване на договора. Приложена е по
делото скица № Ф00053/15.08.2005 г., издадена от „Г.“ ЕООД, заверена от ОСЗГ – А.,
в която е отразен имота описан в цитирания нотариален акт като е посочено, че
същият към датата на издаване на скицата е бил собственост на П. Р. А. по
силата на Решение № 17369 от 03.11.1998 г. Приложено е и издаденото от Община А.
на Р. удостоверение за данъчна оценка изх.
№ **********/18.08.2005 г. В приложения по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 138 от 07.04.2011 г., том І, рег. № 889, дело № 122/2011 г. на
нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК,
вписан в СВ - Омуртаг – акт № 171, том І, дело № 156/2011 г., е обективиран
договор за покупко – продажба, сключен между Х. П. Р., действащ лично за себе си и като
пълномощник на Б.Х.А., Р.П.А. и М.П.Р., в
качеството на продавачи и Е.Н.П., в качеството на купувач, по силата на който
продавачите продали на купувача останалия им в наследство от П. Р. А. недвижим имот, представляващ пасище, мера с № 020013
по плана за земеразделяне на с. ***, общ. А., подробно описан по-горе. От
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 175 от 22.06.2011 г., том ІІ, рег.
№ 2010, дело № 326/2011 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК, вписан в СВ - Омуртаг –
акт № 36, том ІІІ, дело № 401/2011 г., е видно, че в същия е обективиран
договор за покупко – продажба на недвижими имоти, по силата на който П. закупил
и други имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. ***,
общ. А., един от които е пасище, мера, с площ от 8.500 дка, четвърта категория,
находящ се в местността ***, представляващ имот № 020006. Приложена е по делото
пълна история на имот № 020013 находящ се в землището на с. ***, общ. А., в местността
***, към 27.08.2015 г., издадена от ОСЗ – А., от която е видно, че партидата на
имота е била закрита на 01.11.2011 г., поради включването му, чрез обединяване,
в имот № 020056, с площ 15.499 дка., с посочен собственик Е.Н.П., въз основа на
последните цитирани по-горе два нотариални акта. От приложената пълна история
на имот № 020056 находящ се в землището на с. ***, общ. А., в местността ***, към
16.03.2016 г., се установява, че имотът е получен от обединяване на имот № 020013
и имот № 020006, с посочен собственик Е.Н.П., въз основа на последните цитирани
по-горе два нотариални акта и че партидата на имота е била открита на 01.11.2011
г. и закрита на 17.10.2012 г., поради разделянето на имота на два отделни имота,
втория от които е имот № 020060, с площ от 7.000 дка, с посочен собственик Е.Н.П.,
въз основа на същите нотариални актове. Приложена е скица № К00555/16.03.2016 г.,
издадена от ОСЗ – А., в която е отразен посочения имот. Приложено е и
удостоверение за данъчна оценка на имота, според което същата е в размер на 402.50
лева. Приложена е по делото покана от М. до П., с която ищецът по първоначалния
иск е поканил ответника по същия да възстанови собствеността му върху имот № 020013
по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. А., „по нотариален ред“
в срок от един месец, считано от получаване на поканата. Според приложеното
известие за доставяне поканата е връчена на П. на 12.10.2015 г. Приложена е по
делото декларация със заверка на подписите № 6261/10.10.1950 г. на председател
и секретар на Длъжко-полянския селски народен съвет, с която Х. Ю. от с. *** е декларирал, че е продал на П. Р. А. общо
четири ниви и четири гори намиращи се в посочени в декларацията местности. Видно
е от приложеното по делото свидетелство за венчание № 5, издадено от
Търновската епархия, че на 25.12.1949 г. П. А. е сключил църковен брак с Б. Х.. От насрещните
ищци е представен Договор от 30.04.2011 г., сключен между Е.П., в качеството на
възложител и инж. В. Т. Е., в качеството
на изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е
приел да извърши техническа услуга за имот № 020013 в землището на с. ***, общ.
А., местност „Под шосето“, а именно: проучване възможността за застрояване на
земеделска земя или евентуално поставяне на преместваемо съоръжение, като
съгласува инвестиционното намерение на възложителя с Енерго-Про, ВиК, РИОСВ,
ОСЗ – А., Пожарна безопасност и др. контролни органи; довеждане на елементи от
техническата инфраструктура до имота и в имота /електрозахранване и водопроводно
отклонение/; издаване на разрешение за строеж или евентуално издаване на
разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение; въвеждане на обект в
експлоатация. Хартиеният носител, на който е отпечатан договора съдържа и
декларация, подписана от инж. В. Т., с която декларира, че на 30.04.2011 г. е
получила уговореното в договора заплащане от 5 500.00 лева. Приложени са по
делото и представените от насрещните ищци Разрешение № 95-00-1710/16.05.2013 г.
за поставяне на преместваемо съоръжение съгласно чл. 56 от ЗУТ в поземлен имот №
020060 в землището на с. ***, общ. А., издадено от главния архитект на Община А.
и Стаоновище за условията за присъединяване на обект на потребител към
електроразпределителната мрежа изх. № Т13-3730/25.06.2013 г., издадено от „Енерго-Про
Мрежи“ – В.. Като писмени доказателства по делото са приети и приложени и
материалите по гр. д. № 143/2019 г. и материалите по гр. д. № 409/2017 г., и
двете по описа на РС – Омуртаг. Гр. д. 409/2017 г. по описа на РС – Омуртаг, е
било образувано по постъпила искова молба от Е.Н.П., с адрес: ***, действащ
чрез пълномощника си адв. Н.С. ***, против ответниците Л. Л. Л., с адрес: гр. В., ул. *** № ***А, ет. ***, ап.
*** и П.Л.М., с адрес: ***, с която в условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени два иска, квалифицирани първоначално по чл. 26, ал. 2
от ЗЗД – за обявяване нищожност поради липса на съгласие на упълномощителната
сделка, обективирана в пълномощно с нот. заверка на подписа рег. № 6367/11.08.2005
г. по регистрите на Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г. и за
обявяване нищожност поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 17 том V рег. № 3896 дело № 677/2005
г. на Нотариус № 327 с район на действие ОмРС, като неоснователен. Посоченото
гражданско дело е приключило с Решение № 103/04.12.2018 г., с което исковете са
били отхвърлени. Последното е било обжалвано и с Решение № 46/08.04.2019 г. по в.
гр. д. № 58/2019 г. по описа на ОС – Т., е било потвърдено в частта му, с която
е отхвърлен първия от предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и е било обезсилено в частта му, с която е отхвърлен втория от предявените
искове, първоначално квалифициран по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като въззивния съд е
приел, че този иск е неправилно квалифициран, че правилната му правна
квалификация е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и че поради това първоинстанционния съд
се е произнесъл по непредявен иск. Гр. д. № 143/2019 г. по описа на РС – Омуртаг,
е образувано след връщане на делото в съда и с ВЗС на 03.12.2019 г. Определение
№ 1000/08.11.2019 г. е било прекратено поради недопустимост на иска с правно
основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Като свидетели по делото са разпитани водените
от ищцовата страна С. Д. М. и Л. Л. Л. и
водените от ответната страна Д. Д. С. и В. Т. Е.. Св. М. заявява, че ищецът имал недвижим имот, който
представлявал гола поляна и не се обработвал и който ищецът ползвал като
земеделска земя и една година получил субсидия от ДФ „Земеделие“. Свидетелят
заявява, че бил ходил отдавна в имота и тогава той не бил ограден. Посочва, че не
му било известно да има спорове за имота и че не бил виждал друг да прави нещо
в този имот. Св. Л. заявява, че първо
предложил на ищеца да закупи имота, като му представил документите за същия, а
след това го посетили и на място, установили реалните му граници, обходили го и
тъй като М. харесал имота пристъпили към изповядване на сделката през 2005 г. Свидетелят
посочва, че имотът нямал излаз на път и че тогава не бил ограден. Сочи, че до 2010
г. ищецът ползвал субсидии, както за процесния имот, така и за други свои имоти
и го поддържал, като имал намерение да продължи да го стопанисва и да го развива.
Свидетелят е категоричен, че познавал не само П. А., но бил близък и с неговия
син Х. Р. и и че последният знаел, че
имотът е продаден от баща му. Св. С. посочва, че познавала Е.П. от 2009 – 2010 г. и
че той притежавал няколко парцела в с. ***, като уточнява, че и тя имала
недвижим имот в с. *** – къща и земеделска земя. Свидетелката заявява, че „проблемният
парцел“, за който се води делото, бил в непосредствена близост с общия парцел
на П., намирал се на голям склон и излизал на асфалтовия път между с. *** и с. ***.
Свидетелката сочи, че тъй като и тя и съпругът ѝ били агрономи, обещали
на П., че ще го подпомагат с консултации и съвети в областта на агрономията. Според
свидетелката П., който имал хотел в КК „Златни пясъци“ имал инвестиционни
намерения да изгради няколко бунгала и да развива туристическа дейност в имота.
Посочва, че П. оградил имота с ограда от бодлива тел и колчета. Според
свидетелката тъй като имота бил доста обширен П. засадил овощна градина, за
което тя му съдействала, отишла с него да изберат овощни дръвчета от разсадник,
като първоначално заявява, че в този имот били засадени около 60 бр. дръвчета -
30 бр. сливи, 30 бр. череши, както и 1 – 2 бр. круши, за които не била сигурна,
като уточнява, че в друг имот имало и круши, и ябълки, но не можела точно да се
ориентира по границата, а впоследствие сочи, че от разсадника били закупени
общо 400 бр. дръвчета, които били засети върху двата имота, като в спорния имот
овощното насаждение било между 3 и 5 декара. Свидетелката описва, че поради
големия наклон в имота, по неин съвет били направени пет тераси, на които били
засадени дръвчетата. Твърди, че имота бил електрифициран и водоснабден. Завява,
че имота го стопанисвал само П., с помощта на работници, а преди той да го
закупи имота бил необработваем, изоставен, представлявал пасище, мера. Свидетелката
уточнява, че не може да определи точните граници на имота и че според нея
границата е там, където е оградата. Посочва, че знаела, че „въпросният имот“ е
пасище, мера и че за „другият имот, прилепен до него“ била задействана
процедура да „влезе в регулация“ и според нея понастоящем имотът бил в регулация.
Свидетелката заявява, че ѝ било известно, че по отношение на този имот
били предприемани действия за стартиране на процедура за промяна на
предназначението му. Св. Е. заявява, че
била проектант на свободна практика и че познавала Е.П., който бил неин клиент,
който я упълномощил във връзка с реализация на инвестиционните му намерения за
имота. Свидетелката посочва, че П. имал два имота, един до друг, в с. ***. Заявява,
че съгласно договора за техническа помощ и консултации била упълномощена да
изготвя проект за застрояване до 35 квадрата земеделска земя по Наредба № 2,
без да се сменя предназначението на земята, което и направила, след което било
издадено „разрешение за строеж“ от общината и твърди, че до имота „се докара
вода“, като бил направен проект за външно ВиК захранване на имота, както и
проучване в електроразпределителното дружество за възможността за
електроснабдяване на имота. Твърди, че впоследствие до имота било монтирано ел.
табло, имало открита партида в електроразпределителното дружество. Свидетелката
заявява, че тъй като обектът бил шеста категория не подлежал на въвеждане в
експлоатация и че нейният ангажимент приключил с издаване на разрешението за
строеж. Първоначално посочва суми, които според нея били заплатени за описаните
дейности, но впоследствие заявява, че не можела да сети какви средства разходил
инвеститора за тях, тъй като било много отдавна. Уточнява, че е движила
инвестиционни програми за повече от три имота на П. в същото землище, като на
един от тях било променено предназначението от земеделска земя в урбанизирана
територия, а за два имота имало издадени разрешения за строеж и Били
електрифицирани и водоснабдени, като за имота, който граничел с пътя за с. ***
били изготвени корекции за водоснабдяване, тъй като водопроводът стигал до
някъде и можел да се захрани имотът с вода. Заявява, че ѝ било известно, че
в някои от тези имоти П. бил засял овощна градина. Свидетелката посочва, че в имота, чието предназначение било
променено П. смятал да построи хотел с ресторант - монолитна сграда, двуетажна,
стоманобетонна конструкция, на първо ниво с кухня, ресторант, на второ ниво с
хотелска част и допълнителни обслужващи постройки, с басейни, с пречиствателни
съоръжения, като този хотел щял да бъде като атракцион към основния му хотел в
КК „Златни пясъци“. Твърди, че в процесния имот П. построил постройка с площ 35
кв. м., на един етаж, с бетонови основи, метална конструкция, сандвич панели, ивични
основи за да се захванат колоните, като тази постройка не се въвеждала в
експлоатация, защото била шеста категория строеж. Заявява, че П. имал проект за
изграждане на „такова нещо като бунгала“ в имота, на който му било сменено предназначението.
Според заключението по извършената
по делото съдебно – техническа експертиза процедурата по промяна в плана за
земеразделяне на с. ***, общ. А. по отношение на имот № 020013 започнала с
подаване на заявление, съдържащо искане за обединяване на имот № 020013 и имот №
020006, до началника на общинска служба по земеделие гр. А. - вх. № 5726 от
25.10.2011 г., от Е.Н.П., който представил със заявлението Нотариален акт № 138/2011
г. и Нотариален акт № 175/2011 г. Сочи се в заключението, че на основание това
заявление ОСЗ - А. възложила на фирма, изпълнител на техническите дейности по
поддържане на Картата на възстановената собственост (КВС), да извърши промените
в картата. Според заключението промяната в КВС на с. ***, общ. А. се състояла в
обединяване на имот № 020013, с площ 7.000 дка и имот № 020006, с площ 8.500 дка,
като новообразуваният имот бил с № 020056, с площ 15.499 дка, четвърта категория,
находящ се в местността *** в землището на с. ***, общ. А.. Посочено е в
заключението, че промяната била извършена на 01.11.2011 г. Според заключението
имот № 020060, с площ от 7.000 дка, с начин на трайно ползване пасище, мера, IV
категория, по КВС на с. ***, общ, А., находящ се в местността ***, при граници
и съседи: имот № 020059 - жил. територия на Е.Н.П., имот № 020014 - полски път
на Община А., имот № 020017 - пасища, мера на Е.Н.П., имот № 000025 - жил. територия
на Община А., съответства по местоположение, квадратура и граници на имот № 020013,
описан в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17 от 23.08.2005 г. Към
заключението е приложена направена от вещото лице скица на имот № 020013,
описан в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17 от 23.08.2005 г., в
която е отразено каква част е бил този имот от имот № 020056, находящ се в местността
*** в землището на с. ***, общ. А. и от която е видно, че имот № 020013
съответства на имот № 020060, като границите на имот № 020013 са показани на
скицата със зелен цвят, а границите на имот № 020056 - с червен цвят. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението, като уточнява, че при огледа в
имота имало висока растителност и че установило, че между имоти № 020060 и № 020059
няма ограда.
Според заключението по извършената
по делото съдебно – оценителна експертиза от три страни на имота е изградена
ограда от лек тип, а именно: върху имотната граница с имот № 000025 била
изградена ограда от лек тип - оградна мрежа монтирана върху дървени и циментови
колове, с височина 1.50 м. и дължина - приблизително 52 л. м.; върху имотната
граница с имот № 020017 била изградена ограда от лек тип - ограда от монтирана
на три нива бодлива тел и дървени колове, с дължина около 62 метра; върху
имотната граница с имот № 020014 била изградена ограда от лек тип - ограда от
монтирана на три реда бодлива тел и дървени колове, с дължина около 100 метра. Посочено
е в заключението, че в имота били излети 6 броя ивични бетонови основи от бетон
клас В 10, с размери: 1.00 м. / 0.50 м., като от представеното за експертизата
конструктивно становище се установило, че било предвидено бетоновите основи да
бъдат изпълнени с дълбочина минимум 80 см. Според вещото лице стойността на
изградена ограда от лек тип с обща дължина 212 л. м. е 748,50 лв., а стойността
на 6 броя ивични бетонови основи с размери 1 м. /0.5 м. е 317.50 лв. т. е. общата
стойност на разноските за извършените подобрения възлизала на 1 066.00 лв. Посочено
е в заключението, че при извършване на експертизата било установено, че е подменено
съществуващо електромерно табло ТЕПО 1М с ново табло ТЕПО 1Т1М+Ч, монтирано на
стълб 19 от въздушна мрежа за ниско напрежение, но към имота не било изградено
електропроводно отклонение. Уточнено е в заключението, че при извършения оглед
на имота в северозападния край на същия се виждали засадени овощни дръвчета, но
тъй като не била определена границата на процесния имот със съседния имот - № 020059,
вещото лице не можело да определи какъв е овощния вид и тип на дръвчетата, и
точния брой, които попадат в границите на процесния имот. Според заключението
предвид обстоятелствата, че от приложения към делото нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 138, том I, per. № 889, дело № 122/2012 г. по регистъра на
нотариус № 327 - Св. Г. се установявало,
че процесният имот е бил закупен от Е.Н. П. за сумата от 840.00 лв. и в него са извършени
подобрения на стойност 1 066.00 лв., увеличената стойност на имота възлизала на
1 906.00 лв. и се различавала от пазарната стойност на имота, която към датата
на огледа била 1 050.00 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението, като уточнява, че имота бил обрасъл със саморасли храсти и високи
треви, което затруднило огледа на място. Вещото лице е категорично, че в имота
няма постройка или фургон, а само бетонни основи, излети във връзка с даденото
разрешение за поставяне на временно съоръжение. Вещото лице е категорично и
относно обстоятелството, че имотът не е присъединен към електропреносната мрежа,
като посочва, че от приложеното становище на електроразпределителното дружество
било видно, че е направено проучване, че има възможност да бъде присъединен
обекта, но при огледа се установило, че това не било направено, като уточнява, че
имало ел. стълб, на който било поставено табло, но стълба и таблото били
собственост на елекроразпределителното дружество. Експерта уточнява и че се
свързал с ответниците по първоначалния иск, за да му представят документи във
връзка с исканията за оценка на направените разходи за подобрения в имота, но
никакви документи не били представени. По отношение на твърдението за засети в
имота овощни дръвчета вещото лице посочва, че поради липса на ограда между
процесния имот и съседния имот на ответниците и обстоятелството, че границата
между двата имота не е обозначена на място, е в невъзможност да прецени кои от
овощните дръвчета, които е видяло попадат в спорния имот и съответно да прецени
стойността им.
По делото е извършена и допълнителна
съдебно – оценителна експертиза според заключението по която от П. *** са
платени 50.00 лв. за снабдяване с разрешение за поставяне на преместваемо
съоръжение, съгл. чл. 56 от ЗУТ в ПИ № 020060 в с. *** и 769.44 лв. са платени на
„Енерго Про Мрежи“ АД, с правоприемник „ЕПР Север“ АД, за присъединяване ма
обект, представляващ фургон за охрана, находящ се в ПИ № 020060, в землището на
с. ***. общ. А., към електроразпределителната мрежа, като сбора от тези разходи
възлиза на 819.44 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
По направеното искане за произнасяне
по реда на чл. 17 от ГПК по отношение Решение № 17369 от 03.11.1998 г. на ОСЗГ –
А., съдът счита следното: В отговора по иска с правно основание чл. 108 от ЗС ответниците по този
иск са изложени съображения, че сделката обективирана в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 17 от 23.08.2005 г., том V, рег. № 3896, дело № 677/2005
г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК,
не пораждала правни последици за ищеца, защото била нищожна поради липса на
съгласие, тъй като процесния имот бил придобит през 1950 г. в режим на СИО от
продавача по сделката, а съпругата му не участвала като такава по същата. Сочи
се в отговора, че тъй като обстоятелството, че имота бил придобит в режим на
СИО през 1950 г. било нищожно и Решение № 17369 от 03.11.1998 г. на ОСЗГ – А., с
което се възстановявала собствеността върху имота само на съпруга. Като
доказателства в подкрепа на тези твърдени са представени приложените по делото и
описани по-горе декларация със заверка на подписите № 6261/10.10.1950 г. на
председател и секретар на Длъжко-полянския селски народен съвет, с която Х. Ю. от с. *** е декларирал, че е продал на П. Р. А. общо
четири ниви и четири гори намиращи се в посочени в декларацията местности и
свидетелство за венчание № 5, издадено от Търновската епархия, че на 25.12.1949
г., от което е видно, че П. А. е сключил
църковен брак с Б. Х.. Съгласно съдебната практика нищожността на
административния акт може да бъде релевирана в рамките на един
гражданско-правен спор и съответно констатирана от гражданския съд в рамките на
задължението му за преценка на правопораждащите факти, доколкото конкретен
административен акт има значение за конкретния материално-правен спор. В случая
предвид обстоятелството, че продавача по сделката обективирана в Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 17 от 23.08.2005 г., том V, рег. № 3896, дело № 677/2005
г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК,
се е легитимирал като собственик на продавания имот по силата на Решение № 17369
от 03.11.1998 г. на ОСЗГ – А., а ищецът се легитимира като собственик на
процесния имот по силата на договора за покупко – продажба обективиран в описания
нотариален акт, съдът счита, че искането по отношение на посоченото решение на
ОСЗГ е допустимо, но не и по отношение на нотариалния акт, тъй като произнасяне по
този ред по отношение на нотариален акт е недопустимо. След като прецени събраните по делото доказателства
съдът счита, че искането е неоснователно, поради следните съображения: На първо
място от описанието на имотите в приложената декларация е видно, че описанието
на нито един от тях не съответства – като площ и местност, на описанието на
процесния имот. Дори и да е налице идентичност между някой от тези имоти и
процесния имот доказателства за това не са представени от ответниците. Наред с
това дори и да е налице идентичност между някои от имотите описани в
декларацията и процесния имот, то предвид нормативната уредба на имуществените
отношения между съпрузите към датата на декларацията - 10.10.1950 г. и към
датата на която е сключен църковния брак между П. А. и Б. Х. - 25.12.1949 г., се стига до извод, че
имотите не са придобити в режим на СИО. Към посочените дати сключването на брак,
отношенията между съпрузите и т. н., са регламентирани от Закона за лицата и
семейството – „ІІ СЕМЕЙСТВО“, обн. ДВ бр. 182 от 9.08.1949 г., в сила от 10.09.1949
г., като тези разпоредби са отменени едва с приемането и обнародването на СК
/ДВ бр. 23 от 1968 г. /. Законът за лицата и семейството, както
и действалата до приемането и обнародването му Наредба-закон за брака от 1945 г.,
са познавали само разделността в имуществените отношения между съпрузите. Съгласно
чл. 33 от ЗЛС /отм./ „Всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и
ползуването от него. “ Едва с приемането и обнародването на Семейният кодекс от
1968 г. /ДВ бр. 23 от 1968 г. /, когато е отменена и цитираната разпоредба от
ЗЛС, се въвежда режима на СИО относно имуществените отношения между съпрузите. Т.
нар. колективизация на земеделските земи, осъществена чрез образуване на ТКЗС и
внасянето им в тях е извършвана до 1959 г., т. е. много преди обнародването на
цитирания Семеен кодекс през 1968 г. Предвид изложеното не може да се приеме, че
процесният имот е придобит от А. и
съпругата му в режим на СИО или че към момента на внасяне на имота в ТКЗС или др.
подобна организация, същият е представлявал СИО. Ето защо Решение № 17369 от
03.11.1998 г. на ОСЗГ – А. се явява законосъобразно. Отделен е въпросът, че представената
декларация не е сред документите удостоверяващи право на собственост, както и
че съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗЛС /отм./ само гражданският брак, сключен във
формата, предписана от същия закон, поражда правата и задълженията, които
законите свързват с брака, а в случая по делото не е представено удостоверение
за сключен граждански брак, а само удостоверение за венчание. С оглед
изложените съображения съдът счита искането по чл. 17, ал. 2 от ГПК за
неоснователно, а Решение № 17369 от 03.11.1998 г. на ОСЗГ – А. за
законосъобразно.
По иска с правно основание чл. 108
от ЗС съдът счита следното: Предвид изложените данни и обсъдените доказателства съдът намира, че
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло по следните
съображения: Искът по чл. 108 от Закона за собствеността е иск на невладеещия
собственик срещу лице, владеещо без правно основание. За да бъде уважен
ревандикационният иск, следва да се констатира наличието на три кумулативно
дадени предпоставки, а именно: право на собственост върху претендирания имот от
страна на ищеца, упражняването на владение или държание на имота от страна на
ответника и упражняването от последния на фактическата власт без правно
основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на тези предпоставки. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК ВС, решенията на ОСЗ по
чл. 18ж ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи, или възстановими
стари реални граници, или в нови реални граници с план за земеразделяне, имат
конститутивно действие и легитимират лицето на което са възстановени като техен
собственик. По изложените по-горе съображения съдът счита за законосъобразно Решение № 17369 от 03.11.1998 г. на ОСЗГ – А., с което П. Р. А. е
легитимиран като собственик при изповядване на сделката за покупко – продажба
на имот № 020013, с площ от 7.000 дка, четвърта категория, по плана за
земеразделяне на с. ***, общ. А., находящ се в местността ***, при граници и
съседи: имот № 000025-друга селско-стопанска територия, имот № 020006-пасище, мера
на М. Г., имот № 020014-полски път имот № 020017-пасище, мера на Е. Н., обективирана
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17 от 23.08.2005 г., том V, рег.
№ 3896, дело № 677/2005 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК, с който от своя страна
ищецът се легитимира като собственик на процесния имот. Приложена е по делото и
издадената преди сключване на тази сделка скица - № Ф00053/15.08.2005 г.,
издадена от „Г.“ ЕООД, заверена от ОСЗГ – А., в която е отразен имота описан в
цитирания нотариален акт като е посочено, че същият към датата на издаване на
скицата е бил лична собственост на П. Р. А. по
силата на Решение № 17369 от 03.11.1998 г. на ОСЗГ – А.. При преглед на описания
нотариален акт се установява, че сделката е сключена в предписаната от закона
форма и акта е вписан в СВ – Омуртаг – вх. ***г. № 1398 от 23.05.2005 г., акт №
199, том V, дело № 1049/2005 г. От материалите на приложените по настоящото
дело гр. д. № 143/2019 г. и гр. д. 409/2017 г. – двете по описа на РС – Омуртаг,
е видно, че с Решение № 103/04.12.2018 г. е отхвърлен иска на П. за обявяване
нищожност, поради липса на съгласие на упълномощителната сделка, обективирана в
пълномощно с нот. заверка на подписа рег. № 6367/11.08.2005 г. по регистрите на
Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г., по силата на което Л. Л. е представлявал А. при изповядване на сделката за покупко –
продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 17 от 23.08.2005 г., том V, рег. № 3896, дело № 677/2005 г. на
нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК. В
тази му част цитираното решение е потвърдено с Решение № 46/08.04.2019 г. по в.
гр. д. № 58/2019 г. по описа на ОС – Т. и е влязло в законна сила на 08.04.2019
г.. Следователно при изповядване на сделката сключена между пълномощника на А.,
в качеството на продавач и ищеца, в качеството на купувач, по силата на която
ищецът е закупил процесния имот, продавача е бил представляван от надлежно
упълномощен пълномощник. От заключението по извършената съдебно – техническа
експертиза и представените пълни истории на имоти, описани по-горе, се
установява, че е налице пълна идентичност между закупения от ищеца имот № 020013,
с площ от 7.000 дка, четвърта категория, по плана за земеразделяне на с. ***, общ.
А., находящ се в местността *** и имот № 020060, с площ от 7.000 дка, с
начин на трайно ползване пасище, мера, IV категория, по КВС на с. ***, общ, А.,
находящ се в местността ***, при граници и съседи: имот № 020059 - жил. територия
на Е.Н.П., имот № 020014 - полски път на Община А., имот № 020017 - пасища, мера
на Е.Н.П., имот № 000025 - жил. територия на Община А.. От своя страна
ответниците по иска заявяват, че са собственици на имота по силата на Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 138 от 07.04.2011 г., том І, рег. № 889,
дело № 122/2011 г. на нотариус С. Г. с рег.
№ 327 на НК, вписан в СВ - Омуртаг – вх. ***г. № 339 от 07.04.2011 г., акт № 171,
том І, дело № 156/2011 г. и въз основа на добросъвестно давностно владение. В
цитирания нотариален акт е обективиран договор за покупко – продажба, сключен
между Х. П. Р., действащ лично за себе
си и като пълномощник на Б.Х.А., Р.П.А. и М.П.Р., в качеството на продавачи и Е.Н.П.,
в качеството на купувач, по силата на който продавачите продали на купувача
останалия им в наследство от П. Р. А. недвижим имот, представляващ пасище, мера с № 020013
по плана за земеразделяне на с. ***, общ. А., подробно описан по-горе. Не се
спори между страните, а и самите ответници заявяват, че към датата на сключване
на сделката са били съпрузи. Продавачите по тази сделка са се легитимирали като
собственици на продавания имот, в качеството на наследници на П. Р. А. със
същото решение на ОСЗГ – А. - Решение № 17369 от 03.11.1998 г., с което А. се е легитимирал като собственик на имота, продаден
от него на ищеца М.. По делото не е представено удостоверение за наследници на А.,
от което да е видно дали посочените продавачи са действително негови наследници
и дали са единствените такива. Описаният нотариален акт е вписан в СВ – Омуртаг
Съгласно съдебната практика вписването на посочените в ЗС и в Правилника за
вписване актове, искови молби и съдебни решения по принцип има само
оповестително действие, т. е. дава възможност на третите лица да узнаят за
извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността
върху него, а само в изрично посочените от закона случаи вписаните актове имат
защитно действие, при което вещно право придобитото въз основа на вписаният акт
може да се противопостави на всички други придобити преди вписването на този
акт вещни права върху същия имот - в този смисъл Решение № 68/20.02.2012 г.,
постановено по гр. д. № 719/2011 г. на І г. о. ВКС. Според същото решение
разпоредбата на чл. 113 от ЗС визира само случаите на прехвърляне на вещни
права от един и същ праводател на двама или повече приобретатели, като дава
защита на този от тях, който първи е вписал акта си и следователно касае само
случаите на конкуренция между приобретатели, които черпят правата си от един и
същ праводател, а в случаите, при които спорещите страни са придобили вещни
права върху един и същ имот, но от различни праводатели, за решаването на спора
за собственост от значение е чий праводател е бил действителен собственик на
имота, а не кой от тях е вписал по-рано акта за придобиване на собствеността, с
който се легитимира. Тоест в случаите, когато спорещите страни са придобили
вещни права върху един и същ имот от различни праводатели вписването не дава
защита на несобствениците или на лицата, които са придобили имот от праводатели,
които не са собственици, спрямо действителните собственици на спорния имот. В
случая въз основа на събраните по делото писмени доказателства се стига до извод,
че собствеността върху имот № 020013, с площ от 7.000 дка, четвърта категория, по
плана за земеразделяне на с. ***, общ. А., находящ се в местността ***, при
граници и съседи: имот № 000025-друга селско-стопанска територия, имот № 020006-пасище,
мера на М. Г., имот № 020014-полски път имот № 020017-пасище, мера на Е. Н., който
е идентичен с процесния недвижим имот е възстановена на П. Р. А. с
цитираното по-горе решение на ОСЗГ – А., което по изложените по-горе
съображения съдът счита за законосъобразно. Следователно ищецът е придобил
правото на собственост върху процесния имот от праводател, който е бил действителния
собственик на този имот. От изложеното следва, че към датата на сключване на
сделката обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138 от
07.04.2011 г., том І, рег. № 889, дело № 122/2011 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК, собственик на имота е бил
ищецът М., а не наследниците на А.. Не се спори между страните, а са налице и
писмени и гласни доказателства по делото, че след сключване на тази сделка през
2011 г. ответниците владеят процесния недвижим имот, поради което е налице и
втората предпоставка за уважаване на ревандикацинния иск. По въпроса дали
ответниците владеят имота на правно основание съдът счита следното: Съгласно
съдебната практика когато несобственик се разпорежда с един имот не може да се
изпълни предназначението на сключения договор – купувачът да придобие правото
на собственост и поради това приобретателят на имот от несобственик не
придобива право на собственост – в този смисъл Решение № 854/29.12.2010 г.,
постановено по гр. д. № 578/2010 г. на ІV г. о. ВКС Поради изложеното е налице
и третата предпоставка за уважаване на иска. Становището на ответниците, че са
придобили правото на собственост върху процесния имот и по силата на
добросъвестно давностно владение е неоснователно, тъй като сделката между П. и
лицата сочени като наследници на А., е сключена на 07.04.2011 г., а
производството по настоящото дело е образувано на 22.02.2016 г., т. е . преди
да са изтекли пет години от датата на сключване на сделката, въз основа на
която ответниците са започнали да владеят имота. Освен това към материалите на
делото е приложена и поканата отправена от М. до П., да освободи имота в едномесечен срок от
връчването на поканата, като от приложеното известие за доставяне е видно, че
същата е връчена на 12.10.2015 г. Ето защо не може да се приеме, че ответниците
са придобили правото на собственост върху имота по силата на добросъвестно
давностно владение. Предвид изложеното съдът счете, че иска по чл. 108 от ЗС
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По предявеният насрещен иск с правно
основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, съдът счита следното: В срока за отговор по исковата молба,
по която е образувано настоящото производство, ответниците по същата са
предявили насрещен иск в условията на евентуалност, като претендират, в случай,
че бъде уважен първоначалния иск с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде
осъден ищеца по същия да им заплати сумата от 5 500.00 лева, представляваща
увеличената стойност на процесния имот, вследствие направените от тях подобрения.
Впоследствие размера на исковата претенция е увеличен на 7 385.44 лева. Предвид
обстоятелството, че по изложените по-горе съображения съдът счита, че
предявеният иск с правно основание по чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен, то
следва да се произнесе и по предявения насрещен иск. С оглед на изложените в насрещната
исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум искът е
квалифициран по чл. 72, ал. 1 ЗС. Съгласно тази разпоредба добросъвестният
владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е
увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Следователно за да
се уважи претенцията на ищците за присъждане на сумата от 7 385.44 лева, като
сума с която се е увеличила стойността на имота собственост на ищеца, ответниците
същите следва да проведат пълно и главно доказване на факта че упражнявайки
фактическо владение са извършили в процесния имот подобрения вследствие на
които се е увеличила стойността на същия със сума в размер на исковата сума. В
конкретния случай по делото от събраните гласни доказателства и извършената
съдебно – оценъчна експертиза се доказа по безспорен начин единствено факта, че
преди насрещните ищци да започнат да владеят процесния имот същият не е бил
ограден и ограда по три от границите на имота е поставена именно от тях. От
заключението по посочената експертиза се установява, че стойността на изградена
ограда от лек тип с обща дължина 212 л. м. е 748,50 лв. Действително установи
се и факта, че в имота са излети и бетонни основи, но строежа не е завършен, а
и предвид предназначението на имота и становището на пълномощника на собственика,
не може да се обоснове безспорен извод, че изливането на тези основи се явява
подобрение на процесния имот. Не се установи по безспорен и категоричен начин
по делото, че имота е електрифициран и водоснабден от насрещните ищци. Относно
водоснабдяването на имота са налице единствено твърдения в показанията на св. Е.,
които не се потвърждават от събраните писмени доказателства по делото, включително
и от заключенията по извършените експертизи. Относно електрификацията на имота
отново в показанията си св. Е. сочи, че било
поставено табло на стълба до имота. В този смисъл е и заключението на вещото
лице, но в същото е посочено, че е подменено ел. табло на стълба до имота, като
изрично е уточнено, че към имота не е изградено електропроводно отклонение. Обстоятелството,
че на въпросния стълб е имало монтирано ел. табло и същото е било само подменено,
се установява и от приложеното по делото становище от електроразпределителното
дружество, описано по-горе. Не са ангажирани от насрещните ищци доказателства
за това, дали наличното на стълба ел. табло е функционирало или не и въобще
доказателства за причините налагащи подмяната му, за да може да се обоснове
извод, че с тази подмяна действително е била увеличена стойността на имота. Останалите
събрани по делото доказателства са за извършени разходи от насрещните ищци във
връзка с предприетите от тях действия свързани с инвестиционните им намерения, включително
заплатеното възнаграждение на св. Е., но не и относно реални подобрения в имота.
Предвид изложеното съдът счита, че искът е доказан в размер от 748.50 лв., сума,
представляваща стойността на поставената ограда по три от границите на имота и
следва да бъде уважен до тази сума, а в останалата му част следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. По отношение основателността на възражението по чл. 72, ал. 3 от ЗС
за право на задържане, съдът съобрази съдебната практика, съгласно която е
прието, че до заплащане на подобренията, които добросъвестният владелец е
извършил след като е узнал за предявения срещу него ревандикационен иск - след
като е получил преписа от исковата молба, той няма право на задържане по чл. 72,
ал. 3 ЗС /Решение № 127 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 2014/2009 г. на ВКС, І г. о,
Решение № 131 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г. на ВКС, І г. о., Решение
№ 141 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 2944/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. В конкретния
случай насрещните ищци не ангажират абсолютно никакви доказателства за това дали
описаната по-горе ограда е изградена в процесния имот преди датите, на които са
им връчени преписи от исковата молба, с която е предявен от М. иска с правно
основание чл. 108 от ЗС. Ето защо възражението по чл. 72, ал. 3 от ЗС се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Страните претендират присъждане на
съдебни разноски, като списък на същите е представен само от пълномощника на
ищеца по първоначалния иск. Пълномощникът на ответниците по този иск, явяващи
се ищци по насрещния иск не е представил списък на разноските в последното
съдебно заседание по делото е заявил, че поддържа искането за присъждане на
разноски, не представя списък, но е представил договор за правна защита и
съдействие. Последният е приложен на л. 77 от делото и от него е видно, че е
вписано с цифри и словом договореното възнаграждение, но не е посочено дали
същото е платено в брой или по банков път. В чл. 80 от ГПК е въведено изискване
за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането
им. Съгласно т. 2 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС „Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори
когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.
“, а съгласно т. 1 от същото тълкувателно решение „Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. “ В
случая с оглед изхода на делото ответниците по първоначалния иск, съответно ищци
по насрещния иск, следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, да заплатят на М. сумата общ в размер на 1 107.12 лева, представляваща
разноски по настоящото производство за: адвокатски хонорар за един адвокат по
представен договор за правна защита и съдействие, сключен във връзка с
предявяване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, в размер на 350.00 лева, адвокатски
хонорар за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие, сключен
във връзка с предявения против М. насрещен иск, съобразно отхвърлената част от
този иск, в размер на 521.25 лева, държавни такси - за образуване на делото –
50.00 лева и за издаване на две съдебни удостоверения – 10.00 лева, ведно с
преводните такси, общо в размер на 2.37 лева, заплатен депозит за извършване на
експертиза, ведно с доплащане е преводни такси, общо сумата в размер на 173.50 лева.
За претендираните разноски от М. над сумата в размер на 1 107.12 лева, до 1 318.58
лева, не са представени доказателства по делото, поради което и такива не
следва да бъдат присъждани. Претенцията за присъждане на разноски от
ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния иск не е конкретизирана, не
е представен списък на разноските, от изявлението на пълномощника им в съдебно
заседание не става ясно претендират ли се и други разноски освен за адвокатско
възнаграждение. Ето защо съдебни разноски на посочената страна не следва да
бъдат присъждани, като по отношение на претенцията за присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се посочи, че е налице пречка
за присъждането им и с оглед цитираната по-горе задължителна съдебна практика и
обстоятелството, че приложения по делото договор за правна защита и съдействие
не е отразено дали уговореното възнаграждение е заплатено в брой или по банков
път. Тъй като ищците по насрещния иск не са доплатили дължимата държавна такса
върху увеличения размер на същия, същите следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на РС – Омуртаг сумата в размер на 75.42 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Н.П.,***, ЕГН **********
и К.Т.П., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, с правно основание чл. 17, ал.
2 от ГПК, за прогласяване нищожността на Решение № 17369 от 03.11.1998 г. на ОСЗГ – А., като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Е.Н.П.,***, ЕГН **********
и К.Т.П., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, че следният недвижим имот находящ се в землището на с. ***, общ. А.,
обл. Т., а именно: имот № 020060 /нула две нула нула шест нула/, с площ от
7.000 /седем/ дка, с начин на трайно ползване: пасище, мера, ІV /четвърта/
категория, по плана за земеразделяне на с. ***, общ. А., находящ се в местността
***, при граници и съседи имот № 020059 - жил. територия на Е.Н.П., имот № 020014
- полски път на община А., имот № 020017 – пасище, мера на Е.Н.П., имот № 000025
- жил. територия на община А., който бил обособен след разделянето на имот № 020056,
с площ от 15.499 дка, по плана за земеразделяне на с. ***, общ. А. и който е
идентичен с описания в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17 от
23.08.2005 г., том V, рег. № 3896, дело № 677/2005 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 на НК, вписан в СВ - Омуртаг –
акт № 199, том V, дело № 1049/2005 г., недвижим имот № 020013 по плана за
земеразделяне на с. ***, общ. А., е
собственост на П.Л.М. с адрес: ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, П.Л.М. с адрес: ***, с ЕГН **********,
да заплати на Е.Н.П.,***, ЕГН ********** и К.Т.П., с постоянен адрес:***, ЕГН **********,
сумата в размер на 748.50 лева, представляваща стойността на извършените
подобрения – изградена ограда, в имот № 020060, с площ от 7.000 дка, с начин на
трайно ползване: пасище, мера, ІV категория, по плана за земеразделяне на с. ***,
общ. А., находящ се в местността ***, при граници и съседи имот № 020059 - жил.
територия на Е.Н.П., имот № 020014 - полски път на община А., имот № 020017 –
пасище, мера на Е.Н.П., имот № 000025 - жил. територия на община А., като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 7 385.44 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, направеното от Е.Н.П.,***, ЕГН **********
и К.Т.П., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, възражение по чл. 72, ал. 3 от ЗС за право на задържане.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, Е.Н.П.,***, ЕГН ********** и К.Т.П., с
постоянен адрес:***, ЕГН **********, да заплатят на П.Л.М. с адрес: ***, с ЕГН **********,
сумата от 1 107.12/хиляда сто и седем лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща
разноски по настоящото производство за: адвокатски хонорар за един адвокат по
представен договор за правна защита и съдействие, сключен във връзка с предявяване
на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, в размер на 350.00 лева, адвокатски
хонорар за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие, сключен
във връзка с предявения против М. насрещен иск, съобразно отхвърлената част от
този иск, в размер на 521.25 лева, държавни такси - за образуване на делото –
50.00 лева и за издаване на две съдебни удостоверения – 10.00 лева, ведно с
преводните такси, общо в размер на 2.37 лева, заплатен депозит за извършване на
експертиза, ведно с доплащане е преводни такси, общо сумата в размер на 173.50 лева.
ОСЪЖДА Е.Н.П.,***, ЕГН ********** и К.Т.П.,
с постоянен адрес:***, ЕГН **********, да заплатят по сметка на РС – Омуртаг
сумата в размер на 75.42 лева /седемдесет и пет лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща дължима държавнатакта върху увеличения размер на
насрещния иск, с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА