Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260008
Гр. Русе, 19 януари 2021г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 22 октомври 2020 г. в състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове: Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
При
участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 239
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ „Въззивно
обжалване“ от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
на „БНП П.П.Ф.“ С.А. чрез клона в Б. срещу решение № 185 от 12.02.2020г. на
районен съд гр. Русе по гр. д. № 7780 по описа за 2018г., с което е отхвърлен
иска по чл. 422 от ГПК срещу И. Х. А.. Жалбоподателят счита съдебния акт за
неправилен. Районният съд е приел, че шрифтът на договора е по-малък от 12 без
да посочва вида и размера на шрифта, установен от съда, и без да ползва
специални знания на вещо лице. Директива 2008/48 не предвижда изискване договорът
за кредит да е с шрифт по-малък от 12. Следователно българският законодател с
разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК е въвел допълнително изискване, което не се
съдържа в директивата, и това допълнително изискване не следва да се спазва.
Изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК по отношение годишния процент на
разходите е спазено. Директива 2008/48 не предвижда изискване договорът за
кредит да съдържа подробно извлечение под формата на погасителен план. Искането
на жалбоподателя е окръжният съд да отмени решението на районния съд и да уважи
изцяло предявения иск по чл. 422 от ГПК срещу И. Х. А. за установяване
вземането на банката по договор за кредит CARD-12575775 и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. Въззивната жалба е процесуално
допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата
страна И.Х.А. чрез адвокат С.В.. Не е подаден писмен отговор. В откритото
съдебно заседание адвокат В. иска от окръжния съд да остави въззивната жалба
без уважение. Първоинстанционното решение е обосновано и втората инстанция
следва да го потвърди.
Окръжният съд прецени доказателствата
по делото, доводите на страните и правилността на обжалваното решение и
достигна до извода, че същото е правилно.
Русенският районен съд с решение
№ 185 от 12.02.2020г. по гр. д. № 7780 по описа за 2018г. отхвърля иска за
установяване на вземането на „БНП П.П.Ф. С.А., Ф., рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф.
С.А., клон Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,***,
представлявано от Д. Т. Д., против И.Х.А., ЕГН ********** ***, съдебен адресб***,
офис 28 адвокат С.В., за сумата 631,56 лева, представляваща главница по договор
за потребителски паричен кредит № CREX-11414643; сумата от 65,49 лева –
договорна лихва за периода от 01.01.2018г. до 08.03.2018г. и сумата от 32,94
лева законна лихва за забава за периода от 08.03.2018г. до 11.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 27.09.2019г., по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №
6450/2018г. по описа на РРС.
Окръжният съд констатира, че е
предявен евентуален осъдителен иск, по който няма произнасяне от Русенския
районен съд въпреки настъпването на вътрешно-процесуалното условие за
разглеждането му. Въззивната жалба е насочена само срещу решението за
отхвърляне на установителния иск и няма искане за допълване на
първоинстанционното решение. Въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата
– чл. 269 ГПК.
Облигационното правоотношение,
предмет на разглеждане в делото, е револвиращ кредит в размер на 1000 лв.,
оформен като приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11414643 CARD 12575775 от 25.08.2015г.
Съдебно-счетоводна експертиза
установява следното състояние на кредита според счетоводните записвания на
кредитора: изтеглена сума – 1483,01 лева; начислени такси теглене в
брой и такса просрочени задължения – 55,83 лева; начислена месечна лихва – 606,31
лева; начислена застраховка – 125,45 лева; начислена месечна такса обслужване -
100 лева; платена сума по картата - 1 673,55 лева. Рекапитулация: общо
изтеглена сума + начислените разходи = 2370,60 лева. Платена сума 1673,55 лева.
Неиздължен остатък по договор за кредит 2370,60 – 1673,55 = 697,05 лева. Към
27.09.2018 г. - датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК размерът на
задълженията е, както следва: главница – 631,56 лева, която включва главница по
договор за кредит в размер на 619,91 лева и застраховка в размер на 11,65 лева;
договорена лихва – 65,49 лева, която
включва начислена месечна лихва в размер на 53,49 лева и месечна такса
обслужване в размер на 12 лева; мораторна лихва от 08.03.2019 г. до 11.09.2018
г. в размер на 32,94 лева.
Окръжният
съд намира за правилен извода на районния съд, че е налице нарушение на чл. 10,
ал.1 от Закона за потребителския кредит: всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Процесният договор е оформен като приложение към друг договор за кредит като
текста на договора и приложението са очевидно напечатани с различен шрифт и
размер на буквите по-малък от 12.
Правилен е и
извод на районния съд за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал.1 от
Закона за потребителския кредит. Годишният процент на разходите не е посочен по
разбираем начин. Не става ясно при положение, че лихвеният процент е 35 %, в резултат на какви изчисления и допускания
годишният процент на разходите става 44,90 %. Текстът на чл. 17 от приложението
– договор съдържа описание с думи на допусканията, но не и конкретни числа, които
да образуват посочения размер на ГПР.
Първата
инстанция правилно е приложила разпоредбите на чл. 22 и 23 от Закона за потребителския
кредит: когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Обоснован е извода на районния съд, че ответникът е погасил изцяло
чистата стойност на кредита: платил е 1673,55 лв. при кредитен лимит 1000 лв. и
изтеглена сума 1483,01 лв.
Окръжният съд счита решението на районния съд, с което се отхвърля
установителния иск, за правилно и го потвърждава с препращане към мотивите на
основание чл. 272 от ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.
272 от ГПК Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185 от
12.02.2020г. по гр. д. № 7780 по описа за 2018г. отхвърля иска за установяване
на вземането на „БНП П.П.Ф. С.А., Ф., рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф. С.А.,
клон Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***,
представлявано от Д. Т. Д., против И.Х.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***,
офис 28 адвокат С.В., за сумата 631,56 лева, представляваща главница по договор
за потребителски паричен кредит № CREX-11414643; сумата от 65,49 лева –
договорна лихва за периода от 01.01.2018г. до 08.03.2018г. и сумата от 32,94
лева законна лихва за забава за периода от 08.03.2018г. до 11.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 27.09.2019г., по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 3440 от
28.09.2018г. по по ч.гр.дело № 6460/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф. С.А., Ф., рег. № ********* чрез
„БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
***, представлявано от Д. Т. Д., да ЗАПЛАТИ на адвокат С.В.В. ЕГН ********** ***,
офис 28, сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказаната на И.Х.А., ЕГН ********** безплатна адвокатска
помощ във въззивното производство.
Решението на окръжния съд не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: