Определение по дело №406/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. М. С. от С., К-а обл., чрез адв. Е.П. –АК-Кърджали, против решение № 86/01.07.2011 г. по гр.д. № 163/2011 г. по описа на РС-М., в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и решение/допълнително/ № 496/22.08.2011 г. по описа на РС-М., с което е оставено без уважение искането за допълване на решение № 86/01.07.2011 г. по гр.д. № 163/2011 г. по описа на РС-М..Твърди, че с писмения отговор на исковата молба предявила иск с правно основание чл.149 от СК с искане съдът да осъди С. С. С. от С., Х-а обл., да й заплати издръжка за минало време за периода от 16.01.2010 г. до 16.12.2010 г. в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дето М. С. С., с ЕГН *, месечна издръжка в размер на 120.00 лв. или в общ размер на 1650.00 лв. и в същото качество за детето Е.С.С., с ЕГН *, месечна издръжка в размер на 100.00 лв. или общ размер на 1100.00 лв., ведно със законната лихва за всяка една от претендираните суми. По предявеният иск по чл.149 от СК мотивите на районния съд били противоречиви, тъй като било прието, че е налице такава претенция, а в същото време – не бил предявен като самостоятелен иск. Счита, че съдът е следвало да се произнесе с диспозитива на решението по предявеният брачен иск, и, че има възможност с иск по чл.149 от СК да търси издръжка за минало време само към датата на предявяване на първоначалната искова молба. Не се установявали данни по делото от нейна страна да са налице виновни действия и бездействия , които да са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли съдът да отмени решението на РС-М. в частта, с която не е уважен предявеният иск по чл.149 от СК, и в частта, с която е обявено, че и тя има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Претендира разноски по делото.

В писмения отговор на въззивната жалба С. С. С. , чрез адв. С.- АК-Хасково, твърди, че искът по чл. 149 от СК следва да бъде предявен като насрещен иск по чл.211, ал.1 от ГПК, а това не е сторено от ответницата. Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака счита, че и двамата съпрузи имат вина, тъй като не са направили опит да преодолеят личните и битови проблеми и в по-голямата си част са оставили техните роднини да разрешават проблемите им. Моли съдът да потвърди решението на районния съд в обжалваните му части. В писменото становище са изложени същите съображения.

АСП, Д. СП-М., Отдел „З. на Д. изразява становище, че за двете деца се грижи майката С. М. и с нуждаят от издръжка за отглеждането и възпитанието им.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Производството по делото е по чл. 49 от СК. С решение № 86/ 01.07.2011 г. по гр.д. № 163/2011 г. РС-М. е прекратил брака между С. С. С. и С. М. С. поради дълбоко и непоправимо разстройство е и обявено, че вина имат двамата съпрузи. Упражняването на родителските права, спрямо родените от брака две деца, е предоставено на съпругата, с режим на свиждане за бащата, да взема и връща всяко едно от децата, всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа , както и един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения отпуск на майката,като вземането и връщането на децата да става в домът на майката. С. С. С. е осъден да заплаща за децата си месечна издръжка в размер на 100 лв. за детето М. и 80 лв. за детето Е., чрез тяхната майка и законна представителка С. М. С., считано от 13.01.2011 г., до навършване на пълнолетие или настъпване на друга правопогасяваща или изменяща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В тежест на страните по делото е присъдена следващата се държавната такса по делото.

С решение № 496/ 22.08.2011 г. РС-М. е оставил без уважение искането на С. М. С. за допълване на решение № 86/01.07.2011 г. по гр.д. № 163/2011 г. по описа на Районен съд – М..

Предмет на въззивното производство е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните и предявеният иск по чл.149 от СК, за присъждане на издръжка за минало време. В останалата част решението на районния съд е влезнало в сила.

По отношение на вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът съобрази следното:

Упражняването на правото на развод става с участието на съда. Ролята на ищеца при упражняването на правото на развод е да посочи състоянието на разстроените брачни отношения , да посочи причините , които обективират това състояние и мотивите защо иска развод. От съдържанието на исковата молба се установява, че до раждането на детето Е. на 01.04.2008 г. страните по делото били в Испания и брачните им отношения протичали нормално. През м. юли с.г. ответницата С. С., заедно с детето, се завърнала в България и се установила с двете си деца при нейните родители, въпреки желанието на ищеца да живее при неговите родители. Ищецът се завърнал в страната и на 02.06.2010 г.направил неуспешен опит да прибере семейството си в с. Г.,Х-а обл. при неговите родители.

В писмения отговор на исковата молба ответницата заявява, че от м.септември 2008 г. живее при родителите , а от завръщането на ищеца в страната в края на 2009 г. били заедно с ищеца в С. , К-а обл. при нейните родители. На 16.01.2010 г. ищецът отново заминал на работа в Испания и от този момент били във фактическа раздяла.

По делото са разпитани две групи свидетели, които установяват, че между страните се е породило разногласие относно произхода на детето Е. и къде да живеят като семейство. От свидетелските показания се установява, че фактическата раздяла между съпрузите е от м.януари 2010 г.,че в брачните им отношения са се намесили родителите им и никой от двамата не е положил усилия за запазване на брака. При тези данни следва да се приеме, че продължителната фактическа раздяла, поведението на съпрузите, свързано с неполагане на усилия за запазвана на брака, е довело до разрушаване доверието и привързаността между тях. Тези субективни причини са станали причина за разпадане на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. В този смисъл изводите на районния съд са правилни, почиват на събраните доказателства, при което решението в тази част следва да бъде потвърдено.

Относно предявеният иск по чл.149 от СК.

В писмения отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК наред с искането за присъждане на месечна издръжка за двете деца за бъдеще време, съответно за детето М. С. С. в размер на 150.00 лв. и за детето Е. С. С. – 100.00 лв., ответницата е предявила иск с правно основание чл. 149 от СК, за присъждане на издръжка за минало време за периода от 16.01.2010 г. до 16.12.2010 г. За детето М. ответницата претендира глобална сума от 1650.00 лв. или месечно по 120.00 лв., а за детето Е. за същия период от време- сумата от 1100.00 лв. или месечно по 100.00 лв. , ведно със законната лихва за всяка една от претендираните суми. Посоченото в писмения отговор правно основание, чл.87 от СК, не обвързва съда. Макар че в писмения отговор ответницата не е посочила, съдът приема, че е предявила иск по чл.149 от СК, който, на основание чл. 322,ал.2 и 3 от ГПК следва да бъде съединен с брачния иск по чл.49 от СК. В този смисъл е и Постановление № 5/70 на Пленума на ВС, което, макар че е издадено при действието на отменения СК, същото е актуално и при новия СК. В този смисъл съдът намира решението на районния съд в тази част за неправилно и незаконосъобразно.

Както се посочи по-горе страните са във фактическа раздяла от м.януари 2010 г. Установява се, че от този момент за двете деца на страните, грижи по отглеждането и възпитанието им полага изключително ответницата, а ищеца въпреки че е бил задължен, съгласно чл.143 от СК да издържа своите ненавършили пълнолетие деца, не е давал средства за издръжката им. Данни които да поставят под съмнение този извод на съда не са представени и с оглед на изложеното съдът приема предявеният иск по чл.149 от СК за основателен.

По размера:

С решение № 86/1.07.2011 г. по горното дело съдът е присъдил издръжка за двете непълнолетни деца на страните, както следва: за М. – в размер на 100 лв., а за детето Е. – 80 лв., считано от 13.01.2011 г. На базата на определения от съда месечен размер на издръжката за бъдеще време следва да се определи и размера на издръжката за една година преди завеждане на брачния иск.И тъй като претенцията е за глобална сума от 1650.00 лв. или по 120.00лв. месечно за детето М., то на базата от 100.00 лв. месечна издръжка, която е присъдена от районния съд, сумата възлиза на 1100.00 лв. и е дължима за една година преди предявяване на иска по чл.49 от СК , ведно със законната лихва, считано от 1.08.2011г. За детето Е. искането е за присъждане на издръжка в размер на 1100.00 лв. или по 100.00 месечно.На базата на определената от районния съд месечна издръжка от 80.00 лв., издръжката за минало време за детето Е. възлиза на 960.00 лв., за една година преди предявяване на иска по чл.49 от СК, ведно със законната лихва , считано от 1.08.2011г. В този смисъл следва решението/допълнително/ на районния съд, макар и с непрецизен диспозитив, да бъде отменено, а в останалата част - да бъде потвърдено.

При този изход на делото в тежест на С. С. С. следва да останат направените по делото разноски от С. С. в размер на 921.40 лв. , върху уважената част на иска за двете инстанции , а по сметка на КОС следва да заплати д.т. в размер на 82.40 лв.Ето защо съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение/допълнително/ № 496 от 22.08.2011 г. по гр.д. № 163/2011 г. по описа на РС-М., с което е оставено без уважение искането за допълване на решение № 86/1.07.2011 г. по гр.д. № 163/2011 г. по описа на Районен съд – М., вместо което постановява:

ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН * , с постоянен адрес С., Х-а обл. да заплати на детето си М. С. С. с ЕГН *, чрез нейната майка и законна представителка С. М. С. с ЕГН * от с. Ч., К-а обл., сумата от 1100.00 лв., за една година преди завеждане на иска по чл.49 от СК , ведно със законната лихва за забава, считано от 1.08.2011 г. , а за детето Е. С. С. с ЕГН * чрез нейната майка и законна представителка С. М. С. с ЕГН * сумата от 960.00 лв., за една година преди завеждане на иска по чл.49 от СК, ведно със законната лихва за забава , считано от 1.08.2011 г. и ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част

ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН * , с постоянен адрес С., Х-а обл. да заплати на КОС д.т. в размер на 82.40 лв.

ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН * , с постоянен адрес С., Х-а обл. да заплати на С. М. С. с ЕГН * от с. Ч., К-а обл. разноски за двете инстанции в размер на 921.40 лв. върху уважената част на иска.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/1.07.2011 г. по гр.д. № 163/2011 г. по описа на РС-М..

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.