НАХД № 78/2020 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подс. Д.П.Д. ***, ЕГН ********** е за престъпление по чл.131 ал.1, т.5а във вр. с чл.130 ал.2 от НК затова, че на 31.07.2019 год. в гр. Пазарджик, на *** е причинил лека телесна повреда на Л.П.В., ЕГН **********, изразяваща се болка и страдание, без разстройство на здравето, резултата от травматични отоци и кръвонасядания по лицето със субконюнктивален кръвоизлив по дясната очна ябълка, кръвонасядания и охлузвания по горните и долни крайници, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава 28 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителен съдебен акт с освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК.

          Подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, като се признава  за виновен и дава кратки обяснения по обвинението. Защитникът на подсъдимия пледира за оправдаталена присъда с довод, че деянието съставлявал маловежан случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно пледира за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК с налагане на глоба в минимален размер.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като  прие за установено от фактическа страна следното :

Подс. Д.П.Д. *** бил женен, като от брака си имал едно дете - Петър, роден на ***г. По време на брака Д. упражнявал физическо насилие спрямо съпругата си, заради което  впоследствие бракът им бил прекратен с развод.

През 2015г. подс. Д.Д. заживял на семейни начала, без да сключва граждански брак, с пострадалата Л.П.В.. Първоначално заживели заедно с родителите на подсъдимия в техния апартамент, находящ се на *** в гр.Пазарджик. Двамата често се карали, тъй като Д. бил много ревнив. През 2015г. постр. Л.В. забременяла с първото си дете. По време на бременността, при поредния скандал подс. Д. ударил шамар на В.. Тя напуснала семейното жилище и живяла известно време при своята майка - свд. М.Й., след което се върнала при подсъдимия.

На 07.12.2015г. от съвместното съжителство между Д. и В. се родило първото им дете - Д.Д.. След раждането й, двамата заедно с детето се преместили в апартамент под наем в гр.Пазарджик. След време родителите на подс. Д. си купили къща в с.Карабунар и освободили апартамента, находящ се на ул.“Стефан Караджа“. През месец март 2018г. подс. Д., св. В. и детето отново се преместили и заживели в апартамента на родителите на горния. През месец юни 2018г. се родило второто им дете - Д.Д.. След раждането на второто дете скандалите не спрели. До този момент подс. Д. употребявал марихуана. В края на 2018г. той решил да спре употребата, след което станал по-изнервен. Тогава отново ударил св. В. един шамар, като обяснил постъпката си с обстоятелството, че е много изнервен.

През пролетта на 2019г. бившият приятел на св. В. се преместил да живее в гр.Пазарджик. Това провокирало силна ревност у подс. Д., който смятал, че св. В. се среща с бившият си приятел.

На неустановена дата през пролетта на 2019г., при поредния скандал, подс. Д. хванал св. В. за шията и я стискал в продължение на минута. Насилието било упражнено в присъствието на две от децата на Д. - П.и Д.. Св. В. се обадила по телефона на майката на Д. - св. Ц.П., която по същото време се намирала в жилищния блок, находящ се на ул.“Стефан Караджа“ в гр.Пазарджик. Там семейството на Д. притежавало още един апартамент, в който живеели неговите баба и дядо по бащина линия. Св. Ц.П. отишла от апартамента на свекърва си в апартамента на сина си. Тя заварила св. В. силно разстроена, като й разказал, че  Д. я е стискал за гушата. По-късно св. В. разказала за упражненото насилие и на своята майка - св. М.Й..

През периода 2015г.-2019г. подс. Д. няколко пъти удрял шамари на св. В.. Неколкократно тя го напускала и отивала при майка си, след което отново се връщала при него.

На 31.07.2019г. подс. Д., св. В. и двете им деца били в апартамента си на ул.“Стефан Караджа“ в гр.Пазарджик. Около 13.00 часа св. В. сложила децата да спят и отишла в кухнята. Подс. Д. отишъл при нея и й казал, че трябва да започне работа. Тя отговорила, че трябва да се грижи за децата, което ядосало Д. и той й ударил един шамар по лявата буза. След това я хванал В. за дясната ръка, дръпнал я и тя паднала на пода. Д. стъпил с левия си крак върху лявата й ръка в областта между китката и лакътя. Св. В. започнала да го моли да я остави, но той я изритал три пъти с десния си крак, съответно в дясното око, в левия й крак и в областта на корема. От дясното око на св. В. потекла кръв. След като подс. Д. махнал крака си от ръката на В., тя се изправила, изтичала в хола и заключила вратата. Обадила се на своята майка и й казала: „Мамо, Д.ме бие, моля те, ела!“. След около десет минути св. Й. отишла при дъщеря си, като видяла, че е с подуто дясно око и кръв по лицето. На ръката си имала отпечатък от обувката на подс. Д.. Св. Й. започнала да се кара с подс.Д., който заявил, че няма проблем, а само леко е шамаросал дъщеря й. Св. Й. и св.В. събрали багаж, взели двете деца и напуснали апартамента. В. и двете деца отишли да живеят в апартамента на бабата на пострадалата, находящ се също в гр.Пазарджик.

Още същия ден, 31.07.2019г., св. В. посетила личния си лекар заради болки в дясното око. На 01.08.2019г. тя била освидетелствана и от съдебен лекар, след което подала жалба в РУ МВР-Пазарджик.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвената по делото в ДП съдебномедицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, на св. Л. Велчев е била причинена комплексна лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядания по лицето със субконюнктивален кръвоизлив по дясната очна ябълка, кръвонасядания и охлузване по горните и долните крайници и представляваща причинено на пострадалата болка и страдание. Според вещото лице тези травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и отговарят да са получени от удари по лицето и крайниците.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от самопризнанията на подсъдимия и показанията на свидетелите В., Й. и П. дадени в досъдебната фаза на процеса и преценени като достоверни при условията на чл.378 ал.2 от НПК, а също и от заключението на СМЕ и писмените доказателства, приети по делото.

          Съдът дава вяра на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват, като по несъмнен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Поради непротиворечивостта на доказателствата не са налага техният подробен анализ.

При така установената фактическа обстановка  съдът намира, че с поведението си обв.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна  състава  на  престъплението по чл.131 ал.1, т.5а  във вр. с чл.130 ал.2 от НК, като на 31.07.2019 год., в гр. Пазарджик, на *** е причинил лека телесна повреда на Л.П.В., ЕГН **********, изразяваща се болка и страдание, без разстройство на здравето, резултат от травматични отоци и кръвонасядания по лицето със субконюнктивален кръвоизлив по дясната очна ябълка, кръвонасядания и охлузвания по горните и долни крайници, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

Деецът е имал представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к. е съзнавал, че на инкриминираната дата причинява лека телесна повреда на пострадалата, удряйки я по описания по-горе начин. Деянието е извършено в условията на домашно насилие от подсъдимия, упражнявано системно. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН „Домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“.

Съобразно разпоредбата на чл.93 т.31 от НК „Престъплението е извършено, в условията на домашно насилие, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. В конкретния казус, в рамките на продължилото около пет години съвместно съжителство между пострадалата В. и подс. Д., последният многократно /системно, повече от три пъти/ е подлагал горната на физическо насилие, чрез нанасяне на шамари и стискане за шията. Безспорно двамата живеят на семейни начала, като от това съвместно съжителство имат родени две деца, тоест налице е фактическо съжителство и телесна повреда, осъществена в условията на „домашно насилие“.

Подс.Д. е предвиждал конкретно и  е искал  настъпването на общественоопасните последици на деянието си – действал е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика по чл.11 ал.2 от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед причинените конкретни увреждания на пострадалата, както и с оглед времето, мястото, начинът и мотивът за извършване на деянието.

Подсъдимият  е  личност с невисока степен на обществена опасност, доколкото към инкриминираната дата  не е осъждан, т.к. е реабилитиран, а отделно от това по местоживеене е позитивно охарктеризаран.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на дееца  и недостатъчната му способност за психофизически самоконтрол.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, направените самопризнания, изразеното критично отношение и разкаяние за стореното, за което говори и фактът, че той понастоящем се е извинил на пострадалата и отново съжителстват с нея  и децата им на семейни начала, както и тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия, който е единственият работещ в семейството и осигуряващ финансовата му издръжка. Отегчаващи обстоятелства – фактът, че на пострадалата са причинени множество леки телесни увреждания, съставляваща една комплексна лека телесна повреда, подробно описана по-горе.

          Съдът отчита фактите, че за престъплението по чл.131 ал.1,  т.5а във вр. с чл.130 ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една години, както и обстоятелствата, че обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, защото е реабилитиран,  не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК  и от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.

          Относно миналите осъждания на подсъдимия, респ. настъпилата реабилитация трябва да се каже следното:

Той е бил осъждан с две присъди. Първата от тях е по НОХД № 2574/2006г. на РС – Пазарджик, влязла в сила на 31.01.2007г., с която за престъпление по чл.195 ал.1 от НК е бил осъден на 6 месеца ЛС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години. В рамките на този изпитателен срок подсъдимият не е извършил друго престъпление, за което да е следвало да изтърпи и отложеното наказание, поради което за това негово осъждане е настъпила реабилитация по право по чл.86 ал.1 т.1 от НК, като това е станало на 31.01.2010г. След това подсъдимият е осъждан по НОХД №2752/2006г. по описа на РС - Пазарджик с присъда, влязла в сила на 19.07.2007г. С тази присъда е бил признат за виновен в извършването на три престъпления. Първото от тях е по чл.216 ал.1 от НК, като е бил осъден на пробация за срок от 6 месеца. Второто престъпление е било по чл.131 ал.1 т.12 от НК, като за него е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Третото престъпление е било по чл.293 ал.1 от НК, като за него също е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Установява се, че наказанието пробация е изтърпяно на 06.05.2008г. От този момент е започнал да тече срокът за абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 от НК, тъй като веднъж подсъдимият е бил реабилитиран по право по смисъла на чл.86 от НК и втора реабилитация по право не е била допустима. Допустима е единствено абсолютна по чл.88а от НК. Срокът по чл.88а ал.1 от НК досежно осъждането на пробация е бил 2-годишен съгласно чл.82 ал.1 т.5 от НК. Същият е започнал да тече след изтърпяване на пробацията и е изтекъл на 06.05.2010г., когато за осъждането на пробация е настъпила абсолютната реабилитация. Що се отнася до двете наложени наказания глоба в размер на по 500 лв. на основание чл.78а ал.1 от НК, следва да се каже, че за тях също е настъпил абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 от НК. Тук е мястото да се цитира т.р. № 2/28.02.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОС НК на ВКС, което в своите т.7 и т.8 подробно пояснява, че институтът на чл.78а от НК е приложим повторно и по отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, щом за това предходно административно наказание е настъпила реабилитация. Вярно е, че за двете наказания глоба в размер от по 500 лв. по НОХД № 2752/2006г. е било образувано изпълнително производство, за което по делото бяха събрани писмени доказателства. Вярно е и това, че разпоредбата на чл.82 ал.5 от НК въвежда забрана по отношение на наложено наказание глоба, за което е образувано изпълнително производство, да тече абсолютна изпълнителска давност по смисъла на чл.82 ал.4 от НК. Ограничението на чл.82 ал.5 от НК обаче е относимо само към ал.4 на същата разпоредба. То не забранява, след като за събиране на наказанието глоба е образувано изпълнително производство и в него се извършват действия за събиране на глобата, които прекъсват давността, след всяко прекъсващо действие да тече общата изпълнителна давност по чл.82 ал.1 т.5 от НК – две години. Такова разбиране подробно е изложил и ВКС в цитираното по-горе тълкувателно решение, където в т.2, т.3 и т.4 подробно са разисквани хипотезите кога би могла да настъпи реабилитация за лице, осъдено на глоба, за което е било образувано изпълнително производство или в случаите, когато не е било образувано изпълнително производство. Категорично е казано, че в случаите на образувано изпълнително производство  за събиране на глобата, след всяко действие, с което се прекъсва давността за изпълнение на това наказание, започва да тече нова обща изпълнителска давност от 2 години по чл.82 ал.1 т.5 от НК, след изтичането на която събирането на наказанието глоба се погасява по давност, а от там насетне започват да текат реабилитационните срокове по чл.86 ал.1 т.3 или по чл.88а ал.1 от НК. В конкретния казус, както вече стана ясно, за събирането на двете наказания глоба е било образувано изпълнително производство и макар в приетоот като писмено доказателство по делото писмо на публичен изпълнител да не е посочено на коя дата то е образувано, става ясно, че това е станало през 2007г., тъй като номерът на изпълнителното дело е № 13070002930/2007г. Става ясно, че по това изпълнително дело е било извършено едно единствено действие, прекъсващо давността за събирането на глобата, а именно изпращането на съобщение за доброволно изпълнение. Става ясно, че съобщението за доброволно изпълнение е изпратено на 18.11.2008г., като след тази дата не са посочени никакви действия, прекъсващи давността. Става ясно и че публичният изпълнител е приложил 10-годишната давност по ДОПК, като е прекратил изпълнителното производство с разпореждане, влязло в сила на 10.04.2018г. Това, че публичният изпълнител е приложил 10-годишната давност по ДОПК обаче, не обвързва настоящия съдебен състав, защото в конкретния случай той констатира, че за събирането на двете наказание глоба в общ размер от 1000 лв. е изтекла изпълнителската давност по чл.82 от НК. Тази обща изпълнителска давност, която е 2-годишна, е започнала да тече след извършване на последното действие по изпълнителното производство – 18.11.2008г. и е изтекла на 18.11.2010г. От тази дата насетне е започнал да тече срокът по чл.88а ал.1, във вр. с чл.82 ал.1 т.5 НК, който също е  2 години и който е изтекъл на 18.11.2012г. Считано от тази дата, подсъдимият Д. е бил реабилитиран и за двете наложени му глоби в размер на по 500 лв. по реда на чл.78а ал.1 от НК, както и за осъжданията на ЛС и пробация.

Поради всичко това съдът приема, че по настоящия казус са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на Д.  от наказателна отговорност и налагане на административно наказание – глоба.

Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, то на основание чл.78А ал.1 от НК  съдът счете, че на Д.  следва да бъде наложено административно наказание –  глоба в размер близък до минимума, а именно 1200 лева, с което ще се постигнат целите на наказанието.

За да определи такъв размер на глобата  съдът съобрази отново и семейното, материално положение и имотно състояние на дееца.

При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени  168 лв. – разноски по делото за експертиза,  които горният да заплати по сметка на ОД на МВР Пазарджик. 

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови присъдата  си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :