РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. П., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101832 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищцата – Т. А. Б., с адрес в с. Г.Т., общ. П., ЕГН **********, твърди, че с
ответника са родители на малолетното дете С. В. С.а, ЕГН **********. Поддържа, че
по съдебен път упражняването на родителските права спрямо детето е било
предоставено на нея и при нея е било определено неговото местоживеене, а на бащата
е бил формиран режим на лични контакти. Изтъква, че с цел почивки и екскурзии,
както и по повод спортни занимания, детето има нуждата многократно да напуска
пределите на страната (за пътувания до държавите от Европейския съюз, до Република
Сърбия, до Република Турция и до Република Северна Македония), за което му е
необходим и задграничен паспорт. Заявява, че с ответника не могат да постигнат
разбирателство по тези въпроси. Затова иска те да бъдат разрешени от съда. Настоява
да се допусне предварително изпълнение на решението.
Ответникът – В. А. С., с адрес в гр. П., ул. „Д.“ № 9, ЕГН **********, не
изразява становище по ищцовата претенция.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/16 г.,
1
ОСГК на ВКС, съдът може да разреши, по реда на чл. 127а СК, пътуването в чужбина
на дете, което не е навършило пълнолетие, без съгласието на единия родител, само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави,
чийто кръг е определяем.
В мотивите на цитирания тълкувателен акт са изяснени и най-важните
специфики на процедурата по чл. 127а, ал. 2 СК, а именно:
- Производството е на спорна съдебна администрация, в чийто рамки съдът
прави преценка за целесъобразност.
- Основополагащ критерий е интересът на детето, който се преценява
конкретно за всеки отделен случай, въз основа на фактите, които са установени.
- Разрешението може да бъде дадено за:
= определен период от време, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем, или
= неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави.
- Разрешението следва и да изключва възможността българската държава
да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя,
който ще пътува с детето.
„Най-добрият интерес“ на детето се определя съобразно легалната дефиниция
на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. и е изходната база за решаването на всички съдебни дела,
засягащи ненавършило пълнолетие дете, включително за пътуване в чужбина само с
единия родител и за издаването на необходимите лични документи за това (вж.
Решение № 34/21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/17 г., ІV г.о. на ВКС).
Съдът не е обвързан от становищата на страните относно брой пътувания,
период от време и определени държави, а в рамките на заявеното искане разполага с
власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално
заявения, и до определени държави, част от поисканите, респ. да разреши неограничен
брой пътувания, но до определени държави (вж. Решение № 86/13.09.2016 г. по гр. д.
№ 4685/15 г., IV г. о. на ВКС).
Паспортът е личен документ, служещ за преминаване на държавната граница на
Република България и за пребиваване извън страната, като при малолетните лица той
се съхранява от родителите или от настойниците им (чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1,
т. 2 ЗБЛД). Издаването на такъв личен документ на дете, което не е навършило 18-
годишна възраст, без съгласието на единия родител, е свързано с основния въпрос за
пътуването на детето извън страната, без позволението на несъгласния родител (вж.
Решение № 33/25.02.2014 г. по гр. д. № 143/13 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Правилната преценка на визираните принципни постановки в контекста на
разглеждания казус предполага съобразяването им на фона на данните, изведени от
доказателствената съвкупност, формирана в рамките на делото. В нея се включват
2
събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаната свидетелка
И.И.), приетите писмени доказателства и приобщеният социален доклад на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. П..
Така очертаният доказателствен материал, в който няма никакви съществени
противоречия между съставящите го елементи, дава опора за изграждането на
фактическите констатации, че:
- Детето С. В.ова С.а е на 11 години, а страните в сегашното съдебно
производство са неговите родители.
- Ищцата и ответникът са живеели в условията на фактическо съпружеско
съжителство, но впоследствие са се разделили. Личните им отношения не са добри,
което води до нарушена комуникация даже и по въпросите, отнасящи се до самото
дете.
- Бащата двукратно е давал доброволно съгласие за пътуване на детето в
чужбина, придружавано от майката, което впоследствие едностранно е оттеглял, без
дори да предупреди същата.
- Със съдебна спогодба, одобрена с Протоколно определение №
156/13.06.2018 г. по гр. д. № 452/18 г. на Районен съд – гр. П., упражняването на
родителските права спрямо детето е било предоставено на ищцата и местоживеенето
му е било определено при нея, а на ответника е бил формиран режим на лични
контакти.
- Обхватът на този режим включва всяка първа и трета седмица от месеца,
за времето от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, с преспиване, както и 20 дни през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
- От раздялата на родителите детето се отглежда непосредствено само от
майката, а с бащата има изключително редки контакти, като няма данни той да
проявява инициатива за тяхното зачестяване.
- Детето, заедно с майката живее в гр. П., където последната е трудово
ангажирана, като тя е отговорен родител и на практика успява адекватно да задоволява
всичките му базисни потребности.
- Намерението на ищцата детето да пътува в чужбина е продиктувано от
желанието й за организиране на екскурзии и почивки, извън пределите на Република
България, включително и на дейности, свързани с извънучебните му занимания по
художествена гимнастика.
Изяснените фактически данни са основание за следната обобщена преценка на
разглежданата хипотеза:
- На фона на високия родителски капацитет на майката и липсата на данни
за обратното, трябва да се приеме, че с пътуванията на детето в чужбина от нейна
страна не се цели промяна в местоживеенето му, нито пък ограничаване на правата на
бащата спрямо него.
3
- Ето защо е нужно да бъде дадено разрешение за пътуването на детето
извън пределите на страната, при което то да бъде придружавано само от майката или
от лице, упълномощено от последната, с изрично пълномощно с официална заверка на
подписа, както и за издаване на паспорт на детето, без съгласието на бащата.
- Особеностите на случая предполагат съдебното разрешение за
задграничните пътувания да бъде за държавите, до които се отнася искането на
ищцата, и за многократни пътувания, но за срок от 5 години, считано от влизане в сила
на решението.
2. По предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 СК предоставя на съда, разглеждащ спора за
пътуване на дете в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за
това, да допусне предварително изпълнение на постановеното решение, без да визира
условията за постановяване на такъв процесуален резултат. Следователно решаването
на подобен проблем е предпоставено от конкретна фактическа преценка на случая, при
съблюдаване на интереса на детето (вж. Определение № 271/08.07.2013 г. по ч. гр. д. №
3205/13 г., II г. о. на ВКС).
С оглед установените обстоятелства, свързани с целите на задграничните
пътувания на детето С. С.а, с родителския капацитет на майката и с досегашното
поведение на бащата, може да се заключи, че предварителното изпълнение на
решението ще бъде изцяло в интерес на детето, поради което искането на ищцата в
тази връзка подлежи на уважаване.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 СК:
1. Да бъде издаден паспорт на детето С. В. С., ЕГН **********, въз
основа на заявление, подадено само от майката Т. А. Б., ЕГН ********** и
съответно без съгласието на бащата В. А. С., ЕГН **********.
2. Детето С. В. С., ЕГН **********, да пътува до държавите от
Европейския съюз, до Република Сърбия, до Република Турция и до Република
Северна Македония, придружавано само от майката Т. А. Б., ЕГН ********** или
от лице, упълномощено от последната, с изрично пълномощно с официална заверка
на подписа, и без съгласието на бащата В. А. С., ЕГН **********, за неограничен
брой пътувания, като това разрешение важи за срок от 5 (пет) години, считано от
влизане в сила на настоящото съдебно решение.
4
ДОПУСКА, на основание чл. 127а, ал. 4 СК, предварително изпълнение на
настоящото решение.
В частта, с която се допуска предварително изпълнение на решението , то
има характер на определение и може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен
съд – гр. Благоевград, с частна жалба и в 1-седмичен срок, считано от връчването на
препис, а в останалата си част решението подлежи на обжалване от страните пред
посочения окръжен съд, с въззивна жалба и в 2-седмичен срок, считано от връчването
на препис, като частните и въззивните жалби се подават чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5