Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
01.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на трети май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №1454 по
описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът Г.Л.К. твърди, че е образувано ДП №164/2005 г. по описа на СО-СГП,
пр. пр. №900/2005 г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл.242 ал.4
пр.1 вр. ал.1 б.„б“ пр.3 и б.„д“ вр. чл.26 НК за това, че при условията на
продължавано престъпление на 05.07.2003 г. в гр. София, през митническо бюро
„Горубляне“ към митница „Аерогара София“, пренесла през границите на Р.Б.стоки
без знанието и разрешението на митниците, с използване на официални документи с
невярно съдържание – митническа декларация, с които удостоверила невярно
количество внесени обувки, като предметът на контрабандата е общо
27 634,00 лв., представляващи особено големи размери и особено тежък
случай, по което обвинение през 2011 г.
била привлечена като обвиняем и във връзка с така повдигнатото и обвинение и е
взета мярка за неотклонение „подписка“. Сочи, че по случая бил внесен
обвинителен акт в СГС, като въз основа на него е образувано НОХД №4639/2013 г.
по описа на СГС, НО, 28 състав, по което с присъда от 30.09.2015 г. била
призната за невиновна по повдигнатото и обвинение, като оправдателната
присъдата била протестирана от прокурор при СГП, въз основа на който било
образувано ВНОХД №48/2015 г. по описа на САС, което приключило с решение от 15.03.2016
г., с което била потвърдена първоинстанционната присъда.
Ищецът поддържа, че в резултат на действията на длъжностни лица при
ответника в рамките на описаното наказателно производство е бил
незаконосъобразно обвинен в извършване на умишлено престъпление – за
контрабанда на стоки. Заявява, че в резултат на повдиганите му обвинения и
наказателното преследване от разследващите органи и тези на П.е претърпяла и
продължава да търпи болки и страдания. Наказателното производство против нея
продължило дълго време, като през цялото това време била под постоянно
напрежение, че срещу нея се води наказателно преследване за престъпление, което
не е извършила. Поддържа, че вследствие на проведеното срещу нея наказателно
преследване била обект на подигравки и обиди от страна на нейни познати и
приятели, срещала е негативна оценка от най.близкия семеен и приятелски кръг, семейството
и и приятелите и се срамували от нея, чувствала се изолирана, появила са
повишена тревожност. Ищецът твърди още, че това незаконно обвинение и причинило
душевен и психически дискомфорт, породило е у нея чувства на възмущение,
раздразнение, яд, огорчение, срам, унижение, неудобство, гняв и притеснение. Счита,
че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е в
размер на сумата от 30 000,00 лв., поради което претендира тази сума,
ведно със законната лихва от 15.03.2016 г. до окончателното изплащане.
Претендира и разноски.
Ответникът
П.на Р.Б.в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва
наличието на сочената от ищеца оправдателна присъда, както и размера на претендираното
обезщетение.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
При предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на
ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна
присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер,
като в частта за имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е намаляло
с определена сума, чрез действителното извършване на разхода.
По делото не се спори, че през 2011 г. ищецът е привлечена в качеството
на обвиняема за това, че при условията на продължавано престъпление на
05.07.2003 г. в гр. София, през митническо бюро „Горубляне“ към митница
„Аерогара София“ пренесла през границите на Р.Б.стоки без знанието и
разрешението на митниците, с използване на официални документи с невярно
съдържание – митническа декларация, с които удостоверила невярно количество
внесени обувки, като предметът на контрабандата е общо 27 634,00 лв.,
представляващи особено големи размери и особено тежък случай, с което е
осъществен състав на престъпление по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.1 б.„б“ пр.3 и
б.„д“ вр. чл.26 НК. Не се спори и че по отношение на ищеца е била взета мярка
за неотклонение „подписка“.
Не се спори между страните, че на 10.10.2013 г. Софийска градска П.е
внесла обвинителен акт в Софийски градски съд, въз основа на който е образувано
НОХД №4639/2013 г., НО, 28 състав. С разпореждане от 17.06.2015 г.
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени
общо 2 съдебни заседания - съответно на датите 16.07.2015 г. и 30.09.2015 г., на
които ищецът се е явявала лично.
С присъда от 30.09.2015 г. по НОХД №4639/2013 г. по описа на СГС, НО, 28 състав, ищецът е
призната за невиновна по повдигнатото и от СГП обвинение за извършено
престъпление с правна квалификация чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.1 б.„б“ пр.3 и б.„д“
вр. чл.26 НК. Въз основа на протест на прокурор при СГП е образувано ВНОХД №48/2016
г. по описа на САС. С постановеното по въззивното дело решение от 15.03.2016 г.
въззивният съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди,
причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е
оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС
по тълк.д. №5/2013 г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове
за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от
18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият,
пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е П.на РБ. Отговорността на
държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя
отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица.
Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се
прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали
увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то
отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния
случай - П.на РБ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в
случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди - в този
смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на
критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността на наказателното
производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на
деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на
гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните
качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот,
чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на
терзанията. От правно значение са само действително търпените неудобства в
резултат на обвинението. /В този смисъл Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г.
на Пленума на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на
ВКС; Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение
№1199/11.02.2009 г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото
производство, че ищецът, в следствие на образуваното срещу него наказателно
производство, е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни
преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно
неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да
създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната
възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия, а и относно
възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите
роднини, приятели и въобще с всички, с
които има социалния контакти.
От показанията на свид. В.П.се установява, че след повдигането на
процесното обвинение ищецът е била разстроена, плакала е, за това се е говорило
във входа на блока, родителите и го приели много тежко. Свидетелят сочи още, че
ищецът не е могла да спи, започнала е да взима хапчета за сън, спряла е да ходи
на работа, занемарила се е, споменавала е, че ще се самоубие, не е искала да
контактува с никой.
От показанията на свид. В.Р.се установява, че ищецът е била много
притеснена от повдигнатото и обвинение, нямала е желание да общува с други
хора, притеснявала се е и за майка си, която също била разбрала, нямала е
желание за работа, била е отчаяна. Свидетелят сочи още, че ищецът изпитвала
притеснение и срам, споделяла е, че трудно ще си намери работа.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото, като ги цени при условията
на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има
предвид възможната заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото.
Личните впечатления на тези свидетели са логични и последователни, изнесените с
тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са житейски
оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирала към този момент.
Впечатленията им са трайни и регулярни, продължили не само през целия период на
воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните
неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно
състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да
свидетелстват близки до ищеца хора. Същевременно, обаче, съдът не кредитира
показанията на тези свидетели по отношение на твърденията им за нарушаване на
здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в безсъние, тъй като същите не
са годни доказателствени средства да установят причинно–следствената връзка
между влошеното здраве и повдигнатото и поддържано обвинение.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установи безспорно
наличието на оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и
в сила същият е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки
и страдания. Наказателното производство
срещу нея в двете му фази е продължило в период от 2011 г. до 15.03.2016 г. или
около 5 г. Следователно не може да се приеме, че този период надвишава рамките
на „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл не е нарушено
правото на ищеца за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е била обвинена в извършването на тежко умишлено престъпление
против митническия режим по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.1 б.„б“ пр.3 и б.„д“ вр.
чл.26 НК, за което е предвиденото наказание „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет
години. Наложена и е била мярка за неотклонение „подписка“.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както събраните
по делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на
повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие,
засегнатото чувство за справедливост, чест и достойнство, обидата от приетите
във връзка с наказателното производство действия срещу нея, обстоятелството, че
по отношение на нея е били взета мярка за неотклонение „подписка“,
обстоятелството, че е изпитвала стрес и срам във връзка с образуваното
наказателно преследване, както и че е станала необщителна и се е отдръпнала от
своите приятели и познати.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 8000,00 лв. и искът следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 13.07.2016 г., от
който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и
прието в т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005
г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това съдът приема, че
акцесорната претенция за лихва се явява частично основателна и ответникът дължи
такава върху определеното от съда обезщетение за причинените неимуществени вреди
от 13.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 10,00 лв., представляваща държавна такса, сумата от 10,40 лв., представляваща такса за заверка на документи по чл.32 ЗА и сумата от 381,38 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платими по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Г.Л.К., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, сутерен – чрез адв. К.Т., на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 8000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 13.07.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.1 б.„б“ пр.3 и б.„д“ вр. чл.26 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 13.07.2016
г. присъда по НОХД №4639/2013 г. по описа на СГС, НО, 28 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 30
000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода 15.03.2016
г. – 13.07.2016 г., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 10,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на адв. К.Т., адрес: ***, сутерен, на
основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 10,40 лв., представляваща такса за заверка на документи по чл.32 ЗА
и сумата от 381,38 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: