РЕШЕНИЕ
№ 5913
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110201473 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н.
Б. Б. срещу ЕФ серия К, № 6242008, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. От страна на
жалбоподателя практически се прави искане за отмяна на фиша, като се излагат конкретни
доводи за нарушаване на материалния закон и за недоказаност на обвинението. Възиваемата
страна излага конкретна аргументация за процесуална и материална законосъобразност на
фиша, като претендира неговото потвърждаване, както и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
От приобщените към доказателствената съвкупност с определения с правно основание чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени
материали, от приетите като доказателства с нарочно определение материали и – отчасти –
от обясненията на жалбоподателя пред съда се установява по несъмнен начин именно
описаната в обжалвания ЕФ фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за
такова препращане като използвана техника за излагане на установената от съда фактическа
обстановка не се открива никъде в релевантната правна уредба, в който смисъл мотиви е
излагал и ВКС касателно въззивните съдебни актове в наказателните производства от общ
характер), както и това, че соченият в процесния ЕФ предходен такъв фиш е бил за
нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (превишаване на разрешената стойност на скоростта) и
1
е бил връчен на 18.08.2021 г. на баба на жалбоподателя, която го е предала на последния, а
той от своя страна не го е обжалвал, бидейки съгласен с фиша. Съдът не кредитира версията
по обясненията на въззивника в смисъл, че автомобилът не е заснет на соченото в
процесния ЕФ място, в която връзка няма абсолютно никаква причина съдът да не се довери
на съставения под страх от наказателна отговорност по чл. 311 от НК протокол за
използване на АТСС, респективно на самия атакуван ЕФ, а да се довери на изхождащите от
заинтересованото в най-голяма степен от изхода на делото лице обяснения, съзнателната
недостоверност на които поначало не е скрепена изобщо с някакъв вид отговорност;
съпоставяйки приложените от жалбоподателя разпечатки на снимки с тези по преписката се
установява, че районът на заснемане е един и същ, но обхватът и насочеността на
заснемането са различни – това е видно не само при съпоставка на заснетите дървесна
растителност, билборд/поставка за билборд и елементи на пътна инфраструктура, но и при
внимателната съпоставка касателно такъв устойчив заснет елемент от околната среда като
контура на планински масив, виждащ се на заден фон на ориентиращата снимка по
преписката и на втората от представените от жалбоподателя снимкови разпечатки (с указана
на нея ръкописно посока север), което лесно обяснява защо на снимките по преписката се
вижда на заден фон (включително зад заснетия автомобил) сграда (в този ред на мисли, не е
необходимо ангажиране на допълнителни доказателствени материали за разкриване на
обективната истина в така коментираната насока). Изрично следва да се посочи, че са
ангажирани необходимите доказателства и за метрологичната годност на процесната
измервателна и заснемаща уредба.
Материалният закон е приложен напълно правилно, включително държейки сметка за
дефиницията по пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, доколкото съответният предходен ЕФ на
ОДМВР – Ловеч при всяко положение е бил (вече) влязъл в сила по-малко от година преди
процесната дата 29.07.2022 г. и с него е наложено наказание на въззивника Б. за същото по
вид нарушение (последната посочена преди малко законова разпоредба съобразно изричния
й текст визира именно същото по вид нарушение, а не непременно осъществяване на точно
същия състав на административно нарушение), като следва да се държи сметка и за
разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП (липсата на изрично посочване в съдържанието на
пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП на хипотеза на издаден предходен ЕФ, за разлика от
разпоредбата на т. 62 от същия параграф, не означава, че действителната воля на
законодателя е била да изключи от приложното поле на повторността случаите на
предходно наложени с ЕФ, а не с НП, наказания, като визираната липса на изрично
уточняване в текста на т. 33 намира своето логично обяснение в това, че самата разпоредба
на т. 62 от пар. 6 на ДР към ЗДвП се явява нова, обнародвана в същия брой на ДВ, с който са
обнародвани допълненията на ЗДвП, с които се въвежда изобщо уредбата по издаване на
ЕФ). Доколкото настоящият съдебен състав е приел жалбата за редовна (включително като
депозирана в законовия срок), то възраженията относно връчването на обжалвания фиш се
явяват ирелевантни за делото.
При цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не
констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което
2
на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш
следва да бъде потвърден. Така изложеното по-горе е това, което има значение за изхода по
същество на настоящото производство. Иначе, при този изход на делото е налице основание
за присъждане на разноски в полза на СДВР съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл.
37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от НЗПП, а именно юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правната сложност на делото следва да бъде в минимален размер.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 6242008, на СДВР.
Осъжда горепосочения жалбоподател Б. да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по
делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3