№ 128
гр. София, 29.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600509 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от защитника на
подсъдимия ГР. АТ. М. – адв. Ем. Й. от САК - срещу определение от
14.07.2021 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 398/2020
г. по описа на районен съд – Е.П.
Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е
оставил без уважение искане на защитника на подсъдимия, предявено в
разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е
привлечен към наказателна отговорност. Твърди се, че в обвинителния акт
липсва описание на конкретни деяния и тяхното свързване с цитираните
законови норми, които са нарушени, както и изложение на факти за пряка
причинноследствена връзка между противоправно поведение на пътя и
настъпилите общественоопасни последици. Поддържа се, че е допуснато и
друго процесуално нарушение на досъдебното производство, довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия, а именно, че не е извършено
ново привличане на обвиняемия по реда на чл. 225 НПК след връщането на
делото на прокурора.
1
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, атакуваното определение на районен съд – Е.П.и
материалите по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.
249, ал. 3 от НПК от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва
постановения съдебен акт и разгледана по същество е основателна, а
съображенията за това са следните:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано
по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна
прокуратура –Е.П. с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия ГР.
АТ. М. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.
1 НК.
С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание
по чл. 248 НПК, проведено на 14.07.2021 г., първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото
е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство и за прекратяване на съдебното
производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред; потвърдил е
взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение – „подписка“, като
същевременно е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения. Последното е аргументирал с довода, че
фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, очертават ясно и точно от обективна и субективна страна деянието, за
което е повдигнато обвинението, и по начин, осигуряващ възможност на
обвиняемия да организира защитата си.
Посочените изводи на първоинстанционния съд не се споделят от
въззивната инстанция.
Първият съд вярно е дефинирал процесуалното предназначение на
обвинителния акт, изведено от ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д.№
2/2002 г., ОСНК, а именно – да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
2
участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита, но
неправилно е приел, че внесения обвинителен акт удовлетворява тези
изисквания. Процесуалното предназначение на обвинителния акт изисква в
неговата обстоятелствена част да се съдържа ясно, конкретно и
последователно изложение на фактите, с които се твърди да е осъществено
изпълнителното деяние на престъплението и участието на подсъдимия в
осъществяването му.
С обвинителния акт, внесен от РП – Е.П. е повдигнато обвинение срещу
подсъдимия ГР. АТ. М. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. 1, вр. ал.1
, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, затова че при управляване на моторно превозно
средство е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 3 и чл.
20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил една тежка телесна
повреда и шест средни телесни повреди на едно лице – Веселин Гаврилов
Стаменов, като деянието е извършено в пияно състояние.
Изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява с
действия и/или бездействия на водача на моторното превозно средство, с
които се нарушават правилата за движение по пътищата, т.е., извършеното
нарушение на правилата за движение е обективен елемент от състава на
престъплението, очертаващ признаците на изпълнителното деяние и затова
следва да бъде ясно, точно и еднозначно формулирано, както на досъдебното
производство с постановлението за привличане на обвиняем, така и в
обвинителния акт. Всяка въведена неяснота по този въпрос винаги създава
съществени затруднения в реализирането на правото на защита на
обвиняемия.
В обстоятелствената част на обвинителният акт са изложени факти
относно обстоятелствата кога, къде и как е настъпило инкриминираното
пътнотранспортно произшествие и кои са участниците в него. Изложени са
ясни, разбираеми и последователни фактически твърдения за това че:
произшествието е настъпило на 10.03.2013 г., около 06:15 ч. в с. Лесново, на
улица, съвпадаща с общински път SFO 1232; подсъдимият е управлявал в
описания пътен участък лек автомобил „Мазда 626“ с рег. № СА **** МХ с
посока на движение от гр. Е.П.към с. Лесново, като се е движил със скорост
3
от 123 км/ч.; че в зоната на прав, равнинен участък от пътя, непосредствено
след лек ляв завой (считано по посока на движението на автомобила,
управляван от подсъдимия) подсъдимият е задействал аварийно спирачната
му система, при което автомобилът започнал да преминава в насрещната
лента за движение, като оставял спирачни следи; вследствие задействането на
спирачната уредба автомобилът започнал да се плъзга и ротира, като
последвало приплъзване наляво, в посока, обратна на часовниковата стрелка,
навлязъл в насрещната лента и се озовал с дясната си страна пред лекия
автомобил, който в този момент се е движил в тази лента и бил управляван от
свид. В.С. – л.а. м. „Рено“, модел „Клио“ с рег. № СО **** МА; настъпил е
удар между двата автомобила - в зоната на преден десен калник, предна
дясна колона и врата на автомобила, управляван от подсъдимия и предната
част на автомобила, управляван от пострадалия. Изложени са фактически
твърдения, че в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие са
причинени съставомерни телесни повреди на водача на л.а. „Рено“ – свид.
В.С., както и че подсъдимият е бил в пияно състояние.
При така очертаната фактическа обстановка остава неясно от
фактическа страна обвинението за извършено от подсъдимия нарушение на
правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Вмененото нарушение на
правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП се отнася до
нарушаване на правилата за движение, свързани с избирането на съобразена с
конкретните пътни условия скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2, изреч. 1 ЗДвП
- атмосферни условия, релеф на местността и др. фактори, посочени в
изречение първо на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като следва да се посочи и с кои точно
фактори от сложилата се пътна обстановка не се е съобразил при избиране на
скоростта на движение на управлявания от него автомобил, което в случая
въобще не е сторено. Същевременно на подсъдимия е вменено и
неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2, изреч. 2 от ЗДвП да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре при възникнала опасност за
движението, като в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва
въобще фактическо твърдение за възникнала опасност за движението, с която
подсъдимият е следвало да съобрази движението си.
В обстоятелствената част на обвинителния акт като причина за
настъпване на произшествието е посочено, че подсъдимият: „… е управлявал
4
автомобила с изключително висока скорост, в съчетание с неправилни
действия с органите на управление“, без да е посочено конкретно кои точно
са тези „неправилни действия“.
При това положение е основателен упрекът, отправен с жалбата, за
въведена съществена неяснота във фактическото обвинение, тъй като не става
ясна обвинителната теза от фактическа страна дали престъпният резултат е
настъпил: защото подсъдимият не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което е управлявал – нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП или
защото е управлявал МПС със скорост, несъобразена с атмосферните условия,
с релефа на местността и др. фактори, посочени в изречение първо на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП и с кои точно фактори от сложилата се пътна обстановка не се е
съобразил при избиране на скоростта на движение на управлявания от него
автомобил, или защото не е намалил и спрял при възникнала опасност за
движението и какво е конкретното обективно проявление на тази опасност.
Посочените недостатъци на изложеното в обвинителния акт фактическо
обвинение съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като ограничава правото на подсъдимия да узнае фактите на обвинението и да
се защити адекватно по тях, респ. правят негоден обвинителния акт да
изпълни процесуалното си предназначение, а именно да очертае предмета на
доказване по начин, че без да се налага да се правят предположения,
подсъдимият и останалите страни да могат да узнаят фактическите
обстоятелства на обвинението.
Констатираните недостатъци на обвинителния акт въвеждат
основанието по чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения съобразно
указанията, дадени по-горе, а обжалваното определение следва да бъде
отменено като неправилно.
По повод доводите на защитата, развити в частната жалба, следва да се
отбележи, че доколкото внесеният обвинителен акт след прекратяване на
съдебното производство в хипотезата на чл. 249 НПК и връщане на делото на
прокурора е за същото престъпление, без да е внесено съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението или да е повдигнато обвинение за
5
по-тежко наказуемо престъпление, не е било необходимо ново привличане на
обвиняемия по реда на чл. 225 НПК.
Обръща внимание на председателя на районния съд, че след
прекратяване на съдебното производство в хипотезата на чл. 249 НПК
повторно внесеното в съда дело се образува под нов номер, съгласно чл. 80,
ал. 9 ПАС.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3 НПК
Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 14.07.2021 г., постановено в разпоредително
заседание по н.о.х.д. № 398/2020 г. по описа на районен съд – Е.П. с което е
оставено без уважение искането на адв. Ем. Й. за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по н.о.х.д. № 398/2020
г. по описа на районен съд – Е.П.и
ВРЪЩА делото на районна прокуратура – Е.П.за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения,
посочени по-горе.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6