РЕШЕНИЕ
№ 2410
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110137976 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от
ЗЗД от Г. З. З. срещу С.о. за заплащане на сумата 863,16 лева -главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил марка
„БМВ“, модел „530Д”, с рег. №***********, причинени при ПТП от 05.08.2023 г.
в гр. София, при движение по ул. „П.п.“, с посока на движение от бул. „Ц.Б. III“
към „Б.П.“ срещу адрес №9, и сумата 863,16 лева –главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, всички настъпили в резултат от
преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането. В искова молба са изложени фактически
твърдения, че около 03,30 ч. на 05.08.2023 г. в гр. София, при движение по ул.
„П.п.“, с посока на движение от бул. „Ц.Б. III“ към „Б.П.“ срещу адрес №9,
ищецът управлява собствения си лек автомобил и забелязал на пътно платно
дупка пълна с вода. Направил опит да я избегне, но не успешно, тъй като заемала
изцяло ширината на платното му за движение, а същевременно маркировката в
участъка била с непрекъсната линия и не позволявала да навлезе в насрещното
платно.Чул силен трясък, след преминаване спрял и установил, че двете десни
гуми са срязани и спаднали. Съставен е протокол за ПТП. За възстановяване на
щетите по автомобила ищецът сторил разноски за ремонт 603,96 лв. и се
наложило да заплати за пътна помощ 259,20 лв. Инцидентът се случил на път за
летище София, за където ищецът откарал свои близки, при което се притеснил
дали ще успее навреме да ги закара, изпитал безпокойство и стрес, страдания за
изгубеното време, тъй като се наложило да прехвърли багажа на пътниците в
друг автомобил и да се направят два курса, за да се превозят всички до летището,
1
трябвало да чака патрул на пътна полиция и на пътна помощ.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като недоказани
наличието на препятствие на пътя и механизма на настъпване на
произшествието, причинна връзка с посочените щети и твърдени болки и
страдания, и същите да са настъпили от процесното ПТП. Оспорва представения
протокол за ПТП относно механизъм и причините за възникване на
произшествието. Навежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и
твърди, че водачът на увреденото МПС при движение със съобразена скорост е
можел да избегне препятствието и не се е съобразил с пътната обстановка.
Твърди, че е изпълнил задължението си за поддържане на пътната настилка.
Третото лице-помагач „Т.Г.Х.“ АД на страната на ответника оспорва
исковете по основание и размер.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че пътят, на който е настъпило
процесното пътно-транспортно произшествие е общински път; както и че
ищецът сторил разноски за ремонт на автомобила 603,96 лв. и за пътна помощ
259,20 лв.
От писмените и гласни доказателства се установява, че на 05.08.2023 г.,
вечерта гр. София, при движение по ул. „П.п.“, с посока на движение от бул.
„Ц.Б. III“ към „Б.П.“ срещу адрес №9, собствения на ищеца лек автомобил
„БМВ“, с рег. №*********, с рама №***********, e увреден при преминаване
през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно,
представляваща дупка пълна с вода, от което предна и задна дясна гума е
спукана, а джантата на всяка изкривена. Съдът приема , че произшествието е
настъпило при твърдения от ищеца механизъм, който се установява при анализ и
преценка заедно и поотделно на събраните доказателства. Представеният
Протокол за ПТП №1851735/05.08.2023 г., съставен от мл. автоконтрольор Кр. С.,
ведно със снимков материал, като изготвен от орган на МВР в кръга на
възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ.
Той се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, на осн.
чл. 179 ГПК. Органът на полицията е посетил местопроизшествието след
реализирането му, но протоколът, ведно със схема на ПТП, обективира не само
авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите
факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, релевантни за
настоящия спор, а именно: мястото на настъпване на ПТП-то, наличието на
неравност на пътното платно, факта, че същата не е сигнализирана и
обезопасена, както и видимите вреди по автомобила. Предвид липсата на
материална доказателствена сила на документа в частта на описания от
съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то, съдът анализира същия във
връзка с гласните доказателства, които еднопосочно и логически потвърждават
настъпването на инцидента. Съдът възприема показанията на свидетелите З.и за
достоверни, тъй като преценени по правилото на чл. 172 от ГПК, са
последователни и житейски логични, и не се установиха противоречия и
заинтересованост от изхода на делото.
Ответникът застъпва тезата, че пътят е бил в изрядно състояние, което
ищецът опроверга при условията на пълно и главно доказване с показанията
свидетели очевидци и убедителни писмени доказателства. Следва да се
отбележи, че представения констативен протокол към договора за поддържане и
2
текущ ремонт на уличната мрежа, сключен с третото лице-помагач, от една
страна не е убедително писмено доказателство относно местоположението на
ремонтираните участъци, а от друга - не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, като съставен от посочените по-горе участници в
строителството, които са частно-правни субекти и не са снабдени с официална
удостоверителна компетентност. В този смисъл може да бъде оборено
удостовереното в него и това бе сторено в хода на съдебното дирене от ищеца.
Общинските пътища са публична общинска собственост, съгласно чл. 8,
ал. 3, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 11 от Закона за
общинската собственост, имоти и вещи -общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от ЗП, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно С.о. като
собственик на пътя, има нормативно определеното задължение да организира
дейностите по поддържане уличното платно, незабавно да сигнализира в случай
на възникнало препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок.
Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото
предназначение на общинските улици общината следва да осъществява дейности
по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и
предвижване на пешеходци по тях. Тъй като общината като юридическо лице
изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са
взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по
общинските улици и пътища.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение на ответника, чрез
своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване по пътното
платно. Безспорно по делото е обстоятелството, че са причинени имуществени
вреди по лекия автомобил на ищеца от попадане в процесната неравност на
пътния участък, стопанисван от ответника, която не е отстранил или
сигнализирал като препятствие, и същите се намират в пряка причинна връзка и
съставляват необходим и естествен резултат от увреждането.
Противопоставените от ответника възражения останаха недоказани и
неоснователни. При това съдът приема, че е установен фактическият състав по
чл. 49 от ЗЗД. Исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди се явява
основателна в предявения размер,в т.ч. определен по чл. 162 от ГПК. Търсеното
парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това
се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на искова
молба-24.06.2024 г., до окончателното изплащане на главницата.
Съобразно разпределената тежест на доказване, ищецът следва да
установи по иска за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
от ПТП, че негови нематериални блага са увредени, а именно, че изпитал
безпокойство, стрес и страдания за изгубеното време. Претенцията за
обезщетение на неимуществени вреди е строго лична по своя характер. Касае се
за лично изживени болки и страдания от пострадалия-ищец и предмет на
доказване са именно тези лично изживени болки и страдания. Установените, чрез
свидетелските показания, обстоятелства не сочат какви са обективираните от
ищеца притеснение и стрес, а на неговите близки, и конкретни данни за негов
дискомфорт не се събраха. Поради това искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди като недоказан подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, всяка страна има право да й се възстановят
сторените съдебни разноски. Ищецът претендира платената държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Ответникът навежда възражение за прекомерност по
3
чл. 78, ал. 5 от ГПК за платеното за правна помощ от ищеца – сумата 400 лв.
Възражението е бланкетно, а съдът, като взе предвид защитавания материален
интерес, фактическата и правна сложност на спора, очакваните процесуални
действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, приема, че
платеното е необходима и разумна разноска. В полза на ищеца, съразмерно на
уважената част от иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди
сумата 234,53 лв. за съдебни разноски. Съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 от
ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска ответникът има право на съдебни
разноски. Претендира държавна такса по чл.23, т. 3 от ТДТГПК и
юрисконсултско възнаграждение. Последното се определя от съда, на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП, което в случая следва да е
минималния размер от 100 лв., или общо 110 лв., а според изхода на спора му се
дължат – 55 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., с Булстат:********, със седалище и адрес на управление:
************, да заплати на Г. З. З., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, на
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД, сумата 863,16 лева – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил марка
„БМВ“, модел „530Д”, с рег. №***********, с рама №***********, причинени
при ПТП от 05.08.2023 г. в гр. София, при движение по ул. „П.п.“, с посока на
движение от бул. „Ц.Б. III“ към „Б.П.“ срещу адрес №9, настъпили в резултат от
преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.06.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. З. З., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, срещу С.о., с Булстат:********, със седалище и адрес на
управление: ************, осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52
от ЗЗД, сумата 863,16 лева –главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от 05.08.2023 г. в гр. София,
при движение по ул. „П.п.“, с посока на движение от бул. „Ц.Б. III“ към „Б.П.“
срещу адрес №9, при преминаване с лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д”,
с рег. №***********, с рама №***********, през необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 24.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.о., с Булстат:********, да заплати на Г. З. З., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 234,53 лева –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. З. З., с ЕГН:**********, да заплати на С.о., с
Булстат:********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 55,00 лева – съдебни
разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от С.о. по банкова сметка на Г.
З. З. с № IBAN:******9, при „П.и.б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.Г.Х.“
АД, с ЕИК:*********, на страната на С.о..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5