Р Е Ш Е Н И Е
Номер260007/13.01. Година 2021 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На тринадесети януари Година 2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01866 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3906366 на ОД на МВР Перник, с който на П.П.Б., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Южен кръст 2001” ЕООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи чрез процесуалния си представител адв. А.И. от САК, жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което от адв. А.И. е депозирана писмена защита, с която поддържа направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 22.08.2020 г. в 10:27 часа на път І-6, км 86+300 преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. Радомир товарен автомобил „Ленд Ровер Ланд Ровер Дискавъри Спорт” с рег. № *******със скорост от 81 км/ч.
След преустановяване на извършвания в периода от 09:30 часа до 11:30 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител Р.М.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.), който бил регистриран на 25.08.2020 г. с рег. № 1158р-7858.
При направена справка по
регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният
автомобил, чиято скорост на движение е отчетена е собственост на „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД, като за
ползвател на същия е посочен „Южен кръст
2001” ЕООД, ЕИК *********, чийто законен представител е именно жалбоподателя. В
отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден
срещу него процесния ЕФ, с който отчетената скорост била редуцирана на 78 км/ч, предвид
приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 18 км/ч,
поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП му е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от същия закон
административно наказание глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а обжалвал
същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Ленд Ровер Ланд Ровер Дискавъри Спорт” с рег. № *******е собственост на „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД, като ползвател на същия е „Южен кръст 2001” ЕООД, ЕИК *******, което не се и оспорва от жалбоподателя, в качеството му на законен представител на лизингополучателя. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство - снимка № 11743D0/0282162, установява, че на 22.08.2020 г. в 10:27 часа автомобил с рег. № *******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от минус 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на Българския институт по метрология за съответствие с техническите изисквания, писмо изх. № 11-00-376 от 14.12.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 86+300 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 и е с цифрово означение 80 км/ч, който е позициониран 20 метра преди конкретния км 86+300.
От правна страна:
Не е спорно,
с оглед приложената справка за собственост, че товарен автомобил „Ленд Ровер
Ланд Ровер Дискавъри Спорт” с рег. № *******е собственост на „Мото-Пфое
Лизинт” ЕООД, който търговец по занятие е лизингодател, като предоставя
на лизинг автомобили. Същият се е възползвал от предоставената му правна
възможност в чл.4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на автомобила е посочил
юридическото лице, което използва превозното средство по силата на договор за
лизинг, а именно „Южен кръст 2001” ЕООД, ЕИК *******. Нормата на чл. 188, ал.1
от ЗДвП е категорична, че собственикът или този, на когото е предоставено
моторното превозно средство отговаря за извършеното от него нарушение, т.е.
отговорността за такова нарушение може да бъде ангажирана или на собственика
или на този, на когото е предоставен автомобила. След като въпросния автомобил
е предоставен на лизинг на „Южен кръст 2001” ЕООД, ЕИК *******, поради което и
при неговата регистрацията е направено вписването в централна база–КАТ, че ползвател на същия е посочения търговец, то
правилно процедурата е била насочена срещу лизингополучателя, на когото
въпросното превозно средство е предоставено за ползване на валидно правно
основание. Доколкото в търговския регистър именно жалбоподателят е
вписан в качеството на законен представител на
„Южен кръст 2001” ЕООД, то провилно и в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. От страна на П.Б. не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в
законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и
ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените
хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
Съдът не приема възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен и необоснован, тъй като не съдържа точни данни за неговия издател, за датата на издаване и описание на нарушението, като съображенията са следните:
Общите правила на ЗАНН относно съдържанието на едно наказателно постановление, за да бъде то законосъобразно, не намират приложение в процесния случай, защото приравняването с ЕФ се свежда единствено до правните последици произтичащи от влизането в сила на двата акта, но не и до процедурни изисквания свързани с издаването им и очертаването на съдържанието им. В чл.189, ал.4 от ЗДвП законодателят изрично и изчерпателно е изброил реквизитите, които следва да съдържа ЕФ, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Затова липсата на означена дата на издаване, посочване на длъжностно лице, което е попълнило данните в ЕФ и полагането на подпис от негова страна, както и подробно описание на нарушението, след като остават извън задължителните реквизити в чл.189, ал.4 от ЗДвП, не представляват нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието на обжалвания ЕФ, поради което и същият е законосъобразен. В тази насока настоящият състав отбелязва, че приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което и спазването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Възможността за упражняване на съдебен контрол за спазване на преклузивните срокове по чл.11 от ЗАНН, препращащ към уредбата относно погасяването на наказателното производство по давност в НК не е преклудирана от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй като меродавна за тях е датата на извършване на деянието съобразно изготвения видеоклип. Ето защо и не е основателно възражението, че неозначена дата на издаване на ЕФ засяга възможността за изчисляване на съответните давностни срокове. Преценката относно последвал по-благоприятен закон също не е възпрепятствана, тъй като прилагането на принципа в чл.3, ал.2 от ЗАНН не е ограничено до датата на издаване на ЕФ, а до неговото влизане в сила.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0282162, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин. Наличието на заснето второ превозно средство в изображението не поставя под съмнение, че измерената скорост е именно на процесния автомобил, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката, като в случая пресечната точка на наличните маркери на снимката се пресичат точно на автомобила с рег. № СВ 7090 ВН.
Съдът констатира, обаче, че при описанието в процесния фиш на
нарушението и на съответната нарушена правна норма, са допуснати съществени
процесуални нарушения което е довело до невъзможност да се формира по несъмнен
начин извод досежно правилността на дадената квалификация на деянието и да се
направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма, като
съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е неправилно и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено нарушението е записано следното: Общ. Перник път І-6 км 86+300, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 за извън населено място. Съдът не може да приеме за установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била измерена в извън населено място, което е обективен елемент на нарушението, тъй като от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-376 от 14.12.2020 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на движението в процесния участък, се установява, че посочения км 86+300 попада в рамките на населеното място гр. Перник.
Предвид визираното по-горе несъотвествие на вписаните данни в ЕФ за местонахождението на заснемащото устройство в рамките на община Перник спрямо установения в писмото на Областно пътно управление Перник факт, че се е намирало в населеното място гр. Перник, както и с оглед посоченото от Областно пътно управление цифровото ограничение на пътния знак В26, което е 80 км/ч, а не визираното във фиша такова от 60 км/ч, води до единствено възможния извод, че административнонаказателното обвинение е недоказано. Нещо повече: при установеното ограничение от 80 км/ч, въведено в контролирания участък с пътен знак и визираната във фиша установена скорост на движение на автомобила на жалбоподателя от 78 км/ч се налага извод, че водачът не се е движел със скорост над максимално разрешената такава, поради което и атакувания ЕФ се явява неправилен и необоснован.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението, намиращо се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на
жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора –
отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно нормата
на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА,
препращащ съответно към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая, от съдържанието на приложения на
л. 40 договор за правна защита и съдействие от 10.01.2021 г., се установява, че
жалбоподателят П.Б. е възложил на адвокат А.И. от САК оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен
съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 400 лева, за което е
отразено, че е заплатено в брой. От страна на въззиваемата страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за
основателно по следните съображения:
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (ред. ДВ бр.68 от 31.07.2020 г.) за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400 лв. Предмет на обжалване е ЕФ, с който е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в изготвяне на жалба и призоваване на съдебен адрес за едно съдебно заседание, в което същият не е взел участие, а е депозирал писмена защита. При това положение заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА - да е справедлив и обоснован. Предвид тези съображения съдът намира, че именно посочения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение минимален размер от 300 лв следва да бъде присъден в полза на жалбоподателя, която сума ОД на МВР Перник с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на П.П.Б., ЕГН **********.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3906366 на ОД на МВР Перник, с който на П.П.Б., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Южен кръст 2001” ЕООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на П.П.Б., ЕГН **********, в качеството
му на законен представител на „Южен
кръст 2001” ЕООД, ЕИК *******сума в размер на 300 лв (триста лева),
представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ