ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 610
гр.
Пловдив, 13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX
въззивен състав в
открито съдебно заседание на десети март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Узунов въззивно частно гражданско дело № 2815 по описа на Окръжен съд - Пловдив
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по повод възражение по чл. 423 от ГПК
от П.Д.М., ЕГН **********, срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
6325/10.07.2018г. по ч.гр.д. № 11244/2018г. на РС-Пловдив.
Посочва се, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК –
заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника. Молителят твърди, че
няма син Д.М., а има син – Б. М., който е на 13г. Посочва, че баща му се казва
Д.М. и живее на посочения адрес, но двамата не поддържат връзка и отношения от
години и баща му не му е предавал съобщението. Сочи, че от извършената по
делото справка за постоянен и настоящ адрес е видно, че длъжникът има друг
адрес – гр. …….., ул. „……………“ №…. Твърди, че е узнал за получаването на
съобщението и за издадената заповед на 24.09.2019г., видно от отбелязването на
корицата на делото. Оспорва вземането, като посочва, че не дължи сумата. Моли
да се приеме възражението, да се спре изпълнението на заповедта и да се върне
делото на РС-Пловдив за продължаване на производството и даване на указания на
заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Претендира разноски.
По делото е постъпил отговор от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК ********* в който се възразява, че не е спазен срокът за
подаване на възражението и се твърди, че длъжникът е бил редовно уведомен по
реда на ГПК за издадената срещу него заповед и не са налице предпоставките за
възстановяване на срока. Сочи се, че съобщаването е било надлежно и са спазени
разпоредбите на чл. 38, чл. 43 и чл. 46 от ГПК, като намереното лице Д.М. живее
на посочения в заявлението адрес и същият е получил съобщението със задължение
да го предаде. Твърди се, че е налице опит да бъде заобиколен законът. Сочи се,
че не се навеждат изрични твърдения съобщението да не е предадено от бащата на
ответника, а само се твърди двамата да са в лоши отношения. Намира се, че
длъжникът е заведен като титуляр в картотеката на дружеството и се излагат
аргументи по същество на спора. Счита се, че не е налице никое от основанията
по чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК за приемане на възражението. Моли се да бъде
отхвърлено подаденото възражение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Пловдивският окръжен
съд, като взе предвид изложените във възражението и отговора
становища на страните и извърши служебна проверка, намира за установено
следното:
Съдът
намира, че възражението е процесуално допустимо като подадено от легитимирано
лице в едномесечния срок по чл. 423 от ГПК. По отношение на срока,
молителят твърди, че е научил на 24.09.2019г. (откогато е отбелязано, че
процесуалният му представител се е запознал с делото). Доколкото няма
доказателства за по-ранно узнаване на заповедта за изпълнение, а и доколкото
съгласно твърденията на насрещната страна, въз основа на издадения изпълнителен
лист от 03.08.2018г., на 11.09.2019г. е било образувано изпълнително
производство при ЧСИ Мурджанова за вземането по заповедта, с оглед и на
обичайното време, което се изисква за изпращането на покана за доброволно
изпълнение по образуваното изпълнително дело, съдът приема за достоверно
твърдението, че датата 24.09.2019г. е датата, на която молителят е узнал за
заповедта. Разгледано по същество, възражението следва да бъде
прието.
Производството
по ч.гр.д. № 11244/2018г. по описа на РС-Пловдив, X състав било образувано по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №
42116/06.07.2018г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, против П.Д.М.,
ЕГН ********** за
парично вземане в размер на 290,80 лв. – неплатена сума за консумирана питейна
и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ………., ул. …………….. № ….. за
периода от 22.08.2016г. до 21.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 06.07.2018г. до изплащане на
вземането, обезщетение за забавено плащане в размер на 13,31 лв. за периода от
31.01.2017г. до 31.05.2018г., ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв. и направените деловодни разноски.
Съгласно служебно извършената справка от съда по
реда на Наредба № 14/18.11.2009г. било установено, че постоянният и настоящият
адрес на длъжника Д. бил един и същ и бил в гр. *********. Съдът издал
заповедта, след което я изпратил на длъжника на представения в заявлението
адрес – гр. *********. Съобщението било получено на адреса на 16.07.2018г.,
като било записано в графа 2 на обратната страна на съобщението (л. 13), че е
получено от Д.М., като под името му било записано „син”. Получаването и
задължението да предаде съобщението било удостоверено от получателя с подпис,
положен в графа 2 на втората страница на съобщението. Съобщението било оформено
съгласно утвърдения образец по Наредба
№ 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с
връчването по ГПК. В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК не било
подадено възражение, поради което съдът приел, че заповедта е влязла в сила и
въз основа на нея бил издаден изпълнителен лист. Съгласно представенето по
делото удостоверение за семейно положение (л. 40 от въззивното дело), П.М. няма
син Д.М., а има син Б. М. (непълнолетен), като с оглед на твърденията на
страните, а и от разпитаните свидетели Д.М. и Д. М.-М.се установява, че
получилият съобщението Д.М. е баща на молителя.
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника,
който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение
чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението
си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на
твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В
случая възражението се основава на
твърдения за наличието на обстоятелства по чл.423,
ал.1, т.1 от ГПК –твърди се, че заповедта за
изпълнение не е била
връчена надлежно
на молителя, поради което същият е бил лишен отвъзможността да оспори вземането. Настоящият
състав намира, че връчването е било ненадлежно. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ГПК
съобщението може да бъде връчено лично или чрез друго лице. Съгласно чл. 46,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на
адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като друго
лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса,
или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Също така
лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да
предаде призовката на адресата. Съгласно трайно установената съдебна практика,
задължително в съобщението призовкарят вписва какво е качеството на лицето,
което е приело съобщението – в този смисъл са и Определение № 502 от 22.12.2017
г. по ч. гр. д. № 4649/2017 г. на ВКС, Трето ГО и Определение № 397 от 05.11.2018 г. по ч. гр.
д. № 3873/2018 г. на ВКС, Трето ГО, съгласно които „връчителят разполага с произтичаща
от закона компетентност по предвидените в закона форма и ред да удостовери
фактите, които са от значение за редовността на връчването. За да връчи
съобщението на лице, различно от адресата, връчителят е длъжен да провери
пасивната процесуална представителна власт на същото. Законът не изисква
връчителят да опише всички действия по тази проверка, като е достатъчно в
съобщението да посочи качеството на лицето, на което е връчил, като е допустимо
да използва разнообразни характеристики например „домашно лице“, „иконом“,
„наемател“, „началник“, „колега“, „сътрудник“, „личен асистент“ и други.
Връчването е редовно ако характеристиката сочи на онези отношения, които
законът обвързва с пасивната процесуална представителна власт. Когато те
съществуват, законът фингира връчването на адресата. Същевременно както е
отбелязано и в определение № 299 от 05.07.2018 г. по ч. гр.д. № 2596/2018 г. на
ВКС, Четвърто г.о. когато съобщението се връчва на някой от домашните на
адресата следва да се удостовери, че това лице е пълнолетно.”
В случая, видно от представените доказателства,
лицето, на което е било връчено съобщението, не е бил синът на молителя, както
е записано в призовката, а баща му – така и той при разпита пред съда посочва,
че подписът в съобщението прилича на неговия, а почеркът, с който са изписани
имената не е неговия (тъй като вероятно имената са били вписани от връчителя).
Не е било записано, че получателят е пълнолетно лице. Въпреки това няма спор
между страните, че получилият съобщението е бащата на заявителя, който е бил
пълнолетен към момента на получаването на съобщението.
Касае се за доказване на отрицателен факт, което е
възможно при доказване на положителни факти, които го опровергават. В случая
такова доказване е било проведено от молителя. На първо място, съгласно
извършената служебна справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника в
заповедното производство, е видно, че от 2010г. той има постоянен и настоящ
адрес, различен от адреса на връчването. Това обстоятелство се установява и от
разпитаните свидетели. Също така, видно от показанията на разпитаните
свидетели, получателят и длъжникът не поддържат връзка от дълги години. Бащата посочва, че не е предавал никакви
документи на сина си. Съпругата на молителя посочва, че живеят заедно с него на
адреса на ул. ******”. С оглед на всички тези обстоятелства, настоящият състав
намира, че връчването не е било редовно, тъй като съобщението е било връчено на
лице, което не попада в категорията от лица по чл. 46, ал. 2 от ГПК.
Призовкарят въобще не е посочил какво е качеството на лицето (или същото е
посочено грешно, ако се счете, че призовкарят е удостоверил, че получателят е
синът на длъжника), а от събраните доказателства се установява, че лицето не е
нито пълнолетно лице от домашните, нито лице, което живее на адреса на длъжника
(доколкото адресите на длъжника и на получателя са различни) или друго от
посочените в чл. 46, ал. 2, изр. 2 лице. Също така разпитаният свидетел Д.М.
посочва, че не е предавал документите на сина си.
По отношение на възражението на насрещната страна,
че връчването е било редовно съгласно чл. 38 от ГПК, тъй като съобщението е
било връчено на адреса, посочен по делото, следва да се отбележи, че
действително съгласно чл. 38 от ГПК съобщението се връчва на адреса, посочен по делото, като когато
адресатът не бъде намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на
настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. Законодателят
предпочита личното връчване (чл. 45 ГПК), а когато съобщението не може да бъде
връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го
приема. Това лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее
на адреса, или работник, служител, съответно работодател на адресата. В случая,
както вече се установи, получателят не е имал нито едно от гореизброените
качества, поради което и възражението е неоснователно.
По отношение на възраженията за това кой е титуляр
на картотеката и относно сключеното между страните споразумение от
16.02.2018г., същите касаят спора по същество и по конкретно, дали вземането по
издадената заповед съществува, поради което и не са предмет на настоящото
производство и не следва да бъдат разглеждани по това дело.
При тези данни по делото, заповедният съд неправилно
е приел за редовно връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК не е била надлежно връчена, поради което са налице
предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на
възражението на длъжника.
Следва на основание чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението на Заповедта за изпълнение на парично задължение,
издадена по реда на чл. 410 от ГПК да бъде спряно.
Делото следва да бъде върнато на Районен съд -
Пловдив за извършване на следващите се действия по чл. 415 ГПК.
По разноските:
В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на
чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК,
когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство
приключва, респ. заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред.
Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника
се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при
произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на
заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на
вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от ГПК/.
Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на
т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото
производство не се следват.
Мотивиран от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
възражението
по реда на чл. 423 от ГПК, подадено от П.Д.М., ЕГН **********, срещу Заповед № 6325/10.07.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 11244/2018г. на РС-Пловдив.
СПИРА
изпълнението
на Заповед №6325/10.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11244/2018г. на РС-Пловдив, въз основа на
която е издаден изп. лист. № 7342/03.08.2018 г. по същото дело.
ВРЪЩА
делото
на Районен съд Пловдив за даване указания на заявителя по чл. 415, ал. 1
от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото
за това.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.