МОТИВИ
към решение по н.а.х.д. № 44 /
2020 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница
Районна прокуратура – гр. Сливница е
внесла постановление за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница, с което се
предлага обвиняемата И.Д.Ц. – родена на *** ***, българка, българска гражданка,
разведена, със средно образование, с месторабота „Д.“ ЕООД, на длъжност
търговски представител, неосъждана, живуща ***, ЕГН **********, да бъде освободена
от наказателна отговорност за това, че на 22.03.2018 год. около 20:00 часа на
първокласен път „1-8“ /София- Калотина/, в района на 44-ти км, землището на
Община Божурище, Софийска област, при управление на моторно превозно средство-
лек автомобил марка „Б.“, модел „320Д“ с peг. № …..в посока от гр. София към
гр. Д. е нарушила правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5 ал.1
т. 1: „Всеки участник в движението по пътищата: с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“ и чл. 20, ал.1: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
като е изгубила контрол над управлявания от нея автомобил, навлязла е в
насрещната пътна лента и се е ударила в насрещно движещият се (към гр. София)
лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с ДК№ …., управляван от К. А. В. с ЕГН **********
от гр. София, вследствие на което по непредпазливост е причинила на Владимиров
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване, ангажиращо деафизарните части
на костите на дясната подбедрица- голяма и малка пищялни кости (тибия и
фибула), което увреждане е причинило на пострадалия В.трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2
във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура – гр.
Сливница, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемитата И.Ц.,
редовно призована, явява се лично, признава се за виновна, изразява съжаление
за извършеното и моли съда да й наложи минималното предвидено в закона
наказание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемата И.Д.Ц.
е родена на *** ***, българка, българска гражданка, разведена, със средно
образование, с месторабота „Д.“ ЕООД, на длъжност търговски представител.
Неосъждана е. Живее в гр. К., ул. „Т.” №
... Притежава ЕГН **********.
На
22.03.2018 г., около 20.00 часа на ПП I-8 /Калотина - София/, в района на 44-ти
км, обвиняемата И.Д.Ц. управлявала лек автомобил марка „БМВ“, модел „…“ с peг.
№ … с посока на движение от гр. София към гр. Драгоман и скорост от около 50
км/ч. Като пътник в автомобила на предната дясна седалка пътувал свид. Ал. М..
Било тъмната част на денонощието, асфалтовото покритие в този участък от пътя
било заледено и поради това хлъзгаво.
По
същото време и на същото място свид. К. В. управлявал лек автомобил марка „Ш.“,
модел „О.“ с peг. № … като се движел в посока от гр. Д. към гр. С. със скорост
от около 57 км/ч.
При
движение по прав участък от пътя, заледена пътна настилка и слаба видимост обв.
Ц. приложила сила към колелата на управлявания от нея лек автомобил марка „БМВ“,
модел „320“ с peг. № СА2828ХК, вследствие на което се породил въртящ момент
около масовия център на превозното средство, довело до загуба на контрол върху
управлявания от обвиняемата автомобил, който ротирайки в посока обратна на движението
на часовниковата стрелка, се наклонил наляво, навлязъл в лентите за насрещно
движение и при пресичането коридорите на движение на двете МПС, последвал удар
между предната част на лекия автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с peг. № … и
задната част на лек автомобил марка „БМВ“, модел „…“ с peг. № ...
Според
заключението съдебномедицинската експертиза, в резултат на ПТП свидетелят К. Вл.
е получил следните травматични увреждания: счупване, ангажиращо деафизарните
части на костите на дясната подбедрица- голяма и малка пищялни кости/тибия и
фибула, което увреждане е наложило оперативно лечение и причинило на
пострадалия В. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок от около 7-8 месеца. Констатираните увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са получени при при пътнотранспортно
произшествие. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебномедицинската експертиза
като компетентно и обективно дадено.
Видно
от заключението на извършените по делото автотехнически експертизи е, че причината
за настъпване на пътнотранспортното произшествие е субективното поведение на
водача на лекия автомобил марка „Б.“- обв. И.Ц., изразяващо се в загуба на
контрол над управлявания от нея лек автомобил марка „Б.“, модел „…“ с peг. № …
при конкретните пътни условия, както и предприетите от нея действия или
бездействия с уредите за управление, довели до навлизане в платното за насрещно
движение и последвалия удар с лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с peг. № …...
Вещото лице е посочило, че при правилно боравене с уредите за управление на
автомобила обв. Ц. е имала възможност да предотврати загубата на контрол върху
автомобила, а оттам и да избегне настъпването на съставомерните последици.
Отразено е, че от своя страна водачът на
лек автомобил марка „Ш…а“, модел „О…“ с peг. № …. - свид. К.В.не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието.
От
заключението на допълнителната автотехническа експертиза е видно, че
отклоняването на автомобила, управляван от обвиняемата Ц. наляво с последваща
ротация се дължи на въртящ момент около масовия център на автомобила, породен
от сила, приложена към колелата на автомобила.
Съдът възприема като компетентни и обективно
дадени заключенията на автотехническите експертизи.
Обвиняемата И.Ц.
не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателства, установени чрез
показанията на свидетелите К. А. В., А. А.М., К. Б. Б. и Н.Г. Д., дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК; протоколите за извършени следствени действия и
другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото:
протокол за оглед на местопроизшествие и албум (л. 10-26 , том I от ДП); документи
за МПС (л.26-28, л. 38-40 том ІІ от ДП); протоколи за оглед на веществени
доказателства и албуми (л.43 - 56 от
ДП); медицински документи (л.49 – 116,
том І от ДП); съдебномедицински експертизи (л. 3 и 8, том II от ДП); основна и
допълнителна автотехнически експертизи (л. 11-23, л. 110-112, том II от ДП);
справка за нарушител/водач (л. 38 – 48, том I от ДП); справка за съдимост за
обв. Ц. (л.74-75 том II от ДП); справка за семейно и материално положение и
имотно състояние (л. 79 ДП).
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите К. А. В., А. А.М., К.Б. Б.и Н. Г. Д.,
тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са
последователни, логични и достоверни, като в тях обективно и безпристрастно са
възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета
на доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията на
свидетелите К. А. В., А.А. М., К. Б. Б. и Н. Г.Д. с останалите събрани
доказателства съдът констатира точност и еднозначност. От показанията на тези
свидетели се установяват обстоятелствата, че
на 22.03.2018 г., около 20.00 часа в тъмната част на денонощието, на ПП 1-8
/Калотина- София/, в района на 44-ти км, обв. Илияна Ц. управлявала лек
автомобил марка „Б.“, модел „…“ с peг. № … с посока на движение от гр. София
към гр. Драгоман и скорост от около 50 км/ч., в който пътувал свид. А. М.;
асфалтовото покритие в този участък от пътя било заледено и хлъзгаво; по същото
време и на същото място свид. К. В.управлявал лек автомобил марка „Ш.“, модел
„О.“ с peг. № … в посока към гр. София със скорост от около 57 км/ч.; че обв. Ц.
приложила сила, към колелата на управлявания от нея лек автомобил марка „Б..“,
модел „…“ с peг. № …, вследствие на което загубила контрол върху него, той се
завъртял в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка и се наклонил
наляво, навлязъл в лентите за насрещно движение и последвал удар между предната
част на лекия автомобил марка „Ш…“, модел „О..“ с peг. № …. и задната част на
лек автомобил марка „Б.“, модел „…“ с peг. № …, причинил телесни увреждания на пострадалия. В хода на производството
тези свидетели възпроизвеждат посочените обстоятелства, възприети от тях лично
и непосредствено и касаещи именно времето, мястото и начина на реализиране на
ПТП, в резултат на което на св. Владимиров са причинени телесни увреждания.
Съдът приема за достоверни показанията на тези свидетели, тъй като те изцяло
кореспондират с останалите събрани и проверени от съда доказателства и за
настоящия съдебен състав не са налице основания за подлагане на показанията им
под съмнение, поради евентуална тяхна предубеденост или заинтересованост.
Показанията на тези свидетели са непротиворечиви и съпоставени с останалите
доказателства, се намират в логична последователност и обективно възпроизвеждат
факти, свързани с предмета на доказване.
Показанията на
св. К. А. В., А. А. М., К. Б. Б.и Н.Г. Д., установяват обективната страна на
престъплението, за което по отношение на обвиняемата Ц. се претендира
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – фактът, че обвиняемата при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил, марка „Б.”, модел „…”, с рег. № …, е нарушила правилата за
движение по ЗДвП, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от закона, като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на К. В.. Показанията на
свидетелите се подкрепят и от останалите събрани по делото и кредитирани от
съда доказателства и доказателствени средства. Досежно конкретно възприетите от
тези свидетели факти, които са от значение за изясняването на всички елементи
от фактическия състав на повдигнато обвинение - факта на извършване на
деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на
деянието и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било
извършено то, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в
показанията на всеки един от посочените свидетели.
Съдът прецени
като годно доказателствено средство протоколът
за оглед на местопроизшествие от 22.03.2018 г. и фотоалбум (л. 10-26,
том I от ДП), тъй като същия формално отговаря на изискванията, залегнали в
чл.155 и сл. от НПК за неговото съставяне, както и при извършване на това действие
по разследването, което той обективира, не са допуснати процесуални нарушения.
Съдът
възприема изцяло заключенията на съдебно – автотехническите експертизи, тъй
като същите установяват обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП,
техническите причини за реализирането му, възможността за предотвратяването му
с оглед конкретните пътни условия и поведението на водачите.
Съдът
възприема изцяло заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, тъй като
това заключение в пълнота отговаря на поставените задачи, ясно и обосновано е и
с оглед останалите доказателства по делото не възниква никакво съмнение за неговата достоверност и правдивост.
Заключението на съдебно – медицинската експертиза като способ за изясняване на
обстоятелства от предмета на доказване, свързани с характера на причинените на
пострадалия телесни увреждания, за които са нужни специални знания, е
компетентно изготвено.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, проверени
чрез способите по НПК, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че
обвиняемата И.Ц. на 22.03.2018 год. около 20:00 часа на първокласен път „1-8“
/София- Калотина/, в района на 44-ти км, землището на Община Божурище, Софийска
област, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Б.“,
модел „…“ с peг. № … в посока от гр. София към гр. Д. е нарушила правилата за
движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5 ал.1 т. 1: „Всеки
участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ и чл. 20, ал.1: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“,
като е изгубила контрол над управлявания от нея автомобил, навлязла е в
насрещната пътна лента и се е ударила в насрещно движещият се (към гр. София)
лек автомобил марка „Шкода“, модел „О.“ с ДК№ …, управляван от К. А. В. с ЕГН **********
от гр. София, вследствие на което по непредпазливост е причинила на Владимиров
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване, ангажиращо деафизарните части
на костите на дясната подбедрица- голяма и малка пищялни кости (тибия и
фибула), което увреждане е причинило на пострадалия Владимиров трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца.
Непосредствен
обект на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1, пр.3
от НК са обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за
безопасно движение по пътищата.
Налице са
елементите от обективната страна на деянието, за което се предлага обв. Ц. да
бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а именно – на датата 22.03.2018 год. около 20:00 часа на първокласен
път „1-8“ /София- Калотина/, в района на 44-ти км, землището на Община Б.,
Софийска област, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил
марка „БМВ“, модел „…“ с peг. № … в посока от гр. София към гр. Драгоман е
нарушила правилата за движение, визирани в ЗДвП, нарушила правилата за движение
по ЗДвП, като не е изпълнила вменените от специалния закон задължения към
субектите по § 6, т. 28 от ПР на ЗДвП, залегнали в нормите на чл.5, ал.1 и чл.20
ал.1 от закона, а именно – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.” и „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ В конкретния
случай обвиняемата като участник в движението не е изпълнила посочените
задължения.
От субективна
страна обвиняемата Ц. е извършила посоченото деяние при форма на вината
непредпазливост във вид на небрежност по смисъла на чл.11, ал.3 НК, тъй като не
е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и
е могла да ги предвиди. Съзнавала е, че прилагайки сила към колелата на
управлявания от нея лек автомобил при заледена пътна настилка и слаба видимост,
ще доведе до загуба на контрол върху
него и по този начин създава опасност от настъпване на ПТП. Доколкото
неспазването на посочените правила за движение, е резултатно престъпление, от
анализираното и безспорно установено поведение на обвиняемата следва, че тя не
е съзнавала опасността с деянието си да причини съставомерен резултат, но е била
длъжна и е могла да го направи.
Въз основа на
това, съдът счита, че не са били взети необходимите мерки за безопасност в
съответствие със законовите изисквания от страна на дееца. Причинената средна
телесна повреда на св. Владимиров е в причинна връзка с нарушението на
правилата за движение по пътищата от страна на обвиняемата Ц. и механизма й на
причиняване отговаря на механизма на деянието. По отношение на характера на същата,
съдът приема заключението на съдебномедицинската експертиза по делото като
обосновано и счита, че така причинените увреждания представляват по своите
медикобиологични признаци средна телесна повреда, съобразно с възприетия в
чл.129, ал.2 от НК критерий – счупване, ангажиращо деафизарните части на
костите на дясната подбедрица- голяма и малка пищялни кости (тибия и фибула),
което увреждане е причинило на пострадалия Владимиров трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца.
Предвид
гореизложеното, съдът призна обвиняемата И.Ц. за виновна в извършването на
описаното по – горе престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във връзка с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК я освобождава
от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер
на 1 000 (хиляда) лева. Съгласно константната съдебна практика, когато са
налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът е длъжен да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание.
При наличието на законовите предпоставки приложението на чл. 78а НК е
задължително като правнорелевантният момент на издирване на предпоставките по
чл. 78а НК е този на извършване на деянието. В настоящия случай по отношение на
обвиняемата Ц. са налице законоустановените предпоставки за освобождаването му
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй като за
посоченото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или пробация, деецът не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК и причинените от престъплението имуществени вреди не са елемент
от състава на деянието. За да определи размера на наказанието „глоба” в
минималния такъв, съдът взе предвид направеното признание на вината и
изразеното съжаление за извършеното от страна на обвиняемата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 343г НК във всички случаи на 343б НК съдът постановява и
лишаване от право по чл. 37, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т.
6. Разпоредбата обаче на чл. 78а, ал. 4 НК дава възможност на съда, който
налага глобата по чл. 78а, ал. 1 НК, да прецени дали да наложи и
административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за
съответното престъпление. В настоящия случай съдът не наложи на обвиняемата Ц.
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен срок.
Предвид
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато обвиняемият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, които в случая са в
размер на 530,58 лева.
По тези
съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: