Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 26.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Велина Цонева, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№659 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от ********,
гр. София против Н.С.Й. ***, с правно основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че между ************ и ответника Н.С.Й.
било сключено допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги с клиентски номер:********** от 03.02.2016г., с който му била
предоставена мобилна услуга с номер **********, при условията на тарифен план
VIVACOM Smart M с месечен абонамент 23,99 лв. с ДДС с добавен пакет Удвоени МВ
на максимална скорост VIVACOM Smart с абонамент 1,99 лв. Срокът на договора бил
24 месеца – до 03.02.2018г. Твърди се, че на 03.02.2016г. ответникът обвързал
ползването на мобилен номер ********** с Договор за лизинг №**********, за
устройство GSM SAMSUNG GALAXY S5 NEO, при следните условия на разсрочване: 24
броя месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 27,50 лв. и една
последна лизингова вноска в размер на 27,50 лв. Твърди се, че въз основа на
договора с мобилния оператор ответникът ползвал предоставените от дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентски номер на
абоната №**********. Твърди се, че поради неплащане в срок на издадените от
оператора фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 375,11 лв., на
основание т.43 от Общите условия към договора, БТК прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника, след което издал по клиентски номер ********** на дата
08.02.2017г. крайна фактура №**********. В издадената крайна фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 259,15 лв., оставащите незаплатени лизингови вноски до края на
срока на договора за лизинг и сумата за потребените мобилни услуги за
предходните периоди. Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент
била 11.01.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградена електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Посочено е,
че неизпълнението на задълженията на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, предвидена в т.2 от
Договора, съгласно която с прекратяване на споразумението се прекратявали и
всички допълнителни споразумения към него, включително за допълнителни услуги,
както и абонатът дължал неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратявал. Ищецът изяснява, че с исковата
молба се претендира неустойка в размер на 71,97 лв., представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор – 71,97 лв. за мобилна услуга VIVACOM Smart M (3x23,99 лв.).
Твърди се, че съгласно общите условия към договора за
лизинг месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали
от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на плащане на
задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги.
Падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги. Посочено е, че на основание чл.9 от
лизинговия договор и общите условия към него, месечните вноски ставали предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължимите съгласно тези договори
плащания, поради което във връзка с неизпълнението на задължението на абоната
за заплащане на дължимите месечни плащания били обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими след месец 02.2017г., когато била издадена крайната
фактура №**********/08.02.2017г., както следва: за устройство GSM SAMSUNG
GALAXY S5 NEO, взето във връзка с мобилен номер ********** - предсрочно
изискуеми месечни вноски от м.02/2017г. до м.02/2018г. с вноска в размер на
27,50 лв. – общо 12 предсрочно изискуеми вноски в общ размер на 330 лв.
Твърди се, че въз основа на договор за цесия от
16.10.2018г., сключен между ***** и ******* вземанията срещу ответника,
произтичащи от посочените договори с мобилния оператор били прехвърлени в полза
на ******. Последното дружество от своя страна прехвърлило същите вземания в
полза на ищеца ****** въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г. Твърди се,
че дружеството *******, като пълномощник на мобилния оператор и от свое име,
като цедент по втория договор за цесия, било изготвило уведомление до длъжника
за сключените договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г., което
следвало да се счита за надлежни връчено на ответника с исковата молба и
приложените към нея книжа.
Твърди се, че по ч.гр.д.№417/2020г. по описа на
Районен съд – Левски била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК в полза на ищеца, като за него бил налице правен интерес от
предявяване на установителен иск по чл.415, вр. чл.422 ГПК.
Иска се от съда да признае за установено по отношение
на ответника, че срещу него съществува изискуемо вземане в полза на ищеца в
размер на 401,97 лв., от които 71,97 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор и 330 лв. –
остатък от незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг.
Претендират се направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е депозиран отговор
на исковата молба от назначения особен представител на ответника – адв.Р.Р. -
ПлАК, в който е наведен довод за недължимост на претендираните вземания за
неустойка поради липсата на представен договор за мобилни услуги, както и общи
условия, които не били подписани от ответника. Изложени са съображения и за
недължимост на претендираната сума за лизингови вноски, поради това, че
представените общи условия към лизингови договор били влезли в сила на дата
след сключения договор за лизинг, същите не носели подпис на ответницата,
поради което не можело да се приеме, че последната била запозната с тях.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания. Наведен е довод за неуведомяване на ответника за цесията.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се
представлява. В писмена молба-становище до съда излага подробни съображения за
неоснователност на направените от особения представител на ответника възражения.
Ответникът се представлява от назначения му особен
представител, който поддържа наведените в отговора на исковата молба възражения
и моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №417/2020г. по
описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №213/13.08.2020г. с която
е разпоредено длъжникът Н.С.Й. да заплати на ищеца в настоящото производство *******
следните суми: 71,97 лв. – обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски
номер ********** от 03.02.2016г. и 412,50 лв. – незаплатена цена на лизингово
устройство по договор за лизинг от 03.02.2016г. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Установява се от Допълнително споразумение от
03.02.2016г. към Договор за електронни съобщителни услуги
№900711155303022016-36165061, сключено между ****** и Н.С.Й., че за мобилен
номер ****** е избрано ползването на тарифен план VIVACOM Smart M, за която услуга потребителят се задължава да заплаща
месечен абонамент в размер на 23,99 лв. за срок от 24 месеца. В допълнителното
споразумение е налице клауза за сключване на споразумение за предоставяне на
устройство на лизинг за срок от 24 месеца. Предвидено е, че с прекратяване на споразумението
се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително за
допълнителни услуги, както и че в случай на прекратяване по искане или вина на
абоната преди изтичане на срока на споразумението, абонатът дължи неустойка,
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка.
Съгласно клаузите на допълнителното споразумение, за
неуредените в него въпроси се прилагат Общи условия на ***** за съответната
услуга. По делото са представени Общи условия на договора между ***** и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството.
Установява се от Приложение №1 към Договор Заявка
900711155303022016-36165061 – Договорни условия за лизинг на устройство
(№**********) от 03.02.2016г., че ************** е предоставила на ответницата
за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца устройство GSM SAMSUNG GALAXY
S5 NEO №355001074561530, срещу заплащане
на обща лизингова цена в размер на 660 лв., включваща главница 609,76 лв. и
лихва 50,24 лв. Уговорено е, че клиентът заплаща лизинговата цена на 24 броя
месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 27,50 лв. и една последна
лизингова вноска в размер на 27,50 лв., като месечните лизингови вноски се
начисляват и заплащат от клиента съгласно сроковете, условията и начина на плащане
на задълженията на клиента по договора за мобилни услуги. В чл.6 от посоченото
споразумение е предвидено, че в случай на забава на една от вноските,
дружеството има право да развали споразумението и да получи обратно
устройството. В чл.9 е предвидено, че телекомуникационното дружество има право
да прекрати договорните условия за лизинг
в случай на прекратяване на Договора за услуги, поради неизпълнение на
задълженията на клиента по него, като в този случай оставащите лизингови вноски
стават незабавно изискуеми, освен ако клиентът не заяви писмено, че желае
продължаване на действието на договорните условия за лизинг.
Съгласно чл.15, неразделна част от Договора са Общи
договорни условия за лизинг на устройства. По делото са представени Общи
договорни условия на ******* за лизинг на устройства, в сила от 01.08.2016г. Установява
се от Декларация от 03.02.2016г., че ответницата е декларирала, че при
подписване на договора е получила екземпляр от Общи договорни условия за лизинг
на устройства и е съгласна с тях.
Установява се от Кредитна сметка
№**********/08.02.2017г., че от ****** на ответницата Н.С.Й. е начислена сума в общ размер на 773, 36 лв., включваща
лихва за забавено плащане в размер на 1,40 лв. за периода 08.01.2017г. –
07.02.2017г., неустойки за неизпълнение по договор за мобилни услуги и за
предсрочно прекратяване на договор за устройство в общ размер на 259,15 лв. и
предсрочно изискуеми вноски по договор за лизинг в размер на 316,60 лв., като
са приспаднати 15,67 лв. от абонаменти за мобилни услуги.
Установява се от Договор за цесия №********* от
16.10.2018г., сключен между ******* и ***** и Потвърждение за прехвърляне на
вземания към него, че вземания срещу ответника Н.С.Й., произтичащи от договори
с ***** са прехвърлени в полза на *******.
Установява се от Пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 24.10.2018г. на Нотариус М.Г. – СРС, че ******, в качеството си на
цедент, е упълномощило *******, като цесионер, да уведоми от името на цедента
длъжниците на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията по Договора за цесия от 16.10.2018г.
Установява се от Договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г., сключен между ******* и ******* и Извлечение от Приложение №1 към
него, че вземането спрямо ответницата Н.С.Й., произтичащо от договор за мобилни
услуги, в размер на 401,97 лв., е прехвърлено от ****** на ищцовото дружество *******.
Представено е Уведомление за цесия от *******, като
пълномощник на цедента ****** по договор за цесия от 16.10.2018г. и като цедент
по договора за цесия от 01.10.2019г. до длъжника Н.С.Й., с която същата се
уведомява за прехвърляне на задължението й към ******* в размер на 401,97 лв.
по силата на договорите за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. и от
01.10.2019г., съгласно които титуляр на вземането е ******. Не са представени
доказателства за връчване на уведомлението на длъжника.
С оглед на
така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са
процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид
връчване на издадената по ч.гр.д. №417/2020г. заповед за изпълнение по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422
от ГПК. Разгледани по същество, исковете са неоснователни, поради следните
съображения:
Основателен е наведения от особения представител на
ответника довод за липсата на доказателства за валидно облигационно
правоотношение, от което да произтичат претендираните вземания.
Съобразно твърденията в исковата молба, процесните
суми се основават на облигационно правоотношение, произтичащо от допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги и сключен във връзка
с него договор за лизинг на мобилно устройство. В правоотношението по договор
за електронни съобщителни услуги, с оглед неговото естество, ответникът –
клиент по него, има качеството на потребител, предвид на което приложими са
разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.147а от ЗЗП при сключване на договор при
общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му
били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с
общите условия се удостоверява с неговия подпис. Търговецът или упълномощен
негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите
условия на потребителя. В ал.4 от разпоредбата е предвидено, че тежестта
на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и
получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
Съгласно твърденията на ищеца и клаузите на
представеното допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни
услуги, същият е сключен при общи условия. В хода на настоящото производство от
ищеца, чиято е доказателствената тежест, не са представени доказателства за
съгласие на потребителя с общите условия, което следва да е удостоверено с
негов подпис. С исковата молба са представени Общи условия на договора между *****
и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, които не носят подпис на търговеца и
потребителя. Не е представен документ, съдържащ подпис на потребителя, който да
удостоверява, че същият е запознат и съгласен с представените по делото общи
условия, на които се позовава ищеца. Такъв е представен за Общите условия,
приложими към договора за лизинг, но не и за тези отнасящи се към договора за
съобщителни услуги. От ищеца не е представен и индивидуалният договор за
електронни съобщителни услуги между ****** и ответницата, към който е сключено
допълнителното споразумение, представено по делото. Поради изложеното и
императивната разпоредба на чл.147а от ЗЗП, съдът намира, че от доказателствата
по делото не е установено наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по договор за далекосъобщителни услуги при общи условия.
Основание на претендираните вземания е именно неизпълнение на задълженията на
абоната по допълнителното споразумение към договора за електронни съобщителни
услуги: 1) неустойка за предсрочно прекратяване на същото и 2) незаплатени
лизингови вноски по договора за лизинг, които се твърди и съобразно клаузите на
договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в резултат на неизпълнение на
задълженията по договора за услуги. От изложеното следва извод, че с оглед
липсата на доказателства за валиден договор, чието неизпълнение е основание на
претендираните вземания, дължимостта на същите от ответницата се явява
недоказана по делото.
В допълнение към изложеното, съдът намира, че от
събраните доказателства не се установява ищецът да е материално-правно легитимиран
по отношение на процесните вземания. Основателно е направеното от особения
представител на ответника възражение за липсата на уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания.
От събраните по делото доказателства
се установяват сключени два договора за цесия, по силата на които
претендираните вземания са прехвърлени от ****** на *****, което от своя страна
е прехвърлило вземането спрямо ответницата на ищеца *******.
Цесията
обаче не е породила своето действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил
уведомен, както предвижда императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна
инстанция / Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС, Решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о.,
Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и
др./, за да породи извършената цесия действие
по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на
досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съгласно която предишният кредитор
(цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.99 ЗЗД е императивна и
представлява изискване договорът за цесия да обвърже валидно ответника, респективно
в отношенията между страните по делото ищецът да е носител на спорното право. При
неизпълнението й не е осъществен докрай фактическият състав на цесията и същата
не може да обвърже валидно ответника в отношенията му с ищеца (в този смисъл и Решение № 74 от 27.07.2017
г. постановено по в.т.д.№ 154/2017 г. на Бургаския апелативен съд, недопуснато
до касационно обжалване с Определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д.
№3153/2017г. на Първо т.о. ВКС).
Няма спор в практиката, че по силата на принципа на
свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор
(цедентът) може да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник, като това не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, каквото упълномощаване е налице и в
процесния случай. Не се установява обаче волеизявлението за извършената цесия
да е достигнало до длъжника. Не са представени каквито и да било доказателства
за връчване на съобщението по чл.99 на ответницата, поради което да се приеме,
че е положена дължимата грижа от кредитора, а невръчването да се дължи на недобросъвестно
поведение от нейна страна. Не може да бъде прието, че съобщаване на цесията е
извършено и в хода на образуваното исково производство, с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея. В процесния случай уведомлението за
цесията не е достигнало до длъжника с връчване на книжата по делото, доколкото
същите са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление,
след като адресатът не е бил открит и са били събрани данни, че лицето се
намира в чужбина. Не е налице надлежно съобщаване на цесията и чрез връчване на
исковата молба и приложенията към нея на назначения особен представител.
Последният не представлява упълномощен да получава материално-правни изявления
представител на ответника. Правомощията на особения представител се изчерпват с
процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване
защита на интересите на ответника в исковото производство, но не и такива по
разпореждане с предмета на делото и водещи до промяна в материалното
правоотношение като замяната на кредитора с нов. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия. Посоченото
води до извод, че не е настъпил материално-правния ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, договорите
за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не са породил
действие спрямо ответника – длъжник и ищецът не е активно материално-правно
легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право /Определение №274/26.05.2015г. по
т.д.№2748/2014г. на ВКС, II т.о. /.
С оглед изложените доводи, предявените искови
претенции се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
ответника разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни
доказателства за направени такива от назначения особен представител, не следва
да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ********, *******, със седалище и
адрес на управление: *****************, срещу Н.С.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 401,97 лв., от която 71,97
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 330,00 – остатък от незаплатена цена на
лизингово устройство, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №417/2020г. по описа на Районен
съд – Левски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: